РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Горна Оряховица, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120102291 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК
и чл.86, ал.1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ.
Ищецът „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предходно фирмено
наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД) твърди, че сключил с
ответника М. Е. М. договор за потребителски кредит №
1903202512417840/22.03.2019 г., по силата на който му предоставил
потребителски кредит в размер 3 681 лв. чрез погасяване на друг кредит
(рефинансиране) и плащане, при годишна фиксирана лихва за първите 12
месеца – 5,57 %, а след този срок – променлива годишна лихва, формирана от
променлив референтен лихвен процент и лихвена надбавка от 5,57 процентни
пункта. Ответникът се задължил да върне кредита, ведно с възнаграждението,
в срок до 15.04.2024 г. на 60 месечни анюитетни вноски съгласно погасителен
план, дължими на всяко 15-о число от месеца, а при забава дължал
наказателна надбавка към лихвата от 10 процентни пункта годишно за
времето от забавата до плащането. Твърди се, че ответникът не заплатил
месечните погасителни вноски, дължими на падежни дати от 15.05.2019 г. до
15.03.2021 г. Сочи се, че съгласно договорните условия неплащането на
вноска или част от вноска за повече от 31 дни от падежната дата съставлява
основание за ищеца да превърне кредита в предсрочно изискуем. Твърди се,
че това право било упражнено, за което ответникът бил уведомен при
1
приложение на установената в договора фикция за получаване на изявления в
писмена форма на посочения в договора адрес, като кредитът бил обявен и
осчетоводен като предсрочно изискуем на 26.03.2021 г. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено
съществуването на вземания на ищеца от ответника по договор за
потребителски кредит № 1903202512417840/22.03.2019 г., както следва: 3 681
лв. – главница, от която 1 289,51 лв. – по падежирали вноски за периода
15.05.2019 г. – 15.03.2021 г. и 2 391,49 лв. – предсрочно изискуема главница,
ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до окончателното й изплащане;
204,52 лв. – общо обезщетение за забава в плащането, от което 190,57 лв. – за
периода 15.05.2019 г. – 25.03.2021 г. върху падежирала главница и 13,95 лв. –
за периода от 26.03.2021 г. до 15.04.2021 г. върху предсрочно изискуема
главница, за които е издадена заповед № 486/10.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 766/2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица, както и иск за присъждане на сумата 438,44
лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № 1903202512417840/22.03.2019 г. за периода общо 22.03.2019 г. –
13.12.2021 г., от която 429,80 лв. – просрочена възнаградителна лихва за
периода от 22.03.2019 г. до 15.11.2021 г. и 8,64 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 15.11.2021 г. до 13.12.2021 г. върху усвоена и непогасена главница
към 14.12.2021 г. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
Ответникът М. Е. М. не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК и не е заел становище по исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК
и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания
по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за
изпълнение и осъдителен иск с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за заплащане
на възнаградителна лихва по договор за банков кредит. Уважаването им, с
оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване
на следните материалноправни предпоставки: че между страните е
възникнало правоотношение по сключен договор за кредит за текущо
потребление с твърдяното от него съдържание; че е предоставил на ответника
сумата от 3 681 лв. по уговорения в договора начин; че е уведомил ответника,
че за упражняване на правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
От представения договор за потребителски кредит №
1903202512417840/22.03.2019 г. се установява, че ищецът се задължил да
предостави на ответника кредит в размер 3 681 лв. за погасяване на негови
кредити при „Ти би ай банк“ ЕАД „Банка ДСК“ ЕАД и „Нет кредит“ ООД и
2
потребителски нужди. Уговорено било еднократно усвояване на кредита чрез
банков превод на цялата сума по сметка на ответника, от която в последствие
съгласно чл.3.1. от договора следвало да се извърши и докаже рефинансиране
на кредитите му. Ответникът се задължил да заплати възнаграждение за
първите 12 месеца – годишна фиксирана лихва от 5,57 %, а след този срок –
променлива годишна лихва, формирана от променлив референтен лихвен
процент и лихвена надбавка от 5,57 процентни пункта. Ответникът се
задължил да погаси кредита с възнаградителната лихва на 60 месечни
анюитетни вноски, първата от които дължима на 15.05.2019 г., а последната –
на 15.04.2024 г. Съгласно чл.4.5. от договора при забава в плащането на
дължими суми по кредита, ответникът дължал заплащане на обезщетение за
забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно чл.9.2., вр. чл.8 от договора в случай на неизпълнение на договора
от страна на ответника, в т.ч. и просрочие на плащането на вноска за повече
от 31 дни след падежа (чл.8.1. от договора), ищецът има право едностранно с
писмено уведомление да обяви всички усвоени и непогасени по договора
суми за предсрочно изискуеми. В чл.11.8.1 и чл.11.8.2. от договора било
уговорено, че ако ответникът не уведоми за промяна на адреса си посочен в
договора – в с.Димча, община Павликени, или за изпадане в невъзможност да
осигури получаване на кореспонденцията, както и ако по каквато и да е
причина не получи фактически кореспонденцията, тя се счита получена, ако
отбелязванията върху обратните разписки и другите удостоверителни
документи/изявления на връчителя, удостоверяват достигането на пратките
или известията до адреса, независимо дали съответното съобщение/изявление
е достигнало до адресата или не. Същото задължение на ответника за
уведомяване на ищеца за промяна в адреса му било вменено и в чл.6.2. от
договора, с който страните уреждали и идентична последица от
неизпълниението – изпратените уведомления до първоначално посочения в
договора адрес се считали редовно направени.
Съгласно заключението по задача № 1 от съдебно-счетоводната
експертиза на 22.03.2019 г. ищецът заверил сметката на ответника със сумата
3 681 лв., с което кредитът бил усвоен съгласно договореното между
страните. С получаването на сумата, за ответника възникнало задължението
за връщането й при уговорените в договора условия – на 60 месечни
анюитетни вноски, включващи и договореното възнаграждение за кредитора.
С доклада по делото на ответника бе възложено в тежест, с оглед твърденията
на ищеца, установяването, че е погасил месечните погасителни вноски от
15.05.2019 г. до 15.03.2021 г., но той не ангажира доказателства за това. Той
нито въведе твърдения за плащане, нито от събраните доказателства такова се
установи. При липса на наведени насрещни твърдения за факт, за чието
установяване ответникът носи тежест за главно доказване, съдът следва да
кредитира заключението по задача № 2 на експертизата, установяващи по
данни от ищеца, че ответникът не е извършвал никакви плащания по кредита.
Ищецът изпратил уведомление на ответника – писмо изх.№ ИЗХ-001-
3
12602/25.02.2021 г., с което му обявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнението на задължението за
заплащане на месечните анюитетни вноски в периода 14.05.2019 г. –
25.02.2021 г. Писмото било изпратено на посочения в договора адрес на
ответника, но се върнало с отбелязване, че след посещения на адреса на
08.03.2021 г. и 17.03.2021 г., пратката не била потърсена от получателя до
26.03.2021 г.
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за банков кредит
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора за упражняване на правото му едностранно да превърне кредита в
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в
договора обективни факти, обуславящи възникването на това право (приетото
в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18. 06. 2014 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, както и Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на
I T.O. на ВКС, Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II T.O.
на ВКС; Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І T.O. на ВКС;
Решение № 115/02.02.2021 г. по т. д. № 2323/2019 г. на І T.O. на ВКС).
Доколкото ответникът не е извършвал никакви плащания по кредита, към
момента на изпращане на уведомлението е бил налице случай на
неизпълнение по смисъла на чл.8.1. от договора – забава в плащането на
погасителна вноска за повече от 31 дни, от което съгласно чл.9.2. от договора
е възникнало правото на ищеца да превърне кредитното задължение в
предсрочно изискуемо. Упражняването на това право е надлежно обявено на
ответника при условията на договорната фикция на чл.6.2. изр.посл. и
чл.11.8.2. от договора. Съдът счита уговореното фингирано връчване за
допустимо и съответно на принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора, доколкото в цитираните договорни клаузи ясно са
разписани предпоставките и фактически констатации, при наличието на които
ще се счита, че е положена дължимата грижа от кредитора – липса на
уведомление от кредитополучателя за негов нов адрес или невъзможност да
осигури получаване на кореспонденцията и удостоверяване от съответния
връчител за посещение на адреса (за критериите за преценка на такава
договорна клауза – Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на І
T.O. на ВКС; Решение № 208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017 г. на І T.O. на
ВКС; Решение № 293/28.12.2018 г. по т.д. № 2201/2017 г. на II T.O. на ВКС;
Решение № 101/19.08.2019 г. по т. д. № 439/2017 г. на IІ T.O. на ВКС). В
случая уговорените предпоставки за приложение на фикцията за връчване са
налице предвид липсата на въведени насрещни твърдения на ответника или
данни по делото, че е уведомил ищеца за свой нов адрес или невъзможност да
осигури получаване на кореспонденцията, както и с оглед удостоверените
посещения на посочения в договора адрес. С оглед изложеното и съгласно
договореното между страните, уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост се счита достигнало до ответника в деня, в който е удостоверено
изтичането на срока, в който пратката е следвало да се потърси – 26.03.2021
4
г., от която дата и предсрочната изискуемост има действие за дълъжника.
Установяването на основанието на вземанията предпоставя разглеждане
въпроса за техния размер. Доколкото не са извършвани никакви плащания по
договора за кредит, както до настъпване на предсрочната изискуемост, така и
след това, главницата е дължима в пълния усвоен размер – 3 681 лв. След
настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят не дължи
възнаграждение за ползването на заетата сума, защото кредиторът вече е
поискал връщането й преди срока (така и т.2 на Тълкувателно решение №
3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС). По тези
съображения договорна лихва е дължима само до 25.03.2021 г., а
погасителният план и заключението по задача № 3 от експертизата
установяват нейния размер за посочения период – 352,17 лв. Съгласно чл.
чл.4.5. от договора ответникът дължи обезщетение за забава в плащанията в
размер на законната лихва от деня на забавата по всяка вноска (от 15.05.2019
г. – падежа на първата вноска) до края на периода съгласно претенцията –
15.04.2021 г. На основание чл.162 ГПК, при съобразяване на погасителния
план, размера на всяка вноска, изменението на лихвения процент, моментът
на настъпване на предсрочната изискуемост и уговорения в договора начин за
изчисляване на обезщетението, съдът изчисли размера на доказаното по
основание вземане на 164,90 лв. за претендирания период – без начисленото
за времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. обезщетение от 39,62 лв., през
който такова не се дължи съгласно чл.6 ЗМДВИП.
По изложените до тук съображения, установителният иск за вземането
за главница е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълен размер,
осъдителният иск за вземането за договорна лихва – частично основателен до
размера 352,17 лв. и за периода 22.03.2019 г. – 25.03.2021 г., поради което
следва да бъде отхвърлен над тази сума до претенцията от 438,44 лв. и за
периода от 26.03.2021 г. до 13.12.2021 г. и установителният иск за
обезщетение за забава – частично основателен до 164,90 лв. за исковия
период с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., поради
което следва да бъде отхвърлен в частта за него и за сумата над 164,90 лв. до
204,52 лв.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в общ размер 134,75 лв. (84,75 лв. за държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), от които съразмерно на
уважената част от установителните искове му се следват 133,38 лв. В
исковото производство са представени доказателства за направени разноски
от 88,21 лв. за заплащане на държавна такса и 370 лв. – за заплащане на
възнаграждение за вещо лице. Доколкото ищецът е представляван от
5
юрисконсулт, дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената
норма, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния размер
съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба и становища, без явяване в
отрито съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв. Така общият размер на разноските, направени от
ищеца в исковото производство пред настоящата инстанция е 558,21 лв., от
които пропорционално на уважената част от исковете, му се следват 541,96
лв.
Ответникът съгласно чл.78, ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени
разноските за заповедното и исковото производство съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но не той не е представил доказателства да е
сторил такива, поради което заплащане не му се следва.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М. Е.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община П., ул...и настоящ адрес:
гр.С., ул... дължи на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Лозенец“, бул.„Никола
Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано съвместно от всеки двама от
Изпълнителните директори А.В.А., Н.В.М., Д.С.Д., П.Р., С.А.Г. и Т.В.М., или
съвместно от един изпълнителен директор и прокуриста М. Т.П. по договор за
потребителски кредит № 1903202512417840/22.03.2019 г. сумите: 3 681 лв.
/три хиляди шестстотин осемдесет и един лева/ – главница, ведно със
законната лихва върху сумата от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането и 164,90 лв. /сто шестдесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва
за периода от 15.05.2019 г. до 15.04.2021 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които вземания е издадена заповед №
486/10.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 766/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като
ОТХВЪРЛЯ иска да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК
съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната
лихва над присъдените 164,90 лв. /сто шестдесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ до претендираните 204,52 лв. /двеста и четири лева и петдесет и две
стотинки/, или за сумата 39,62 лв. /тридесет и девет лева и шестдесет и две
стотинки/ и за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д. община
6
П., ул... и настоящ адрес: гр.С., ул... да заплати на „КЕЙ БИ СИ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул...представлявано съвместно от всеки двама от Изпълнителните
директори А.В.А, Н.В.М., Д.С.Д., П.Р., С.А.Г. и Т.В.М. или съвместно от един
изпълнителен директор и прокуриста М. Т.П. сумата от 352,17 лв. /триста
петдесет и два лева и седемнадесет стотинки/, представляваща неплатена
договорна лихва по договор за потребителски кредит №
1903202512417840/22.03.2019 г. за периода 22.03.2019 г. – 25.03.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска над присъдените 352,17 лв. /триста петдесет и два лева и
седемнадесет стотинки/ до претендираните 438,44 лв. /четиристотин тридесет
и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, или за сумата 86,27 лв.
/осемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ и за периода от
26.03.2021 г. до 13.12.2021 г.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д..., община
П..., ул... и настоящ адрес: гр.С..., ул... да заплати на „КЕЙ БИ СИ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, Район „Лозенец“, бул.„Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000,
представлявано съвместно от всеки двама от Изпълнителните директори
А.В.А., Н.В.М., Д.С.Д., П.Р., С.А.Г. и Т.В. М., или съвместно от един
изпълнителен директор и прокуриста М. Т.П. сумата от 133,38 лв. /сто
тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, съразмерно на уважената част
от установителните искове и сумата от 541,96 лв. /петстотин четиридесет и
един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7