№ 5958
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110166956 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
361681/15.12.2023 г./ на **** срещу ****, с която са предявени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден
имот, находящ се в ****, заведение за бързо хранене, с абон. № ****, с чийто размер
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 3 402.13 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2018 г. до м. 10.2019 г., ведно
със законната лихва от 28.09.2022 г. до изплащане на вземането; 989.84 лв. – мораторна
лихва за периода от 02.03.2020 г. до 19.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52380/2022 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и е ползвал
доставяната в него през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не е
сключил с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е
обогатявал за сметка на дружеството. Излага, че ответникът е бил длъжен да я заплаща в 20-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, но е изпаднал в
забава. Посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот, е извършвано от ****, като са издавани изравнителни сметки
въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва главницата да се дължи на основание чл.
59 ЗЗД, като излага, че няма вина, че договор с ищеца за процесния период не е сключен.
Твърди, че през исковия период имотът е бил ползван от наемателя **** и той е дължал
плащане на консумативите, както и че въз основа на споразумение за заместване в дълг той
е бил заместен от Н. П. П., за което ищецът е уведомен, поради което следва да претендира
вземането от **** и П.. Счита, че претендираната главница всъщност касае периода от 2014
г. до 2019 г. Оспорва размера на задължението за доставена топлинна енергия, като изтъква,
че по делото не са представени ежемесечните фактури за прогнозни суми, нито
изравнителните сметки, а от представения Опис на преизчислени суми е видно, че за по-
дълъг период се дължи по-малка сума. Релевира възражение за изтекла погасителна давност,
като счита, че приложима е 3-годишната давност. Твърди, че не е получавал фактурите за
задълженията, като оспорва и получаването на покана за доброволно изпълнение. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52380/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения
срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед.
Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при
твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал
качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената
от ищеца покана не е подписал писмен договор, като е ползвал доставената в имота му
топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е налице обогатяване на същия,
обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно
основание за това. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти /което в случая предполага да бъде
установено, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот и че в
него ищецът реално е доставил топлинна енергия на претендираната стойност, с чиято
стойност ищецът е обеднял/, и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Доказателствената тежест за установяване на първите три обстоятелства е за ищеца, а при
тяхното доказване ответникът следва да установи наличието на валидно основание за
имущественото разместване, както и възражението си, че през исковия период имотът е бил
отдаден под наем.
2
В случая не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на
небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §
1, т. 33в ДР ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите,
промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на
едро. С Определение № 7342/16.02.2024 г. обаче е обявено за безспорно, че през процесния
период за имота не е бил сключен между ищеца и ответника договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, като от писмените доказателства се установява, че
такъв договор е сключен впоследствие. Поради това, ако топлопреносното предприятие е
доставило топлинна енергия в имота през исковия период, но липсва възможност да търси
стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то разполага с правата по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона.
В случая с Определение № 7342/16.02.2024 г. е обявено за безспорно, че през исковия
период ответникът е бил собственик на топлоснабден имот, представляващ заведение за
бързо хранене в ****, с абон. № ****. При претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД обаче /за разлика
от предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя на топлинна
енергия/ е необходимо установяване, че ответникът действително е ползвал имота, защото
само ползвайки го, той би могъл да се обогати със стойността на евентуално доставената и
потребена в него топлинна енергия, спестявайки си разходите за нейното заплащане. По
делото обаче не се установи ответното дружество да е ползвало за свои стопански нужди
имота през исковия период. От приетия без оспорване от ищеца Договор за наем от
25.10.2016 г. /л. 114 – 116/ се изяснява, че считано от 01.11.2016 г. процесният имот е бил
отдаден под наем на трето за спора лице – ****. Договорът е сключен за срок до 28.02.2018
г., но съгласно чл. 3, ал. 2 от него при липса на предизвестие той се продължава
автоматично за всеки следващ период от 1 година през следващите 5 години. Не се твърди
от ищеца, а и от събраните по делото доказателства не се установява, след изтичане на
първоначалния срок някоя от страните да се е противопоставила на продължаване на срока
съгласно чл. 3, ал. 2, а дори представеното от двете страни Споразумение от 21.10.2019 г.
съдържа данни, че договорът за наем е бил продължен за период, включващ и исковия. Този
извод косвено се потвърждава и от представените от ищеца Описи на преизчислени суми за
топлинна енергия, в които като платец първоначално е отразен именно наемателят ****. При
това положение съдът приема, че през процесния период правният субект, който е ползвал
евентуално доставяната в имота топлинна енергия, е наемателят, а не собственикът.
Следователно не е налице обогатяване на ответника през посочения период, защото
собственикът на имота нито е придобил имуществени блага, нито си е спестил направата на
разходи. Ето защо материалноправно легитимирано по иска с правно основание чл. 59, ал. 1
3
ЗЗД за периода би било лицето, което действително е ползвало стопанския обект и
евентуално доставяната в него топлинна енергия, т.е. наемателят.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойността
на доставената топлинна енергия следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат другите
елементи от фактическия състав на претендираното спорно материално право. Поради липса
на главен дълг на отхвърляне подлежи и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за мораторна лихва.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за исковото
производство в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу ****, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: ****, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, заведение за бързо хранене, с абон. №
****, с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно:
3 402.13 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2018 г. до м.
10.2019 г., ведно със законната лихва от 28.09.2022 г. до изплащане на вземането; 989.84 лв.
– мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 19.09.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52380/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
сумата от 400 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4