Р Е Ш Е Н И Е № 1454
06.12.2019г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивски
окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание
на двадесет
и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието
на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2576/ 2019г. по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна
жалба
на Х.Д.В. ***,
чрез адв.Н.К. против Решение № 3453/ 05.09.2019г. постановено по гр.д.№
9420/2019г. по описа на ПРС – ІІ бр.с., в частта, в която е изменен присъден с
предходно Решение № 3041/13.10.2016г. по гр.д.№ 8774/ 2016г. по описа на ПРС
размер на издръжка за малолетното дете Х.Х.В., ЕГН: ********** чрез нейната
майка и законен представител В.А.В.,ЕГН: **********,***, дължима от жалбоподателя
в обжалваемия размер от 180 лева до 250 лева, месечно, считано от 05.06.2019г.
до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в
закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното
изплащане, като в тежест на жалбоподателя са поставени и направените от другата
страна разноски съразмерно на уважената част от предявения иск, както и
дължимата държавната такса върху тази част. По изложени доводи в жалбата се
иска отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски по делото.
Постъпил
е отговор от въззиваемата страна В.В., като майка и законен представител на
малолетното дете Х. В., представлявани от адв.Н.Г.,*** , с който отговор по
подробни съображения в него се оспорва въззивната жалба като неоснователна,
иска се потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на
разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
Съдът е сезиран с иск по
чл.150 СК от В.В., като майка и законен представител на малолетното дете Х.Х.В.,
ЕГН: ********** за изменение чрез увеличение на присъден с предходно Решение №
3041/13.10.2016г. по гр.д.№ 8774/ 2016г. по описа на ПРС размер на месечна издръжка
за малолетното дете, за разликата от 180 лева до 250 лева. Решението на
първоинстанционния съд относно уважения размер на иска по чл.150 СК от 130 лева
до 180 лева е влязло в законна сила. Обстоятелствата, на които ищцата е основала
искането си са : изминал период от около 3 години от предходно постановеното
решение за определяне месечната издръжка за малолетното дете , увеличените
разходи за издръжка на детето във връзка с физическото израстване на детето за
ежедневно обслужване, вкл. за образователни нужди за учебни помагала, ежедневни
разходи за транспорт, проявени интереси на детето от рисуване, спорт, плуване,
както и здравословни нужди, свързани с ортодонтско и зъболекарско наблюдение,
посещение на извънкласни форми на обучение, закупуването на дрехи и обувки на
всеки 3 месеца поради израстването, както и забавления – рождени дни, кино,
закупуване на книги. В приложение са представени писмени доказателства.
С отговора по
исковата молба ответникът е оспорил така предявения иск, вкл. представените с
нея писмени документи, като възраженията са основани и на представен договор за
кредит за наличие на солидарно с ищцата парично задължение по договор за
ипотечен кредит, решение на ТЕЛК относно определена група инвалидност на бащата
на ответника и служебна бележка за доходите си по трудово правоотношение в ОД на МВР-****.
При частичното уважаване на
предявения иск районният съд е отчел представените с исковата молба писмени
доказателства за проведено ортодонтско лечение, изявлението на ищцата в
декларация относно заплатени суми помесечно от 56 лева за купони за храна на
детето в ОУ “****“ – гр.****, представен договор от 22.11.2017г за посещение на
детето на уроци по математика на обща стойност 480 лева за учебната
2018/2019г., посещение на танци, съобразно уверение на Танцова школа “****“ –
гр.**** с месечна такса 40 лева, представена Грамота от ПБ “****“ на МС от
25.06.2019г. за участие на детето в музикално шоу, както и показанията на разпитаната
св.Р.Д. за посещение от страна на малолетното дете на плуване с карта от по 80
лева месечно, както и извършени разходи от майката за зелено училище в размер
на 200 лева; посочени са месечни доходи на ищцата от работа във „****“ ЕООД в
размер на 560 лева, а на ответника облагаем месечен доход в размер на
1 250 лева. При тези фактически данни и установени обстоятелства районният
съд е определил необходима помесечна издръжка на основание чл.143 СК за
малолетното дете в размер на 500 лева, която издръжка е разпределена по равно
между двамата родители, ведно с преките грижи по отглеждане и възпитание на
детето, в тежест на майката.
С депозираната жалба се възразява за
необоснованост на първоинстанционното решение, необоснованост при приемане на
необходимия размер за издръжка от 500 лева за малолетното дете, от които
дължими от бащата средства в размер на 250 лева, в каквато насока се сочи, че
се явява завишен в сравнение с обичайните потребности за дете на тази възраст и
доводът, че доходите на родителите не позволяват присъдения размер на
помесечната издръжка, тъй като същите били с месечни доходи от 300 лева
–майката и 400 лева – бащата. Формулирано е възражение и във връзка с
представените и ангажирани от ищцата писмени и гласни доказателства, вкл.
кредитирането на представена от майката декларация относно стойността на
закупени купони за храна на детето, представено уверение за посещение на
модерен балет, договор с **** ЕООД, представена фактура за ортодонтско лечение;
на второ място невзетите предвид обстоятелства относно реалните възможности на
ответника, както и изключването поради неотносимост на представен договор за
кредит и ЕР на ТЕЛК относно здравословното състояние на бащата на ответника.
Възраженията и
доводите на жалбоподателя не се приемат за основателни. В приложение на
исковата молба са представени заверени преписи и оригинали по делото на фактура
№ 187/11.12. 2018г., подпечатана и
подписана от ЕТ “****“ – д-р В. П. с приложение на фискален бон от същата дата
за проведено ортодонтско лечение на стойност 390 лева, подписана и подпечатана
служебна бележка от ЕТ Д-р В. С.-Г. **** изх.№ 180/ 30.10.2018г. в уверение на
това, че на малолетното дете са извършени задължителни имунизации и
профилактични прегледи към момента на издаване на бележката, които
доказателства установяват направените и необходими разходи за здравословни
нужди на малолетното дете. Представения договор от 22.11.2017г. с преподавател
по математика за помощни уроци по математика на детето и правените разходи в
тази насока действително е частен документ, но от една страна ноторно известно
е, че децата на възрастта на малолетната Х.– 12 години, в обичайните случаи
посещават помощни уроци и курсове по някоя от природонаучните дисциплини с цел
предварителна подготовка за прием в учебни заведения с цел следваща
образователна степен, а от друга това
обстоятелство се подкрепя и от разпитаната по делото св.Р.Д., поради което в
съвкупност на доказателствата следва да се приеме за достоверно установен този
факт. По същия начин се установяват и обстоятелствата за посещение на детето на
модерен балет в ТШ „****“ за учебната 2018/2019г., съобразно представеното
подписано и подпечатано от Гл.Худ.Р-Л Ц. Г., подкрепено от гласното
доказателство, показанията на св.Д., установяваща и посещението на спортни
занимания по плуване, която свидетелка има и преки впечатления за тези
обстоятелства поради познанството и ежедневния контакт с ищцата при съвместните
посещения на училище на малолетната Х.с детето на свидетелката в един клас в
училището „*****“ в гр.*****. На следващо място оспорва се заявеното от ищцата
в представената от същата декларация относно поемането на разходи за купони за
храна за детето в училище в размера от 56 лева, което действително има характер
на твърдение, но това обстоятелство не само, че се подкрепя от посочената св.Д.,
но и несъстоятелно се явява оспорването на правени разходи за ежедневна храна на детето, начинът по който се заявява от
ищцата да е вкл. чрез осигуряване на едно хранене в училище. Следователно така
представените частни документи, подкрепени от гласни доказателства поотделно и в
своята съвкупност се явяват правилно преценени от районния съд, вкл. по
преценката на общия необходим разход за осигуряване на условия за правилното
развитие на малолетното дете по смисъла на чл.143, ал.1 СК, съобразно
съвременните изисквания на живота в тази насока.
На следващо място неоснователни са възраженията на
жалбоподателя относно размера на доходите на страните, непозволяващи присъждане
на помесечната издръжка за детето в процесния размер от 500 лева. За ищцата е представена Справка на ТД на НАП
за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице от 26.07.2019г. за
майката, установяваща вкл., че от 25.04.2014г.
същата е собственик на ЕООД “****“, както и относно размера на
осигурителния доход, който за периода от 01.2018г. – м.06.2019г. варира от 510
лв до 1010 лв, както и притежава недвижим имот и 3 броя МПС; а за ответника представеното
удостоверение изх.№
**********/03.07.2019г. на **** удостоверява
нетно възнаграждение в рамките около 900 лева, но с представената
Справка от ТД на НАП от
26.07.2019г. се установява при изчисление,
че средномесечният осигурителният доход на ответника варира около 1 135
лева, както и удостоверено притежанието на ответника на собствен НИ и МПС.
Следователно възражението в жалбата относно посочените размери на месечните
доходи на родителите е неоснователно. Относно представения Договор за ипотечен
кредит, същият действително удостоверява поето солидарно задължение от
родителите на детето спрямо банкова институция, но не се съпоставя с
привилегированото задължение по чл.143, ал.1 СК спрямо низходящ, в каквато
насока следва да се цени и заявеното твърдение за полагани грижи спрямо болен и
нетрудоспособен възходящ, предвид посочения в
разпоредбата на чл.14 СК ред на лицата, спрямо които задълженият за
издръжка спрямо няколко лица следва да я дава в посочения от закона ред, при
който малолетното дете се явява от първи ред / чл.141, т.1 СК/. По така
изложените съображения се намира, че при определяне на помесечния размер на
дължимата от двамата родители издръжка в размер от 500 лева, районният съд е спазил
критериите на чл.142, ал.1 СК при отчитане възможностите на родителите и
нуждите на детето, при което е разпределил тази издръжка по равно между тях,
независимо от поемане на преките грижи по отглеждането и отговорностите по
възпитанието на малолетното дете от родителя, на когото са предоставени
родителските права за упражняване, в случая майката.
По така изложените съображения жалбата се намира за
неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната му част ще се потвърди като
правилно.
Поради неоснователност на жалбата пред настоящата инстанция
на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените разноски за адв.възнаграждение съобразно ДПЗС от 16.10.2019г. и
списък по чл.80 ГПК , в размер на 300 лева.
Водим от горното, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 3453/ 05.09.2019г. постановено по гр.д.№ 9420/2019г. по описа на ПРС – ІІ
бр.с., в частта, в която е изменен присъден с предходно Решение №
3041/13.10.2016г. по гр.д.№ 8774/ 2016г. по описа на ПРС – ІІ бр.с. размер на
издръжка за малолетното дете Х.Х.В., ЕГН: ********** чрез нейната майка и
законен представител В.А.В.,ЕГН: **********,***, дължима от бащата Х.Д.В., ЕГН:
********** в обжалваемия размер от 180 лева до 250 лева, месечно, считано от
подаване на исковата молба 05.06.2019г. до навършване на пълнолетие на детето
или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от деня на падежа до окончателното изплащане, както и в частта на
разноските.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: