Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 24.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на осми март две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при участието на секретаря
М.П., като разгледа докладваното от
съдията т.дело № 1608 по описа на
ВОС за 2015 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявени от «Първа Инвестиционна
Банка» АД срещу „Батимекс 1“ ООД искове за
приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 235
507.49 евро /двеста тридесет и пет
хиляди петстотин и седем евро и четиридесет и девет евроцента/, включваща:
сумата от 177 496.20 евро /сто седемдесет и седем хиляди четиристотин
деветдесет и шест евро и двадесет евроцента/, представляваща просрочена
главница; сумата от 42 399.39 евро /четиридесет и две хиляди триста
деветдесет и девет евро и тридесет и девет евроцента/, представляваща
просрочена договорна лихва, съгласно Раздел III, т.5 към Договор за кредит №
338-52/13.12.2007год., дължима за периода от 06.04.2013год. до 12.06.2015год. /включително/;
сумата от 14 700.99 евро /четиринадесет хиляди и седемстотин евро и
деветдесет и девет евроцента/, представляваща просрочени наказателни лихви
съгласно Раздел III, т.5.3. към Договор за кредит № 338-52/13.12.2007год.,
дължима за периода от 06.04.2013год. до 08.07.2015год. (включително); сумата от
910.91 евро /деветстотин и десет евро и деветдесет и един евроцента/,
представляваща просрочена годишна такса управление съгласно Раздел III, т.6.3.
към Договор за кредит № 338-52/13.12.2007год., дължима на 15.12.2013год., и
15.12.2014год., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на подаване на заявлението - 09.07.2015 год., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 4173 от 10.07.2015 год. по ЧГД №
8234/2015 год. на ВРС – 39 –ти състав.
Ищецът твърди, че е универсален
правоприемник на МКБ ЮНИОНБАНК АД, което е предоставило на кредитополучателя
„БАТИМЕКС 1" ООД банков кредит в размер на 200 000 /двеста хиляди/ евро на
основание Договор за предоставяне на кредит „Развитие" № 338-52/13.12.2007
год., който е усвоен еднократно от кредитополучателя на 17.12.2007 год., с
краен срок за погасяване на кредита -
15.12.2017 год. Ищецът сочи, че за обезпечаване на кредита Банката е
приела договорна ипотека върху
недвижим имот собственост на трето задължено лице, ипотекарен гарант НЮ БОЛКАН
ХАУС ООД, ЕИК *********. Излага, че поради затруднения в плащането и на
основание т. 30 от договора страните са подписали Анекс № 1 с изх. №
338-73/08.11.2010год., с който изменят условията по кредита както следва:
Банката предоставя гратисен период относно издължаването на главница до
05.06.2011 год. като се приема нов погасителния план /т.1.3. от Анекс № 1/.
Крайният срок на погасяване се изменя на 06.12.2017 год. Променя се датата на
лихвеното плащане по кредита, а именно ежемесечно на 6-то число. Сочи, че
страните са подписали Анекс № 2 с изх. № 338-142/28.12.2011год., с който се
променят условията по кредита както следва: приема се нов погасителен план
относно издължаване на главница /т.1.1 от Анекс № 21, променя се
падежната дата на дължимите и начислени лихвени плащания за периода 06.06.2011
год. до 06.12.2011 год. в общ размер 9 906.67 евро и на дължимите лихвени
плащания за периода от датата на влизане в сила на анекса до 05.06.2012 год.,
които следва да се погасят еднократно на 06.06.2012 год. Излага, че с Анекс № 2
с изх. № 338-142/28.12.2011год. страните са договорят да бъде учредено
допълнително обезпечение в полза на Банката, а именно договорна ипотека на недвижим имот собственост на дружеството
длъжник. Отделно сочи, че с подписването на Анекс № 3 с изх. № 338-124/20.12.2012год.
Банката предоставя на кредитополучателя гратисен период относно издължаването
на усвоената и непогасената главница за периода от 07.12.2012 год. до
05.04.2013 год., като през периода се дължат плащания по лихви. Страните
приемат нов погасителен план, т.2.2. от Анекс № 3. Начислените и просрочени
лихви до 20.12.2012 год. в размер на 7 771.21 евро са дължими от
кредитополучателя еднократно на 06.04.2013 год. Ищецът твърди, че от
06.04.2013год. кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на
кредита и по силата на процесния договор, обвързващ страните, се е създало
субективно право на кредитора да прецени и отнеме преимуществото на срока за
длъжника, т.е. да провокира предсрочна изискуемост на задължението при
неизпълнение на договорно задължение.
Ищецът твърди, че на
30.03.2015год. на управителя на дружеството ответник е връчена нотариална
покана - уведомление за предсрочна изискуемост, с per. № 1897, том 1, акт
97/11.03.2015 год. по регистъра на нотариус Красимира Кангалова, с район на
действие ВРС, с която е обявил за предсрочно изискуеми всички суми по Договор
за предоставяне на кредит „Развитие" № 338-52/13.12.2007г, изменен и
допълнен с Анекс № 1 с изх. № 338-73/08.11.2010год., Анекс № 2 с изх. №
338-142/28.12.2011год. и Анекс № 3 с изх. № 338-124/20.12.2012год. към него. На
основание т. 16. Банката олихвява при условията на т. 5.3. и т. 5.4 от Договор
за предоставяне на кредит „Развитие" № 338-52/13.12.2007год., считано от 13.06.2015год. Ищецът
твърди, че към 13.06.2015 год. по кредита са просрочени 27 броя погасителни
вноски по главница и 29 броя погасителни вноски по лихви. По кредита били
просрочени годишни такси управление съгласно Договора за кредит, които са били
дължими на 15.12.2013год. с размер 510.82 евро, на 15.12.2014год. с размер
400.09 евро. Сочи, че поради настъпилите договорни основания за предсрочна
изискуемост, вземането на банката е станало напълно изискуемо и ликвидно, и
поради тази причина на основание чл. 417 т.2 от ГПК е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК от 09.07.2015 год., на
основание на което е образувано ч.гр.дело № 8234/2015 год. по описа на
Варненски районен съд, XXXIX- ти състав. ВРС е уважил искането и е издал в
полза на ПИБ АД Заповед №4173/10.07.2015 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Ищецът
твърди, че обстоятелството, че към настоящия момент дружеството
кредитополучател „БАТИМЕКС 1" ООД,
не е погасило задължението си към „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД, произтичащо от подписания между страните договор за кредит и това, че срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника по реда на
чл. 414 ГПК, обосновава правния му интерес да потърси защита на правата си по
исков ред чрез предявяване на установителен иск срещу ответника.
В срока по
чл.367 ГПК, ответникът „БАТИМЕКС 1" ООД
депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск и размера на дължимите
суми. Твърди, че в представените от ищеца доказателства не се съдържа информация
в какъв размер са извършените от кредитополучателя вноски по кредита. Сочи, че
ищецът е увредил интересите на ответника, защото е подал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение две години след обявяване на предсрочната
изискуемост на задължението през 2013год. и поради тази причина размера на
дълга се е увеличил с изтеклите през този период мораторни лихви.
С
допълнителна искова молба, ищецът е
изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания
като сочи, че е представена справка по чл. 366 ГПК, в която точно е
индивидуализирана претенцията. Твърди, че предсрочната изискуемост е право на
кредитора, а не задължение и той избира кога да отнеме преимуществото на срока
за длъжника. Кредитът е бил изцяло изискуем от 13.06.2015год., а не от месец
април 2013год. Допълнителното осчетоводяване на дълга е довело единствено до
начисляване на наказателна лихва само върху просрочените вноски, но не и върху
целия дълг и не са увредени интересите на ответника.
Допълнителен отговор не е депозиран от ответника.
В о.с.з., ищецът, чрез
пълномощника си, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен в
размерите съобразно заключението на вещото лице. Моли за присъждане на
разноски.
В о.с.з., ответникът, чрез процесуалния си
представител, моли за отхвърляне на предявения иск в частта относно
претендираната наказателна лихва.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 141/15.01.2016 год. по
чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по
делото, че същите са и такива по
договор за
предоставяне на кредит „развитие“ от 13.12.2007 год., изменен и допълнен с
анекси № № 1/08.11.2010 год., 2/28.12.2011 год. и 3/20.12.2012 год. по силата на който ищецът е предоставил на
ответника сума в размер на 200 000 евро срещу задължението за връщането й
при договорените условия и срокове. Крайният срок за погасяване на кредита е
определен на 15.12.2017 год., изменен на 06.12.2017 год., като договорени в
раздел VI
са и предпоставките, при които банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Наличието
на правоотношение с посочения характер не е спорно между страните, както и
прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството,
че сумата е усвоена от кредитополучателя.
С нотариална покана, изпратена
на адреса на управление на кредитополучателя „БАТИМЕКС 1“ ООД, ищецът е
уведомила същия, че към 09.03.2015 год. е в просрочие на дължими вноски по
главница, лихва и такси, поради което и на основание чл.15,.2 от договора
кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Посочени в коментираната покана са
и дължимите към 09.03.2015 год. суми, както и е даден седмодневен срок за
плащането им. Видно от извършеното нотариално удостоверяване и приложена
разписка, поканата е връчена на дружеството, чрез нейния управител и
представляващ, на 30.03.2015 год.
Със заповед за изпълнение на парично
задължение с № 4173/10.07.2015 год., Варненски районен съд, 39-ти състав по ч.гр.д. № 8234/15 год. по описа на ВРС, е
осъдил длъжника „БАТИМЕКС
1“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /универсален правоприемник
на МКБ ЮНИОНБАНК АД/, както следва: сумата 177 496.20 евро, представляваща
просрочена главница по договор за предоставяне на кредит „развитие“ №
338-15/13.12.2007 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 09.07.2015 год. до окончателното заплащане,
сумата от 42 399.39 евро, просрочена договорна лихва за периода 06.04.2013
год. до 12.06.2015 год., сумата от 14 700 евро, просрочени наказателни
лихви за периода 06.04.2013 год. до 08.07.2015 год.включително, сумата
от 910.91 евро просрочена такса управление, дължима на 15.12.2013 год. и
15.12.2014 год., както и сумата от 16 660.17 лева – направени разноски по
делото, от които 9 212.26 лева заплатена държавна такса и 7 447.91
лева – юрисконсултско възнаграждение. Постановено е незабавно изпълнение и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист.
Видно е от представеното по
делото ч.гр.д. № 8234/2015 год., че длъжникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. С разпореждане № 38435/15/04.09.2015 год.,
получено от заявителя на 15.09.2015г., съдът е указал на кредитора, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението следва да предяви иск относно
вземането си като довнесе държавната такса.
За доказване размера на
претендираното вземане по договора за кредит, освен извлечение от сметки и
справка по чл.366 ГПК, са ползвани и познанията на вещо лице – счетоводител,
чието заключение, като компетентно дадено, съдът кредитира изцяло. Сочи се от
вещото лице в депозираното от него заключение, че сумата по договора е
предоставена на ответника на 17.12.2007 год., като част от нея в размер на
194 482.05 евро е изтеглена на каса, а остатъкът е послужил за погасяване
на такси и комисионни съгласно договора, както и за погасяване на падежирали
лихви. Излага се също така, че дружеството е имало изцяло дължими и неизвършени
просрочени плащания, подробно показани с приложена към заключението справка,
като най-старата непогасена вноска е с падеж 06.04.2013 год., а кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 13.06.2015 год. Сочи се също така, че към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем непогасената и дължима
главница е в размер на 177 496.19 евро, а към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК са начислени лихви /09.07.2015 год./ в общ размер на
56 189.45 евро, от които договорна лихва в размер на 35 280 евро и
наказателни лихви в размер на 14 700.99 евро. Съдът констатира, че в
заключителната част на депозираното от вещото лице заключение, същото е
посочило за начална дата, към която са начислени претендираните от ищеца лихви 04.06.2013
год., но с оглед посоченото в констативно – съобразителната част, както и в
приложените към заключението справки, следва да се приеме, че касае за
техническа грешка и че периодът на претендираните лихви е идентичен със сочения
от ищеца, респективно в заповедта за изпълнение, такъв - 06.04.2013 год. до 09.07.2015 год. По
отношение на различието в претендираните договорни и наказателни лихви по
размер, в дадените в о.с.з. обяснения вещото лице сочи, че същият се е получил
при извеждане от системата на двата вида лихви, но че общият им претендиран
размер е идентичен. Що се касае до таксата за управление, в заключението същата
е изчислена на база договора, въпреки че ищецът е начислявал същата в по-нисък
размер. В дадените в открито съдебно заседания обяснения, вещото лице сочи, че
реално начисленият от банката размер е 910.93 евро.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните
правни изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 8234/2015 год. на ВРС – 39-ти
състав.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на
присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл.417, т.2 от ГПК.
Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи вземането си срещу длъжника /ответник/. Или, в контекста на
повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело е доказване на факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за
кредит и договор за поръчителство, изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора, факта на осъществяване на
всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане по отделни пера.
В конкретния случай, обосновавайки претенцията си за
дължимост на сумите /главница и лихви/, за които е издадена заповед по чл.417 ГПК, на основание предсрочна изискуемост по договор за кредит, ищецът представя
писмени доказателства, обосноваващи положителния извод на съда за наличието на
формално валидна облигационна връзка между страните по делото.. Горното не се оспорва
от страните, както и това, че сумата по договора е изцяло усвоена от
кредитополучателя „БАТИМЕКС 1“ ООД, поради което с определение № 141/15.01.2016
год., съдът ги е приел за безспорни
и ненуждаещи се от доказване.
Не се оспорва от страна ответника
и допуснатото просрочие в плащането на усвоените суми, като по отношение на
дните забава съдът съобразява както представеното извлечение от сметки, така и
заключението на вещото лице по проведената в хода на производството ССЕ.
Допуснатото от страна на кредитополучателя просрочие осъществява и
предпоставката на чл.15.2. от договора, даваща право на кредитора да превърне
кредитът в предсрочно изискуем.
По въпроса за предпоставките, при които
настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит
ВКС е постановил редица определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
и решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК които представляват
задължителна за съдилищата практика съгласно ТР № 1/19.02.10 г. по тълк. д. №
1/09 г. на ОСГТК на ВКС /определения № 166 от 17.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 109/2012 г., I т. о., ТК, № 264/7.05.09 г. по ч. т. д. № 210/09 г. на I т.
о., № 118/24.02.09 г. по ч. т. д. № 25/09 г. на II т. о., № 693/16.11.09 г. по
ч. т. д. № 731/09 г., № 697/19.11.09 г. по ч. т. д. № 618/09 г. на II т. о., №
533/8.07.11 г. по ч. т. д. № 307/11 г. на II т. о. и решения № 58/15.04.2009 г.
по т. д. № 584/2008 г. на II т. о. и № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г.
на II т.о./. В тях безпротиворечиво се приема, че предсрочната изискуемост на
договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните
вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не
е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е
нужно нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по
договора, като субективно право, установено в полза на кредитора, освен
ако в договора не съществува уговорка в противния смисъл. Тъй като се касае за субективно
право в полза на кредитора неоснователно е и единственото релевираното от
ответното дружество възражение по предявения срещу него иск. В допълнение, и в противния случай /тоест, при договорена автоматична предсрочна изискуемост, каквато в настоящия случай
липсва, въпреки изложеното от ответната страна/, съгласно
дадените в т.18 от ТР на ОСГТК № 4 от 18.06.2014 год. по тълк.дело № 4/2013
год. разяснения, е необходимо волеизявлението на кредитора до кредитополучателя
и длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита като прояви активно поведение и доведе до знанието на
длъжника последното. Или, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Представените по делото доказателства, в частност
представената нотариална покана, надлежно връчена на дружеството на неговия
адрес на управление и чрез неговия управител, удостоверяват и наличието на
гореизложената предпоставка - уведомлението за упражняването
на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до
длъжника.
Поради това, че фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, настоящият състав на ВОС приема, че
вземането е възникнало на предявеното основание и е изискуемо.
За формиране извод за падежиралите към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вноски по кредита и
обявената за предсрочно изискуема главница, респективно начислените договорна и
наказателна лихва, както и такса управление, съдът съобразява заключението по ССЕ.
Както се посочи, същото установява, че размерът на главницата е идентичен с
претендирания такъв от ищеца – в размер на 177 496.19 евро, поради което
следва да се уважи изцяло. Претендираната от ищеца договорна лихва е в размер
на 42 399.39 евро, но с оглед установения неин размер, същата се явява
основателна до сумата от 35 280.79 евро, като за разликата до пълния
претендиран размер искът следва да се отхвърли. При съобразяване на
диспозитивното начало в процеса също така, претенцията за наказателна лихва,
въпреки че е установена от вещото лице в размер на 20 908.66 евро, следва
да се уважи до претендирания размер от 14 700.99 евро, както и таксата за
управление – за сумата от 910.91 евро наместо посоченото от вещото лице 910.93
евро. Изложеното от вещото лице, че претендираните лихви /договорни и
наказателни/ съвпадат по общ размер, въпреки разминаването им по пера, както и
причините за това, са ирелевантни към заявената за установяване претенция - по
основание и размер.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното
от ищеца искане, нему се следват разноски съобразно уважената част от иска,
които възлизат в общ размер на 23 139.39 лева.
Съобразно даденото в т.12 в ТР № 3/2014г.
на ОСГТК разрешение, изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в
частта за разноските отпада, ако е било подадено възражение по чл.414 ГПК и
образувано исково производство. Съдът при разрешаване на спора по чл.422 ГПК
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по присъждане на дължимите за
заповедното производство разноски, ако то е било поискано своевременно.
Размерът на разноските в заповедното производство, при заявено вземане в общ
размер от 235 507.49 евро и приет за установен общ размер от 228 388.88
евро възлиза на 16 660.17 лева, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати.
На ответното дружество, въпреки
обективираното в писмения отговор искане, не му се следват разноски предвид
липсата на представени доказателства за реално сторени такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска на «ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Изгрев“,
бул.“Драган Цанков“ № 37 срещу „БАТИМЕКС 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Брегалница“ № 28, ет. 1, че ответното дружество дължи на ищеца ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер от 228 388.88 евро /двеста тридесет и пет хиляди петстотин и седем евро и четиридесет и
девет евроцента/, включваща: сумата от 177 496.20 евро /сто
седемдесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и шест евро и двадесет
евроцента/, представляваща просрочена главница; сумата от 35 280.79 евро /тридесет и пет хиляди двеста и осемдесет и
седемдесет и девет евроцента/, представляваща просрочена договорна
лихва, съгласно Раздел III, т.5 към Договор за кредит № 338-52/13.12.2007год.,
дължима за периода от 06.04.2013год. до 12.06.2015год. /включително/; сумата от
14 700.99 евро /четиринадесет хиляди и седемстотин евро и деветдесет и
девет евроцента/, представляваща просрочени наказателни лихви съгласно Раздел
III, т.5.3. към Договор за кредит № 338-52/13.12.2007год., дължима за периода
от 06.04.2013год. до 08.07.2015год. (включително); сумата от 910.91 евро /деветстотин
и десет евро и деветдесет и един евроцента/, представляваща просрочена годишна
такса управление съгласно Раздел III, т.6.3. към Договор за кредит №
338-52/13.12.2007год., дължима на 15.12.2013год., и 15.12.2014год., ведно със
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението - 09.07.2015 год., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 4173 от 10.07.2015 год. по ЧГД № 8234/2015 год. на ВРС – 39
–ти състав КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7 118.60 евро, представляваща
разлика между претендираната договорна
лихва в общ размер от 42 399.39 евро и присъдения такъв от 35 280.79
евро.
ОСЪЖДА „БАТИМЕКС 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Брегалница“ № 28, ет. 1 ДА
ЗАПЛАТИ на «ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул.“Драган Цанков“ № 37, сумата от 23 139.39 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение, експертиза и държавна такса и сумата от 16 660.17 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, на осн. чл. 78,ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: