МОТИВИ по НОХД № 4308/13 год. по
описа на СГС,НО,26 състав
СГП е повдигнала обвинение против
С.М.М. за това,че за времето
от 28.12.2012 год.около 17.45 ч. до 26.01.2013 год. около 12.40 ч. в гр.С.,ж.к.”Л.” ,при условията на продължавано престъпление,когато
с четири деяния,които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също
престъпление,извършени през непродължителни периоди от време,при една и съща
обстановка и при еднородност на вината,при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите,е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 457.95 лв. от владението на различни лица с
намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и деянията
са извършени при условията на опасен рецидив-извършил престъплението,след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година,изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК,а именно:
-с присъда по НОХД № 8956/04 год.
на СРС,отменена от СГС с присъда от 11.06.2008 год. по ВНОХД № 1440/08 год.,влязла
в сила на 27.06.2008 год., е бил осъден на една година лишаване от свобода за
извършено на 16.07.2004 год. престъпление по чл.195,ал.1,т.3,пр.1,т.4,пр.2 и
т.7 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК,а на
основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК му е определено общо наказание
в размер на три години лишаване от свобода по осъжданията му по НОХД № 8278/01
год.,№ 10478/01 год.,№2027/00 год.,№6395/03 год.,№13434/03 год. ,всички на СРС,
-с присъда по НОХД № 14844/09
год. на СРС,влязла в сила на 12.03.2010 год.,за извършено престъпление на
04.09.2009 год. по чл.196,ал.1,т.1 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с
чл.29,ал.1,б.”а” и „б” във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на една година
лишаване от свобода и
-с протоколно определение по НОХД
№ 15947/11 год. на СРС ,влязло в сила на 26.08.2011 год.,за извършено от него
престъпление на 24.08.2011 год.,на основание чл.196,ал.1,т.2 във вр. с
чл.195,ал.1,т.3 и т.4 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 във вр. с
чл.29,ал.1,б.”а” и „б” във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на една година
лишаване от свобода,като деянията са както следва:
1.На 28.12.2012 год. около 17.45 ч. в гр.С.,ж.к.”Л.-2”,в
близост до бл.*** отнел чужди движими вещи-дамска чанта от изкуствена
кожа на стойност 6.50 лв.,съдържаща мобилен телефон „Нокия 5300” на стойност 14.95
лв.,СИМ карта на „М-тел”
без стойност,лична карта на Т.Г.Н. без
пазарна стойност,дебитна карта на Общинска банка без
пазарна стойност ,карта-талон за плащане на сметки към СО без пазарна
стойност,карта за отстъпки в магазин „Т-М.” без пазарна стойност,калъфче за
документи на стойност 1 лв.,карта за пътуване с метро без пазарна
стойност,калъф за очила от изкуствена кожа на стойност 4 лв.,шест секретни
ключа на обща стойност 15 лв.,ключодържател с емблемата на Ню Йорк на стойност
1.50 лв.,парична сума в размер на 65 лв. или всичко на обща стойност 107.95 лв.
от владението на Т.Г.Н. с намерение противозаконно да
ги присвои,като употребил за това сила-издърпал
дамската чанта от ръцете на пострадалата,при което дръжките й се скъсали,което
му дало възможност да я отнеме и деянието е било извършено при условията на
опасен рецидив,
2.На 19.01.2013 год. около 14.50 ч. в гр.С.,ж.к.”Л.-3”,пред
бл.***,отнел чужда движима вещ-златна обеца,2.5 гр.,14 карата,на
стойност 125 лв. от владението на К.Д.Т. с намерение
противозаконно да я присвои,като употребил за това
сила-дръпнал от дясното ухо обецата,след което избягал с нея в посока магазин „Х.К.”
и деянието е извършено при условията на опасен рецидив,
3.На 23.01.2013 год. около 16.05 ч. в гр.С.,ж.к.”Л.-5”,на
последната спирка на масовия градски транспорт на трамвайна линия №8, отнел
чужда движима вещ-златна обеца ,2.4 гр.,14 карата,на стойност 120 лв. от
владението на С.З.Д.,с намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила-дръпнал от дясното ухо
обецата,след което избягал в посока бл.541 и бл.533 и деянието е извършено при
условията на опасен рецидив и
4.На 26.01.2013 год. около 12.40 ч. в гр.С.,ж.к.”Л. -3”,на ул.”***”,между бл.*** и
32-ро ОДЗ отнел чужди движими
вещи-златна обеца,2.1 гр.,14 карата,на стойност 105 лв. от владението на Г.Г. с
намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила-издърпал
обецата от лявото ухо на Г.,след което избягал и деянието е извършено при
условията на опасен рецидив -престъпление по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с
чл.198,ал.1,пр.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и „б” във вр. с чл.26,ал.1 от НК .
Представителят на СГП поддържа
повдигнатото обвинение и моли подсъдимия да бъде признат за виновен.Счита,че
в хода на съдебното следствие и събраните доказателства е установена
фактическата обстановка,подробно изложена в обвинителния акт.В този смисъл заявява,че безспорните доказателства,подкрепящи обвинението,се съдържат в показанията на пострадалите
свидетелки Д.,Г. и Н.,които са дали пред съда и в хода на досъдебното производство,с които в подробности са разказали за
извършеното срещу тях престъпление относно времето ,мястото и начина на
извършване и с описание на извършителя,като са го и разпознали.Обръща особено внимание
на показанията на св.Т.,която също е установила времето,мястото и начина на извършване на
престъплението,като единствено не е била сигурна относно неговия автор.Счита обаче,че съпоставени нейните показания с тези на останалите
свидетели,може да се направи извод,че това е подс.М..Подкрепя
тезата си и с показанията на полицейските служители Т.,Д.
и М.,както с тези на св.Д. и С.Д..С
оглед на това пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и при индивидуализация на наказанието да се отчете високата му
обществена опасност,изводима от начина и характера на
извършените престъпления-срещу лица от женски пол,възползвайки се от моментни
ситуации,в които същите са били изненадвани,нападани и им било отнемани
инкриминираните вещи.Поддържа,че следва да бъде взето
предвид и съдебното му минало,очертаващо го като лице с трайно установени
престъпни навици.За обективност счита,че следва да
бъде отчетен и факта,че М. се признава за виновен и изказва съжаление за
извършеното престъпление,което обаче е единственото смекчаващо отговорността
обстоятелство,поради което и пледира наказанието му да бъде определено при
превес на отегчаващите такива и отмерено на 10 години лишаване от
свобода.Пледира да бъде уважен и приетия за разглеждане граждански иск в
неговия пълен размер.
Като граждански ищец по делото е
конституирана С.З.Д. и е приет за разглеждане
предявения от нея граждански иск за сумата от 120 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението,както и
граждански иск за сумата от 500 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени
вреди.Същата поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени в пълен
размер.
Защитникът на подсъдимия изтъква,че деянието е доказано с изключение на това по
отношение на св.Т.,която по категоричен начин е заявила,че
извършителя на престъплението спрямо нея не е подсъдимия.Намира обвинението в
останалата му част за безспорно доказано и с оглед сътрудничеството на
подсъдимия пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода под
минимума.Излага в тази насока,че самия минимум на санкцията е изключително
висок и в този смисъл наказание от порядъка на 3 години и половина или четири
години би било оптимално с оглед поведението на подсъдимия и превенцията в този
случай.
Подсъдимият М. не дава обяснения
по обвинението.В правото си на лична защита заявява,че
няма какво да се защитава.Твърди,че тези грабежи са извършени непосредствено
след излизането му от затвора,когато е бил в лошо психическо състояние и е
употребявал „Ривотрил”,поради която причина и има много малко спомени,но щом
жертвите казват,че е извършил тези грабежи,ще се признае за виновен.
В последната си дума моли за
по-малка присъда,тъй като е болен от цироза и не се знае дали ще изкара голяма
присъда.
Съдът ,като взе предвид събраните
по делото доказателства и доводите на страните приема за установена следната
фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.М.М.
е роден на *** ***,българин,български гражданин,с
основно образование,неженен,ЕГН **********.Същият е осъждан
,както следва:
1.С определение на СРС по НЧД №
6395/03 год.,в сила от 25.06.2003 год.,за деяние извършено на 18-19.01.2000
год.,на основание чл.198,ал.1т.,т.2 във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година,чието изтърпяване е отложено за срок
от три години,
2.С присъда на СРС по НОХД №
8278/01 год.,в сила от 31.05.2003 год.,за деяние извършено на 23.11.2000
год.,на основание чл.198,ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от
свобода,чието изтърпяване е отложено за срок от три години,
3.С присъда на СРС по НОХД №
2027/00 год.,влязла в сила на 16.10.2003 год.,за деяние извършено на 17.01.2000
год.,на основание чл.198,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от
три години,чието изтърпяване е отложено за срок от пет години,
4.С определение по НОХД №
10784/01 год. на СРС,в сила от 14.02.2003 год.,за деяние извършено на
23.11.1999 год.,на основание чл.195,ал.1,т.3 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с
чл.18,ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода,чието изтърпяване
е отложено за срок от три години,
5.С определение на СРС по НОХД №
13434/03 год.,в сила от 22.04.2004 год.,за деяние извършено на 13.06.2001
год.,на основание чл.325,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от
една година,като е признат за виновен и в извършено престъпление на същата дата
по чл.216,ал.1,пр.1 от НК и осъден на една година и шест месеца лишаване от
свобода.Определено е общо наказание по това дело и по осъждането му по НОХД № 10704/03
год. в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,чието
изтърпяване е отложено за срок от три години,
6.Със споразумение на СРС по НОХД
№6612/07 год.,в сила от 03.10.2007 год.,за деяние извършено на 07.04.2006
год.,на основание чл.195,ал.1,т.3 и т.7 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.28
във вр. с чл.18,ал.1 от НК е осъден на една година и един месец лишаване от
свобода при общ режим на изтърпяване.На основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23
,ал.1 от НК са групирани наказанията му по НОХД № 6395/03 год.,НОХД № 2027/00
год. и НОХД № 8278/01 год. на СРС ,като е определено общо най-тежко наказание
три години лишаване от свобода,което е приведено в изпълнение на основание
чл.68 от НК при първоначален общ режим на изтърпяване,
7.С присъда на СРС по НОХД 16220/07 год.,в сила от 27.02.2008 год.,за
деяние извършено на 13.07.2007 год., на основание чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.7 във
вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 във вр. с
чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет
месеца при общ режим на изтърпяване,
8.С присъда на СГС по ВНОХД №
1440/08 год.,в сила от 27.06.2008 год.,за деяние извършено на 16.07.2004
год.,на основание чл.195,ал.1,т.3,4 и 7 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с
чл.28,ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от
свобода при първоначален общ режим на изтърпяване,
9.С присъда на СРС по НОХД №
14844/09 год.,в сила от 12.03.2010 год.,за деяние извършено на 04.09.2009
год.,на основание чл.196,ал.1,т.1 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с
чл.29,ал.1,б.”а” и „б” във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от една година при строг режим на изтърпяване,
10.Със споразумение на СРС по
НОХД № 15947/11 год., в сила от 26.08.2011 год., за деяние извършено на
24.08.2011 год., на основание чл.196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 и 4 във
вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и „б” във вр.
с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година
при строг режим на изтърпяване.
С определение на СГС по НЧД №
493/13 год. от 29.01.2013 год. по отношение на подс.М.
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,която
изтърпява и към момента на постановяване на настоящата присъда.
На 28.12.2012 год. около 16.50 ч. св.Т.Н. се качила на
метрото на метростанция „Сердика” с посока „Л.”,като пътувала до спирката в ж.к.”Л.” .След това отишла на
сергиите на кооперативния пазар,след което излязла на тротоара пред пощата на
квартала и тръгнала пеш от страната на трети микрорайон.Стигнала до пешеходната
пътека пред магазин „Т-М.”,минала пред входа на магазина и продължила през
тревните площи до бл.***.Около 17.45 ч. почти
приближавала блока,когато усетила стъпки зад себе
си.Веднага се обърнала назад.В това време покрай нея минал непознат мъж,който
хванал дамската й чанта за дръжките и започнал да я дърпа.Свидетелката дръпнала
чантата към себе си и се развикала,но от употребената сила дръжките на чантата
се скъсали и тя останала в ръцете на извършителя,който избягал с нея в посока
на бул.”Ц.Й.”.Свидетелката не успяла да види лицето на
нападателя,тъй като било доста тъмно.Чантата била изработена от изкуствена кожа
на стойност 6.50 лв. и съдържала мобилен телефон
„Нокия 5300”
на стойност 14.95 лв.,СИМ карта на „М-тел” без стойност,лична карта на Т.Г.Н. без пазарна стойност,дебитна
карта на Общинска банка без пазарна стойност ,карта-талон за плащане на сметки
към СО без пазарна стойност,карта за отстъпки в магазин „Т-М.” без пазарна
стойност,калъфче за документи на стойност 1 лв.,карта за пътуване с метро без
пазарна стойност,калъф за очила от изкуствена кожа на стойност 4 лв.,шест
секретни ключа на обща стойност 15 лв.,ключодържател с емблемата на Ню Йорк на
стойност 1.50 лв.,парична сума в размер на 65 лв. или всичко на обща стойност
107.95 лв.
На 19.01.2013 год. около 14.00 ч. св.Т.
се движела към дома си в гр.С.,3 микрорайон,като
била облечена с палто с качулка.На тротоара, в близост до общината,някой
я докоснал по рамото.Помислила,че е някой познат и
погледнала да види кой е,като се обърнала,след което непознатия с обиграни
движения откъснал обицата от дясното й ухо и изтичал напред,а след това завил в
посока пазара.Въпреки шока ,свидетелката успяла да възприеме,че той е с
качулка,като видяла и ръцете му,на които не е имало татуировки,след което го
последвала и го видяла заедно с друг човек,който редовно продавал цигари на това
място.Извършителя явно попитал този човек дали го следва,последния я
погледнал,след което му казал,че върви след него и тогава той рязко
завил,смесил се с тълпата и станало невъзможно да го проследи.Десет дни
по-късно Т. отново отишла на пазара и видяла извършителя,който говорел с други
двама.След като погледите им се срещнали ,автора на престъплението се скрил зад
единия и постепенно се оттеглил с един от другите мъже,като се смесили с
тълпата,а след това хукнал да бяга.Категорична е ,че подсъдимия не е
лицето,което е извършило посегателството срещу нея.Стойността на обицата е в
размер на 125 лв.,като същата е била изработена от злато,2.5 гр.,14 карата.
Със свидетелката е извършено
процесуално-следствено действие „разпознаване” ,проведено
на 27.01.2013 год.,но същата не е посочила нито едно от поставените за
разпознаване лица,между които и подс.М., като автор на престъплението срещу
нея.
На 23.01.2013 год.в ранния следобед / около 15-15.30 ч./св.Д. отишла на
спирката на „С.В.” в гр.С.,ж.к.”Л.” ,5 микрорайон,за да хване
трамвая до „Р.”.На същата се намирал и подсъдимия,като
наоколо нямало други хора.На свидетелката направило впечатление,че
той минал 2-3 пъти покрай нея.Свидетелката се качила на дошлия трамвай,като не видяла дали и подсъдимия се е качил.На
последната спирка слязла от трамвая,отишла да складовете
на „Р.”,след което се върнала обратно на спирката.Движела се бавно,като
влязла в загражденията и в този момент подсъдимия я потупал по рамото.В
момента,в който се обърнала, подсъдимия със сила издърпал обицата от дясното й
ухо,което разкървавил,след което посегнал и хванал чантата й,шепнейки й
„Тихо,тихо,тихо…”.Свидетелката се уплашила,дръпнала се назад и успяла да блъсне
нападателя,който паднал на земята на ръце и колене.Д. погледнала надолу и
видяла обецата си на тротоара.Изправила се и извикала за помощ,а подсъдимия
станал,като взел обецата от земята,побягнал и се скрил зад блока.Тогава
свидетелката се върнала на портала на „Райокемрс” и оттам извикали
полиция.Дошлите на място полицейски служители обиколили района,но не успели да
открият извършителя.Въпреки уплахата си Д. успяла да възприеме ясно лицето на
извършителя,докато се борела с него,както и ръката му,която била татуирана,след
което го разпознала в полицията.Тежко преживяла посегателството върху себе
си,като сънувала кошмари,не смеела да тръгне по улиците,като си мислела,че след
нея има крадци,а шепота в ухото си чувала месеци наред. Стойността на отнетата
вещ е в размер на 120 лв.,като е била изработена от злато,14 карата,2.4 гр.
При проведеното впоследствие
разпознаване на лице ,св.Д. разпознала подс.М. като автор на престъплението срещу нея ,по лицето и ръцете с татуировки.
На 26.01.2013 год. между 12-12.30 ч. св.Г. слязла от автобус №111 на последната
спирка в ж.к.”Л.”,3 микрорайон и тръгнала да се прибира
по ул.”П.Б.”.Когато преминавала покрай 32-ро ОДЗ
усетила една ръка отзад да я прегръща.Обърнала се за
секунда и в този момент подсъдимия М. издърпал обецата от лявото й ухо и избягал между
блоковете.Обадила се на тел.112,а
междувременно до нея спрял полицейски автомобил в екип св.Т. и Д.,които станали
очевидци на грабежа и които последвали и задържали М..На
тях той предал отнетата от Г. обеца,като за целта бил
съставен протокол за доброволно предаване.Същата била изработена от злато,14
карата,2.1 гр. и е на стойност 105 лв.
На същата дата било проведено
разпознаване на лице със св.Г.,по време на което
процесуално-следствено действие същата посочила подсъдимия като автор на престъплението,а го разпознала по телосложението,стойката на
тялото,лицето и очите.
От заключението на комплексна съдебно
– психиатричната и психологична експертиза е видно,че
подс.М. страда от психично заболяване в тесния смисъл на понятието-психоза и
при него е налице диссоциално личностово разстройство.Според
експертите това състояние на подсъдимия не е било пречка да разбира свойството
и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства:самопризнанието на подсъдимия,показанията на
св.Т.,Д.,Г.,Т.,дадени от
последния в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство,прочетени
на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2 от НПК,Д.,М.,Т.Н.,дадени
от същата на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.3 от НПК,Б.Д.,дадени пред съда
и пред органа на разследването,приобщени по реда на
чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2 от НПК,В.Т.,пред съда и на досъдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.4 във вр. с
ал.1,т.1 и 2 от НПК,С.Д.,също дадени в хода на съдебното следствие и тези пред
органа на разследването,прочетени на основание
чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,С.А.,разпитан на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281,ал.5 във вр.
с ал.1,т.4,пр.1 от НПК,съдебно-психиатрични експертизи на подсъдимия /л.273 и
сл.,т.2/ и на св.Б.Д. /л.153 и сл.,т.1,л.57 и сл.,т.2/,протокол за разпознаване
от св.Г. /л.5,т.1/,протокол за доброволно предаване /л.8,т.1/,протокол за
разпознаване от св.Д. /л.40,т.1/,определение на СГС по НЧД № 493/13 год. /л.69
и сл.,т.1/,протокол за разпознаване от св.Т. /л.85,т.1/,протокол
за разпознаванеот св.Д. /л.87,т.1/,протокол за следствен експеримент /л.91 и
сл.,т.1/,съдебно-оценителна експертиза на в.л. С. /л.116 и сл.,т.1 и л.52 и
сл.,т.2/,справка за съдимост /л.119 и сл.,т.1/,протокол за оглед на
местопроизшествие /л.13 и сл.,т.2 /,фотоалбум към протокола за оглед /л.46 и
сл./,епикризи на подс.М. /л.268 и сл.,т.2/,всички писмени доказателства по
делото,приобщени по реда на НПК.
Съдът кредитира показанията на
св.Д. и Г.,които добросъвестно излагат личните си възприятия относно времето,мястото и начина на извършеното спрямо тях
посегателство и които несъмнено са разпознали подсъдимия като автор на
последното,видно от приетите по делото протоколи за извършено с тях
процесуално-следствено действие „разпознаване”,които отговарят на изискванията
на НПК и в този смисъл са годни доказателствени средства относно закрепените с
тях факти и обстоятелства.От своя страна показанията на св.Г.
се подкрепят от тези на св.Т. и Д.,които лично са
възприели извършеното от подсъдимия престъпление,преследвали
са го и са го задържали непосредствено след това и на които същия е предал
отнетата в резултат на грабежа обеца на пострадалата.В подкрепа на заявеното от
тях е приложения
протокол за доброволно предаване на обецата на св.Г..
Съдът кредитира и показанията на св.Т.,която подробно установява пред съда детайлите за
извършеното срещу нея престъпление,като сочи
времето,мястото и механизма на извършването му,но която е и категорична,че това
не е подсъдимия.Така тя заявява,че извършителя е бил по-мургав,с по-широки
плещи и без татуировки.Същата не го е разпознала като автор и на досъдебното
производство ,видно от приложения протокол за разпознаване на лице,в който е
закрепено изявлението й,че не може да посочи конкретно лице,тъй като не е
успяла да види в лице мъжа,който й е взел обецата.
По отношение на това престъпление
са налице показанията на св.М.,началник на група за
тежки престъпления в 09 РУП СДВР,който заявява пред
съда,че при беседата с подсъдимия след задържането му,последния му е разказал
за извършените престъпления,вкл. и за това срещу св.Т.
и вследствие на това бил извършен следствен експеримент ,по
време на който посочил мястото на извършване и обстоятелствата по последващото
му оттегляне от местопрестъплението.
Съдът счита,че заявеното от този
свидетел не следва да се ползва при постановяване на присъдата,тъй като
възпроизвежда направеното от подсъдимия извънсъдебно признание ,което не е закрепено
по реда и начина ,предвиден в процесуалния закон.
Що се касае до извършения
следствен експеримент следва да се отбележи следното:същият е проведен на
27.01.2013 год. с цел
да се проверят данните,дадени от М. в разпита му в процесуалното
качество на свидетел.Посочено е ,че са участвали
поемните лица С.А. и В.Т.,които са подписали
съставения протокол без възражения.Отбелязан е маршрута,посочен им от М.,мястото на извършване на
престъплението и пътя,по който е избягал.Видно е обаче от разпита на св.Т. в хода на съдебното следствие,че
не е участвал в следствения експеримент и е подписал протокола без да го
чете.Така той заявява:”……Въобще не са ме карали с никаква кола.Може и да са
писали така,ама не съм ходил….Не съм чел това,което съм подписал.”
Горното дава основание на
съдебния състав да изключи от доказателствената съвкупност цитирания протокол
за извършен следствен експеримент,тъй като същият не е
проведен съгласно изискванията на чл.168,ал.1 от НПК.Според
тази разпоредба следствения експеримент се извършва в присъствието на поемни
лица и при условие,че св.Т. не е присъствал,се
налага извода,че същият не представлява годно доказателствено средство по
смисъла на НПК.
Така проведеното действие по
разследването е негодно да породи правните си последици и на друго основание.Видно е ,че следствения
експеримент е извършен с цел проверка на данните,дадени от М.,но разпитан в
качеството му на свидетел по делото и като се има предвид последващата промяна в
процесуалното му положение след привличането му в качеството на обвиняем,тези
данни не могат да се ползват като доказателствен източник,респ.тяхната проверка
,чрез този способ, не може да служи за целите на наказателното производство.
Не обслужват обвинителната теза и
показанията на св.С.Д..От същите,дадени пред органа на
разследване и прочетени със съгласието на подсъдимия и защитникът му,е видно,че
на 19.01.2012 год.около 15.00 ч. се е намирал в градинката до кооперативния
пазар на трети микрорайон в ж.к.”Л.”.Видял тичащ мъж ,на около 35 години,висок около 1.70 м. и с татуировка
отстрани на врата.При проведеното разпознаване е разпознал този мъж в лицето на подс.М.
по татуировката на врата му.Заявеното от този свидетел
не допринася за изясняване на фактическата обстановка по делото,тъй
като присъствието на подсъдимия по времето и в близост до мястото на извършване
на престъплението срещу пострадалата Т. не може да обоснове извод,че именно той
е автор на последното,като в тази насока противостоят показанията на
последната,с които категорично заяви,че не М. я е ограбил.
Св.М. дава информация и за друго
направено от подс.М. признание-за извършено от него
престъпление на 28.12.2012 год.-п.1 от
обвинителния акт.Изложените по-горе съображения от съда относно извънсъдебното
признание на подсъдимия са относими и тук,като по
отношение на този пункт от обвинението са налице и показанията на св.Б.Д..В съдебно заседание същата няма съхранен спомен за
фактите и обстоятелствата,за които е била разпитвана на досъдебното
производство,поради което и със съгласието на подсъдимия и неговия защитник
заявеното от нея е прочетено на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2 от НПК.Пред разследващия
полицай Д. е дала информация за осъществен от подс.М.
грабеж на дамска чанта в края на декември 2012 год.,при
магазин „Т.М.” в ж.к.”Л.”,в която имало мобилен
телефон „Нокия” със счупен дисплей,ключове ,лична
карта и други документи на някаква жена,както и пари.М. прибрал парите,а останалите вещи сложил в плик,отишли зад магазин
„Бриколаж” в ж.к.”Л.” и там той разкъсал чантата на парчета и я разхвърлил навсякъде,а документите,които били в черно
калъфче,заровил.Дал на нея ключовете,като й казал да
ги изхвърли,което тя и сторила.В резултат на заявеното от тази свидетелка бил
извършен оглед на мястото,показано от нея и намерени и
иззети вещите от дамската чанта на св.Т.Н..Самата Н. не видяла
лицето,което й отнело дамската чанта,тъй като било доста тъмно и не възприела
лицето му.
Съдът намира,че горните
доказателства не са достатъчни да формират извод в полза на обвинителната теза
досежно това престъпление и съображенията за това са следните:
От една страна от заявеното от св.М. по изложени по-горе съображения и от показанията на св.Н. не може да
се установи автора на посегателството срещу нея.
Показанията на св.Д.
съдържат данни,съществени за предмета на доказване по
този пункт от обвинението,но същите не могат да бъдат ценени като годен
доказателствен източник поради това,че към момента на разпита й от разследващия
полицай, същата се е намирала във фактическо съжителство с подс.М. и макар да е протоколирано,че не е задължена
да дава показания по въпроси,които биха уличили в извършване на престъпление
лицето,с което се намира във фактическо съжителство,няма изрично отбелязване,че
й е било разяснено правото да откаже да свидетелства ,уредено в разпоредбата на
чл.119 от НПК и не е протоколиран отказът й от това право.Горното,преценено на
плоскостта на установеното от съдебно-психиатричната и психологична
експертиза,че при нея е налице наркотична зависимост към хероин,личностова
промяна в наркоманен стил,лечение с метадон и вредна употреба на медикаменти-психичен
недостатък,който макар и да не я е лишил от свидетелска годност,обсъдено наред
и с личните впечатления на съдебния състав за състоянието й по време на разпита
й в хода на съдебното следствие,очевидно повлияно от продължаващия прием на
метадон,налага извода,че липсата на изрично изявление относно правото й да
откаже да даде показания за подс.М. дисквалифицира показанията й,дадени пред
разследващия орган,а като последица от това и протокола за извършен оглед на
местопроизшествие.
По
същите съображения не следва да се ценят и показанията й,относими
към престъплението,извършено спрямо св.Т.,още повече,че
в тази част те се опровергават от категорично заявеното от последната,че не М.
е автора на посегателството срещу нея.
Подсъдимия не дава обяснения по обвинението,но в правото си на лична защита поддържа,че няма
какво да се защитава,тъй като е извършил грабежите непосредствено след като е
излязъл от затвора,намирал се е в особено психическо състояние и в резултат на
приема на медикамента „Ривотрил” има много малко спомени.Следва да се
отбележи,че след даване ход на делото защитникът на подсъдимия изрази
желание,координирано с последния,че желае производството да се развие по
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие с признаване на
всички факти и обстоятелства ,изложени в обвинителния акт,но с оглед изясняване
на делото от фактическа страна в неговата пълнота предвид изявлението на пострадалата Т.,че
подсъдимият не е автора на престъплението срещу нея,съдът прецени,че не са
налице предпоставките на чл.371,т.2 от НПК и постанови разглеждане на делото по
общия ред.В този смисъл и като се има предвид последната дума на М.,че се
признава за виновен,следва да се отбележи,че това негово признание представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство,но не и доказателствено средство,което
да формира изводи относно фактите,още повече,че по първите два пункта от
обвинението същото е лишено от годна доказателствена подкрепа и в този смисъл е
налице забраната на чл.116 от НПК.
Съдът кредитира заключенията на приетите по делото
експертизи,които възприема като обосновани,обективни и компетентно изготвени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От посочените по-горе
доказателства и средствата за тяхното установяване по един несъмнен и безспорен
начин се доказва,че подсъдимия М. е автор на престъплението
по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1,пр.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и „б”
във вр. с чл.26,ал.1 от НК,като от обективна страна за времето от 23.01.2013
год. до 26.01.2013 год.,при условията на продължавано престъпление,е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 225 лв. от владението на различни лица с
намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и деянията
са извършени при условията на опасен рецидив-извършил престъплението,след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година,изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК,като
деянията са както следва:
1.На 23.01.2013 год. около 16.05 ч. в гр.С.,ж.к.”Л.-5”,на
последната спирка на масовия градски транспорт на трамвайна линия №8, отнел
чужда движима вещ-златна обеца ,2.4 гр.,14 карата,на стойност 120 лв. от
владението на С.З.Д.,с намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила-дръпнал от дясното ухо
обецата,след което избягал в посока бл.541 и бл.533 и
2.На 26.01.2013 год. около 12.40 ч. в гр.С.,ж.к.”Л. -3”,на ул.”***”,между бл.*** и
32-ро ОДЗ отнел чужди движими
вещи-златна обеца,2.1 гр.,14 карата,на стойност 105 лв. от владението на Г.Г. с
намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила-издърпал
обецата от лявото ухо на Г.,след което избягал.
В посочения случай подсъдимият е
сломил съпротивата на пострадалите, като
е употребил за това сила-посочена по-горе,която сила е била насочена към прекъсване на фактическото
държане на имуществото от владеещото го лице,в резултат на което същото е било отнето без тяхно съгласие и с намерение противозаконно присвояване.
Налице е продължавано
престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК,тъй като са налице две деяния,които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,извършени
през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при
еднородност на вината,при което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
От обективна страна
престъплението е извършено при наличието на квалифициращия признак опасен рецидив по смисъла на
чл.29,б.”а” и „б” от НК от подс.М.,като се имат предвид цитираните по-горе
осъждания за престъпления от общ характер.
По отношение на обвиненията по
п.1 и 2 от обвинителния акт,извършени в периода 18.12.2012 год.-19.01.2013 год.
съдът намери,че не са налице доказателства,които несъмнено да сочат подсъдимия
като автор на тези престъпления,поради което и на основание чл.304 от НПК в
тази част го оправда.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11,ал.2,пр.1 от НК,тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието,предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.Това е така защото неправомерните посегателства върху
собствеността,каквито са кражбата и грабежа се извършват само при пряк умисъл и
доколкото грабежът като самостоятелно престъпление представлява конструкция от едновременно
извършване на кражба и употреба на сила и/или заплаха,субективното отношение на
дееца към извършваното от него,т.е. умисълът му също е един и той е
предопределен от умисъла за водещото престъпление-кражбата,а същата е възможна
само при пряк умисъл.При сложното съставно престъпление,каквото е грабежът,изразената
чрез сила принуда е своеобразно средство за постигане на преследваната
цел-кражбата,което предопределя и
наличието на едно качествено ново отношение
на дееца към преследваната цел:като цели пряко отнемане от владението на
другиго без негово съгласие,за да установи своя фактическа власт и разпореждане с отнетото,той е готов и
поради това използва и сила и/или заплаха.Подсъдимия е съзнавал,че действията
му са били насочени към сломяване съпротивата на пострадалите с цел отнемане на
притежаваните от тях вещи и тяхното своене.
ПРИ
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението,за което подс.М. е признат за виновен- по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1 ,пр.1 във
вр. с чл.29,б.”а”и „б” във вр. с чл.26,ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години.
При преценка на размера на
наказанието съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на
престъплението ,както и високата степен на обществена опасност на самия
подсъдим,обусловена от многобройните му осъждания извън квалификацията на
деянието,наказанията по които очевидно не са постигнали целите,визирани в чл.36
от НК,в частност на специалната превенция,отегчаващите отговорността обстоятелства,изразяващи
се в това,че се касае за две деяния,насочени срещу жени,осъществени дръзко в светлата част на денонощието и по
естеството си причиняващи не само уплаха,но и болка в резултат на силовото
издърпване на обеците от ушите им.Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прецени направеното от подсъдимия признание и диссоциалното му личностово
разстройство,водещо до адаптивни затруднения в личен и социален план,при което
преживяванията му се характеризират с високо базисно напрежение,безпокойство и
неудовлетвореност,които на поведенческо ниво намират пробиви в импулсивни и
деструктивни постъпки и наличие на емоционална лабилност,импулсивност ,снижен
самоконтрол.С оглед на относителната тежест на последното съдът определи
наказанието му под средния размер на предвиденото в нормата на закона,а
именно:осем години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване,определен
на основание чл.61,т.2 във вр. с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.59,ал.1
от НК съдът зачете времето,през което подс.М. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”,считано
от 29.01.2012 год. до влизане на присъдата в сила.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Като последица от горното съдът счете,че подс.М. на основание чл.45
от ЗЗД е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил на гражданската
ищца Д.,тъй като са налице всички елементи за ангажиране на отговорността
му-противоправност на деянието,вина и причинна връзка между действията на
подсъдимия и претърпените вреди от последната.С оглед на това съдът осъди
подсъдимият да заплати на гражданската ищца сумата от 120 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди , съставляващи равностойността на
отнетата златна обеца.
Съдът намери за основателен и
предявеният от Д. граждански иск за претърпени неимуществени вреди от
престъплението в размер на 500 лв.В тази връзка се
събраха доказателства,че в резултат на това престъпление е изпитала болка от
издърпването на обецата от ухото й,което се е разкървавило,сънувала
кошмари,чувала шепотът му в ушите си месеци наред,виждала го пред очите си и не
смеела да излиза сама по улиците,поради което и настоящият състав намира,че за
репариране на претърпените от нея болки и страдания следва да й бъде присъдена
сумата от 500 лв.
Съдът върна на пострадалата Г.
отнетата й златна обеца,2.1 гр.,14 карата,на стойност
105 лв.
В тежест на
подсъдимия се възложиха сторените от съда в размер на 550 лв.и по 5 лв.ДТ за всеки служебно издаден изп.лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: