Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 13.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКА СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Марина Гюрова
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 177….... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Ч.р.Б.“ АД, с която обжалва решение № 203 871 от 30.08.2017 г., постановено по гр.д. № 61 619/15 г. , по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав. В жалбата се твърди от въззивника, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че ищецът не е установил правото си на собственост на процесния трафопост. Твърди, че за да е сключен договор за наем на трафопоста следва същият да захранва други потребители, а от заключението на СТЕ се установява, че същият захранва само обекта на ищеца. Твърди, че от заключението се установява, че има два трафопоста, а съдебното решение на ВКС е по отношение на единия. Оспорва изводите на съда по отношение на непроведеното обратно доказване. Твърди, че ако праводателят на ищеца не е бил собственик на процесния имот, то и същият не е станал собственик. Инвокира доводи, свързани с начина на построяване на трафопоста, действащата към момента на построяването нормативна уредба. В тази връзка твърди, че по силата на ЗЕ от 1948 г. елементите на електропреносната мрежа да изключителна държавна собственост. Дори да се приеме, че праводателят е изградил трафопоста, то същият не става собственик на същия. Твърди, че по силата на ЗЕ от 1975 г. кооперациите са могли да придобиват право на собственост, но с изричното разрешение на Асоциация „Енергетика“, каквито данни по делото няма. Твърди, че с влизане в сила на ЗЕЕЕ възниква сервитутно право да държи съществуващите енергийни обекти дори в чужди имоти. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковете, като претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба „М.“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че съдът правилно и законосъобразно е обсъдил всички доказателства и правилно е приложил закона. Твърди, че възражението за условие за сключването на договора да се захранват и други потребители е недзопустимо, а от доказателствата по делото се установява, че такива са захранвани. Твърди, че направеното възражение за липсата на суперфиция по отношение на праводателя е недопустимо, с оглед влязлото в сила решение. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 203 871 от 30.08.2017 г., постановено по гр.д. № 61 619/15 г. , по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, че съдът е осъдил „Ч.Р.Б.“ АД да заплати на „М.“ АД сумата от 18 000 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 25.05.2000 г. за периода 13.10.2012 г. - 13.10.2015 г., който договор за наем е продължен за неопределен срок, поради използването на вещта след изтичането на срока му от наемателя със знанието и без противопоставяне на наемодателя, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 820 лв., представляваща съдебни разноски по производството.
Не се спори между страните, а се установява и от представените доказателства, че между РПК „Младост“ и „Е.-С.“ ЕАД е сключен договор за наем за трафопост, намиращ се до Супермаркет до Окръжна болница в Младост от 25.05.2000 г. в гр. София.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че „М.“ АД е правоприемник на РПК „Младост“ (договор за прехвърляне на търговско предприятие от 17.07.2006 г.), а „Ч.Р.Б.“ АД е правоприемник на „Е.-С.“ ЕАД.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното решение № 302 от 31.05.2006 г., постановено по гр. д. № 606/2005 г., по описа на I т. о. на ВКС, че съдът е присъдил на РПК „Младост“, по процесния договор за наем за периода 01.02.2002 г. - 30.06.2002 г., суми, представляваща незаплатена наемна цена.
Видно от представеният нотариален акт за собственост върху сграда, построена върху държавна земя № 37, том I, per. № 703, дело № 115 от 1998 г. на нотариус Н.В.РПК „Младост“ е призната за собственик на супермаркета, находящ се парцел V, кв. 1, ж. к. *******, ведно със застроения трафопост.
Не се спори между страните, а се установява и от договора за прехвърляне на търговско предприятие от 17.07.2006 г., че РПК „Младост“ е прехвърлила цялото си търговско предприятие на „М.“ АД. Видно от същият предмет на договора са били два отделни трафопоста - единият, намиращ се в супермаркет в ж. к. ******* до бл. 47 и другият - в супермаркет до Окръжна болница в ж. к. *******.
В показанията си свидетеля С.Х.М.и от съдебно-техническа експертиза на инж. В.Е.Б.се установява по категоричен начин, че през процесния период ответникът е ползвал процесния трафопост /трансформаторски пост с диспечарски № 11-518 и CEO SF_5492/, което обстоятелство не е спорно между страните. Свидетелят М., който работи в сладкарница до процесния обект, е категоричен, че от 1992-1993 г. трафопостът се е ползвал от ЧЕЗ, като не знае някой друг да го е ползвал.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения, същият е предявил обективно съединени, при условията на евентуалното обективно съединяване искове с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 203 871 от 30.08.2017 г., постановено по гр.д. № 61 619/15 г. , по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, съдът е осъдил „Ч.Р.Б.“ АД да заплати на „М.“ АД сумата от 18 000 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 25.05.2000 г. за периода 13.10.2012 г. - 13.10.2015 г., който договор за наем е продължен за неопределен срок, поради използването на вещта след изтичането на срока му от наемателя със знанието и без противопоставяне на наемодателя, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 820 лв., представляваща съдебни разноски по производството.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Релевираните в жалбата основания за неправилност на решението са свързани с твърденията за неправилно възприемане от страна на съда, че ищецът е собственик на процесния трафопост.
За да бъде успешно проведен иска с правно основание чл.79 от,ал.1, вр.чл.236, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за наем, че ищецът е изправната страна, като е изпълнил задълженията си точно и в срок, ползването на имота е продължило след изтичането на договора за наем, както и че ищецът не се е противопоставил на това ползване. В тежест на ответника е да ангажира доказателства от които се установява, че е изпълнил задълженията си за заплащане на уговорената цена, както и да докаже всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
С
оглед на изложеното и предвид доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен
състав намира, че с отговора на исковата молба и настоящата въззивна жалба
ответникът в производството е въвел правоизключващи възражения, свързани с
правото на собственост и съществуването на сервитутно право в негова полза. Безспорно
е установено по делото, че с решение № 302 от 31.05.2006 г. по гр. д. №
606/2005 г. на I т. о. на ВКС съдът е присъдил на РПК „Младост“, по процесния
договор за наем за периода 01.02.2002 г. - 30.06.2002 г., суми, представляваща
незаплатена наемна цена. Видно от мотивите на същото решение, съдът е приел за
установено, че след изтичането на договора ползването на имота, предмет на
договора за наем е продължило без противопоставянето на наемодателя, поради
което срочния договор за наем се превърнал в безсрочен такъв. С наведените
твърдения, представляващи по същество правоизключващи възражения (твърдят се
факти, осуетяващи възникването на правото), съдът следва да извърши преценката за
правното действие на решение, с което е уважен осъдителен иск, основаващ се на договор за наем, при последващ процес
между същите страни или техни правоприемници. Качеството "пресъдено
нещо" на решението по такъв
осъдителен иск създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването
или несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на
разрешения спор. Следователно когато дадено обстоятелство или правоотношение е
било включено в спорното право по уважен осъдителен иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни
правоприемници е недопустимо да се разглежда отново спорът, касаещ това обстоятелство или
правоотношение. С оглед на изложеното не следва да се възприема като
основателен наведеният довод, че посоченото решение е ирелевантно за настоящия
спор, предвид разликата в субектите. Разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК
разпростира силата на присъдено нещо и по отношение на универсалните и частни
правоприемници на страните, обвързани от силата на присъдено нещо.
Твърдените в отговора на исковата молба и въззивната жалба факти, осуетяващи възникването на правото на ищеца, произтичащи от договора за наем, по същество представляват твърдения за липса на основание за сключването на договора за наем. Липсата на съгласие или основание при каузалните договори са основания за абсолютна нищожност на договорите, предвидени в чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и 4 ЗЗД. Съдебното решение, с което искът за притезанието е уважен, установява съществуването на вземането при всеки негов индивидуализиращ белег: източник, страни и съдържание. Договорът като правопораждащ факт е сред тези белези. Наличието на основание за абсолютна нищожност се преценява към сключването на договора. Следователно твърденията, с които длъжникът го обосновава, са все за факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене, по което е постановено влязлото в сила решение и по които съдът се е произнесъл с решение, което е задължително, както за страните и техните правоприемници, така и за съдилищата.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
На основание чл.78 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща размера на разноските за един адвокат пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 203 871 от 30.08.2017 г., постановено по гр.д. № 61 619/15 г. ,
по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Ч.р.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център да заплати на „М.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ж. к. ******, сумата 1 000 (хиляда)лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.