ОПРЕДЕЛЕНИЕ
23.04.2019г., гр. Хасково
Административен съд- Хасково, в
закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Хайгухи Бодикян
разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. д. № 351
по описа за 2019 година
Производството е образувано по
жалба (озаглавена „искова молба“) от П.Д.И. ***, против Заповед №16 от
14.02.2019г., издадена от Изпълнителен Директор на Агенция по заетостта.
Жалбоподателят твърди, че с оспорената заповед бил уволнен на основание
чл.106, ал.1, т.6, във връзка с чл.7, ал.2, т.8 от Закона за държавния служител
и писмо-предизвестие рег. №30-00-1892 от 10.01.2019г. със следните причини:
Едностранно прекратяване от органа по назначаване с изтичане на едномесечния
срок на предизвестието, при възникнало назначаване след придобито и упражнено
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че Конституционният съд
на Република България със свое Решение №3 от 07.03.2019г. (Обн. ДВ бр.23 от
19.03.2019г.), обявил за противоконституционни разпоредбите на чл.7, ал.2, т.8;
чл.84а, ал.1, т.1 и чл.103, ал.1, т.4 от Закона за държавния служител. Моли да
бъде обявено уволнението му със Заповед №16 от 14.02.2019г. на Изпълнителния
Директор на Агенция по заетостта за незаконно и да се постанови връщането му на
дотогава заеманата длъжност „старши експерт АИС“ в отдел „Активна политика на
пазара на труда“ на Дирекция „Бюро по труда“ – Хасково, в Агенцията по
заетостта и му се изплатят обезщетения по чл.104 от Закона за държавния
служител.
В подадени уточняващи молби (озаглавени „допълнение“) жалбоподателят сочи,
че оспорва Заповед №16 от 14.02.2019г., издадена от Изпълнителен Директор на
Агенция по заетостта, която счита за незаконна с влизане в сила на Решение №3
от 07.03.2019г. на Конституционния съд на Република България и моли същата да
бъде отменена. Твърди също, че на 08.12.2006г. придобил право на пенсия по
чл.69 ал.1 от КСО. На 20.09.2008г. със Заповед №558/19.09.2007г. на
Изпълнителния Директор на Агенция по заетостта бил назначен за държавен
служител на длъжността „Старши експерт“ – АИС в Дирекция „Бюро по труда“ – гр.
Хасково по тогава действащия Закон за държавния служител. Закон за държавния
служител бил изменен и допълнен с ДВ бр. 103 от 13.12.2018г. Добавена била т.8
към чл.7, ал.2, влизаща в сила от 01.01.2019г., с която оспорващият изпадал в
несъвместимост с изискванията за назначаване на държавни служители. На
17.01.2019г. получил писмо – предизвестие от Изпълнителния Директор на Агенция
по заетостта рег. №30-00-1892 от 10.01.2019г. На 14.02.2019г. получил Заповед
№16 от 14.02.2019г. на Изпълнителния Директор на Агенция по заетостта за
прекратяване на служебните му правоотношения с Агенцията по заетостта, с която,
основание чл.106, ал.1, т.6, във връзка с чл.7, ал.2, т.8 от Закона за
държавния служител и писмо-предизвестие рег. №30-00-1892 от 10.01.2019г. на
Изпълнителния Директор на Агенцията по заетостта, връчено на служителя на
17.01.2019г., било прекратено служебното правоотношение с П.Д.И., считано от
18.02.2019г., с посочени причини за прекратяване на служебното правоотношение:
Едностранно прекратяване от органа по назначаване с изтичане на едномесечния
срок на предизвестието, при възникнало назначаване след придобито и упражнено
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че Конституционният
съд на Република България със свое Решение №3 от 07.03.2019г. (Обн., ДВ, бр. 23
от 19.03.2019г.) обявил за противоконституционни разпоредбите на чл.7, ал.2,
т.8; чл.84а, ал.1, т.1 и чл.103, ал.1, т.4 от Закона за държавния служител.
Закона за държавния служител бил изменен с ДВ бр. 23 от 19.03.2019г. Според
оспорващия, това решение на Конституционния съд на Република България и
отменения чл.7, ал.2, т.8 от Закона за държавния служител, обн. в ДВ бр.23 от
19.03.2019г., премахвали основанието за прекратяване на служебните му
правоотношения с Агенцията по заетостта и правели недействителна Заповед №16 от
14.02.2019г. на Изпълнителен Директор на Агенция по заетостта. Моли за отмяна
на оспорената заповед и постановяване на връщането му на дотогава заеманата
длъжност „Старши експерт АИС“ в отдел „Активна политика на пазара на труда“ на
Дирекция „Бюро по труда“ – Хасково, в Агенцията по заетостта и да му се
изплатят обезщетения по чл.104 от Закона за държавния служител.
От фактическа страна се
установява следното:
Със Заповед №16 от 14.02.2019г., издадена от Изпълнителен Директор на
Агенция по заетостта, на основание чл.106, ал.1, т.6, във връзка с чл.7, ал.2,
т.8 от Закона за държавния служител и писмо – предизвестие рег. №30-00-1892 от
10.01.2019г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по заетостта, връчено на
служителя на 17.01.2019г., е прекратено служебното правоотношение с П.Д.И., ЕГН
**********, с ранг I младши на длъжност „старши експерт АИС“, с посочено
длъжностно и експертно ниво, в отдел „Активна политика на пазара на труда“ на
Дирекция „Бюро по труда“ – Хасково, в Агенцията по заетостта, считано от
18.02.2019г. Причини за прекратяване на служебното правоотношение: Едностранно прекратяване
от органа по назначаване с изтичане на едномесечния срок на предизвестието, при
възникнало назначаване след придобито и упражнено право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Заповедта е връчена на П.Д.И. на 14.02.2019г. По делото не е спорно, че не
е била обжалвана в указания в същата
14-дневен срок от получаването ѝ, пред Административния съд по
седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал
оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на
служителя.
Жалбата е подадена 19.03.2019г. директно пред Административен съд –
Хасково.
Като взе предвид изложеното и
данните по делото, съдът констатира, че не е компетентен да се произнесе по
заявлението на П.Д.И., както и че същото не е подведомствено на
административните съдилища.
Видно е от данните по делото, че Заповед №16/14.02.2019г., издадена от
Изпълнителния Директор на Агенцията по заетостта, не е оспорена пред съда по
отношение на нейната законосъобразност, произвела е правно действие, съответно
отмяната ѝ може да бъде извършена само при наличие на някое от условията
на чл.99, т.1-7 от АПК, като от посоченото в жалбата и в допълнително
подадените уточняващи молби става ясно, че именно наличието на тези условия
твърди жалбоподателят и те следва да се проверят. В разпоредбата на чл.99 от АПК е предвидено, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт,
който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от
непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал
на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато е
налице някой от изброените в т. 1- 7 случаи.
След като подаденото от П.Д.И.
заявление е с искане за възобновяване по реда на чл.99 от АПК на производството
по издаване на Заповед №16 от 14.02.2019г. на Изпълнителен Директор на Агенция
по заетостта, същото следва да се изпрати до съответния административен орган,
който е компетентен да го разгледа. Предпоставките по чл.106 от АПК за
десезиране на административния орган и изпращане на заявлението на съда за
разглеждане по реда на Глава четиринадесета от АПК в случая не са изпълнени,
тъй като не е спорно, че съдебен контрол върху този акт не е проведен. Поради
това липсва основание заявлението на П.Д.И. да бъде разгледано от Административен
съд - Хасково.
Изложеното налага заключението,
че подаденото от П.Д.И. заявление по реда на чл.99 от АПК следва да бъде
разгледано от компетентния административен орган. Ето защо същото следва да
бъде оставено без разглеждане, настоящото съдебно производство да бъде
прекратено, а делото - изпратено на Изпълнителния Директор на Агенцията по
заетостта по подведомственост.
По тези съображения и на
основание чл.130, ал.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба (озаглавена „искова молба“) на П.Д.И. ***, против Заповед №16 от
14.02.2019г., издадена от Изпълнителен Директор на Агенция по заетостта.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. д. №351/2019г. по описа на Административен съд – Хасково.
ИЗПРАЩА
преписката на Изпълнителен Директор на Агенция по заетостта по
подведомственост.
Определението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен
административен съд от страните и от органа, на който делото е изпратено.
Съдия: