РЕШЕНИЕ
№ 1103
гр. Пловдив, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300501431 по описа за 2023 година
-ти
Обжалвано е решение №889/28.02.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІХ
гр. с., поставено по гр. д. №10865/21г., с което се отхвърлят предявените от „РИВА
КРЕДИТ" ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, с управител
М. М. чрез адв. К., срещу А. А. И. с ЕГН ********** с адрес гр. *****, Д. Й. Т. с ЕГН
********** с адрес гр. *****, М. Н. И. с ЕГН ********** с с адрес гр. ***** и Н. Т. Т.
с ЕГН **********, с адрес гр. *****, иск за признаване за установено че ищците
дължат солидарно на ответника сумата от 352,31 лева (триста петедесет и два лева и 31
ст.) - непогасена, дължима договорна лихва за периода от 18.09.2020 до 02.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до датата на
плащането; сумата от 7567,90 лева (седем хиляди петстотин шестдесет и седем лева и
90 ст.) - непогасен, дължим и неплатен остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата), дължима по Договор за потребителски кредит №500101/18.08.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 14.04.2021 г. до
датата на плащането, сумата от 26.40 лева (двадесет и шест лева и 40 ст.) -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасения остатък от
главницата в размер на 7920,21 лева, за периода от 02.04.2021 г. до 13.04.2021 г. , за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.г. д. 6179/2021 г. на ПРС.
Жалбоподателят „РИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК ***** моли съда отмени
решението на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и
1
постанови друго, с което уважи предявените искове. При условията на евентуалност,
ако съдът приеме, че процесния договор е недействителен да уважи иска досежно
глвницата ведно със законната лихва и съответната част от разноските.
Въззиваемите страни, чрез адв. К., молят съда да потвърди решението на
първата инстанция. Моли за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че на 18.08.2020г. е сключен договор за потребителски кредит
между “Рива Кредит” ООД в качеството му на кредитор и А. А. И. като
крадитополучател, както и още трима солидарни длъжници, а именно Д. Й. Т., М. Н. И.
и Н. Т. Т. за 7700 лв., която му е предадена лично срещу разписка на същата дата.
Срокът на действие на договора е 18.08.2023г., а погасяването се извършва на 36 равни
месечни вноски по 248,46 лв. ГЛП е 10%, а ГПР е 10,47%. Към 30.03.2021г. са
падежирали 7 вноски за периода 18.09.2020 -18.03.2021г., които не са погасени. Затова
кредиторът е поискал издаване на Заповед за изпълнение на парично задължения по
чл. 410 от ГПК и такава е издадена по ч. гр. д. № 6179/21г. по описа на ПдРС, IV гр. с.
за сумите: 7567,90 лева (седем хиляди петстотин шестдесет и седем лева и 90 ст.) - по
Договор за потребителски кредит №500101/18.08.2020г. сумата 352,31 лева (триста
петедесет и два лева и 31 ст.) - договорна лихва за периода от 18.09.2020 до
02.04.2021г. и сумата от 26.40 лева (двадесет и шест лева и 40 ст.) - обезщетение за
забава за периода от 02.04.2021г. До 13.04.2021г. ведно със законната лихва и
разноските.
Кредитополучателят и солидарните длъжници оспорват исковете. Още във
възраженията, подаден по реда на чл. 414 от ГПК длъжниците заявяват
недействителност на договора на основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал.1, т.9, т. 10 и
т. 11 от ЗПК, които се поддържат и в отговора на исковата молба. Правят оплакване за
липса на посочване на начина на определяне на ГПР. Не е посочен и процента на
възнаградителната лихва. Не е ясно каква част от вноската касае главница и каква
лихвата. Съдържа се клауза за предоставен на обезпечение-гарант. Тази клауза е
нищожна, защото представлява допълнителна услуга-разход, който заобикаля
забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК и увеличава ГПР. Не е ясно как е определен размера на
главницата и дали в него се включва таксата „гарант“. Заявява се плащане на всички
задължения по нищожни клаузи и се отправя искане за прихващане на тези суми срещу
дължимите такива за главница.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит и затова по отношение на
него ще намерят приложение съответите норми от ЗПК.
В изпълнение на задължението, уредено в нормата на чл. 7, ал.3 от ГПК за
проверка наличието на неравноправни клаузи в процесния договор съдът констатира,
2
че няма нарушения при посочването годишния процент на разходите, защото чл. 11
т.10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията
използвани при изчисляване на ГПР. Понятието допускания тук се използва в смисъл
на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи част от ГПР. Тези допускания
или предвиждания, са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на
Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити,
така и в ЗПК и по точно в точка 3 от приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК. Тези
допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания /чл.19 т.3 и т.4
от Директива 2008/48 и т.3 букви „а“ и „б“ приложение №1/ и допълнителни
допускания / чл.19 т.5 от Директива 2008/48 и т.3 букви - в,г,д,е,ж,з,и,к,л,м/. Първата
група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато
допълнителните допускания касаят усложнени видове кредити, като револвиращ
кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална
дефиниция е дадена в буква „ж“ на приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК.
Горепосочените кредити обикновено се отпускат с банкови карти, като не е ясно кога
ще е началния период на усвояване на кредита, дали ще се усвои пълния размер на
кредита или част от него и т.н. Ето защо, за да може да се изчисли и посочи един точен
процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за
бъдещето, за да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак
след десетичната запетая /т.2 б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/, което е детайлно
разяснено в решение на СЕС С-290/19г. В казуса е приложимо първото базово
допускане по буква „а“ на приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е
валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще изпълняват точно
задълженията си. Това допускане е предвидено в процесния договор, а именно в чл.5
от договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени
проценти, а в казуса лихвения процент е фиксиран и подобни допускания са
неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими в казуса, защото
касаят хипотези на усложнени потребителски кредити, какъвто настоящия не е.
Освен това нормата на чл.11 т.10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките
на Европейския съюз, а това значи и в България има нормативно предвидени две
математически формули за изчислението на ГПР /т.1 и т.2 от Приложение №1 към
ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито
могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са
длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. В чл. 18 от Общите
условия, приложими към обсъждания договор е възпроизведено нормата на чл. 19 от
ЗПК като е указано как се формира ГПР.
Вярно е, че от неоспореното заключение на съдебно техническата експертиза с
вещо лице Димитров се установява, че погасителният план към договор е с размер 11.4,
3
което е нарушение на изискването на чл.5, ал.4 от ЗПК, но това още не е достатъчно да
обоснове недействителност на договора за потребителски кредит. Това е така, защото
основните данни от погасителни план се съдържат в самия договор, а и не е
задължително в погасителния план да има разбивка, като се посочи всяка
вноска от какви пера е съставена. Видно от чл.10 б.“з“ и „и“ от Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити договорът за кредит следва да посочва кратко и ясно размера,
броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, реда на
разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването и правото на потребителя да получи при
поискване и безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за
кредит извлечение под формата на погасителен план. По повод на тълкуването на тази
правна норма действие има Решение на съда на ЕС С-42/2015г. от 09.11.2016г. по
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Okresný súd
Dunajská Streda (Районен съд, Дунайска Стреда, Словакия). Според това решение
член 10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница.
Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не
допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна
уредба.
Следователно, процесният договор е действителен и претендираната част от
главницата е дължима.
По отношение на сумата 352,31 лева - договорна лихва за периода от
18.09.2020 до 02.04.2021г. и сумата от 26.40 лева - обезщетение за забава за периода от
02.04.2021г. няма ангажирани доказателства за техните размери.
С оглед установеното, длъжниците дължат главница в размера от 7 567.90лв.,
от датата на депозиране на заявлението – 14.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата. Върху този извод не влияят представените разписки за платени към „Рива
Кредит“ ООД суми, тъй като плащанията по тях са извършени преди сключването на
процесния договор.
Не се установи в договора да се уговаряна такса „гарант“, поради което това
възражение е неоснователно.
Изложеното налага извода, че обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на главницата в размер на 7 567.90лв. и
вместо него се постанови друго, с което се признае за установено, че въззиваемите
дължат солидарно на основание процесния договор посочената сума, ведно със
4
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 14.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, а в останалата част решението ще се потвърди,
като разноските по заповедното производство ще се уважат до размера от 151лв.
Съразмерно на уважените искове въззиваемите дължат на жалбоподателя
разноски по водене на делото в размер на 3 324.73лв., а съръзмерно на отхвърлената
част от исковете жалбоподателят следва да заплати на адв. К. адвокатски хонорар,
определен по реда на чл. 38, от ЗА в размер на 264.79лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ОТМЕНЯ решение №889/28.02.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІХ гр.
с., поставено по гр. д. №10865/21г. в частта, с която се отхвърля предявеният от „РИВА
КРЕДИТ" ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, с управител
М. М. чрез адв. К., срещу А. А. И. с ЕГН ********** с адрес гр. *****, Д. Й. Т. с ЕГН
********** с адрес гр. *****, М. Н. И. с ЕГН ********** с с адрес гр. ***** и Н. Т. Т.
с ЕГН **********, с адрес гр. *****, иск за признаване за установено че ищците
дължат солидарно на ответника сумата от 7567,90 лева (седем хиляди петстотин
шестдесет и седем лева и 90 ст.) - непогасен, дължим и неплатен остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата), дължима по Договор за
потребителски кредит №500101/18.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението 14.04.2021 г. до датата на плащането, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.г. д. 6179/2021 г. на ПРС, както и 151 (сто петдесет и един)
лева разноски в заповедното производство, както и в частта, с която се ОСЪЖДА
„РИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, с
управител М. М. да заплати на Н. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. ***** сумата от
200(двеста) лева за разноски за производството и се ОСЪЖДА „РИВА КРЕДИТ" ООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, с управител М. М. да заплати
на Адвокатско дружество „Г.“ с ЕИК ***** с адрес гр. ***** представлявано от
управителя С. Г. сумата от 3491,20 лв.(три хиляди четиристотин деветдесет и един
лева и 20 ст.) адвокатско възнаграждение , определено по реда на чл. 38 от ЗА за
настоящето производство и сумата от 2439,03 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и
девет лева и 03 ст.) адвокатско възнаграждение , определено по реда на чл. 38 от ЗА за
заповедното производство по ч.г. д. 6179/2021 г. на ПРС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „РИВА
КРЕДИТ" ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, че А. А. И. с
ЕГН ********** с адрес гр. ***** в качеството му на кредитополучател, а Д. Й. Т. с
ЕГН ********** с адрес гр. *****, М. Н. И. с ЕГН ********** с с адрес гр. ***** и Н.
Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. ***** като солидарни длъжници, му дължат
5
солидарно сумата от 7567,90 лева (седем хиляди петстотин шестдесет и седем лева и 90
ст.) - непогасен, дължим и неплатен остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата), дължима по Договор за потребителски кредит №500101/18.08.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 14.04.2021 г. до
датата на плащането, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. 6179/2021 г.
на ПРС, както и 151 (сто петдесет и един) лева разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение №889/28.02.2023г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХІХ гр. с., поставено по гр. д. №10865/21г. в частта, с която се отхвърлят
предявените от „РИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр. *****, с управител М. М. чрез адв. К., срещу А. А. И. с ЕГН ********** с адрес гр.
*****, Д. Й. Т. с ЕГН ********** с адрес гр. *****, М. Н. И. с ЕГН ********** с с
адрес гр. ***** и Н. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, иск за признаване за
установено че ищците дължат солидарно на ответника сумата от 352,31 лева (триста
петдесет и два лева и 31 ст.) - непогасена, дължима договорна лихва за периода от
18.09.2020 до 02.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до датата на плащането; е сумата от 26.40 лева (двадесет и шест лева и 40
ст.) - обезщетение за забава в размер и законната лихва върху непогасения остатък от
главницата в размер на 7920,21 лева, за периода от 02.04.2021 г. до 13.04.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 6179/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А. А. И. с ЕГН ********** с адрес гр. *****, Д. Й. Т. с ЕГН
********** с адрес гр. *****, М. Н. И. с ЕГН ********** с с адрес гр. ***** и Н. Т. Т.
с ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплатят солидарно на „РИВА КРЕДИТ" ООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, с управител М. М. чрез адв. К.
сумата от 3 324.73 (три хиляди триста двадесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки) разноски.
ОСЪЖДА „РИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. *****, с управител М. М. чрез адв. К. да заплати на адв. К. Й. К., ЕГН
**********, с адрес гр. ***** адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, от ЗА в
размер на 264.79лв (двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки).
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7