РЕШЕНИЕ
№ 419 06.11.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО.......................................................................... ………….
на втори октомври …………………………две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА И.
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Д.Х.
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев............................................ …….
В.гр. дело № 482............. по
описа за 2019 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от „Тракия билд“ЕООД *** решение
№392 от 04.07.2018г. постановено по г.д. №2686/2017г. по описа на РС Хасково в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Д.Т. сума в размер на 20 000лв.,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени болки и страдания в резултат на
трудова злополука,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане ведно с
имуществени вреди в размер на 2930,30лв.
под формата на пропуснати ползи за период от 7.11.2015г. до 26.10.2017г.
Във въззивната жалба
на „Тракия
билд“ЕООД *** се правят оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Съдът необосновано и
неправилно е приел въз основа на събраните доказателства,че не се установява
проявена груба небрежност от страна на работника,предвид липсата на инструктаж
на работното място.Неправилността на този извод е довела до погрешен извод за
съпричиняване и съответно присъждане на обжалвания размер от 20 000лв.
неимуществени вреди. Същият е подхода на съда
и при определяне на имуществените вреди. Твърди се,че единствено вина за
настъпилата трудова злополука има Д.Т.,поради което се иска отхвърляне на
обективно съединените искове за присъждане на имуществени и неимуществени
вреди.
В срок е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна Д.Т.,в който се оспорва жалбата като
неоснователна.
Решение №392 от
04.07.2018г. постановено по г.д. №2686/2017г. по описа на РС Хасково се обжалва
и от Д.Т. в частта, в която са отхвърлени предявените искове над уважените
размери от 20000лв. за неимуществените вреди и над 2930,30лв. аз имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи за времето от 07.11.2015г. до 26.10.2017г.Намира
решението в обжалваните части за необосновано,неправилно и
незаконосъобразно.Намира извода на съда,че вина за трудовата злополука има и
пострадалия за необоснован и неправилен в разрез с доказателствата по
делото.Напротив пострадалият е имал активно поведение за предотвратяване
вредоносен резултат,поради което се е стигнало и до увреждането му.На следващо
място твърде занижена е оценката на дължимото обезщетение,което не е съобразено
с причинените болки и страдания и
негативен ефект в емоционалната и душевна сфера на пострадалия и физическо
страдание. Иска се отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и
уважаване на исковете в цялост.
В срок е постъпил
писмен отговор от страна на „Тракия билд“ЕООД *** за неоснователност на жалбата
на Д.Т..
Постъпила е и частна
жалба от „Тракия билд“ЕООД *** против определение №103 от 17.01.2019г.,с което е отхвърлена
молбата за присъждане на разноски от 600лв.вместо присъдените в намален размер
от 300лв.
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Постановеното
от Районен съд Хасково и обжалвано пред настоящата инстанция решение в осъдителната
и отхвърлителната си част е допустимо и валидно. С това решение съдът е осъдил
по иск с правно основание чл.200 от КТ „Тракия билд“ЕООД *** да заплати на Д.Т.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. и имуществени
вреди в размер на 2930,30лв.,представляващи пропуснати ползи за времето от
27.11.2015г. до 26.10.2017г.,всички те произтичащи от трудова злополука
настъпила на 09.05.2015г. Със същото решение иска за разликата над
20 000лв. до пълно предявения размер от 100000лв. за неимуществените вреди
и над 2930,30лв. до пълно предявения размер от 11658,06лв. за имуществените
вреди е отхвърлен.
Ищецът в
първоинстанционното производство Д.Т. е обосновал правния си интерес от иска по
чл.200 от КТ с наличието на трудово правоотношение при ответника „Тракия
билд“ЕООД *** от 23.04.2015г.При изпълнение на трудовите си задължения като ***
по предварително изготвен график за работа извозвал от бетонов възел *** по АМ
„Тракия“ направление Димитровград Харманли бетон.В хода на изпълнение на
трудовите си задължения при управление на бетоновоза установил
неизправност,която го принудила да спре в участък на 50-тия км посока
Димитровград Харманли.При това спиране на бетоновоза и слизането му от кабината
за консултация,бетоновозът се самозадвижил. Ищецът се опитал в движение да се
качи и да го спре,при което пострадал с десния крак,който впоследствие била
извършена дясна бедрена ампутация.Настъпилото произшествие от 09.05.2015г. било
признато за трудова злополука с разпореждане на НОИ № ТЗ-116/5 от 25.06.2015г. Предявява
претенция за присъждане на 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди,болки и
страдания както и 11658,06лв. имуществени вреди,изразяващи се в пропуснати
ползи за времето от 06.11.2015г. до 31.12.2017г. разлика между трудово
възнаграждение и отпусната лична социална пенсия за инвалидност.
„Тракия билд“ЕООД оспорват
иска като неоснователен.Излагат аргументи за съпричиняване от страна на
работника,който е проявил груба небрежност и е допринесъл за злополучния
резултат.
Безспорно установените
обстоятелства по спора са наличието на трудов договор,сключен между страните на
основание чл.70 ал.1,вр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ,по силата на който от
23.04.2015г. Д.Т. започнал изпълнение на задълженията на ***,след запознаване и
с длъжностната характеристика.На злополучната дата 09.05.2015г. пострадалият
имал курс по новостроящата се АМ „Тракия“ . Към 16,30 ч. движейки се по посока
София-Харманли на 50-тия км.плюс 140м.,водачът преустановил движението и спрял от дясната страна на платното за
движение при работещ двигател. Водачът слезнал от кабината и се отправил към
друг спрял в близост автомобил.В този момент бетоновоза се самозадвижил без водач наляво косо на
платното за движение с низходящ наклон
по посока Харманли. Забелязал самозадвижването ,водачът моментално се затичал
след бетоновоза с намерение да се качи в кабината и да реагира на
самозадвижването.Подходил от лявата му страна,стъпвайки на лявото стъпало,но в
този момент бил притиснат десния му крак
от лявото предно колело на бетоновоза и мантинела, разделяща двете
платна за движение.Придвижването на колелото още напред причинило потискане и
на подбедрицата към мантинелата,което довело до тежка мускулно-костна травма.Този
механизъм на претърпяната от пострадалия злополука е установен в пълнота от
първоинстанционния съд на база съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза.Факта на трудовата злополука е надлежно установен и с разпореждане
на НОИ –ТП Пловдив № ТЗ-116/5 от 25.06.2015г.
Относно причинно
следствената връзка, тезите на страните са коренно противоположни,като
ответникът поддържа,че единствено и само вина за трудовата злополука,която е
безспорно установена има ищецът,който е проявил груба небрежност. От своя
страна ищецът обосновава претенцията си за обезщетение именно
с отговорността на работодателя по чл.200 от КТ.При обстойното и
детайлно обсъждане на всички доказателства,съдът е достигнал до извода за
наличието на съпричиняване като е определил приноса на страните в съотношение
60% принос на пострадалия и 40% принос на работодателя.Подробното мотивиране на
съдебния акт относно механизма на настъпване на трудовата
злополука,причинно-следствена връзка и принос,последващо поведение на
ответника,последици от трудовата злополука в емоционалната,душевна и материална
сфера не налагат интерпретация различна от тази на първоинстанционния съд. Но
въззивната инстанция намира,че следва да бъде ревизирана преценката на районния
съд относно еквивалента на обезщетение за неимуществени вреди,който с оглед изискването
за справедливост в нормата на чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен на
100 000лв.,размер предявен от ищеца и съобразен с неговата самооценка на
преживяване и негативно отражение върху личността му.Следва да бъде ревизирана
и преценката на съда довела до извода,че съотношението на приноса на страните
към вредоносния резултат е 60% на 40%. Отдаването на по-голяма тежест на
участието на работника,съдът намира за необосновано.Настоящата инстанция намира
за обективно,че страните имат равен принос за настъпването на трудовата
злополука. И това е така, не само защото не е проведен инструктаж в деня на
трудовата злополука,но работодателят е следвало да предостави превозното
средство за управление, без съмнения за техническа неизправност,в частност тази
на спирачната уредба,което в случая не е сторено.Още повече като се има предвид
спецификата на този вид превозни средства-бетоновоз,за които няма изработена
методика за пораждащите се вибрации и тяхното въздействие в случаи като
този,когато автомобилът следва да работи с въртящ се миксер, за да не се втвърди
бетона.Тук отново следва да се отбележи,че съдът при първоинстанционтото
разглеждане на делото в максимална степен е обсъдил всички значими факти и
обстоятелства,относими към преценката му за съпричиняване,но както се посочи
по-горе тази преценка следва да бъде преразгледана в посока,че е завишен
неоснователно приноса за трудовата злополука на пострадалия.
В крайна сметка при напълно
изяснена фактическа обстановка и мотиви обосновали съдебния акт,предмет на
настоящ контрол,въззивната инстанция споделя всички изводи на районния съд с
изключение присъдения размер от 50 000лв.,който следва да бъде завишен на
100 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди и степента на приноса на
всяка от страните,който вместо приетия 60/40% следва да бъде по 50% за всяка от
страните.Изложеното се отнася в пълна степен за присъдените имуществени
вреди,за които съдът препраща към мотивите на районния съд с корекцията,
съставляваща приноса на страните,който е по равно за всяка и размерът им се
явява основателен за 3662,88лв. съобразно приетия принос.
В този смисъл въззивната жалба на
Д.Т. се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло,като му се присъди
обезщетение от 50 000лв. неимуществени вреди,в който смисъл решението в
частта за отхвърляне на иска за разликата над 20 000лв. следва да бъде
отменено и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца още
30 000лв.обезщетение за неимуществени вреди.В същия смисъл следва да бъде
отменено и в частта за отхвърляне на иска за имуществени вреди над присъдения
размер от 2930,30лв. и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца още
732,58лв.
С оглед изложените мотиви
въззивната жалба на „Тракия Билд“ ЕООД
*** се явява неоснователна. Неоснователна се явява и частната жалба против определение №103 от 17.01.2019г.,с което е отхвърлена
молбата за присъждане на разноски от 600лв.вместо присъдените в намален размер
от 300лв.Съдът правилно е подходил опирайки се на разпоредбата на чл.67
предложение второ от ГПК и не е намерил основание за присъждане на разноски в
претендирания размер, а е счел същия от
600лв. за прекомерен съобразно направеното възражение от процесуалния
представител на Д. Т. и е намали на
300лв.
Относно разноските направени
от страните и претендирани в настоящото производство с оглед изхода на спора
съдът намира следното процесуалният представител на ищеца в първоинстанционното
производство претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА. Ответникът представя
списък за разноски за двете инстанции в размер на общо 9597,91лв.Съобразно
отхвърлената част от иска му се дължат разноски в размер на 4604лв., а на ищеца
разноски съобразно Наредба №1 от 2004г
за минималните адвокатски възнаграждения сума в размер на 2030лв. съоъбразно
чл.7 ал.2 т.4 от същата.
Относно дължимата д.т. съобразно
уважените обективно съединени искове,която ответникът следва да заплати е
съответно за Районен съд Хасково 2146,51лв. и за Окръжен съд Хасково още
385,34лв.,тъй като е платена от ответника за въззивно обжалване 587,91лв.
Водим от горното,съдът.
Р Е Ш И:
Отменя решение №392 от 04.07.2018г. постановено по г.д. №2686/2017г.
по описа на РС Хасково в частта,в която иска по чл.200 от КТ предявен от Д.Т.Т.
с ЕГН ********** *** против „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в *** е отхвърлен за
неимуществени вреди за разликата над 20
000лв. до пълния му предявен размер от 100 000 лева, както в частта
,в която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над 2930,30лв. до
3662,88лв.,както и в частта за разноските ,вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в ***, представлявано от управителя Н.Х.Н.; да заплати на Д.Т.Т. с ЕГН **********
*** сумата от още 30 000 лева –
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания
за периода 09.05.2015 г. - 26.10.2017 г., в резултат на трудова злополука,
настъпила на 09.05.2015 г г., около 16,30 часа, на новостроящата се АМ
„Марица", в землището на с.***, обл. Хасково, на км. 50, в посока гр.
София - гр. Харманли, с товарен автомобил - бетоновоз „Ивеко 260 Е 34" с
peг. № ***, довела до ампутация на долен десен крайник на ниво дясно бедро;
ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.05.2015 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Н.Х.Н. да заплати на
Д.Т.Т. с ЕГН ********** *** сумата от
още 732,58лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под
формата на пропуснати ползи, за периода 27.11.2015 г. – 26.10.2017 г., в резултат
на същата трудова злополука; ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска 26.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Потвърждава решението в
останалата обжалвана част
ОСЪЖДА „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Н.Х.Н. да заплати на
адвокат Л.Г. *** на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 2030лв.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „Тракия
Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***
разноски по делото в размер на 4604лв.
ОСЪЖДА „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.**да заплати по сметка на Районен съд Хасково държавна
такса в размер на 2146,51лв.
ОСЪЖДА „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.*** да заплати по сметка на Окръжен съд Хасково
държавна такса в размер на 385,34лв.
Потвърждава определение №103 от 17.01.2019г. по г.д. №2686/2017г. по
описа на Районен съд Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: Членове:1/
2/