Решение по дело №15565/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 523
Дата: 29 януари 2024 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110215565
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110215565 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от И. И. Д. от град С, ул.,,Е“
№ , вх., ет., ап., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 23
– 4332 – 005779, издадено на 07.04.2023г. от Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 100.00 лева за извършено административно нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП.
В жалбата срещу наказателното постановление се съдържа оплакване,
че санкционираното лице не е извършило вмененото му административно
нарушение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалвания акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Д. не се явява и не се
представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна полиция“ СДВР, редовно призован, н есе явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
1
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 09.03.2023г., около 21:50ч. в град София жалбоподателят И. Д. се
движел с управлявания от него лек автомобил Мазда ЦХ 30 с рег.№ на
кръстовището от ул.,,Тодорени Кукли“ към ул. ,,Баба Вида“. На
кръстовището с бул.,,Владимир Вазов“, водачът навлязъл и преминал на
червен забранителен сигнал на работеща светофарна уредба в нормален
режим. Неговото поведение било възприето от мл. автоконтрольор Ж Й и В К
– служители в сектор ,,Пътна Полиция“ към СДВР, които се движели със своя
служебен автомобил непосредствено след жалбоподателя. При подаден
сигнал водачът на автомобила спрял, като впоследствие изразил съжаление за
стореното. На същия бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и
подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и
съдът я възприе за безспорно установена и доказана от разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели, както и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на Ж Й и В К е, че са непосредствени очевидци на
извършеното деяние и неговото авторство в лицето на жалбоподателя Д.. В
своите показания и двамата свидетели признават, че са се движили
непосредствено зад лекия автомобил на жалбоподателя, забелязали са, че той
преминава на червен забранителен сигнал при редовно работеща светофарна
уредба, както и че са го спрели, установили самоличността му и са му
съставили АУАН. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите по недвусмислен
начин установяват както механизма на извършеното изпълнително деяние,
така и неговия автор в лицето на жалбоподателя. Като допълнителен аргумент
за неговото авторство е и отразеното в акта за установяване на
административно нарушение изявление на същия, че желае да приключи
административното производство със споразумение. Изявленията в
2
кредитираните показания на свидетелите намират опора и в приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението не са били съобразени с изискванията
на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Жалбоподателят И. И. Д. е бил подведен под административна отговорност за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на деецът е
било вменено задължението като участник в движението да съобрази своето
поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка,
а според чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, чието нарушение се наказва с глоба 100
лева. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за
регулиране движението на ППС и на пешеходците. Те имат светещи полета, с
определени разположения, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите
полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с
определено значение. Забранителният характер на червената светлина е
регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба № 17/23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, в сила от
18.05.2015 г., която в чл. 7 сочи: "За регулиране на движението на ППС се
използват видовете светлинни сигнали – със зелен цвят, значението на който е
съгласно чл. 31, ал. 7, т. 3 на ППЗДвП; с червен цвят, значението на който е
съгласно чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи,
че червената светлина означава "Преминаването е забранено". Водачите на
ППС не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището или на пешеходната пътека.
В съставения АУАН еднозначно е посочено, че нарушителят е
преминал именно на червен сигнал на работещата в режим светофарна уредба
на процесното кръстовище. Същото е посочено и в издаденото НП, като в
3
хода на съдебното следствие, Й и К, преки свидетели-очевидци на
нарушението, убедено потвърждават, че лично са възприели противоправното
поведение на водача на движещият се непосредствено пред тях лек
автомобил, доколкото са имали пряка видимост от местоположението си към
автомобила и са могли да наблюдават светофарната уредба в посоката на
движение на автомобила, която в момента на преминаването му през
кръстовището е показвала червен светофар.
Поради тази и вмененото нарушени есе явява доказано както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна законът изисква участникът в движението да се
съобразява със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Като не е сторил това и е
преминал с управлявания от него лек автомобил на забранителен червен
сигнал, същият е извършил вмененото му административно нарушение.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено виновно и
при форма на вина - пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че пред него свети
червен сигнал на светофарна уредба и въпреки това е преминал през
кръстовището, като впоследствие е изказал съжаление за стореното пред
спрелите го свидетели.
По отношение на вида и размера на наказанието разпоредбата по чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП санкционира противоправното поведение на водач,
преминал при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването с
административно наказание глоба 100 лева. Административно наказващият
орган е приложил коректно наказателната норма и предвид фиксираното
наказание не са налице основания за неговото редуциране.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата на процесуално
основание.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23 – 4332 – 005779,
издадено на 07.04.2023г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна полиция“
СДВР, с което на И. И. Д. от град С, ул.,,Е“ № , вх., ет., ап., с ЕГН:
********** е наложена глоба в размер на 100.00 лева за административно
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
PЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните пред Административен съд - София - град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от И И Д от град С, ул.,,Е“ № ,
вх., ет., ап., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 23 –
4332 – 005779, издадено на 07.04.2023г. от Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 100.00 лева за извършено административно нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП.
В жалбата срещу наказателното постановление се съдържа оплакване,
че санкционираното лице не е извършило вмененото му административно
нарушение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалвания акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят И Д не се явява и не се
представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна полиция“ СДВР, редовно призован, н есе явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 09.03.2023г., около 21:50ч. в град София жалбоподателят И Д се
движел с управлявания от него лек автомобил Мазда ЦХ 30 с рег.№ на
кръстовището от ул.,,Тодорени Кукли“ към ул. ,,Баба Вида“. На
кръстовището с бул.,,Владимир Вазов“, водачът навлязъл и преминал на
червен забранителен сигнал на работеща светофарна уредба в нормален
режим. Неговото поведение било възприето от мл. автоконтрольор Ж Й и В К
– служители в сектор ,,Пътна Полиция“ към СДВР, които се движели със своя
служебен автомобил непосредствено след жалбоподателя. При подаден
сигнал водачът на автомобила спрял, като впоследствие изразил съжаление за
стореното. На същия бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и
подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и
съдът я възприе за безспорно установена и доказана от разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели, както и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на Ж Й и В К е, че са непосредствени очевидци на
извършеното деяние и неговото авторство в лицето на жалбоподателя Д. В
своите показания и двамата свидетели признават, че са се движили
непосредствено зад лекия автомобил на жалбоподателя, забелязали са, че той
преминава на червен забранителен сигнал при редовно работеща светофарна
1
уредба, както и че са го спрели, установили самоличността му и са му
съставили АУАН. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите по недвусмислен
начин установяват както механизма на извършеното изпълнително деяние,
така и неговия автор в лицето на жалбоподателя. Като допълнителен аргумент
за неговото авторство е и отразеното в акта за установяване на
административно нарушение изявление на същия, че желае да приключи
административното производство със споразумение. Изявленията в
кредитираните показания на свидетелите намират опора и в приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението не са били съобразени с изискванията
на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Жалбоподателят И И Д е бил подведен под административна отговорност за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на деецът е
било вменено задължението като участник в движението да съобрази своето
поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка,
а според чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, чието нарушение се наказва с глоба 100
лева. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за
регулиране движението на ППС и на пешеходците. Те имат светещи полета, с
определени разположения, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите
полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с
определено значение. Забранителният характер на червената светлина е
регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба № 17/23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, в сила от
18.05.2015 г., която в чл. 7 сочи: "За регулиране на движението на ППС се
използват видовете светлинни сигнали – със зелен цвят, значението на който е
съгласно чл. 31, ал. 7, т. 3 на ППЗДвП; с червен цвят, значението на който е
съгласно чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи,
че червената светлина означава "Преминаването е забранено". Водачите на
ППС не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището или на пешеходната пътека.
В съставения АУАН еднозначно е посочено, че нарушителят е
преминал именно на червен сигнал на работещата в режим светофарна уредба
на процесното кръстовище. Същото е посочено и в издаденото НП, като в
хода на съдебното следствие, Й и К, преки свидетели-очевидци на
2
нарушението, убедено потвърждават, че лично са възприели противоправното
поведение на водача на движещият се непосредствено пред тях лек
автомобил, доколкото са имали пряка видимост от местоположението си към
автомобила и са могли да наблюдават светофарната уредба в посоката на
движение на автомобила, която в момента на преминаването му през
кръстовището е показвала червен светофар.
Поради тази и вмененото нарушени есе явява доказано както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна законът изисква участникът в движението да се
съобразява със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Като не е сторил това и е
преминал с управлявания от него лек автомобил на забранителен червен
сигнал, същият е извършил вмененото му административно нарушение.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено виновно и
при форма на вина - пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че пред него свети
червен сигнал на светофарна уредба и въпреки това е преминал през
кръстовището, като впоследствие е изказал съжаление за стореното пред
спрелите го свидетели.
По отношение на вида и размера на наказанието разпоредбата по чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП санкционира противоправното поведение на водач,
преминал при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването с
административно наказание глоба 100 лева. Административно наказващият
орган е приложил коректно наказателната норма и предвид фиксираното
наказание не са налице основания за неговото редуциране.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата на процесуално
основание.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
3