Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. Плевен, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Плевен, първи състав, в публично
съдебно заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 77 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до
обществената информация.
Административното дело е образувано по жалба подадена
от Б.В.С. ***, против мълчалив отказ Председателя на УС на Агенция Пътна
ифраструктура за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление
рег. №81/18.12.2019 г.
В жалбата се твърди, че на 18.12.2019г.Б.С. е подал до
Председателя на УС на АПИ заявление за достъп до обществена информация, с което
е поискал да му бъде предоставена информация относно броя на съдебни дела по
посочени критерий, резултата от тях и
какъв е средния размер на обезщетенията по всяко едно от видовете дела, която
да обхване периода от 2009.2018г. Твърди се, че съгласно чл. 28 от ЗДОИ
заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат
във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране,
който срок на осн. чл. 30 ал.1 от ЗДОИ с писмо от председателя на УС на АПИ е удължен до 13.01.2020г. и до
настоящия момент не е получен никакъв отговор, което представлява мълчалив
отказ, който по смисъла на чл. 149 ал.2от АПК подлежи на оспорване в
едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил
длъжен да се произнесе. Твърди се, че исканата със заявлението информация
е свързана с обществения живот в
Република България и дава възможност на
жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на
задължените по закон субекти, каквито са изискванията на ЗДОИ.Твърди се, че
съгласно чл. 4 ал.1 от ЗДОИ Б.В.С. е субект
на правото на достъп до обществена информация, което е гарантирано и от
Конституцията на РБългария. Твърди се,
че заявлението е допустимо съдържа посочените в чл. 45 от ЗДОИ реквизити .
Твърди с, че за да е налице задължение за предоставяне на исканата информация е
необходимо от една страна този, от когото се иска информацията за е задължен по
смисъла на чл.3 от ЗДОИ и от друга
страна исканата информация да е обществена по смисъла на чл.р2 от ЗДОИ, т.е.
счита че са налице всички предпоставки за да бъде предоставен достъп до
обществена информация и задълженият субект е бил длъжен да постанови решение в
14 дневен срок по чл. 28 ал.1 от ЗДОИ.Моли съда да постанови решението, с което
да отмени отказа на Председателя на УС на АПИ за предоставяне на обществена
информация и връщане на административната преписка на органа за произнасяне по
подаденото заявление. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание редовно призован жалбоподателят не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Ответника по делото не е представил отговор на
жалбата, в съдебно заседание се представлява от юрк.В., която изразява
становище, че жалбата е неоснователна тъй като с решение на Председателя на УС на АПИ е предоставена
исканата информация.
Административен съд - Плевен, първи състав след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост и съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице,
но по същество е неоснователна, тъй като от събраните доказателства се
установява, че не е налице формиран мълчалив отказ, в който смисъл са
твърденията на жалбоподателя.
От събраните в хода на производството писмени
доказателства е видно, че на 18.12.2019г. жалбоподателят е подал заявление до Председателя на УС на АПИ, вх.№
ЗДОИ-81/18.12.2019г., с което е поискал информация по три въпроса, като е
посочил изрично информацията да бъде
изпратена на посочен еmail адрес.От приложеното по делото писмо
до жалбоподателя е видно, че е бил уведомен че срокът за предоставяне на
исканата информация се удължава на осн. чл. 30 ал.1 от ЗДОИ. По делото е
представено решение №
РД-04-01/13.01.2020г., с което на
заявителя е предоставена исканата
информация под формата на писмена справка по електронен път. Представено е и
копие на писмо от 13.01.2020г. изпратено на посочения от заявителя еmail адрес.
С писмото ответникът е отговорил на въпросите по т.1 и 2 , а по т.3 е
отговорил, че не поддържа исканата информация. Ето защо по подаденото заявление
не е налице мълчалив отказ, тъй като административният орган се е произнесъл в
указания от закона срок с писмен акт - решение по смисъла на чл.34 от ЗДОИ,
като в частта отнасяща се до отговора на въпрос под № 3 от исканата информация
съдът приема, че Председатея на УС на
АПИ се е произнесъл с уведомление по смисъла на чл. 33 от ЗДОИ, съгласно която разпоредба, ако органът не разполага
с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, той уведомява за
това заявителя. Този законов текст се отнася до случаите, в които органът не е
нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация, поради което и
в тази хипотеза той не е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, а уведомлението, че не разполага с информацията, не
носи белезите на административен акт, който да подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е и трайната практика на административните съдилища.
Тоест следва да се приеме, че налице произнасяне в
срок по подаденото заявление, поради което не е налице хипотезата на чл.58,
ал.1 от АПК, респ. постановен отказ за
предоставяне на информация.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 1
от АПК, Административен съд –Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Б.В.С. ЕГН *********,
против отказ Председателя на УС на АПИ за предоставяне на достъп до обществена
информация по заявление рег. № 81/18.12.2019г.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: