Р Е Ш Е Н И Е № 112
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно
отделение – девети състав, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 205 по описа за 2017
година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 463 ал. 1
от ГПК.
Постъпила е с вх. № 186/09.01.2017г. чрез
ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822 при КЧСИ,
ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. №
2601/26 януари 2017 година, подадена от Ф.И.Ш., с ЕГН **********, адрес: ***,
чрез пълномощник адв. В.И., съдебен адрес: ***, в качеството на присъединен
взискател по изп. дело № 20168220400270/2016г., против Разпределение №
580/20.12.2016г.
Жалбоподателят счита за незаконосъобразно
обжалваното разпределение, като излага следните съображения:
По изпълнителното дело не било издадено
постановление за разноски, приети в т. 1 от настоящето разпределение;
От съдържанието на разпределението не се
установявало дали сумата, разпределена в полза на Община ****, представлява
вземане за данък върху конкретния недвижим имот или МПС на длъжника;
Неправилно в т. 6.1 от обжалваното
разпределение е определена сумата в размер на 4 625.58 лева, в полза на
Община ****, представляващи такса битови отпадъци за недвижимия имот. Съгласно
чл. 62 от ЗМДТ- таксата за битови отпадъци се определя за „услугата по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения за битови
отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване
в населените места”; от легалното определение на понятието такса битови
отпадъци се извежда, че същата се събира за предоставена от общината услуга.
При което не се касае за безвъзмездно плащане от страна на задълженото лице,
каквото е заплащането на данъка върху сградите. Вземанията на общината от
длъжника за данък върху сграда и такса битови отпадъци за същата, съставляват
отделни и различни нейни претенции, всяка характеризираща се със самостоятелно
правно значение, правопораждащи юридически факти и правни последици.
Разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД, уреждаща привилегиите за различните видове
вземания, не може да се тълкува разширително, тъй като законодателят е изброил
всички хипотези на привилегировани вземания в т. 2 от цитирания законов текст,
като ги е записал изчерпателно.
Неправилно ЧСИ е определил коефициента на
вземанията на първоначалния взискател „Мидия Груп Холдинг” АД по т. 7 от
обжалваното разпределение- коефициентът е изчислен върху общото вземане на този
взискател, без да се приспаднат погасените към него суми по т. 1 от
разпределението.
Поради изложеното жалбоподатет моли да
бъде отменено изцяло обжалваното от него разпределение като неправилно и
незаконосъобразно.
Постъпило е писмено възражение от
настоящия първоначален взискател „Мидия груп холдинг” АД, чрез адв. М.И.,***, с
което подадената жалба против разпределението се счита за неоснователна, поради
което се моли да бъде оставена без уважение. Останалите ответници по жалбата,
ТД на НАП **** и Община ****, Дирекция „Местни данъци и такси”,
взискатели /присъединени/ по делото, както и длъжникът „Суанс лейк” ООД,
редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.
Постъпили са на основание чл. 436 ал. 3
от ГПК писмени мотиви от страна на ЧСИ М. С.-Ц., с които се моли съдът да
отхвърли жалбата като неоснователна.
ПОС констатира от приложено копие на
изпълнително дело № 270/2016г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822, с район на
действие-Окръжен съд-Пловдив, обстоятелства имащи значение за допустимостта,
както и относно предмета на жалбата, както следва:
Разпределение № 580/20.12.2016г. по изп.
дело № 270/2016г., редовно съобщено на страните, респ. на присъединения взискател
Ф.И.Ш., жалбоподател, е съответно предявено на страните на 06.01.2017г., за
което е съставен от ЧСИ Протокол от 06.01.2017г. Поради което и жалбата срещу
разпределението е в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК, като същата е подадена от надлежна
страна по делото срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнителя –
разпределение, изготвено съгласно чл. 460 от ГПК, при което жалбата се явява
допустима за разглеждане от съда по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното Разпределение №
580/20.12.2016г. по изп. дело № 270/2016г., /лист 354-355 от изп.дело/, ЧСИ
разпределя на основание чл. 460 от ГПК вр. чл. 136 от ЗЗД получената от
продажбата на недвижим имот, собственост на длъжника, сума от
2 547 625.26 лева, както следва:
1.
По т.1, чл. 136 от ЗЗД”вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение”:
1.1.
В полза на взискателя „Мидия груп холдинг” АД, сумата от 10 078.40 лв, погасяваща частично вземанията, посочени в
т.І,т.7, а именно: 2 400 лева,
- адв. хонорар, такси по ТТР към ЗЧСИ – 18 лв.-т.10 и 7 428.60 лв – т.20,
231.80 лв – доп. разноски по т. 31 от ТТР /б.”а”-19.70лв /такси в полза на
имотния регистър към АВ-копие от акт, вписване на забрана, искане за в.
тежести, такси в полза на АГКК-3.50 лв/б.”д”-200 лв- възнаграждение за вещо
лице/.
1.2. В полза на ЧСИ-204лв-ав.такси във
връзка с разгласата на проданта и настоящето разпределение /2бр.х т.4, 6 бр. х
т. 5, т. 13/ и 63 748.22 с ДДС- пропорционална такса по т. 26, /изчислена
върху частично събраната сума в размер на 2 539 418.86 лв, без
таксите и доп.разноски по ТТР към ЗЧСИ/.
В тази част, изготвеното разпределение се
обжалва поради съображение, че „по изпълнителното дело не е издадено
постановление за разноски, приети в т. 1 от настоящето разпределение”.
В случая ПОС констатира, че в жалбата не
се твърди, присъединеният взискател, жалбоподател, да е поискал от ЧСИ да издаде постановление за
разноски, тъй като само в такъв случай, жалбоподателят би имал правен интерес
да обжалва евентуален отказ по смисъла на чл. 435 ал. 1 от ГПК. В т.н., по изп.
дело няма данни някоя от страните да е била поискала от ЧСИ издаване на нарочен
акт за приемане на разноските – постановление за разноските, и ЧСИ да не е
издал такъв поискан акт – постановление за разноските. От друга страна, ако е
издадено постановление за разноски по изпълнителното дело, това постановление
би имал интерес да обжалва длъжникът, а не и жалбоподателят, който се явява
присъединен взискател по изп. дело № 270/2016г. В тази насока разгледана
жалбата сочи на недопустимост в тази й част- с оглед на посоченото оплакване
„неиздадено постановление за разноски”, но приети разноски в т. 1 от настоящето
разпределение, тъй като в случая не се оспорва изрично размерът на разноските,
„приети в т. 1 от настоящето разпределение”.
Доколкото, обаче, може да се вложи смисъл
в горецитираното оплакване, че се обжалва точно размерът на разноските, приети
в т. 1 от настоящето разпределение, в какъвто вид в тази й част жалбата се
явява допустима за разглеждане от съда, поради отчитане на правен интерес за
жалбоподателя от такова оплакване, ПОС приема следното:
ПОС
констатира, че за част от сумата, определена за „разноски по т. 1 от настоящето
разпределение”, е било издаден изричен акт - Постановление за разноски на
01.06.2016г., влязло в сила на 10.06.2016г., /лист 106 от изп. дело/, като
същото не е било обжалвано от длъжника, който поначало има възможност да
обжалва постановлението за разноски, съгласно чл. 435 ал. 2 от ГПК. В случая,
постановлението за разноски от 01.06.2016г. е било относно сумата от 2 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, възнаграждение по защита на
взискателя „Мидия груп холдинг” АД по изп. дело №270/2016г., по описа на ЧСИ М.
П. С.-Ц., рег. № 822.
ПОС констатира, че останалите посочени
разноски, приети в т. 1.1. от разпределението, касаят такива за такси,
изплатени от главния взискател, които са били внесени по сметка на съдебния
изпълнител, вкл. с ДДС, съгласно ТТР към ЗЧСИ, които такси са подробно описани
по вид и размер в разноските „приети в т.1 от настоящето разпределение”,
по-горе цитирани в съдържанието на разпределението. Тези разноски са
документално отразени в самото изпълнително дело № 270/2016г., като отговарят
на изискванията на ТТР към ЗЧСИ.
Така сумата 7 428.60 лв-такса по
т.20 от ТТРЗЧСИ, както и сумата 200 лв-възнаграждение за вещо лице, са
посочени, вкл. съобщени-м.10.2016г., както и внесени през м.10.2016г. по сметка
на ЧСИ от главния взискател „Мидия груп холдинг” АД/лист 182-184 от изп.дело/.
Сумата 7428.60 лв-т.20-такса за извършен опис на недвижим имот, с вкл. ДДС,
като същата е изчислена върху по-малката стойност между размера на паричното
вземане /над три милиона към момента на изчисляване/ и цената на имота-
412 700 лв,/изготвена сметка -лист 179 от изп.дело/.
Сумата от 18 лв – такса т. 10 по ТТРЗЧСИ
е била внесена от взискателя м.06.2016г., /лист 122 от изп.дело/, доп. разноски-т.31
от ТТРЗЧСИ, /изготвена сметка от м.06.2016г.-лист 111 от изп.дело/; Сумата от
16.10 лв-доп. разноски/част от допълнителните разноски/-за удост. за тежести и
за копие от нот. акт, /разпоредена, съответно, изготвена сметка м.06.2016г-лист
111/; внесена ДТ от 15 лв за налагане на възбрана,
/пл.нареждане-м.02.2016г.-лист 33 от изп.дело/.-към доп. разноски по т.31 от
ТТРЗЧСИ.
В т.
1.2 от разпределението са посочени - в полза на ЧСИ - ав. такси във връзка
с разгласата на проданта на процесния недвижим имот и настоящето разпределение-
в размер на 204 лв, /от които 2 броя –такси по т.4, 6 броя – такси по т. 5 и 1
брой- такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ/; както и сумата 63 748.22 лв с
ДДС-представляваща стойност на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /изчислена
върху частично събраната сума в размер на 2 539 418.86 лв, без
таксите и доп. разноски по ТТР към ЗЧСИ/.
От развитието на съдебното изпълнение по
изп. дело ПОС приема, че се установяват извършените от страна на ЧСИ действия, изрично
документирани по изп. дело, за които действия, съответно, същият има право на
посочените в т.1.2 от разпределението, такси по ТТРЗЧСИ.
Предвид гореизложеното ПОС приема, че подадената жалба не следва да
бъде уважена с оглед първото оплакване в нея- че „по изпълнителното дело не е
издадено постановление за разноски, приети в т. 1 от настоящето разпределение”.
Второто оплакване е, че от съдържанието
на разпределението не се установявало дали сумата, разпределена в полза на
Община ****, представлява вземане за данък върху конкретния недвижим имот или МПС на длъжника, се отнася до т. 2. от разпределението- „По т.2,
чл.136 от ЗЗД „вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за
моторно превозно средство – от стойността н този имот или на моторното превозно
средство”. ПОС приема това оплакване за изцяло необосновано, при което и
неоснователно, тъй като изрично е посочено в т.2.1., че разпределената сума по т. 2 чл. 136 от ЗЗД в полза на
Община **** – 2 352.40 лв, изцяло касае „вземанията на общината за данък
недвижим имот за недвижимия имот, обект на изпълнение”, при което правилно е
включено в тази т.2 чл. 136 от ЗЗД привилегировано вземане на Общината – ДНИ.
Третото оплакване е, че неправилно в т.
6.1 /по-точно т.6.2 от разпределението
–б.м./ от обжалваното разпределение е определена сумата в размер на
4 625.58 лева, в полза на Община ****, представляващи такса битови
отпадъци за недвижимия имот, тъй като според жалбоподателя тези вземания на
общината не следва да се привилегировани по см. на т.6. от чл. 136 от ЗЗД, като
този негов извод е въз основа на различието им от вземанията на общината за
данък недвижим имот.
В случая, ПОС констатира, че е направена,
само, техническа грешка, като в т. 6
от разпределението, е посочено „по т.5 чл. 136 от ЗЗД”, вместо правилното-„по т.6 от чл. 136 от ЗЗД”, тъй като
последно посочената, именно, касае „вземанията на държавата, освен тия за
глоби”.
Самото
оплакване на жалбоподателя за неправилно включване в т.6.2 от разпределението
на вземането на Община **** –„4 625.58 лв, погасяващи изцяло вземанията на
общината за ТБО за недвижимия имот, обект на изпълнение”, обаче, се явява
неоснователно. Вземането на общината за ТБО, както и вземането на общината за
ДНИ, са публични вземания, поради което и двете вземания са привилегировани, но
в различен порядък, посочени в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Изрична и
непротиворечива е съдебната практика, че публичните вземания на общината имат
привилегия на публични вземания на държавата, при което извън вземанията на
общината за ДНИ, /по т.2 от чл.136 от ЗЗД/ се включват като привилегировани по
чл. 136 т. 6 от ЗЗД, тъй като и двете
вземания са от обществен, публичен интерес, /така Решение № 82/29.04.2015г. по
в.гр.д.№ 240/2015г. на АС-Пловдив; Решение № 1607/6.12.2016г. на ОС-Пловдив по
в.гр.д.№ 2687/2016г.; Решение № 9377/23.12.2016г. на СГС по в.гр.д.№
14795/2016г.; Решение № 3662/8.07.2016г. на ОС-Благоевград по в.ч.гр.д.№ 494/2016г.;
Решение № 374/16.03.2016г. на ОС-Пловдив/.
Необосновано, при което и неправилно се
явява и последното оплакване в жалбата, че неправилно ЧСИ определил коефициента на вземанията на
първоначалния взискател „Мидия Груп Холдинг” АД по т. 7 от обжалваното
разпределение- коефициентът бил изчислен върху общото вземане на този
взискател, без да се приспаднат погасените към него суми по т. 1 от
разпределението.
ПОС констатира, че точно обратното на
твърдяното в оплакването на жалбоподателя, се установява от изложеното в т. 7
от разпределението – „т.7. Вземания
след т.6, чл. 136 от ЗЗД- хирографарни кредитори”.
От целия размер на вземането на взискателя
„Мидия груп холдинг” АД, посочен в р-л І
от разпределението-сумата „3 449 770.40
лв” е извадена сумата от 10 078.40
лв, която последно посочена сума е посочена като привилегировано вземане по
т. 1. от разпределението-„1.по т.1,чл.136 от ЗЗД „вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение”, като е получена разлика в размер
на сумата 3 439 692 лева,
която последно посочена сума е непривилегировано вземане, включено в т. 7.
„вземания след т.6,чл.136 от ЗЗД-хирографарни кредитори”.
Правилно е определен след това и самият
коефициент, показващ съотношението между съществуващото вземане, съответно, на
главния взискател „Мидия груп холдинг” АД, както и на присъединения взискател Ф.И.Ш.,
спрямо наличната парична сума за удовлетворяване на всяко едно от тези вземания
на кредиторите. В случая, този коефициент е получен като дроб с числител сумата
за разпределения по т.7-остатък от 2 462 079.49 лв от продажната
цена, и със знаменател – общия размер на вземанията на двамата кредитори –
3 488 088.74 лв /за „Мидия груп холдинг”АД- вземане от
3 439 692 лв, за Ф.И.Ш. – вземане от 48 396.74 лв/, при което се
получава десетичната дроб 0,********* /за всеки лев вземане/. При което
разпределя се сумата 2 462 079.49 лв, съответно: за „Мидия груп
холдинг” АД – 2 427 918.48 лв, /получена като произведение на
коефициента с размера на вземането- 3 439 692 лв х 0,*********/, за Ф.
И. Ш. – 34 161.01 лв, /получена като произведение на коефициента с размера
на вземането- 48 396.74 лв х 0,*********/.
Предвид изложените съображения ПОС
приема, че подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
ПОС констатира, че разноски по настоящето
производство не са претендирани, като няма данни и да са направени такива от
страните, поради което и не се произнася за разноски с настоящето решение.
Решението на окръжния съд може да се
обжалва с частна жалба пред АС-Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на
страните, чл. 463 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 463 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила с вх. № 186/09.01.2017г. чрез ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822 при КЧСИ, ЖАЛБА до Окръжен съд –
Пловдив с вх. № 2601/26 януари 2017 година, подадена от Ф.И.Ш., с ЕГН **********,
адрес: ***, чрез пълномощник адв. В.И., съдебен адрес: ***, в качеството на
присъединен взискател по изп. дело № 20168220400270/2016г., против
Разпределение № 580/20.12.2016г.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред ПАС, в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/