№ 23371
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110147255 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявеният от В. П. П. срещу ***** установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1,
т.9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № ***** от 12.01.2024 г. поради противоречие със закона, под
евентуалност иск за обявяване нищожна клаузата на чл. 4 от приложение № 5
към договор за потребителски кредит № *****.
В исковата молба се твърди че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ***** на 12.01.2024 г. при следните параметри: Сума
на кредита 4500,00 лева; Срок на погасяване на кредита: 24 месеца; Размер на
погасителната вноска с одобрено обезпечение: 303,09 лева; Размер на
погасителната вноска без одобрено обезпечение: 578 лева; Брой на
погасителните вноски: 24; Годишна лихва за ползване на кредита: 48,67%;
Общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията
по кредита 7274,16 лева; Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита:
65%. Ищецът твърди, че не е ясно какво включва ГПР. Сочи, че целият
договор е нищожен поради противоречие със закона.
Подробно аргументира, че уговорената неустойка и такса представлява
скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде включено в
ГПР. Излага, че неустойката и таксите е следвало да бъдат посочени като част
от ГПР и развива подробни съображения, че неправилното посочване на
размера води до нищожност на целия договор. Претендира разноски.
В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва,
че между страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание,
1
като подробно описва и процедурата по сключване. Излага подробни
съображения за действителност на процесния договор. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока за отговор е предявен от ответника насрещен иск с правна
квалификация чл. 79 ЗЗД, за осъждане на ищцата да заплати сумата в размер
на 2250 лв. като частична от 2424,72 лв., представляваща незаплатена
главница по договор за потребителски кредит № *****, сключен между *****
в качеството на кредитодател и В. П. П. в качеството на кредитополучател.
В законоустановения срок е депозиран отговор на насрещната искова
молба, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Под
евентуалност прави възражение за плащане.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.
За уважаване на предявения главен иск е в доказателствена тежест на
ищеца да докаже, наличието на облигационно правоотношение по Договор за
паричен кредит; че последният е нищожен поради противоречие със закона;
по евентуалния иск в тежест на ищеца е да докаже, че част от съдържанието на
Договор за паричен кредит е оспорената клауза; че последната противоречи на
закона.
По насрещния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
сключването на валиден договор за кредит.
Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: че между страните е сключен Договор
за потребителски кредит № ***** на 12.01.2024 г., по силата на който ищецът
е получил от ответника сумата в размер на 4500 лв. при следните параметри:
Срок на погасяване на кредита: 24 месеца; Размер на погасителната вноска с
одобрено обезпечение: 303,09 лева; Размер на погасителната вноска без
одобрено обезпечение: 578 лева; Брой на погасителните вноски: 24; Годишна
лихва за ползване на кредита: 48,67%; Общо дължима сума при надлежно и
правилно изпълнение на задълженията по кредита 7274,16 лева; Годишен
2
процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 65%.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В погасителния план фигурира неустойка в случай на непредставено
обезпечение, която е разсрочена с погасителните вноски и е в размер на 274,91
лв. месечно.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
3
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото погасителен
план неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване
на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
процесния договор за кредит, поради противоречие със закона.
Доколкото съдът намира за основателен главния иск, не се е сбъднало
условието да разгледа предявените под евентуалност искове.
Относно насрещния иск, на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи на
ответника чистата стойност на кредита в размер на 4500 лв,, от които страните
не спорят и се установява от представените платежни нареждания по делото,
че ищецът е заплатил сумата в размер на 2250 лв. преди депозиране на
исковата молба и сумата в размер на 2250 лв. в хода на делото, поради което
насрещният иск следва да бъде отхвърлен, поради плащане.
4
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 340 лв. за заплатена държавна такса.
Доколкото по делото не е представен договор за правна помощ и съдействие и
доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, такова не следва да
се присъжда.
По насрещния иск съдът намира, че разноски не следва да се присъждат,
доколкото В. П. не е дала повод за завеждане на иска, доколкото едва в
насрещния иск насрещният ищец обявява кредита за предсрочно изискуем.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал.
1, пр 1 ЗЗД, предявен от В. П. П., ЕГН ********** срещу *****, ЕИК *****
Договор за потребителски кредит № ***** от 12.01.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****, ЕИК ***** срещу В. П. П., ЕГН
********** иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, за осъждане на В. П. П. да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 2250 лв., като частична от
2424,72 лв., представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № *****, сключен между ***** в качеството на
кредитодател и В. П. П. в качеството на кредитополучател.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на В. П. П., ЕГН ********** сумата в размер на 340 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5