МОТИВИ по НАХД № 371/2015 година на
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС
Производството
е образувано по Постановление изх. № 574/12.09.2015 год. на Айтоска районна прокуратура – с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание по чл.78А
от НК на обвиняемия А.М.В.: роден на *** ***, обл. Б., български гражданин, начално
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена
дата, в началото на месец април 2015
г., в с. Я., общ. Р., обл. Б., като пълнолетен, без да е
сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст – С. Т. Т., ЕГН **********, родена на *** ***, с адрес за
призоваване: с. Р., общ. Р., обл. Б., ул. „Тунджа” № 12, която към месец април 2015 г. /момента на
заживяване/ е била на 15 години, като заживяването е продължило до 14.07.2015 г.
- престъпление по чл.191, ал.1 от
Наказателния кодекс.
За Районна
прокуратура – Айтос, след редовно призоваване, не се явява представител в
съдебно заседание.
Обвиняемият А.М.В.,
редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Определеният му служебен защитник адв.И. се позовава на признанието
на вината му в хода на ДП, както и на изразява искрено съжаление за стореното.
Ето защо моли за налагане на наказание в рамките на предвидения от Закона минимум
по ал.1 от чл.78а от НК като се позовава на съдействието на обвиняемия за
разкриване на обективната истина.
Предложението
на РП-Айтос е с правно основание чл.375 от Наказателно – процесуалния кодекс НПК).
След съвкупна
преценка на доказателствата, събрани по делото и на разпоредбите на закона,
Районен съд - гр.Айтос, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Обвиняемият А.М.В.
е роден на *** ***, обл. Б., български гражданин с начално образование,
безработен към момента, неженен и неосъждан, съгласно представеното справка за
съдимост.
Не е спорно по
делото, че на неустановена дата през месец февруари 2015 година В. се запознал със
свидетелката С. Т. Т.. Двамата започнали да поддържат близки приятелски отношения.
През м.април 2015 година решили да заживеят заедно, което и сторили, като
заживели на съпружески начала в дома на В.,***. Според показанията им не е
имало договорки между родителите им по отношение на случилото си, всичко е
станало доброволно помежду им, без упражнено насилие. Това положение продължило
да 14.07.2015г. , когато св.Ф. А. /майка
на С./ я прибрала в дома си, сезирайки Дирекция „Социално подпомагане”, а
впоследствие и АРП.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от представените по делото писмени
доказателства. Проведени са разпити на свидетели, отразени в протоколи за
разпит, приложени по ДП. Приложена е справка за съдимост на обвиняемия, от
която е видно, че не е осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност.
Разпитан в на досъдебното производство обвиняемият Кирязов
признава верността на гореописаната фактическа обстановка. Изразява съжаление и обяснява престъпното си поведение със силните
чувства, които изпитвал към момичето, въпреки че бил наясно с ниската и възраст
/15-годишна към момента на деянието/.
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно, че с извършеното Тодор
Михов Кирязов е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление чл.191 ал.1 от НК.
Налице са
предпоставките на чл. 78а, ал.1 от НК - за извършеното от дееца престъпление по
чл.191 ал.1 от НК законът предвижда наказание
Лишаване от свобода, чийто размер е до „две години” или „Пробация”, както и
„Обществено порицание”. Изложеното сочи, че са налице предпоставките на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, като за
извършеното деяние следва да му бъде наложено административно наказание
“глоба”, определена в границите, установени в закона в разпоредбата на чл. 78а
от НК. Съдът съобрази конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца и счете, че на същия следва да бъде наложена глоба към минималния размер,
а именно в размер на 1 000 лева.
Не
са налице констатирани отегчаващи вината обстоятелства, поради което съдът
счита, че санкция в такъв размер най-добре би постигнала необходимото
предупредително въздействие. Според настоящия състав същата съответства на
характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца и в максимална
степен обезпечава целите на специалната и генералната превенции, залегнали в
чл. 36 от НК.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а от НК, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: