Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          01.06.2020 година             гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   І-ви въззивен граждански състав

на       19    май    2020  г.

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                       2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия СТОЕВА

въззивно гражданско дело №  99  по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на "ЗЛАТЕКС" ООД гр.Стара Загора с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.М.З. против Решение №733/22.10.2019 г., постановено по гр.д.№4327/2018 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е отхвърлил предявеният от „ЗЛАТЕКС” ООД с ЕИК ********* иск по чл.345, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2, предл.1 от ЗЗД против „СИД и КО” ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 23 520.00 лв., представляваща част от сумата от 243 520.00 лв., дължима по Договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов лизинг № L-2067 от 07.05.2014 год., като неоснователен. Със същото решение „ЗЛАТЕКС” ООД е осъдено да заплати на „СИД и КО” ЕООД направените по делото разноски в размер на 1300 лв.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Заявени са твърдения, че първоинстанционния съд погрешно е счел, че предмет на спора е неизпълнение на задължение по Договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов лизинг № L-2067 от 07.05.2014 год., независимо от изложените в исковата молба факти и становищата на двете страни, че между тях съществуват облигационни отношения между продавач и купувач с предмет - движима вещ, попадаща под специален регистрационен режим; наличие на платена авансово сума по четири броя фактури и в крайна сметка - липса на окончателно плащане на дължимата остатъчна стойност на вещта. Посочено е в тази връзка допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в липса на какъвто и да е анализ и коментар от страна на първоинстанционния съд относно тези факти, което от своя страна водело до фактическа липса на мотиви на постановеното решение. Заявени са и твърдения за допуснати от първостепенния съд нарушения при докладване на делото и при определяне на правната квалификация на предявения иск, съответно - при разпределяне на доказателствената тежест. Посочено е още, че ЯРС лишил въззивника от възможност да уточни и допълни ИМ в първото по делото о.с.з., съответно да уточни фактите по делото, да конкретизира твърденията си и отстрани  противоречията. Сочи се, че нито в ИМ, нито в хода на процеса ищеца (сега въззивник) е твърдял наличие на облигационна връзка, основана на лизингов договор, а напротив - и двете страни по делото заявили, че облигационната връзка между тях е въз основа на договор за покупко-продажба. Въз основа на тези и другите подробни съображения в жалбата се иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявеният в производството частичен иск бъде уважен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от „СИД и КО” ЕООД, чрез пълномощниците адв.Г.Д. от ЯАК и адв.М.А. ***, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Заявено е, че ответникът не е приемал и не се е съгласявал да встъпва или пък да участва по някакъв начин в процесния договор за финансов лизинг и анекс към него, както и не е приемал и не се е съгласявал да приема или пък да поема каквито и да било задължения по същия, както и че не е встъпвал като съдлъжник в тези задължения, нито се е съгласявал да отговаря за тях по някакъв начин, в това число "СИД и КО 2000" ЕООД не е замествал длъжника „ЗИТ"ЕООД гр.Ямбол в задълженията му. Че посоченият договор и анекс не го обвързват по никакъв начин, е правилно прието от първоинстанционния съд, нещо повече - самият ищец в о.с.з. от 07.02.2019 год., заявява че няма подписан договор между него и ответника. За несъстоятелни сочи аргументите на въззивника, че той в процеса твърдял наличие на договорни отношения по покупко-продажба със "СИД и КО 2000" ЕООД и че това било пренебрегнато и не уважено от първоинстанционния съд. Твърди, че въззивника за първи път с въззивната си жалба заявява такива факти и правилно те не са намерили място и в доклада на съда по чл.146 от ГПК. Уточнява, че в хода на процеса въззивника твърдял и извличал правата си от посочения по-горе и представен от самия него по делото Договор за финансов лизинг и анекс, както и твърдял встъпване на ответника по тях като купувач на мястото на „ЗИТ" ЕООД. За несъстоятелни намира и твърденията на въззивника за неправилна правна квалификация предявения иск. Въвеждането на съвсем нови правни твърдения, факти и правоотношения, за първи път във въззивна жалба, счита за противно на закона и не намиращо опора нито в ГПК, нито в съдебната практика и тълкувателните решения на ВКС. Категорично сочи, че твърдения за продажба въззивника не е навеждал в процеса пред първата инстанция, като такива твърдения били заявени пред първата инстанция само от ответника /въззиваема страна/, и в тази връзка по делото се доказало, че "СИД и КО 2000" ЕООД е придобило собствеността на процесния зърнокомбайн, марка FENDT, модел 6335 С, с номер на рама *********, с номер на двигател Z13178, като го е закупило от неговия собственик „ЗЛАТЕКС" ООД, чрез продажба, която е била договорена между „ЗЛАТЕКС" ООД и "СИД и КО" ЕООД, като договорът е бил сключен на 29.05.2015 год., на която дата продавачът „ЗЛАТЕКС" ООД е издал и Фактура №********** от 29.05.2015 год. Договорената между страните цена била в размер на 214 400 лв. с ДДС, която е била изплатена изцяло и по банков път, като плащанията били извършени по представените от ищеца фактури. За неоснователни намира и оплакванията на въззивника, че обжалваното съдебно решение е неправилно и че не е мотивирано. Счита, че съдът е извършил подробен анализ на доказателствата, посочил е кое счита за установено от фактическа и правна страна и въз основа на кои относими доказателства, а относно приетите за неотносими доказателства е обосновал защо ги приема за такива, поради което и оплакването на въззивника за допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на съда, в т.ч. и в първото по делото съдебно заседание, намира за неоснователни. Въз основа на тези и другите подробни съображения в отговора иска потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски по делото.

В о.с.з. въззивника "ЗЛАТЕКС" ООД гр.Стара Загора с ЕИК123112828, не изпраща представител, но чрез процесуалния си представител - адвокат В.Т. ***, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита.

В о.с.з. въззиваемата страна „СИД и КО” ЕООД, не изпраща представител, но чрез пълномощниците адв.Г.Д. от ЯАК и адв.М.А. *** оспорва жалбата по изложените в писмения отговор съображения. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на ЯРС. Съображенията са следните:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЗЛАТЕКС” ООД гр.Стара Загора, с която поискал да бъде осъден ответника  „СИД и КО” ЕООД гр.Ямбол да им заплати сума в размер на 23 520,00  лв., представляваща частична претенция от общо дължимата им се главница в размер на 243 520,00 лв., вед­но със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иско­вата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претенцията си ищеца основал на следните обстоятелства: твърди, че между него, като продавач и „ЗИТ” ЕООД гр.Ямбол, като купувач бил сключен Договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов лизинг № L-2067 от 07.05.2014 год. Съгласно клаузите на договора ищецът предоставил на купувача за закупуване при условията на финансов лизинг зърнокомбайн, марка FENDT, модел 6335 С MCS. Общата дължима стойност от осъществената между тях сделка, актуализирана съгласно параметрите, договорени в Анекс към горния контракт от 10.12.2014 год. възлизала на 457 920,00 лв., с вкл. ДДС. По настояване на купувача и при съгласие на продавача, ответното търговско дружество „СИД и КО" ЕООД встъпило като страна купувач по горния контракт. Су­мата по сделката следвало да бъде издължена на отделни погасителни вноски, с краен срок за плащане на паричното задължение от страна на ответника - 31.12.2016 год. При извършена рекапитулация в счетоводство на ищеца по партидата на ответното дружество се установило, че въпреки даваните от негова страна многократни обещания до този момент на няколко транша през периода 29.05.2015 год. 01.10.2017 год. е платена сума в общ размер от 214 400 лева, като плащанията били осъществени въз основа на издадени от ищеца фактури, както след­ва: фактура № ********** от 29.05.2015 год. в размер на 20 000,00 лв. с вкл. ДДС; фактура № ********** от 26.08.2016 год. в размер на 120 000,00 лева с вкл. ДДС; фактура № ********* от 20.12.2016 год. в размер на 62 400,00 лева с вкл. ДДС и фактура № ********** от 20.10.2017 год. в размер на 12 000,00 лева с вкл. ДДС. Установената разлика, като остатък за плащане, била в общ раз­мер на 243 520.00 лв. Предвид наличието на горните факти ищецът изпратил писмена покана за уреждане на възникналия проблем със забавата за плащане на дължимата от ответното търговско дружество парична сума. Поканата била получена от ответника на 21.06.2018 год., но в рамките на указания в нея срок 10.07.2018 год. ответната страна, нито се явила на предложената двустранна среща, нито заплатила пълния размер на дължимата сума.

Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: твърди, че не е приемал и не се е съгласявал да встъпва или пък да участва по някакъв начин в процесния договор за финансов лизинг и анекс към него, както и не е приемал и не се е съгласявал да приема или пък да поема каквито и да било задължения по същия, както и че не е встъпвал като съдлъжник в тези задължения, нито се е съгласявал да отговаря за тях по някакъв начин, в това число "СИД и КО" ЕООД не е замествал длъжника „ЗИТ" ЕООД гр.Ямбол в задълженията му. Заявява, че е придобил собствеността на употребяван зърнокомбайн марка FENDT, модел 6335 С MCS с номер на рама 56400355 с номер на двигател Z13178, като закупил същия от неговия собственик „Златекс" ООД чрез покупко-продажба, като договорът бил сключен между двете дружества на 29.05.2015 г., на която дата е издадената първа фактура №********** от 29.05.2015 г. Договор за покупко-продажба в писмен вид не бил сключван. Договорената между страните цена на зърнокомбайна била в размер на  214 400 лв. с ДДС, която е следвало да се заплати на продавача до края на 2017 г. Твърди, че е изплатил на продавача продажната цена изцяло по банков път, като е извършил плащанията именно по представените по делото от ищеца фактури.

При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение ЯРС квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, приел го за неоснователен и го отхвърлил изцяло. В мотивите е изложено, че недоказано в хода на процеса от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, е останало основното му твърдение, че ответника е встъпил като купувач на мястото на „ЗИТ” ЕООД в договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов лизинг № L-2067/ 07.05.2014г., по който ищеца е продавач и с предмет на договора зърнокомбайн марка FENDT, модел 6335 С MCS при цена от 371 600 лв. и ДДС от 74320 лв., която е актуализирана с анекс от 10.12.2014 г. на 381 600 лв. и ДДС в размер на 76320 лв. Съдът заключил, че от всички събрани в производството писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че действително ищецът е продал този зърнокомбайн на ответника, но това е станало с друга сделка, а не въз основа на твърдяната по договора за финансов лизинг №L-2067/07.05.2014 г. и анекс към него, т.к. по този договор купувач на стоката е „ЗИТ”, а не ответникът  „СИД и КО” ЕООД. Приел още, че по никакъв начин не се доказва, че ответника е встъпил в правата и задълженията на купувача „ЗИТ”, поради което съдът приел, че ответникът не може да отговаря за задължения по този договор. Посочил, че от представените 4 броя фактури действително се установява, че между страните е имало сключен, макар и не в писмена форма, договор за продажба на зърнокомбайн. За наличието на друг договор между страните по делото говори и фактът, че срокът за заплащане на остатъка от цената по договора за финансов лизинг, съгл. анекса към него е до 31.12.2014 г., докато за начална датата на новият договор се сочи първата фактура, издадена от ищеца, която е с дата 29.05.2015 г., т.е. пет месеца след крайния срок на процесния договор. Т.к. обаче съдът приел, че предмет на изследване е въведеният от ищеца договор №L-2067/07.05.2014 г., то какви са били отношенията между страните по друг сключен между тях договор, приел за ирелевантен за спора.

Така изложените от ЯРС мотиви се споделят изцяло от въззивния съд в настоящия състав, поради което и атакуваното решение се прецени за правилно.

ЯРС правилно е установил фактическа обстановка по делото, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, поради което настоящия съд намира за ненужно да я преповтаря, а на осн. чл.272 ГПК препраща към установената от ЯРС фактическа обстановка.

По оплакванията в жалбата въззивния съд намери следното:

Във въззивната жалба са заявени твърдения за допуснати от първостепенния съд нарушения при докладване на делото и при определяне на правната квалификация на предявения иск, съответно - при разпределяне на доказателствената тежест. Посочено е, че ЯРС лишил въззивника от възможност да уточни и допълни ИМ в първото по делото о.с.з., съответно да уточни фактите по делото, да конкретизира твърденията си и отстрани  противоречията. Сочи се, че нито в ИМ, нито в хода на процеса ищеца (сега въззивник) е твърдял наличие на облигационна връзка, основана на лизингов договор, а напротив - и двете страни по делото заявили, че облигационната връзка между тях е въз основа на договор за покупко-продажба.

Така заявеното оплакване се прецени за неоснователно.

В исковата молба ищеца е основал претенцията си и е извличал правата си от посочения и представен от самия него по делото Договор за финансов лизинг №L-2067/07.05.2014 г., по който ищеца е продавач, а купувач е „ЗИТ" ЕООД и с предмет на договора зърнокомбайн марка FENDT, модел 6335 С MCS при цена от 371 600 лв. и ДДС от 74320, която е актуализирана с анекс от 10.12.2014 г. на 381 600 лв. и ДДС в размер на 76320 лв., както и е твърдял встъпване на ответника, като купувач, на мястото на „ЗИТ" ЕООД. В хода на процеса, в първото по делото о.с.з., проведено на 13.12.2018 г., пълномощника на ответника отново е поддържал описаното и заявено в ИМ основание на предявения иск. Нещо повече - във връзка с твърденията на ответника за договорни отношения на друго основание (договор за покупка-продажба) пълномощника на ищеца изрично заявил "такъв договор не съществува между страните по делото, а е сключен тристранен договор между ищеца, ответника и „ЗИТ" ЕООД с екземпляр, от който ищеца не разполага".  

При така заявеното, в доклада по делото съдът правилно е изложил твърдяните от ищеца обстоятелства, от които произтичат претендираните от последния права и въз основа на тях правилно определил правната квалификация на иска.

Следва да бъде отбелязано, че неоснователни са и не почиват на данните по делото твърденията на ищеца, че ЯРС го лишил от възможност да уточни и допълни ИМ в първото по делото о.с.з., съответно да уточни фактите по делото, да конкретизира твърденията си и отстрани  противоречията. Невярно е и твърдението, че нито в ИМ, нито в хода на процеса ищеца е твърдял наличие на облигационна връзка, основана на лизингов договор, а напротив - и двете страни по делото заявили, че облигационната връзка между тях е въз основа на договор за покупко-продажба.

Както вече се посочи и в ИМ и в първото по делото о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си, е подържал претенция, основана на договор за финансов лизинг, в който ответника е встъпил, като купувач. От данните по делото е видно, че ново основание на претенцията, различно от описаното, в хода на процеса пред първостепенния съд, ищеца нито е заявявал, нито се е възползвал от възможността да направи изменение на основанието на иска по реда на чл.214 ГПК. Едва в писмената защита, депозирана пред ЯРС, а в последствие и с въззивната жалба, въззивника-ищец е въвел ново основание на претенцията си - облигационната връзка между страните е въз основа на неформален договор за покупко-продажба.

В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. По принцип в основанието на иска се посочват фактите и обстоятелствата, които пораждат претендираното право, а в петитума – неговото съдържание. Последваща промяна в предмета на спора е допустима при спазване на предвидените в чл.214 ГПК императивни правила за изменение на иска. Изменението може да засяга основанието на иска или самото искане за защита или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, но не и да води едновременно до промяна на основанието и на петитума на първоначално предявения иск. При изменението на иска по основание ищецът добавя нови факти или изоставя твърденията си за посочени факти, а при изменението на петитума той посочва право с различно съдържание. Едновременната промяна на основанието и на петитума представлява по същността си предявяване на нов иск и е недопустима, тъй като има за последица цялостна промяна на спорния предмет на делото, въведен с исковата молба.

В конкретния случай въвеждането от ищеца за първи път пред въззивния съд на нови твърдения за различно основание на претенцията му, вече почиваща на договор за покупко-продажба, представлява недопустимо изменение на иска, извършено извън предвидения в чл.214 ГПК преклузивен срок.

При изложеното до тук не може да бъде възприета тезата на въззивника за допуснати от първостепенния съд нарушения при докладване на делото и при определяне на правната квалификация на предявения иск, съответно - при разпределяне на доказателствената тежест. Напротив – с доклада по делото правната квалификация на предявения иск е правилно определена и съответно с нея е правилно разпределена доказателствената тежест, като на ищеца е възложена тежестта да установи наличието на встъпване от страна на ответника  по посочения договор за финансов лизинг, съответно наличие на договорно задължение за последния, което да не е изпълнено и размера на неизпълнението. Ето защо и оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд при изготвяне на доклада по делото, се прецени за неоснователно.

Следващото оплакване на въззивника е, че първоинстанционния съд погрешно е счел, че предмет на спора е неизпълнение на задължение по Договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанска техника при условията на финансов лизинг № L-2067 от 07.05.2014 год., независимо от изложените в исковата молба факти и становищата на двете страни, че между тях съществуват облигационни отношения между продавач и купувач с предмет - движима вещ, попадаща под специален регистрационен режим; наличие на платена авансово сума по четири броя фактури и в крайна сметка - липса на окончателно плащане на дължимата остатъчна стойност на вещта, с което е допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в липса на какъвто и да е анализ и коментар от страна на първоинстанционния съд относно тези факти, което от своя страна водело до фактическа липса на мотиви на постановеното решение.

И това оплакване се прецени за неоснователно.

Както вече се посочи по-горе, въззивника - ищец е основал претенцията си срещу ответника на процесния договор за финансов лизинг, с твърдения за встъпване на ответника в задълженията на купувача по него. Не отговаря на обективната действителност твърдението на въззивника за изложени в ИМ и пренебрегнати от ЯРС факти за съществуващ между страните договор за покупко-продажба на процесната вещ. Напротив - такива твърдения ищеца не само не е заявявал в хода на процеса пред ЯРС, а това е защитната теза на ответника, който през цялото време е поддържал защитна позиция, че не е приемал и не се е съгласявал да встъпва или пък да участва по някакъв начин в процесния договор за финансов лизинг и анекс към него, както и не е приемал и не се е съгласявал да приема или пък да поема каквито и да било задължения по същия, както и че не е встъпвал като съдлъжник в тези задължения, нито се е съгласявал да отговаря за тях по някакъв начин, в това число "СИД и КО" ЕООД не е замествал длъжника „ЗИТ" ЕООД гр.Ямбол в задълженията му.

Именно въз основа на твърденията на страните в процеса, първостепенния съд е извършил анализ на доказателствата, посочвайки кое счита за установено от фактическа страна и въз основа на кои относими доказателства извежда правните си изводи, а относно приетите за неотносими доказателства е обосновал защо ги приема за такива, поради което и оплакването на въззивника за допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на съда, изразяващо се в липса на мотиви и необоснованост, настоящия съд намира за неоснователни.

За изчерпателност следва да бъде посочено, че определящо значение за изхода на спора има очертания от ищеца предмет на същия и относимите към този предмет доказателства. Дали съществува друг договор между страните по делото относно процесния зърнокомбайн, и налице ли е неизпълнение по него, не е предмет на настоящия спор и правилно събраните по делото доказателства, касателно такъв договор са приети от съда за ирелевантни и не са обсъдени в решението.

При всичко изложено до тук, предявения в производството осъдителен иск, на заявено от ищеца основание, е неоснователен, което налага отхвърляне на претенцията. Първоинстанционния съд, като е достигнал до същия краен резултат, е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на въззиваемата страна "СИД и КО" ЕООД следва да се присъдят разноски, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски. Във въззивната инстанция тази страна е била защитавана от двама адвокати, като са налични доказателства за заплатен хонорар само на един от тях в размер на 1200 лв. Съгласно цитираната законова норма на овъзмездяване подлежи заплатеното възнаграждение за един адвокат, поради което и следва да се присъди сума за разноски в размер на 1200 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №733/22.10.2019 г., постановено по гр.д.№4327/2018 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „ЗЛАТЕКС” ООД с ЕИК ********* да заплати на „СИД и КО” ЕООД с ЕИК ********* направените за въззивната инстанция разноски в размер на 1200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.