№ 1134
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501078 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №7627/14.12.2020 г. от В. ЛЮДМ. М. ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „Поп Харитон“, № 15, ет. 1, срещу постановление за разноски,
обективирано в покана за доброволно изпълнение № 10910/17.11.2020 г. по изп. дело №
20207160400643 на ЧСИ Николай Георгиев. В жалбата е изложен довод за недължимост на
сумата от 77.70 лв., представляваща неолихвяеми вземания. Наведени са и оплаквания, че
постановлението за разноските е неправилно в частта му относно вменените в тежест на
жалбоподателката разноски в общ размер на 278.72лв., начислени по ТТРЗЧСИ, като се
настоява да бъде отменено в тези части.
В срока по чл. 436 ГПК взискателят по делото – Община Варна не е изразил
становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК., в които
е изложил аргументи за допустимост, но неоснователност на депозираната жалбата.
Посочил е по пера размера на таксите по ТТРЗЧСИ, включващи тези по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т.
9 и т. 31 в общ размер на 149.40лв. с ДДС, както и такси по т. 4 на две основания, т. 26 и т.
31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 129.32лв. с ДДС или общо 278.72лв. с ДДС.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Изпълнителното производство е образувано на 29.09.2020 г. въз основа на
представен от взискателя Община Варна Акт за установяване на задължения по декларация
№ МД-АУ-409-1 от 27.02.2019 г., влязъл в сила на 07.05.2019 г.
За образуваното изпълнително производство и размера на задълженията по него,
1
длъжникът е уведомен с покана за доброволно изпълнение, връчена му редовно на
02.12.2020г.
ВОС съобрази следното:
Изп.д. № 20207160400643 на ЧСИ Николай Георгиев е образувано по молба вх. №
5792/29.09.2020г. от Община Варна, чрез юк Ст.Илиева, към която е приложен Акт за
установяване на задължения по декларация № МД-АУ-409-1/27.02.2019г., който е влязъл в
сила на 07.05.2019г. издаден в полза на кредитора Община Варна срещу В. ЛЮДМ. М. ЕГН
********** от гр. Варна ,ул. „Поп Харитон“, № 15, ет. 1, като задълженията са за данък
върху недвижим имот в размер на главницата от 172.21лв. и такса за битови отпадъци от
227.93лв. или общо 400.15лв. Върху всяка една от главниците е начислена лихва към
27.02.2019г., както следва: върху главницата от 172.21лв.-23.43лв. и върху главницата от
227.93лв.-54.27лв. или общо 77.70лв.
Проучено е имуществото на длъжника, като са извършени справки за банковите
сметки на длъжницата от БНБ, АВ-Варна, справка за заведените срещу длъжницата
изпълнителни дела, справка от Община Варна, Дирекция „МД“ за декларираното от М.
недвижимо имущество, МПС или други подлежащи на деклариране, движими вещи, справка
в ОДП-Варна-Пътна полиция. Изпратени са три броя запорни съобщения до „ПроКредит
банк България“ АД, „Алианц банк България“ АД и „Първа Инвестиционна банка“ АД.
Изискана е и справка от ТД на НАП за задължения на длъжницата. С удостоверение
вх. № 7732/15.12.2020г. са посочени публичните задължения и лихви на М..
Изпратена е ПДИ № 10910/17.11.2020г., връчена лично на 02.12.2019г. Посочени са
главницата от 172.21лв. със законна лихва в размер на 30.09лв. за периода от 27.02.2019г. до
17.11.2020г. , главницата от 227.93лв., законна лихва в размер на 39.82лв., за периода от
27.02.2019г. до 17.11.2020г. , неолихвяемо вземане от 77.70лв. и 278.72лв. такси по
ТТРЗЧСИ към 17.11.2020г.
Постъпила е частната жалба, предмет на настоящото дело.
Съдът приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на
обжалване актове на съдебния изпълнител, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението.
2
Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест
на длъжника.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката срещу
дължимостта на сумата от 77.70лв. Видно, същата представлява сбор от сумите 23.43лв.,
представляваща от своя страна законна лихва към 27.02.2019г. върху дължимата главница от
172.21лв. и сумите 54.27лв., представляваща от своя страна законна лихва към 27.02.2019г.
върху дължимата главница от 227.93лв. Актът за установяване на задължения по
декларация № МД-АУ-409-1/27.02.2019г., в който са посочени главниците и сумите,
представляващи законна лихва в общ размер на 77.70лв. е влязъл в сила, както е
удостоверено, на 07.05.2019г. и възражения за дължимостта или не на суми по
изпълнителното основание не могат да се слушат в това производство.
Разноските по ТТРЗЧСИ от 278.72лв., представляват сбор от сумата в общ размер на
149.40лв., за която сума е посочено от ЧСИ, че представлява приети разноски в
изпълнителното дело, а разликата е 129.32лв. Тази разлика от 129.32лв. е формирана от
такса по т. 4-вдигане на наложените обезпечителни мерки-3бр.-36.00лв., т. 4-уведомления до
страните за влизане в сила на постановлението за прекратяване-2бр.-24.00лв., т. 26-
пропорционална такса -65.72лв. и т. 31-допълнителни разноски-3.60лв.
Справяйки се с документите по изп.д., настоящият състав намира, че жалбата е
неоснователна по отношение на сумата от 149.80лв. Тя е формирана от размера на таксите
по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ.
По т. 1 от ТТРЗЧСИ е посочена таксата за образуване на изп.д. от 24.00лв. с ДДС.
Изп.д. е образувано и таксата е правилно определена.
По т. 3 от ТТРЗЧСИ е посочена такса от 30.00лв. с ДДС за извършените 5 бр. справки
с единична стойност 5.00лв. с ДДС. Видно извършени са справки в системата на ГРАО,
БНБ, ОД на МВР-ПП, ИКАР и Община Варна, Дирекция „МД“, за което са приложени
доказателства.
По т. 4 от ТТРЗЧСИ е посочена като дължима такса за изпратеното искане до НАП за
справка за наличието на задължения на М. към държавата, в размер на 12.00лв. с ДДС.
По т. 5 от ТТРЗЧСИ е посочена таксата за изготвянето и връчването от служител на
ЧСИ на ПДИ на длъжницата М., в размер на 24.00лв. с ДДС. ПДИ е връчена и таксата е
дължима от нея.
По т. 9 от ТТРЗЧСИ е посочена таксата за налагане на три броя запори, за всеки един
в размер на 18.00лв. с ДДС. Запорирани са банковите сметки на длъжницата в „Прокредит
банк“ АД, „ПИБ“ АД и „Алианц България“ АД, следователно таксата на обща стойност
54.00лв. с ДДС е също дължима.
По т. 31 от ТТРЗЧСИ са посочени таксите в общ размер на от 5.40лв. с ДДС,
3
представляващи заплатени държавни такси, както следва-за БНБ-3.00лв., за ГРАО-1.20лв. и
ИКАР-1.20л. с ДДС.
Остатъкът от 129.32лв. е формиран от такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ за вдигане на 3бр.
запори-36.00лв. с ДДС, по т. 4 от ТТРЗЧСИ за уведомления до страните, че
постановлението за прекратяване е влязло в сила, по т. 26 от ТТРЗЧСИ-пропорционална
такса в размер на 65.72лв. с ДДС и по т. 31 за допълнителни разноски-3.60лв. с ДДС.
Основателно е начислена такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 36.00лв. с ДДС, по т. 4 от
ТТРЗЧСИ за уведомления за страните за влизане в сила на постановлението за прекратяване-
2бр.-24.00лв. с ДДС и по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 65.72лв. с ДДС или общо 125.72лв. с
ДДС. На това място следва да бъде посочено, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
65.72лв. с ДДС е правилно определена върху сумата от 547.75лв., формирана от главницата
от 172.21лв., лихва върху тази главница в размер на 30.09 за периода от 27.02.2019г. до
17.11.2020г., главницата от 227.93лв., лихва върху тази главница в размер на 39.82лв. за
периода от 27.02.2019г. до 17.11.2010г. и лихвата от 77.70лв., като съдът е направил
собствени пресмятания, ползвайки изчислителната система в Calculator.bg, за което прилага
доказателства. Другата разноска по т. 31 от ТТРЗЧСИ, посочена като допълнителна на
стойност 3.60лв. с ДДС не е ясно какво представлява и на какво основание се дължи. Тук
жалбата е основателна.
Жалбата е неоснователна
По тези съображения постановлението за разноските, обективирано в покана за
доброволно изпълнение № 10910/17.11.2020г., връчена на 01.12.2020г., с което в тежест на
длъжницата по изпълнението М. са определени разноски по изпълнителното дело следва да
се отмени за разликата над 275.12лв. до определените от ЧСИ разноски от 278.72лв. В
останалата част като законосъобразно обжалваното постановление в частта му за таксите по
ТТРЗЧСИ в размер на 275.12лв. с ДДС и 77.70лв. неолихвяеми вземания по изпълнителното
основание следва да бъде потвърдено.
Няма искане за присъждане на разноски на страните, поради което съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7627/14.12.2020г. от В. ЛЮДМ. М. ЕГН
4
********** от гр. Варна, ул. „Поп Харитон“, № 15, ет. 1, срещу постановление за разноски,
обективирано в покана за доброволно изпълнение № 10910/17.11.2020 г. по изп. дело №
20207160400643 на ЧСИ Николай Георгиев, при изложен довод за недължимост на сумата
от 77.70 лв., представляваща неолихвяеми вземания и вменените в тежест на
жалбоподателката такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 275.12лв. с ДДС, формирана като
сбор от таксата по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС, по т. 3 от ТТРЗЧСИ в
размер на 30.00лв. с ДДС, по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12.00лв. с ДДС, по т. 5 от
ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС, по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 54.00лв. с ДДС, по т.
31 от ТТРЗЧСИ в размер на 5.40лв. с ДДС, по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 36.00лв. с ДДС,
по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС и по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 65.72лв.
с ДДС, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 7627/14.12.2020г. от В. ЛЮДМ. М. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Поп Харитон“, № 15, ет. 1, постановление за разноски, обективирано в покана за
доброволно изпълнение № 10910/17.11.2020 г. по изп. дело № 20207160400643 на ЧСИ
Николай Георгиев, за разликата над сумата от 275.12лв. с ДДС до определените
278.72лв. с ДДС или за вменената в тежест на жалбоподателката, но недължима такса по т.
31 от ТТРЗЧСИ в размер на 3.60лв. с ДДС, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5