Решение по дело №98/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1934
Дата: 18 юни 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20191720100098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№993

гр.П., 18.06.2019 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми май  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия:Явор Джамалов

при секретаря : Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00098, по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ.

По изложените в исковата молба обстоятелства Б.Д.А. с ЕГН **********,*** е поискал да бъде осъдено ответното дружество “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД - гр. П., да му заплати сумата от 40 000.00 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука станала на 29.01.2017 година, сумата от 5 000.00 лева имуществени вреди претърпени от същата злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането  29.01.2017г. до окончателното им изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. 

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител е оспорило предявените искове по основание и размер, като се излагат доводи за приложение разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ.  

Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:

              Не се спори по делото, че  с допълнително споразумение ******/**.**.**** година   Б.Д.А. е заемал  длъжността "опаковчик на готова продукция" където е работил  към 29.01.2017 г., които обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства.

              Видно от приложените заверени фотокопия от  Разпореждане ** от **.**.**** г. на ТД на НОИ гр.П., на основание чл.60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, декларираната злополука вх.******-**-* от 01.02.2017 г. на Териториално поделение П., се установява, че на 29.01.2017 г.  Б. Д.А. постъп­ил на работа в 06,00 часа в Л.Ц. в ответното дружество, участък ’’Д.Н." като Р.М. и започнал да сменя пълна с празна кофа за обрезки в ямата на участък "Д.Н.". При откачане на стоманен едновъжен сапан /товарозахватно устройство / от ухото на кофата, същият притиска палеца на дя­сната му ръка към ухото на кофата. Вследствие на това ищеца получил авулзия на кожа и накътна плока с матрикс до дистална фаланга,частична върхова ампутация на дистална фаланга на палеца на дясната ръка.

               Видно от заключението на вещото лице д-р М.М. се установява, че при настъпилата трудова злополука, станала на 29.01.2017г., ищеца получил  травматична ампутация през средата на крайната / върховата / фаланга, която е сравнително тежка травма за тази област изразяваща се в това, че “върховата част на коста е била ампутирана. Изтръгнат е бич и нокътя заедно с нокътния матрикс, както и меките тъкани в областта на фалангата, като практически костната фаланга е била оголена в околовръст т.е. без меки тъкани . При самата злополука пострадалия е изпитал силни болки и страдания . Раната е кървяла умерено. Опериран е по спешност в Пирогов . С цел запазване максимално останалата част от фалангата е извършена несвободна кожна пластика с автоприсадък чрез техниката на т.нар. ,,филатово стебло”. Постоперативно е търпял по-силни болки и страдания особено в първите 15-ина дни. Ръката е била имобилизирана в принудително положение . Не е можел да движи и има захват с ръката и пръстите . В това състояние е престоял за 72 дни, като е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение и се е нуждаел от чужда помощ. Постепенно с времето болките са намалели. В последствие е приет за лечение в Специализирана болница за активно лечение по кардиология Св. Г.- гр. П. с диагноза ,,остърмиокарден инфаркт” , което интерпетиране е от компетентности на кардиолог. На 10.04.2017г. е извършена нова оперативна интервенция с която пръста е отделен от кожната връзка в областа на корема и е оформен ампутационния чукан. Постоперативно отново е търпял по­стни болки и страдания . Конците са отстранени на 12-ия ден , като е изпитал слаби болки от това. През това време отново е търпял неудобства в битово и хигиенно отношение. След това е провеждал самостоятелно рехабтитация за раздвижване на пръста. След 03.03.2017г. е продължил лечението си заради прекарания инфаркт при кардиолог, за което е бил и времено нетрудоспособен продължително време. За лечението на пръста е бил издаден болничен лист за времена нетрудоспособност от 34 дни в началния период след травмата. Смятам че възстановителния период на уврежданията получени вследствие злополуката е бил за около 4-5 месеца. При прегледа вещото лице установило, че кожната пластика е жизнеспособна и зараснала добре. Палеца на дясна ръка е скъсен , като пръста е ампутиран през средата на дисталната / крайната / фаланга. Пръста е без нокът , тъй като липсва именно тази част от фалангата. Присадения участък в области на палеца е с по-тъмен цвят спрямо околната кожа. В областа на корема в дясно от пъпа има белег с белезникав цвят - мястото откъдето е взет кожния присадък и е с размери 1.5 / 2.5 см. Тези остатъчни белези представляват леки козметични дефекти за областите в които се намират и са с траен характер. Движенията на пръстите на дясна ръка са възстановени, но тъй като е останала само основата на крайната фаланга на палеца то за в бъдеще  захвата ще бъде намалена в лека степен.

              Видно от заключението на вещото лице д-р Н.А. се установява, че   Б.Д.А. страда от  А.Х. със стойности до 160/100 поне от 2-3 години преди 2017г; ИБС с реализиран остър инфаркт на миокарда 03.03.2017г, Д.К.Б., РС1 и стент на ОМ 3, Б.Д.на ОМ 2 и С.Н. II ф.кл., Д., Ампутация частична на десния палец на ръката. А.Х. и ИБС са хронични заболявания и не настъпват от веднъж, подлежат на лечение ежедневно с медикаменти, диетичен режим и интервенционални процедури / налагане на стент, оперативна интервенция/. Острия инфаркт на миокарда е усложнение на ИБС изразяващо се в недостиг на кислород /кръв/ до част от мускула на сърцето, причинено от запушване на хранещия го кръвоносен съд. При Б.А. е налице / от проведените инвазивни изследвания/ Д.К.Б. със 100% запушване на дясна коронарна артерия, 95% запушване на ОМ 2 и 3, което е наложило извършването на реканализация и стентиране на ОМ 3. Този процес на запушване на кръвоносните съдове е продължил дълго време / години/, а изявата остра на миокарден инфаркт се е случило около 1 месец след травмата на пациента. Няма пряка причинно следствена връзка между травмата на палеца, АХ и ИБС на пациента. По време на инвазивното изследване, Инфаркта на миокарда и последващото лечение на пациента са приложени медикаменти, които се заплащат изцяло или частично от НЗОК. Пациентът има необходимост да употребява медикаменти като понижаващи кръвното налягане , понижаващи холестерола в серума и антиагреганти за цял живот, а в бъдеще може да се наложи и приемането на диуретични медикаменти. В документите е отразено рисковите фактори за ИБС: мъжки пол, А.Х., възраст, тютюнопушене и установената Д.. 

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание. Установено е, че злополуката е станала по време, когато ищеца е изпълнявал трудовите си задължения в ответното дружество, което по смисъла на чл.55 от КСО е трудова злополука, като същата, както бе посочено по-горе е била призната за такава по предвидения от закона ред с  Разпореждане  ** от **.**.**** г.  на ТП на НОИ - П.. Същата е причинила временна нетрудоспособност, както и настъпили от нея вреди за пострадалия. При това положение е налице хипотезата на чл.200, ал.1 от КТ и отговорността на ответното дружество за настъпилата трудова злополука следва да бъде ангажирана.

                 От заключението на вещото лице д-р М.М., което съдът възприема е видно, че вследствие на станалата злополука  ищеца е претърпял много силни болки и страдания, по време на инцидента без възможност за движение на ръката за дълъг период, както и впоследствие, при проведеното оперативно и следоперативно лечение. Допълнителни страдания и затруднения от битово естество, ищеца е търпял  около 4-5 месеца.  Палеца на дясна ръка е скъсен , като пръста е ампутиран през средата на дисталната / крайната / фаланга. Пръста е без нокът , тъй като липсва именно тази част от фалангата. Присадения участък в области на палеца е с по-тъмен цвят спрямо околната кожа. В областта на корема в дясно от пъпа има белег с белезникав цвят - мястото откъдето е взет кожния присадък и е с размери 1.5 / 2.5 см. Тези остатъчни белези представляват леки козметични дефекти за областите в които се намират и са с траен характер. Движенията на пръстите на дясна ръка са възстановени, но тъй като е останала само основата на крайната фаланга на палеца то за в бъдеще  захвата ще бъде намалена в лека степен.  

Предвид изложеното са налице неимуществени вреди резултат от претърпяната злополука. По силата на чл.200, ал.3 от КТ ответното дружество дължи обезщетение  за тези вреди, като същото се определя с оглед на принципа залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съобразявайки се със степента на причиненото увреждане, а именно :  ампутация на палеца през средата на дисталната / крайната / фаланга, като пръста е и без нокът, останалите козметични дефекти, водещ до неудобства и дисконфорт,  търпените неудобства от хигиенно и битово естество, през  периода на лечението, и в последствие до настоящия момент, намаления и за в бъдеще захват на дясната ръка, възрастта на ищеца и обстоятелството, че нараняването е невъзстановимо, то съдът намира че претендираната сума от 15 000.00 лева, справедливо ще обезщетят А. за претърпените от него болки и страдания в следствие станалата трудова злополука, поради което и предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи до посочения размер, като до разликата до пълния предявен такъв от 40 000.00 лева искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При определяне размера на обезщетението съдът не взема предвид, получения инфаркт и кардиологични заболявания, предвид заключението на вещото лице д-р А., който е категоричен, че между сърдечните заболявания на ищеца и настъпилата трудова злополука няма причинно – следствена връзка.   

Съгласно чл.200, ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за пропуснатата полза от работника, изразяваща се в разликата между трудовото възнаграждение на пострадалия и полученото след увреждането на здравето обезщетение за временна или трайна нетрудоспособност от общественото осигуряване. Базата за изчисляване на разликата е брутното трудово възнаграждение, което последният би получил, ако беше здрав и работеше на заеманата преди увреждането длъжност, при съобразяване на всички промени в размера на трудовото възнаграждение за същата длъжност, настъпили през исковия период от време. 

Видно от заключението на вещото лице В.В. по изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установява, че за направените разходи от Б.Д.А., за лечение в т.ч. закупени лекарства и медикаменти няма яснота и приложени документи за направените разходи за лекарства и медикаменти. Направените разходи за контролни прегледи, превръзки, и потребителски такси са в размер на 194.20 лева.

На второ място вещото лице сочи, че разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца за периода 29.01.2017г. до 23.01.2018г./17475,00 лева/ ако не е ползвал болничен отпуск и полученото обезщетение за болничен отпуск /9732,70 лева / е в размер на 7742,30 лева. Сумата, която би получил ищеца като ваучери за храна за периода от 29.01.2017г. до 23.01.2018г. са на стойност 1545,00 лева. Обща сума ведно с остойностени ваучери за храна е 9287,30 лева. Обща сума, която би била начислена като трудово възнаграждение за периода от 23.01.2018г., до 24.03.2018г. е в размер на 3192,00 лева. Разликата между трудовото възнаграждение, което би подучил ищеца за периода 29.01.2018г. до 24.03.2018г./3192.00 лева/, ако е на работа и получената пенсия до 24.03.2018г /1236,18 лева/ е в размер на 1955,82 лева,

              Сумата, която би получил ищеца като ваучери за храна за периода от 23,01.2018г. до 24.03.2018г. са на стойност 274,00 лева.

              Вещото лице сочи, че за периода oт 29.01.2017г. до 03.03.2017г. ищеца е ползвал болничен отпуск - причина трудова злополука.

              За периода от 04.03.2017г. до 23.01.2018г. ищеца е ползвал болничен отпуск - причина общо заболяване.

              За периода от 29.01.2017г. до 23.01.2018г. на ищеца е изплатено обезщетение за болничен отпуск.

Предвид горното иска за имуществени вреди се явява основателен за сумата от 194.20 лева, направени разходи за лечение по повод настъпилата трудова злополука. След преизчисление съгласно таблица 1 и таблица 2 от заключението на вещото лице, следва да се присъди и сумата от 631.78 лева, за периода oт 29.01.2017г. до 03.03.2017г. която се явява разликата за периода на лечение по повод на трудовата злополука. Обезщетение за периода когато е бил ползван болничен отпуск за общо заболяване не следва да се присъжда, тъй като същото не е в причинна връзка с настъпилата трудова злополука предвид заключението на вещото лице д-р А., а иска за заплащане направените разходи за лекарства и медикаменти, следва да бъде отхвърлен като недоказан.

В случая съдът следва да се произнесе и по въпроса за евентуално съпрчиняване, от страна на ищеца, тъй като това е въпрос за размера на действително причинените вреди, в която връзка е направено и изрично искане от ответната страна.   Съгласно чл.201 ал.2 от КТ, намаляването на обезщетението е допустимо само ако пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Същата е налице, когато работникът е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици - увреждането на здравето му, но е мислил, самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Само последната, а не обикновена небрежност е основание за намаляване на обезщетението съобразно практиката на съдилищата.  

               От заключението на вещото лице А. Т.-Т. се установява, че нарушението на трудовата дисциплина, което е извършил Б.А. в момента на злополуката е, че е предприел освобождаване на стоманения едновъжен сапан от едно от двете уши на кофата преди въжето да е било установено в състояние на покой, което е довело до притискането на палеца му към ухото на кофата. Вещото лице сочи, че няма данни злополуката да се дължи на неправилни действия на краниста и сигналиста. В Инструкция по безопасност и здраве при работа за работа на подкранни работници/прикачващи със сила от 17.07.2006 г. и действаща по време на злополуката няма конкретни записи за начините на окачване/откачване на различните видове товари или при. използване на различните видове товарозахващащи приспособления. В Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения (ДВ\ бр. 3/2010 г,изм. ДВ. бр.60/2018 г,) също няма конкретни записи, които да мога да посоча за този специфичен случай, но съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1 „правилното окачване на товарите“ е задължителна тема при провеждането на първоначален и ежегоден инструктаж на лицата, конто окачват/откачват товарите или: товарозахващащи приспособления. Такъв ежегоден инструктаж е направен на Б.А. на 12.07.2016 г.  

                 Независимо, вещото лице сочи, че товарозахващащите приспособления се освобождават тогава, когато товарът е поставен иди допълнително укрепен стабилно и е преустановено всякакво движение на куката на повдигателното съоръжение, респективно на товарозахващащите устройства, защото всяко залюляване и дори най-малкото отместване може да застраши живота или здравето на прикачваните, които са в непосредствена близост до съответните товари. На второ място в заключението се излагат доводи, че никога не се поставят части от ръцете, в случая пръстите, между товарозахватните устройства и мястото на захващане, защото вероятността от притискане и смазване е голяма, и очевидна.

               Б.А. е работил в завода от 1990 г., което означава, че е дългогодишен работник, който е добре запознат с опасностите, правилните начини за извършване на една толкова рутинна дейност. В длъжностната му характеристика под т. 9 от раздела за „основните функции и задължения“ е залисано, че „ръководи- действията на кранистите“, което означава, че е имал добра представа и познания за правилната и безопасна работа с повдигателните съоръжения.

               Вещото лице сочи, че прибързаните и неправилни действия на Б.А. са единствената причина за настъпилата на работното място злополука на 29.01.2017 г..

 Предвид изложеното настоящия състав счита, че в конкретния случай, ищеца е проявил груба небрежност, тъй като е можел да предвиди, че ако товара не е укрепен и не е в покой и поставяйки пръста си на място до въжето, същото може да премаже пръста му, което обстоятелство е толкова очевидно, че не е залегнало като нормативно изискване за безопасни условия на труд, тъй като може да се увреди, но самонадеяно се е надявал, че това няма да се случи и ще избегне вредоносния резултат за здравето му. С оглед на горното съдът намира, че  А. е допринесъл за настъпване на злополуката по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. С действието си причинило трудовата злополука, ищеца е нарушил и редица нормативни разпоредби и вътрешни правила. Видно от показанията на свидетеля Румен Костадинов Стоянов, който е работил на същата длъжност, също е бил задължаван да реже охладител с оксижен, но е имало случай когато отказва, поради липса на правоспособност.

Поради изложеното, горепосочените размери на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди следва да се намалят с 1/2, тъй като съдът приема 50% съпричиняване от страна на А., на основа изложените по-горе доводи и установената от настоящия състав  проявена груба небрежност от негова страна, довели до настъпването на трудовата злополука.     

С оглед на това  иска за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 7 500.00 лева, като за разликата до претендирания  размер същия следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а иска за имуществени вреди 412.99 лева, като за разликата до претендирания  размер същия следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан . 

Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното дружество, по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на злополуката или от 29.01.2017 година, поради което и следва да се присъди законната лихва за забава, върху определените обезщетения за   неимуществени вреди, от тази дата до окончателното им изплащане, предвид направеното искане в тази насока.

С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да заплати, по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса в размер на 350.00 лева, както и сумата от 410,00 лева, изплатени хонорари на вещи лица от бюджета на съда или общо сумата от 760.00 лева, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила, до окончателното изплащане. Ответното дружество следва да заплати на адв. И.Я., адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗД в размер на 725.94 лева . Съответно ищеца ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество сумата в размер на 2235.11 лева, направени разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение и хонорари на вещи лица изчислени по съобразно отхвърлената част на исковите претенции.  

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД - гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр.П., ул.”Владайско въстание” №1,  да заплати на Б.Д.А. с ЕГН **********,***,  сумата от 7500.00 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 29.01.2017 година, имуществени вреди в размер на 412.99 лева по повод същата злополука, заедно със законната лихва за забава върху горните суми, считано от датата на злополуката -  29.01.2017 година, до окончателното им заплащане,  като за разликата до пълния размер от 40 000.00 лева неимущесвени вреди и 5000.00 имуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан, както и предвид приетото от съда съпричиняване от страна на А. за настъпилата трудова злополука.

ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД - гр. П., ЕИК ********* с посочени седалище и адрес на управление,  да заплати по сметка на Пернишкия районен съд, общо сумата от 760.00 представляваща дължими държавни такси и разноски за вещи лица, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД - гр. П., ЕИК ********* с посочени седалище и адрес на управление,  да заплати адв. И.Я., адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗД в размер на 725.94 лева.

ОСЪЖДА   Б.Д.А. с ЕГН **********,***,  да заплатят на  “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД - гр. П., ЕИК ********* с посочени седалище и адрес на управление, сумата в размер на 2235.11 лева, направени разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение и хонорари на вещи лица изчислени  съобразно отхвърлената част на исковите претенции.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   Вярно с оригинала:С.Г.                РАЙОНЕН СЪДИЯ: