РЕШЕНИЕ
№ 1172
гр. Сливен, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230104327 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е предявен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК
за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит №
1023376/27.05.2021г., сключен между страните, евентуално за обявяване на
нищожна клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне на потебителски
кредит, въз основа на която е сключен Договор за поръчителство/гаранция и
предвиждаща заплащане на възнаграждение на поръчителя Фератум Банк.
Ищцата твърди, че на 27.05.2021г. сключила с ответника Договор
потребителски кредит № 1023376, по силата на който усвоила главница в
размер на 800 лв. Срокът на договора бил 60 дни при ГПР от 49,66 %. В чл. 5
от договора било уговорено, че кредита се обезпечава с поръчителство от
Фератум Банк в полза на ответника. След като усвоила 800 лв. установила, че
й била начислена такса от 400 лв. възнаграждение за поръчител.
Ищцата твърди, че договорът за кредит бил нищожен, поради
противоречие с императивни норми на закона, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма, договорът не бил подписан от ищцата, нито
пък е подписвала договор за поръчителство. Наред с това ищцата твърди, че
Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на
чл.19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т.
1
10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала, като
възнаграждение за поръчителство не била включена в ГПР, а следвало да се
включи и тогава ГПР щял да бъде в размер над 70%. Посочването в договора
на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между
страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Ищцата изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията
на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В условията на евентуалност
ищцата счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за
поръчителство, е нищожна.
Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните
договор за потребителски кредит № 1023376/27.05.2021г. на основание чл. 22
ЗПК във вр.чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, а в условията на
евентуалност на чл.5 от договора.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
искът. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който е предоставил на
ищцата сума в размер на 800 лв. Оспорва обаче твърденията на ищцата за
нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква,
че изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК. Сочи, че
ищцата доброволно поела задължение да предостави обезпечение, чрез
сключване на поръчителство с лице, одобрено от ответника.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни
разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №
1023376/27.05.2021г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата
2
сумата от 800 лв. Уговорено било, че срокът на договора е 45 дни, при лихвен
процент по заема 5,12,00 %; ГПР - 49,93 %, а общата дължима сума по
договора възлиза на 840,96 лв.; падежна дата 11.07.2021г. В чл. 5 от договора е
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Фератум банк в полза на ответното дружество заемател. В преддоговорната
информация е посочено, че за този кредит е приложимо сключването на
договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора за обезпечение на
кредита, като сключването на договор за гаранция не било задължително
условие за сключването на договор за кредит, но ако се сключи такъв, то
очакваните разходи за кредитополучателя били в размер на 343,03 лв.
Посочено е още, че този разход не се включвал в ГПР на договора за кредит,
тъй като не влизал в общия разход според §1.1 ЗПК, тъй като било
допълнителна услуга.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, за
обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит №
1023376/27.05.2021г., като противоречащ на закона е допустим, а по същество
основателен.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
3
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, без лихва и други разходи.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на ЗПК. Съгласно
задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само
абсолютните стойности на ГПР от 49,93%, без ясно разписана методика на
формирането му, съдържаща кои компоненти точно са включени в него и как
се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР посочената лихва от 5,12 %.
Възнаграждението на поръчителя също следва да бъде включено в ГПР
на договора за заем, тъй като представлява разход по кредита, по смисъла на
разпоредбата на § 1 ДР на ЗПК. Този разход е непосредствено свързан с
договора за заем и обслужва този договор, тъй като ако не е отпуснатия
паричен заем, сключването на договор за гаранция би бил безпредметен.
Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е
реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР
съответства на действителните разходи за кредитополучателя. § 1 от ДР на
ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
4
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът
предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност
представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това
възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на
преговорите по сключване на договора. Невключването на това
възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на
забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването на този допълнителен разход
в общия размер на разходите, ГПР значително ще надхвърли законово
определения максимален размер, поради което и договорът на това основание
следва да се счита нищожен.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на
член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на
договора в неговата цялост.
Общото задължение на ищеца е съответно на сборните плащания, в
които се включва и задължението за плащане на възнаграждение за
поръчителя. Плащането му обаче не е отразено като разход при формирането
на оповестения ГПР, въпреки, че е включен в общия дълг на кредита. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19,
ал.1 ЗПК, което означава, че процесният договор е в противоречие с
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Като не е оповестил действителен ГПР в
договора за кредит ответното дружество нарушило изискванията на ЗПК и не
може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други
5
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да
прогласи нищожността. Тъй като се уважава предявеният главен иск, съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален иск за обявяване за нищожна на
клаузата на чл.5 от Договора.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в размер на 1 870 лв., съобразно списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК сключеният между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Младост“ 3, бул.
„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от
******* и Й. С. С. , ЕГН: ********** от с.***, общ. Сливен, ул.„***“ № ***,
Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №
1023376/27.05.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к
„Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от ****** ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С. , ЕГН: ********** от
с.***, общ. Сливен, ул.„***“ № ***, сума в размер на 1 870 лв. / хиляда
осемстотин и седемдесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6