№ 107
гр. Варна, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000490 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Р. М., чрез
процесуалния си представител адв. М. Т. от АК-Варна, срещу решение №
33/17.06.2024 г. постановено по т. д . № 16/2023г. по описа на Шуменския
окръжен съд, с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани
предявените от В. Р. М. срещу „НЕС - нови енергийни системи“ ООД-гр.
Шумен, представлявано от управителя М.П.М., искове с правно основание
чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл.88, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовата страна сумата от 135 850,93 лв.,
представляващи платения от ищцата аванс по отправена от ответното
дружество индикативна оферта изх. №150ФВ/22.07.2022г. за изграждането на
Фотоволтаична инсталация 194 700 Wp в имота й - УПИ 1Х-832, 626 в кв. 50,
с. Цар Самуил, общ. Тутракан, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както
и е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1
ЗЗД за заплащане сумата от 135 850,93 лв., представляващи платения от
ищцата аванс по отправена от ответното дружество индикативна оферта изх.
№ 150 ФВ/22.07.2022 г. за изграждането на Фотоволтаична инсталация 194
700 Wp в имота й - УПИ 1Х1 832, 626 в кв. 50, с. Цар Самуил, общ. Тутракан,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
1
Намирайки решението за неправилно, като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, а също и за необосновано, моли съда да
отмени същото и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло
исковата претенция. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Във въззивната жалба на ищеца В. Р. М. е изразено несъгласие с извода
на първата инстанция, че между нея и ответното дружество съществува
валидно сключен договор за изработка с предмет изграждането на ФвЕЦ.
Отправената оферта с изх. № 150ФВ/22.07.2022 г. не конкретизира вида
работа и дължимото за същата възнаграждение. Офертата не е подписана от
ищцата, а ответникът е манифестирал ясно намерение да предложи конкретна
оферта на по-късен етап. Уговореното в офертата авансово плащане от 30% е
единствено за запазване на предложените цени с оглед очакваното на по-късен
етап конкретно предложение за изработката. На посоченото основание
осъщественото от ищцата плащане не следва да се счита за конклудентно
действие по приемане на офертата. Издадената от дружеството фактура №
46150/26.07.2022 г., въззивникът цени като негодно доказателствено средство
за получаване/приемане на стока и/или услуга, респ. за съществуваща
облигационна връзка между страните. Ответникът не е предприел действия за
изграждането на ФвЕЦ елементи. Страната се позовава на данните от
назначените експертизи, които са тълкувани превратно от първата инстанция.
Представените от ответника писмени доказателства водят до извода, че се
касае за елементи за изграждането на друга ФвЕЦ, евентуално – че същите са
закупени с цел реализиране на по-висока печалба предвид промяната в цените
на пазара и липсата на сключен договор. На следващо място сочи допуснато
процесуално нарушение от съда на нормата на чл. 164, ал. 1 т. 3 ГПК, като
счита, че съдът недопустимо е основал изводите си за изпълнението на
възложеното по договора на гласни доказателства. Сочи се и процесуално
нарушение, свързано с доклада по делото и разпределението на
доказателствената тежест по заявените искове. Съдът неправилно е указал, че
в тежест на ищцата е установяването на валидно облигационно отношение и
едностранното й разваляне. Страната дължи доказване единствено на факта
на плащане, респ. ответникът – наличието на основание за получаване.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от „НЕС - нови енергийни системи“ ООД, чрез адв. Б. Г., в който се
излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Разпределената
тежест на доказване от първостепенния съд съответства на иска, предявен от
ищцата, уточнен и в първото с.з. Налице е сключен договор за изработка с
предмет изграждането на ФвЕЦ. Според дружеството не е налице
неизпълнение от негова страна, липсва забава, а отделно от това не е
установено, че изпълнението на възложената работа не може да ползва ищеца.
На свой ред, в условията на евентуалност, поддържа направените пред
първата инстанция възражение за кредиторова забава по смисъла на чл. 95
ЗЗД, както и възражение за прихващане със стойността на разходите, които са
2
направени от него в изпълнение на поръчаното. Намира въззивната жалба за
неоснователна и претендира нейното отхвърляне, ведно с направените в
производството разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е надлежно
администрирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от процесуално легитимираната страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител, при наличие на правен интерес от обжалването и
отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценяват от
въззивния съд като процесуално допустима и редовна.
С влязло в сила определение № 724/29.11.2024 год. е ОБЕЗСИЛЕНО
решение № 33/17.06.2024г. постановено по т. д. №16/2023г. по описа на
Шуменския окръжен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от В. Р. М. срещу „НЕС - нови
енергийни системи“ ООД-гр. Шумен, представлявано от управителя М.П.М.,
искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл.88, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовата страна сумата от
135 850,93 лв., представляващи платен от ищцата на отпаднало основание
аванс по отправена от ответното дружество индикативна оферта изх.
№150ФВ/22.07.2022г. за изграждането на Фотоволтаична инсталация 194 700
Wp в имота й - УПИ 1Х-832, 626 в кв. 50, с. Цар Самуил, общ. Тутракан, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане, вкл. е ПРЕКРАТЕНО производството по
предявените главни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
С допълнителна молба вх.№ 7530/23.10.2024 год. страната е уточнила
твърденията си по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а именно –
процесната сума е престирана при липса на предварителен или окончателен
договор между страните. Ищцата не е имала очаквания за сключване на
последващ договор.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че са били в договорни правоотношения във
връзка с проектирането на ФвЕЦ и външното й присъединяване с кабел 20 кв
и кабел НН от РНфец до ТНН на БКТП в имот УПИ IX- 626, 832 в кв.50 по
плана на с.Цар Симеон, Община Тутракан. По възникналите правоотношения
ищцата В. Р. М. има качеството на възложител, респ. ответникът „Нес – Нови
енергийни системи“ ООД – на изпълнител. Породените от договорите
насрещни права и задължения не са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
В хода на изпълнение на възложеното проектиране изпълнителят „Нес
– Нови енергийни системи“ ООД е представил на ищцата адресирана
индикативна ценова оферта /ИЦОф/ с изх.№ 150ФВ/22.07.2022 год. за ФВИ
3
194 700 Wp. Офертата съдържа описание на оборудване – модули, инвентори,
безпробивна система и БКТП, индивидуализирани с марка, количество и
единична цена, в общ размер от 182 943 евро без ДДС.
От заглавието и съдържанието на офертата, вкл. и т.13 от същата
следва, че предложението касае доставката на необходимото оборудване за
изграждането на фотоволтаичната инсталация без силовите кабели, ел.табла и
зазимителна инсталация. От т.3 на офертата следва, че изграждането и
монтажната система не са включени в предложението, а конкретна оферта за
тях ще бъде представена „след технически проект“. Следователно –
индикативната оферта има за предмет единствено доставката на оборудване
без изграждане и монтаж. Последните са предмет на допълнително офериране
и възлагане, което не е осъществено.
Офертата съдържа още посочване на гаранционни срокове за
оборудването. Указано е, че срокът за доставка и начинът на плащане се
договарят допълнително.
В т.12 от ИЦОф /раздел „Забележки“/ е посочено, че при промяна на
конюнктурата на пазара фирмата си запазва правото да променя цените. Като
изключение от горното правило следва да се тълкува предвиденото в т.5 от
ИЦО /раздел „Забележки“/ - цените на модули, инвентори и батерии могат да
бъдат резервирани с авансово плащане в размер на 30% от стойността им.
Индикативната оферта, известна още като писмо за намерение,
установява договорна рамка за преговори между потенциалния купувач и
продавача. Същата съставлява предложение за сключване на договор по
смисъла на чл.13 ЗЗД. Анализът на съдържанието на ИЦО сочи, че същият
има за предмет единствено доставката на оборудване без изграждане и
монтаж и поставя началото на преддоговорни отношения във връзка
сключването на бъдещ договор за продажба. Офертата съдържа съществените
елементи на правоотношение по чл. 183 ЗЗД - стока и насрещно дължима
цена. Срокът за доставка и начинът на плащане не са съществени елементи на
договора за продажба.
Не се спори, че в срока по т.9 на отправеното предложение ищцата В.
Р. М. е заплатила 30 % от оферираната цена /135 850, 93 лева/ с основание за
плащане – фактура № **********/26.07.2022 год. Последната е издадена от
„Нес – Нови енергийни системи“ ООД с посочване на основание: „30% аванс
по оферта 150ФВ/22.07.2022 год.“. Действията по плащане на предложения
аванс въз основа на издаден от насрещната страна счетоводен документ
съставляват неформално приемане на предлаганата сделка.
С оглед на изложеното съдът приема, че между страните е постигнато
съгласие за сключване на договор за доставка на оборудване с предмет и цена,
подробно посочени в ИЦОф. Налице е съвпадение на две насрещни
волеизявления, като приемането е достигнало до предложителя /чл.14, ал.1
ЗЗД/. Сключеният договор за доставка на оборудване за бъдещо изграждане на
ФВЦ е неформално съглашение по арг. от чл. 293, ал.1 ТЗ.
4
Наличието на възникнало облигационно правоотношение се
потвърждава и от последващите действия на страните, както следва:
Доставчикът „Нес – Нови енергийни системи“ ООД е издал и
осчетоводил фактура за авансово плащане. Съобразно заключенията на СТЕ-и
и ССЕ последният е предприел действия по договаряне с трети лица за
поръчка на договореното оборудване. Принципно наличието на
облигационно отношение не се оспорва от страната.
От друга страна, с писмо, изпратено по телепоща на 19.01.2023 год.
купувачът В. Р. М. е уведомила насрещната страна, че прекратява всякакви
„търговски и договорни правоотношения“ поради недоставянето на никаква
стока/и или услуга до настоящия момент. Страната признава, че към датата
на изпращане на писмото е била обвързана с договори за проектански услуги с
ответника. Писмото обаче обективира и признание за наличие и на
правоотношение за доставка на стоки, което поради неизпълнение страната
разваля. Единственото правоотношение за доставка на стоки е това по
приетата ИЦОф.
Изводите за наличие на облигационно правоотношение не се дерогират
от наведените в първоинстанционното производство и поддържани във
въззивната жалба възражения на ищцата.
Възражението, че офертата не съдържа описание на СМР, респ.
тяхното остойностяване, е вярно. Липсата обаче е продиктувана единствено от
факта, че офертата има за предмет само доставката на оборудване, но не и
неговия монтаж и изграждане на ФВЦ. Няма правна пречка за доставката на
оборудване инвеститорът да встъпи в отделно, самостоятелно и
предварително правоотношение. Обстоятелството, че офертата фиксира
цената само за оборудване следва както от самото й съдържание, така и от
показанията на св.Н.Тонева /л.581/.
Възражението, че 30% от цената е платена единствено с оглед
„резервиране“ на предложените цени на оборудването, е неоснователно. В
ИЦОф изрично е посочено, че плащането на част от определената цена има не
само резервационни последици, но и характер на аванс. Авансът е предплата,
предварително плащане, на част от договорено възнаграждение за стока или
услуга. Ответникът е предложил авансово плащане, а ищцата е приела да го
изпълни. Плащането на аванс съставлява конклудентно действие,
потвърждаващо съгласието за сключване на договор при условията на
офертата, когато същата ясно формулира същественото съдържание на
бъдещото правоотношение /Решение № 97 от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
533/2012 г., II т. о., ТК/.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че процесната сума е
престирана на договорно основание. Наличието на облигационно основание за
имущественото разместване обуславя неоснователността на иска за връщане
на даденото поради начална липса на основание – чл. 55, ал.1 пр. 1 ЗЗД.
Искът е неоснователен дори и да се приеме, че отправянето на оферта и
5
заплащането на аванс за 30% от стойността на необходимото оборудване, не са
достатъчни за формирането на извод за сключване на договор по чл. 14, ал.1
ЗЗД. Ако се приеме, че ИЦОф поставя началото на преддоговорни отношения
във връзка със сключването на договор за изработка /доставка на оборудване,
подготовка на терен, монтаж и изграждане; външни връзки/, то престираните
суми са във връзка със сключването на бъдещ договор, с окончателна,
определима след одобрението на проектите цена. Поначало, преддоговорните
отношения между страните могат да преминат през различни етапи,
предхождащи сключването на договор. Няма никаква пречка в рамките на тези
преддоговорни отношения страните да сключат и други съглашения - също с
организационен и подготвителен характер, спрямо следващ етап от
преговорите между тях, вкл. и да предоставят аванс /Решение № 148 от
30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5698/2013 г., IV г. о., ГК/.
В случай, че предоставянето на аванс има такъв подготвителен
характер, то връщането му може да се претендира единствено на
неосъществено основание. Съобразно разрешенията в ППВС № 1 от 28.V.1979
г. по гр. д. № 1/79 г. вторият ФС се прилага в случаите, когато престацията се
извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да
бъде осъществено. Според постановлението текстът намира приложение при
двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то
не се сбъдне, и т. н. Изброяването обаче не е изчерпателно. В тази хипотеза
попадат и случаите, когато е осъществено даване в процеса на водене на
преговори макар и страните да не са още юридически обвързани /писма за
намерение, меморандум за разбирателство и др/. Престацията в тези случаи е
осъществена с правното очакване, че договор между страните ще бъде
сключен. Несбъдването на това очакване се приравнява на неосъществяване
на основанието по смисъла на чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Предявеният иск е предявен при твърдения за престиране при начална
липса на основание. С оглед изложеното по-горе даването на суми в процеса
на водене на преговори, независимо от тяхното конкретно предназначение, не
съставлява даване при начална липса на основание.
При съвкупната преценка на гореизложеното решението на ОС –
Шумен следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски в
размер на 7200 лева /адвокатско възнаграждение с ДДС/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/17.06.2024 г. постановено по т. д . №
16/2023г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, в която съдът е
6
отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от В. Р. М. срещу
„НЕС - нови енергийни системи“ ООД-гр. Шумен, представлявано от
управителя М.П.М., евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцовата страна сумата от 135 850,93
лв., представляващи платения от ищцата аванс по отправена от ответното
дружество индикативна оферта изх. №150ФВ/22.07.2022г. за изграждането на
Фотоволтаична инсталация 194 700 Wp в имота й - УПИ 1Х-832, 626 в кв. 50,
с. Цар Самуил, общ. Тутракан, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „В. Р. М., ЕГН ********** с адрес в ***** ДА ЗАПЛАТИ
на „НЕС – нови енергийни системи“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, бул. „Мадара“, № 12, представлявано от
управителя М.П.М. сумата от 7200 лв., представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7