О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………. / 21.02.2020г., гр.Варна
Варненски районен съд, ХХХІІІ-ти състав, в закрито заседание, в състав:
Районен съдия: НЕЛА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1704 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с
правно основание чл.422 от ГПК, предявена от
„С.к.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Д.Б.Д., ЕГН ********** с адрес ***, за приемане за установено
в отношенията между страните дължимостта на
вземанията по Заповед за изпълнение №8557/07.11.2019г., издадена по ч.гр.д № 18192/2019г.
по описа на ВРС.
Съдът , след като се запозна с материалите по делото,
както и с ч.гр.д № 18192/2019г. по описа
на ВРС, намира, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК са
недопустими, тъй като предпоставките за
предявяване на исковете не са налице. Исковият съд следи служебно за
допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали
заповедта е редовно връчена, а при постъпило възражение от длъжника, дали е
налице надлежно администриране на същото, доколкото тези обстоятелства са
законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен
иск.
В конкретния случай съдът намира, че предпоставките
за предявяване на исковете с правно основание чл.422 от ГПК не са налице.
Видно от материалите по ч.гр.д № 18192/2019г. по
описа на ВРС, в срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът е подал две възражения –
едно по чл.414, ал.1 ГПК и едно по чл.414а, ал.1 ГПК, с приложени към тях
4/четири/ броя платежни разписки. И двете възражения, са надлежно ръкописно
попълнени и подписани от длъжника Д.Б.Д.. Във възражението по чл.414а ГПК/л.15 от заповедното
дело-гръб/, е визирано, че е налице частично изпълнение на задължението по
заповедта за изпълнение.
В процесният случай,
длъжникът е подал и възражение по чл.414а ГПК, като към него е представил
доказателства за плащане.
Съдът обаче не е
изяснил, кое от възраженията се подържа, а предвид представените доказателства
за плащане, не е предприел действия по администриране на възражението по
чл.414а ал.1 ГПК, преди да пристъпи към даване указания на заявителя за
предявяване на иск.
Съгласно действащата редакция на чл. 414а, ал.3
ГПК, е следвало заповедният съд да
изпрати възражението ,заедно с приложенията, на заявителя с указания, че може
да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от
неподаването на становище.
Пропускът да се
изпълни посоченото, и да се пристъпи към администриране на подаденото
възражение по чл.414а, ал.1 ГПК, да се изчака становището на заявителя и едва
съобразно това дали ще постъпи или не такова, да се прецени следва ли да се
обезсили изцяло заповедта, или частично, съответно да се прецени дали са налице
основания за издаване на изпълнителен лист по отделни части на заповедта за
изпълнение, означава, че заповедният съд е пристъпил преждевременно към
процедура по даване указания на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК. На практика,
заповедният съд дори не е изяснил кое от подадените възражения се подържа - това по чл.414 ал.1 ГПК или това по чл.414а
ал.1 ГПК, с приложени към него доказателства за извършено в полза на заявителя
плащане.
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл.
422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 24.12.2019 г.)
следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта
на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят
е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин
и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или
да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от
проверката на заповедния съд, като в настоящия случай, при налични представени
данни за плащане от страна на длъжника в полза на кредитора, депозирани с
подадено възражение по чл.414а от ГПК, не са предприети действия по връчване на
това възражение на заявителя за становище по чл.414а ал.3 ГПК.
В конкретния случай, при подаденото възражение по
чл.414а ГПК и представените доказателства за плащане, е възможно заявителя да
потвърди изцяло или частично плащането на сумите по заповедта, при което да се
наложи издаване на изпълнителен лист само за част от сумите по издадената заповед
за изпълнение, които са останали непогасени, а при неподаване на становище от
заявителя – да се обезсили изцяло заповедта, едва след което ще се прецени дали
да се дадат указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК за цялото или за част
от вземането по заповедта, или ще са
налице основания за издаване на изпълнителен лист за част от вземането.
Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната
процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за предявяване на иск на основание чл.
422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на
иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не
следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за
даване на указания по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, не са налице при подадено
възражение по чл.414а ГПК с представени доказателства към него за плащане,
което не е изпратено на заявителя за становище, съответно предявените установителни искове са преждевременно заведени и като
такива - недопустими.
С оглед изложеното, предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК са недопустими, на основание чл. 130 ГПК, поради което
производството по исковете следва да бъде прекратено.
Изисканото ч.гр.д № 18192/2019г. по описа на ВРС
следва да бъде върнато, като заповедният съд следва да предприеме действия по
администриране на подадено възражение по чл.414а ГПК с представени
доказателства към него за плащане, след което да прецени последващите
си действия по чл.414а ал.4 и ал.6 ГПК, в зависимост от това дали заявителят ще
представи в срок становище по чл.414а ал.3 ГПК.
С оглед липсата на предпоставки на исковете с правно
основание чл.422 от ГПК , следва да бъде върната внесената държавна такса в
исковото производство по банкова сметка ***, посочена в заповедното
производство.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1704/2020год. по описа
на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със
съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца внесената държавна такса
по гр.д. № 1704 по описа на ВРС за 2020 год., по
посочената в ч.гр.д № 18192/2019г. по
описа на ВРС банкова сметка *** „С.к.“ АД, ЕИК
*********.
След влизане в сила на настоящото определение, да
се върне изисканото ч.гр.д №18192/2019г.
по описа на ВРС в състава/8-ми състав/, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с препис от постановеното определение,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: