РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 304/20.4.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито
съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втората година
в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР
:
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело № 1420 по описа на съда за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, исковете и становищата на страните:
1.Производството
е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част
VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Искова молба на Н.Л.Х., ЕГН:**********,*** с
посочен съдебен адрес,***, адв. В.С. да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, бул. „ген.
Николай Г. Столетов“, № 21 да му заплати сумата от 50000,00лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство
за малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му ,
претърпени в резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени,
мръсни, нехигиенични помещения в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без
постоянен достъп до течаща вода, без условия за раздвижване в периода
09.02.2016 г. до 16.05.2017 г. в Ареста гр. Кърджали и в периода 17.05.2017 г.
до 29.03.2021 г. в Затвора гр. Враца, както и обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на законната лихва от 29.12.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
3. Ищеца твърди да е пребивавал в мястото за прилагане на мярката
за неотклонение „задържане под стража“ и в пенитенциарното заведение, намиращи
се под юрисдикцията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, перманентно
в периода от 09.02.2016 г. до 29.03.2021 г., Сочи, че поради бездействия на затворническата
администрация в двете посочения заведения е бил поставен в унизителни и
неблагоприятни условия, които са довели до настъпване на неимуществените му
вреди.
Твърденията относно условията в които е обитавал са следните : нетната
площ на обитаваните от него помещения, не е надвишавала 3 кв. м.; нямало е
постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел,използвали
кофи за ходене по нужда; не е имало условия за раздвижване; килиите са били мръсни, с олющени стени, покрити
с мухъл ; пода е бил покрит с балатум, който е стар и скъсан; в помещенията
имало гризачи, дървеници и хлебарки. Зимно време е било много студено, а лятно – много горещо. Сочи,
че на 16 юни 2021 год. е опериран от киста, която е причинена от лошите условия
в затвора и ареста.
4. Ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, чрез
процесуалния представител юрк. Р., в депозиран писмен отговор е на становище,
че исковите претенции на Бозаджийски са недоказани фактически и неоснователни.
Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни от условията
при които са поставени останалите затворници, като всички те в изпълнение на
съответно наложена санкция са лишени от свобода, но не и от други права и
интереси в местата за лишаване от свобода. Според ответника, не може да се
приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали, твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Поддържа се, че всички спални помещения, в които е
бил настаняван ищеца, отговарят на изискванията в чл.20 от ППЗИНЗС, тоест има
постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, като ищеца не е бил лишен от достъп
до санитарен възел и течаща вода по начин, който да накърнява неговото човешко
достойнство. Сочи се, че килиите, коридорите и сервизните помещения се
почистват ежедневно от лишените от свобода, което изискване е съгласно ЗИНЗС, тоест
проблема с поддържането на чистотата в килиите е пряко зависим от самите лишени
от свобода. Според ответника, проблема с хлебарките идва от внасянето на храна
в спалните помещения, за което са си отговорни самите лишени от свобода.
Поддържа
се, че Х. не е подавал писмени заявления, или оплаквания за лоши условия и
пренаселеност до администрацията пенитенциарните заведения, което според
ответника означава, че той е бил съгласен с тези обстоятелства, и това е била
неговата воля към момента. Подробни съображения са развити в представена по
делото писмена защита.
Иска се
претенцията за парично обезщетение на Христов да бъде отхвърлена.
5.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че твърденията на ищеца за наличието на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС са
частично доказани, поради което и исковата претенция е частично основателна.
II. За фактите
:
6. Според
представената по делото Справка вх. № 577
от 19.01.2022 г.(л. 29), изготвена от Началник Районна
служба „Изпълнение на наказанията“, Кърджали, Н.Л.Х. е задържан в Арест
Кърджали на 09.02.2016г. по досъдебно производство № 2 / 2016г. по описа на
Следствен Отдел в Окръжна прокуратура, Кърджали, за престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 9 и чл. 339, ал. 1 от НК. На 13.05.2016г. Х. е в Ареста на Областна
служба “Изпълнение на наказанията“ София за извършване на комплексна
психологична и психиатрична експертиза, като на 09.06.2016г. е върнат обратно в
Арест Кърджали. На 11.11.2016г., Х. е конвоиран отново в Областна служба
“Изпълнение на наказанията“, София за явяване в съдебно заседание по гражданско
дело в Софийски районен съд, като на 17.11.2016г. е върнат обратно в Арест
Кърджали; на 09.05.2017г. Х. ***.
През
време на престоя си в Арест Кърджали, Х. бил настанен сам в килия № 2 с нетната
площ от 4,96 кв.м. Посочено е, че както при първоначалното задържане, така и
през целия му престой в Арест Кърджали същият е бил настанен в самостоятелната
килия № 2, за непълнолетни, тъй като при задържането му Х. е бил непълнолетен,
като никога не е бил в наказателна килия. 6. Килия № 2 е обзаведена със следните мебели: легло, тип вишка; пластмасова
масичка; пластмасова табуретка; леглото с
дюшек, възглавница, одеяло, два броя чаршафи и калъфка за възглавница. Постелките
в килиите, включително и в килия № 2 се подменят и перат всяка седмица в
пералня в град Кърджали. Размера на всяка една мебел в килия № 2,
включително леглото е както следва: леглото е с размер 70/ 190 см.; пластмасовата
масичка с размер 45 / 45 см.; пластмасовата
табуретка с размер 30 / 30 см. 9. На
килиите има монтирани метални решетъчни врати които осигуряват през деня достъп
на дневна светлина и проветривост, идваща от прозорците с PVC дограма в
коридора срещу килиите, като разстоянието от вратата на килията и прозореца е
1,40 м. Над вратата има монтирани решетки с вентилация и осветление. Ареста
разполага с климатици за топло и студено, а през зимния период и парно
отопление. Прозорците никога, включително и през процесния период не са били
счупени. Килиите в Арест Кърджали нямат собствен санитарен възел,
като санитарния възел е общ за всички помещения. Има обща баня и тоалетна с
площ от 5,25кв.м., постоянно течаща топла и студена вода. На задържаните в
ареста лица, редовно се осигурява достъп до тоалетна по всяко време на
денонощието. Същото се спазва и изпълнява от служителите от
надзорно-охранителния състав на ареста. При престоя в Арест Кърджали, Х. на
основание т. 24 от Правилника за вътрешния ред в арестите редовно е ползвал правото
си на къпане, поне два пъти седмично, а в летните месеци и ежедневно. Няма
данни на лицето да е отказван такъв достъп при спазване разпределението на
времето за деня в ареста за процесния период от време. Служители от
надзорно-охранителния състав на ареста са спазвали правата му в това отношение.
На всички задържани лица при поискване винаги се осигурява достъп до санитарния
възел през цялото денонощие, като Х. редовно е ползвал това си право.
Сравнително малкия брой задържани в ареста позволява ползването на санитарния
възел при нужда от задържаните лица редовно, безпроблемно и безпрепятствено.
Според
заявеното в справката, през периода от 09.02.2016г. до 09.05.2017г. в килиите
на Арест Кърджали, включително и в килия № 2 не е имало хлебарки, дървеници,
гризачи, плесен и мухъл, не е имало теч на вода, не е имало влага или мухъл. В
рамките на този период от време, Ежедневно се извършва дезинфекция на арестните
помещения. Ежемесечно са се извършвали дезинфекция, дезинсекция и деритизация
на помещенията в ареста от оторизирано лице с необходимите препарати за това.
През този период, Х. не е подавал никакви жалби или оплаквания ,нито към реда и
условията в ареста, нито към служителите от надзорно-охранителния състав на
ареста, нито по отношение на заявените в исковата молба обстоятелства. Храната
в Арест Кърджали се доставя от „Адриана“ ЕООД, Кърджали, с което дружество Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ има сключен договор. Храната се доставя
ежедневно по заявка и топъл дневен оклад, при нужната хигиена в условията на
кетъринг, в кутии за еднократна употреба за всяко задържано лице, отговаряща на
качество, количество и калоричност. Ежедневно хигиената и качеството на храната
в ареста се контролира от фелдшер на ареста, командира на отделение и от
дежурния по арест.
През
времето на пребиваване в Арест Кърджали, Х. е ползвал правото си на свиждания,
като е провел 15 броя свиждания с близки и роднини. Ползвал е също правото си
на среща със защитник, като е провел общо 24
броя срещи с адвокат. Х. редовно е ползвал правото си на
телефонни разговори, като е провел е общо 250 телефонни разговора с негови
близки и с адвоката си. При свижданията и срещите, никога не е имало каквито и
да било оплаквания или жалби относно реда и условията в ареста. Н.Х. е ползвал
ежедневно правото, съгласно разпределението на времето за дена в ареста, на
престой на открито, провеждан в обособеното за целта място в ареста. В Арест
Кърджали няма конструктивна и технологична възможност за външно каре. За целта
е обособено закрито помещение за престой на задържаните лица с достъп на въздух
и дневна светлина, което задържаните лица ежедневно ползват. Всичко това
надлежно е вписано в книгите и регистрите на ареста. През целия период на
престоя си в Арест Кърджали, Х. е ползвал правото си на преса, книги, радио и
телевизор, съгласно разпределението на времето в ареста и разпоредбите в
Правилника за вътрешния ред в арестите, утвърден със заповед от Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Арест Кърджали
разполага с медицински фелдшер, който ежедневно извършва медицински преглед на
задържаните лица, а при нужда или възникнала нужда по всяко време на
денонощието. При спешна нужда се звъни на телефоните на Спешна помощ, Кърджали,
като техни екипи редовно и своевременно се явяват в ареста. При нужда от
специализирана психологическа и психиатрична помощ винаги при повикване се
ползват услугите на специалистите от Държавна психиатрична болница, Кърджали. Служителите
от надзорно-охранителния състав на Арест Кърджали, в рамките на своите служебни
задължения, третират и се отнасят еднакво спрямо всички задържани в ареста лица
при стриктно спазване на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНС и Правилника за
вътрешния ред в ареста. Няма данни по отношение на Х. да е имало случаи
на превишаване на служебните задължения от страна на надзорно-охранителния
състав, да е бил обиждан, огорчаван, да е принуждаван да търпи или да върши
неща противни на волята му или някакви други неправомерни действия. Според
удостовереното в справката, Н.Х. е спазвал и изпълнявал задълженията си при
престоя в ареста и не е имал никакви проблеми с надзирателите в ареста. Няма
данни спрямо него в ареста да са били употребявани обидни думи или
квалификации. Няма никакви данни при престоя му в ареста да са употребявани
физическа сила и помощни средства.
7. Прежде
описаните данни, явно изключват възможността да бъдат приети за истинни,
твърденията на Х., че в периода 09.02.2016 г. до 16.05.2017 г., бидейки в
Ареста Кърджали за прилагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“
е бил е принуден да живее в условията на
пренаселеност (по-малко от 3м², нетна
площ на човек в килията), недостатъчно проветряване и дневна светлина и при
наличието на насекоми, гризачи и мухъл в помещението. Обитаваното самостоятелно
от ищеца помещение е било с площ от 4,96м², като от администрацията са посочили, че
това е било нетната площ, тоест в нея не са включени площите заемани от мебели.
Условията
за обитаване в Ареста Кърджали са описани с детайлни подробности в степен,
която изключва възможност за подлагане на съмнение на твърденията на
административния орган. Казано с други думи, при това положение и при липсата
на каквито и да е други заявени или установени данни по делото, описаното в Справка вх. № 577 от 19.01.2022 г. следва да
бъде прието за истинно.
8. Според
представена по делото Справка вх. № 614 от 20.01.2022 г. от администрацията на Затвора
Враца, Н.Л.Х. е постъпил в затвора Враца
на 10.05.2017 г. и е освободен на 29.03.2021 г. в хипотеза на условно,
предсрочно освобождаване.
Във
въпросната справка е посочено следното :
- За
периода 10.05.2017 г. до 06.02.2018 г., Х. е бил в група за обвиняеми и
подсъдими, като е настанен в помещение № 502 с площ 23.63 м². Помещението са обитавали до 5 лица общо.
В същото е имало общо 5 бр. легла с размери 0.8 м. х 1.9 м. и площ от 1,52 м².; общо 2 бр. маса с размери 0.8 м. х 0.8
м. и площ от 0,64 м²; стол
кухненски общо 3 бр. с размери 0.4 м. х
0.4 м. и площ от 0,16м².; общо
3 бр. шкаф за лично бельо двоен с размери 0.45 м . х 0.45 м. х 1.6 м. и площ от
0,20м².
- За
периода 06.02.2018 г. до 14.08.2018 г., Х. е пребивавал в VІ група за осъдени. Бил
е настанен в помещение №405, състоящо се от 4 отделения с площ от по 7,60 м², тоест с обща площ от 30,40м². В помещението са пребивавали до 7 лица
общо. Мебелировката е включвала общо 7 броя легла с размери 0.8 м. х 1.9 м. и
площ от 1,52 м².; 4 броя маса 0.8 м. х 0.8 м. и площ от 0,64 м² ;4 броя стол кухненски 0.4 м. х 0.4 м. и площ от
0,16м².; 4 броя шкаф за лично бельо двоен 0.45 м . х 0.45 м. х 1.6 м. и
площ от 0,20м².
- За
периода 14.08.2018 г. до 29.03.2021 г., когато е освободен, Х. пребивава във ІІ гр. за осъдени ученици.
Настанен е в помещение № 208 с площ от 20,53 м². Посочено в справката е, че в помещението
са пребивавали до 7 лица общо, като от 01.01.2019 г., когато влизат в сила
разпоредбите на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, настанените в помещението са максимум
до 5 лица. По желание на Х., на
31.05.2019 г. е бил преместен от помещение № 208 в помещение № 206, където
пребивава до 06.01.2020 г., когато отново по негово желание е настанен в помещение
№ 204. Там пребива до 19.02.2020 г., когато отново пожелава да се премести в помещение
№ 208, до момента в които е освободен. Помещения 204, 206 и 208 са идентични.
Мебелировката им включва общо 5 бр. легла с размери 0.8 м. х 1.9 м. и
площ от 1,52 м².; 1 брой маса с размери 0.8 м. х 0.8 м. и площ от 0,64
м²; 2 броя стол кухненски с размери 0.4 м. х 0.4 м. и площ от
0,16м².; 3 броя шкаф за лично бельо двоен с размери 0.45 м . х 0.45 м. х
1.6 м. и площ от 0,20м².
Според
справката, през 2009 г. е извършен основен ремонт на помещенията в корпуса на
затвора, като след това непрекъснато се извършват поддържащи дейности с цел
осигуряване на нормални битови условия за живот. Всяко от посочените помещения
разполага с постоянна течаща вода, а топлата вода се пуска по график. Изградени
са и санитарни възли във всички помещения. Няма регистрирани сигнали от Х. за
лоши битови условия. Затвора Враца има сключен договор със специализирана фирма
за обезпаразитяване на помещенията, което се извършва по график и извънредно
при подадени сигнали.
9. Други
доказателства, освен посочената справка не се представиха по делото. Тези данни
обосновават единствения възможен извод, че твърденията на ищеца относно втория
от исковите периоди за това, че в помещенията които е обитавал не е имало
постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел, че са използвали
кофи за ходене по нужда; не е имало условия за раздвижване; килиите били мръсни, с олющени стени, покрити
с мухъл; пода бил покрит с балатум, който е стар и скъсан; в помещенията имало
гризачи, дървеници и хлебарки, не бяха доказани като действително проявени
факти. Представената справка от администрацията на Затвора Враца съдържа
еднозначни и непротиворечиви данни относно битовите условия при които е пребивавал
Х..
10. Що
се отнася до твърденията на ищеца за това, че при пребиваването си в Затвора Враца
е бил принуден да обитава помещение в условията на пренаселеност и липса на
достатъчно жилищна площ, се констатира следното :
- за периода
10.05.2017 г. до 06.02.2018 г., в който Х. е бил настанен в помещение № 502, за
всеки един от обитаващите стаята е било осигурена площ от 4,72м², като дори да се изключи площта заемана от
безусловно необходимите легла и шкафове за лично бельо, то за всеки един от
обитаващите помещението е имало площ от 3,08 м²;
- за
периода 06.02.2018 г. до 14.08.2018 г., в който Х. е пребивавал в помещение
№405, за
всеки един от обитаващите стаята е било осигурена площ от 4,34м², като
дори да се изключи площта заемана от безусловно необходимите легла и шкафове за
лично бельо, то за всеки един от обитаващите помещението е имало площ от 2,73
м²;
- за
периода 14.08.2018 г. до 01.01.2019 г., в който Х. е пребивавал в помещение № 208,
за всеки един от седемте лишени от свобода, които са обитавали стаята е било
осигурена площ от 2,93 м². При това положение, ще следва да бъде прието
за истинно, твърдението на ищеца че в този период е обитавал помещение в което не
му е била осигурена жилищна площ, не по малко от 4,00 м².
- за
периода 01.01.2019 г. до 29.03.2021 г., в който Х. е пребивавал в помещения № 204,
№ 206 и № 208, за всеки един от петте човека обитаващи стаята е
било осигурена площ от 4,11м², като дори да се изключи площта заемана от
безусловно необходимите легла и шкафове за лично бельо, то за всеки един от
обитаващите помещението е имало площ от 2,47 м².
11. Що
се отнася до твърдението, че на 16 юни 2021 г., Х. е бил опериран от киста,
която причинена от лошите условия в затвора и ареста, следва да се констатира,
че освен него, в хода на съдебното производство не са заявиха каквито и да
допълнителни факти и обстоятелства. Така, при липсата на всякаква конкретизация
на обективираното в исковата молба твърдение се налага да се приеме, че
сочената от ищеца вреда е настъпила извън рамките на заявения исков период от
09.02.2016 г. до 29.03.2021 г., който изрично е посочен, като такъв през които Х.
е търпял описаните от него неимуществени вреди изразяващи се в обида,
огорчение, чувство за малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на
волята му.
III. За
правото :
12. Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според
чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза
се, главните искови претенции са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора
Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по
фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща
разбира се и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето
естество.
При
това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при задържането под стража и изтърпяване на
наказанието на Х. в Ареста към Районна служба „Изпълнение на наказанията“,
Кърджали и затвора Враца, определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
13. Според
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага
с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4,00м².
Според
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения
се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
Според
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При
това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените
и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
Съобразно
указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
14.
Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на
неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
Приложението
на тази процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти –
задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това
положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за
Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен
факт с правно значение.
15. В
случая, с оглед твърденията на ищеца относно първият исков период от 09.02.2016
г. до 16.05.2017 г., Началник Районна служба „Изпълнение на наказанията“,
Кърджали бе задължен да представи подробна информация във връзка със заявените
в исковата молба данни. Това свое задължение, административния орган изпълни,
като представи съответната подробна справка, съдържащи конкретна информация свързана
с пребиваването на Х. в мястото за изпълнение на постановената по отношение на
него мярка за неотклонение. Данните от тези справки, бяха подробно описани в т.
6 от настоящото решение. Еднозначния извод който те налагат е, че по отношение
пребиваването на Х. в Арест Кърджали през исковия период, не се установява той
е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
В
случая, явно не може да се приеме, че задължения административен орган не е
изпълнил обязаността си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да представи данни и
документи, които се намират у него. В този смисъл, следва отново да се посочи,
че от страна на ищеца, не се посочиха и не се представиха никакви доказателства
– нито гласни, нито писмени, въз основа на които да е възможно да се получи
макар и откъслечна информация, във връзка със заявените от него твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, основанията на исковата
претенция за присъждане на обезщетение включваща периода 09.02.2016 г. до
16.05.2017 г., останаха само твърдения в процеса, без да бъдат посочени и
събрани каквито и да е доказателства. Тази пълна процесуална пасивност от
страна на ищеца и липсата на посочени и представени доказателства, не могат да
бъдат преодолени, единствено посредством процесуалната презумпция, възведена в чл. 284,
ал. 3 от ЗИНЗС.
16. Както
се посочи в т. 8 от настоящото решение, съобразно данните съдържащи се в
представената справка и становище от администрацията на Затвора Враца, Х.
действително е изтърпявал наказание лишаване от свобода във въпросното
пенитенциарно заведение в периода от 10.05.2017 г. и е освободен на 29.03.2021
г., след което е бил освободен.
Според
данните съдържащи се във въпросната справка, за периода 10.05.2017 г. до
06.02.2018 г., за периода 06.02.2018 г. до 14.08.2018 г. и за периода
01.01.2019 г. до 29.03.2021 г., Х. е бил настанен и е обитавал помещения № 502,
№ 204, № 206 и № 208, при нормални битови условия относно наличието на отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и при наличието на минимално необходимата
жилищна площ.
17. Що
се отнася до периода 14.08.2018 г. до 01.01.2019 г., в който Х. е пребивавал в
помещение № 208 се констатира, че за
всеки един от седемте лишени от свобода, които са обитавали стаята е било
осигурена площ от 2,93 м². При това
положение, ще следва да бъде прието за истинно, твърдението на ищеца че в този
период е обитавал помещение в което не му е била осигурена жилищна площ, не по
малко от 4,00 м².
В
случая трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да
определя какво съдържание е вложил законодателя в синтагмите „достатъчно
жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“. Както действащото, така и
отмененото законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че
под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в
жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по
вътрешните зидарски очертания на стените(така например в § 1, т. 2 от
ДР на Закона за гражданската регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3
от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения
жилищен фонд на Министерството на отбраната). Казано с други думи,
санитарните помещения и мебелите, включително тези които са свързани с
ползването на помещението по предназначение, не се включват в жилищната площ.
18. Тези
факти са достатъчни за да се приеме, че във въпросния период от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание лишаване от свобода Х. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени
вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на
администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да
осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Х. минимално необходима
жилищна площ. Не осигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност за общуване,
са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като поставянето на лицето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице от
основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е
дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
социално подпомагане според която, „Основни
жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
19. В
тази насока, според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява
чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите(курсива
мой), когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях
имущество. Тоест, държавата компенсира посредством предоставяне на социални
помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят сами основните жизнени
потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани, които живеят в условията на липса в по-голяма или в
по-малка степен на задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не
само чисто физическо неудобство, но и негативни психически състояния, подобни
на тези, описани от Х. в обстоятелствената част на исковата молба. Сиреч,
физическото и психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване
от свобода, на които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване
на основните жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности се намират в едно и също социално положение,
доколкото изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното
обстоятелство, разгледано в контекста на конституционно установения принцип за
това, че всички хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че
лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на не осигурени
основни жизнени потребности, следва да бъдат третирани еднакво с гражданите, които също живеят в условията на незадоволени
основни жизнени потребности. Това пък позволява да се формира извода, че
лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са им осигурени
основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат компенсирани за
конкретната липса на нормативно установени условия за обитаване, по начин, еднакъв
на този по който се компенсират, гражданите които не могат да си осигурят сами
основните жизнени потребности. В този смисъл, според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните
помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват
собствените доходи до основните жизнени потребности(курсива мой) или задоволяват инцидентно възникнали потребности на
подпомаганите лица и семейства. Според
чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя месечен размер на
гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните
помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСП,
право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец
е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на
диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен
размер се определя с акт на Министерския съвет
Доколкото
в конкретния казус става реч за лице ненавършило 65 години, живеещо само (в
смисъл не живеещо в семейство), като отношенията въз основа на които се иска
присъждане на обезщетение за претърпени вреди са свързани с обитаване на
жилищно помещение, следва да се съобразят най-близките до тези факти, хипотези
на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според
която, диференцираният минимален доход
се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто от
ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ за
заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед
е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от
диференцирания минимален доход.
20. За
процесната 2018 г., с Постановление № 305
на МС от 19.12.2017 г. е определен
месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение
дефиринцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.) е в размер на 54,75 лв., а дохода по чл. 14,
ал. 1 от ППЗСП е в размер на 136,88 лв. Тоест дневния доход, който следва да
бъде приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 4,50лв. За 140-те дни на втория от исковите периоди –
от 14.08.2018 г. до 01.01.2019 г., обезщетението възлиза на сумата от 630,00
лв.
Съответно,
спрямо този размери на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2021
г., до окончателното изплащане на сумата.
В
останалата си част, исковите претенции останаха недоказани, поради което ще
следва да бъдат отхвърлени.
ІV. За
разноските :
21. При
условията на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца се дължат сторените разноски по
производството, които се констатираха в размер на 10,00лв. До този размер, те
са заявени в исковата молба.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция Н.Л.Х., ЕГН:**********,***,
да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, бул. „ген. Николай Г. Столетов“, № 21 да му заплати
сумата за разликата от 630,00 лв. до 50 000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство за малоценност и
принуда да търпи и върши неща противни на волята му , претърпени в резултат на
наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени, мръсни, нехигиенични
помещения в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без постоянен достъп до
течаща вода, без условия за раздвижване в периода 09.02.2016 г. до 16.05.2017
г. в Ареста гр. Кърджали и в периода 17.05.2017 г. до 29.03.2021 г. в Затвора
гр. Враца, както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва от 29.12.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да заплати на Н.Л.Х., ЕГН:**********,***, сумата от 630,00 лв. (шестстотин и тридесет лева),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в поставянето
му в нечовешко и унизително положение при неблагоприятни санитарно битови
условия в периода от 14.08.2018 г. до
01.01.2019 г. при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца,
претърпени в резултат на наложено му обитаване в помещение с недостатъчна
жилищна площ, както и обезщетение за
забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 29.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да заплати на Н.Л.Х., ЕГН:**********,***,00(десет)лева,
представляваща извършени от последния разноски по производството.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик
в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /п/