Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
03.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 16478
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „Б.Д.“ ЕАД против
Н.В.В., ЕГН ********** за признаване за установено, че длъжникът Н.В.В. дължи
на кредитора „Б.Д.“ ЕАД по Договор за ипотечен кредит от 27.06.2006 г. и
Допълнителни споразумения към него от 10.12.2009 г. и от 10.03.2011 г., сумите,
за които са издадени Заповед № 2033/21.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 21.08.2018
г. по ч.гр.д. № 1136/2018 г. по описа на PC - гр. Силистра, а именно: 16 870.00
лева – главница; 18 796.68 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 10.03.2011 г. до 15.08.2018 г.; 274.60 лева - санкционна лихва /обезщетение
за забава/ за периода от 11.04.2011 г. до 15.08.2018 г.; 1251.72 лева - Заемни
такси ; ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.08.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и направените разноски в
заповедното производство, а именно: 743.86 лв. държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение и направените разноски в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че по
силата на сключен Договор за ипотечен кредит от от 27.06.2006 г. Б. „Д.” ЕАД е
предоставила на ответника Н.В.В. кредит в размер на 15 000 лева със срок
на издължаване 240 месеца. Ищецът посочва, че кредитът е бил усвоен от
кредитополучателя еднократно и изцяло на 27.06.2006г., с което Банката е
изпълнила задълженията си по договора. Излага се, че впоследствие между „Б.Д.“
ЕАД и кредитополучателя са били сключени Допълнително споразумение към договора
за кредит от 10.12.2009г. и Допълнително споразумение от 10.03.2011 г., с които
са установени остатъчните размери на дълга по кредита, предвидени са гратисни
периоди за издължаване на главница и кредитът е бил преструктуриран без да се
променя крайния срок.
Поради допусната забава в
плащанията на месечните погасителни вноски продължила над 90 дни кредиторът „Б.Д.“
ЕАД е упражнил правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем на
основание т. 20.2 от ОУ към Договора за кредит от 27.06.2006 г. и Допълнителните
споразумения към него от 10.12.2009 г. и от 10.03.2011 г. във вр. с чл. 60, ал.
2 от ЗКИ, за което е била изпратена до кредитополучателя нотариална покана peг.
№ 3669/11.07.2018 г. том 2, акт 1 с уведомление, че Банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. Твърди се, че нотариалната покана е била връчена лично на кредитополучателя
на 11.07.2018 г. срещу разписка, поради което на 08.08.2018 г. кредитът е бил отнесен
като предсрочно изискуем, към която дата не са били погасени 89 броя
погасителни вноски.
На 16.08.2018 г., „Б.Д.” ЕАД е подала до РС - гр. Силистра заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по което е
било образувано ч. гр. д. № 1136/2018 г. по описа на РС - гр. Силистра срещу
длъжника Н.В.В. за заплащане на дължимите към Банката суми по Договора за
кредит и Допълнителните споразумения към него. Посоченото заявление е било уважено
изцяло от съда и е била издадена Заповед № 2033/21.08.2018 г. за изпълнение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.08.2018 г.. На 12.11.2018 г. „Б.Д.” ЕАД
е получила Определение № 2552 от 24.10.2018 г. на PC - гр. Силистра по ч. гр.
д. № 1136/2018 г., с което е уведомена за възможността да предяви установителен
иск за вземането си по заповедта поради постъпило възражение от длъжника. В
тази връзка ищецът предявява настоящия иск за установяване съществуване на
вземането си по издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист.
Ответникът Н.В.В. е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявения иск като
неоснователен по изложени съображения за това.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за
ипотечен кредит от 27.06.2006 г., от който се установява, че „Б.Д.“ ЕАД – като
Кредитор е предоставила на Н.В.В. – като Кредитополучател кредит в размер на 15 000
лева със срок на издължаване 240 месеца. Съгласно чл. 6 за предоставения кредит
Кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване
на договора БЛП е 3,69%, стандартната надбавка е 9,3 процентни пункта или
лихвеният процент по кредита е 12,99 %. Съгласно чл. 10 неразделна част от
договора са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически
лица, които Кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора, а
в чл. 13 е предвидено, че Кредиторът има право да извършва изменения или допълнения
на ОУ и Тарифата, които стават задължителни за кредитопоучателя като за всяка
промяна Кредиторът уведомява Кредитополучателя чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на Банката. Представени по делото са и Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити, които „Б.Д.“ ЕАД предоставя на физически лице
/версия от 03.05.2006 г./, както и Погасителен план.
Видно от представеното по делото
Допълнително споразумение към договор за кредит 17/12405177 от 10.12.2009 г.,
сключено между „Б.Д.“ ЕАД и Н.В.В., страните са уточнили остътъкът от дълга към
датата на споразумението - 15 284,91 лв., от които главница –
14 562,78 лв., дължима редовна лихва – 612,08 лв., наказателна лихва –
0,05 лв. и дължима заемна такса – 110 лв. Видно от споразумението, същото се
сключва по отношение на остатъка от дълга в размер на 15 138 лв., като в
чл. 1 страните уговарят гратисен период за издължаване на главницата от 3
месеца без да се променя крайният срок за издължаване на кредита. Съгласно чл. 1.1.,
в срока по т.1. Кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителен
план, предоставен от Кредитора в размер на 95 лева, като съгласно чл. 1.2. непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита
на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период по
т.1.
В чл. 1.3. е предвидено, че при
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период,
капитализация на лихвата съгласно т. 1.2 не се извършва. Съгласно чл. 1.4. в
случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем
поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в ОУ, неразделна част
от Допълнителното споразумение, отпада капитализацията по т.1.2., считано от датата
на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима
лихва. Съгласно чл. 2 към датата на споразумението, лихвата по кредита е в
размер общо на 14,99 %. Съгласно чл. 4.1. Кредиторът предоставя на
Кредитополучателя погасителен план за дължимите месечни вноски след първата
падежна дата. Приложени са ОУ /версия 04.12.2008 г./. Съгласно направеното
отбелязване на кредитния инспектор, същите са подписани от кредитополучателя Н.В.
като подписът е положен в нейно присъствие. Представен е и погасителен план от
10.12.2009 г.
Представено е и Допълнително
спорузмение към Договор за кредит 17/12405177 от 10.03.2011 г., сключено между
„Б.Д.“ ЕАД и Н.В.В., видно от което страните са уточнили остътъкът от дълга към
датата на споразумението - 18 223,27 лв., от които главница –
14 585,10 лв., дължима редовна лихва – 2685,55 лв., наказателна лихва – 842,62
лв. и дължима заемна такса – 110 лв., като същото е сключено по отношение на
остатъка от дълга в размер на 16 870 лв. В чл. 1 страните са уговорили преструктуриране на кредита, без да се променя
крайният срок за издължаване на кредита, а съгласно чл. 1.1. Кредитополучателят
се задължава да не получава кредити от други кредитни или финансови институции
в срок от 12 месеца. В противен случай, кредитът ще се олихвява с договорения
лихвен процент , увеличен с 3 процентни пункта. Съгласно чл. 2 при настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита отпада договорената капитализация. В чл. 3
е предвидено, че със сключване на споразумението се преустановява ползването на
предвидените в Договора за кредит и допълнителните споразумения към него
гратисни периоди и/или частични индивидуални погасителни планове. Съгласно чл.
7 след изтичане на срока по чл. 1.1., кредитът ще се издължава по договорената
в договора методика с равни месечни вноски. Съгласно отбелязването в
споразумението, подписът на кредитополучател е положен в присъствието на
кредитния инспектор.
Приложени са Общи условия
/версия 12.01.2011 г./, като съгласно направеното отбелязване в ОУ на кредитния
инспектор, същите са подписани от кредитополучателя Н.В., като подписът е
положен в нейно присъствие. Представен е и погасителен план от 10.03.2011 г.,
подписан от кредитополучател.
Видно от представеното по
делото Заявление за издаване на заповед за изпълнение 20.09.2013 г., подадено в
РС – Силистра от кредитора „Б.Д.“ ЕАД против длъжника Н.В.В. е било образувано
ч.гр.д.№ 1622/2013 г. на РС – Силистра. По посоченото дело е била издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите от
14 645,10 лв. – главница, 7606,69 лв. – договорна лихва за периода от
02.04.2010 г. до 19.09.2013 г., санкционираща лихва за периода 16.04.2011 г. –
19.09.2013 г. в размер на 3552,67 лв. и заемни такси – 310 лв., което вземане
произтича от Договор за ипотечен кредит от 27.06.2006 г. и Допълнителните
споразумения към него от 10.12.2009 г. и от 10.03.2011 г.
С Решение № 288 от 19.07.2017
г. по гр.д. № 1151/2016 г. на РС – Силистра, съдът е отхвърлил предявения иск по
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено, че Н.В.В. дължи на „Б.Д.“
ЕАД сумите, за които е издадена Заповедта за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1622/2013 г. на РС – Силистра поради неосъществяване на фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Няма спор по делото, че поради
неплащане на задълженията по процесния договор, кредиторът „Б.Д.“ ЕАД е
изпратила до длъжника Н.В.В. нотариална покана peг. № 3669/11.07.2018 г., том
2, акт 1 на нотариус Никола Н., рег. № 704 на НК, с уведомление, че обявява
кредита за предсрочно изискуем като считано от датата на получаването й цялата
непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава. Видно от отлелязването върху поканата на
11.07.2018 г. нотариус Н. е удостоверил връчването на екземпляр от поканата
лично на длъжника срещу разписка. От представеното Извлечение от счетоводните
книги на Банката към 16.08.2018 г., че на 08.08.2018 г. кредитът е бил отнесен
като предсрочно изискуем поради забава в плащанията на 89 броя погасителни
вноски.
Няма спор, че на 16.08.2018 г.
кредиторът „Б.Д.“ ЕАД е подал в РС – Силистра ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на Извлечение от счетоводните
книги на Банката към 16.08.2018 г. за задълженията по процесния Договор за
кредит 27.06.2006 г. и Допълнителните споразумения към него 10.12.2009 г. и от
10.03.2011 г., по повод на което е образувано ч. гр.д. № 1136/2018 г. на РС -
гр. Силистра.
Посоченото заявление е било уважено изцяло от
съда, като е издадена Заповед № 2033/21.08.2018 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист от 21.08.2018 г. за следните суми: 16 870.00 лева –
главница; 18 796.68 лева - договорна лихва от 10.03.2011 г. до 15.08.2018 г.;
274.60 лева - санкционна лихва от 11.04.2011 г. до 15.08.2018 г.; 1251.72 лева
- Заемни такси ; ведно със законна лихва от 16.08.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и за разноските в заповедното производство:
743.86 лв. държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На 19.10.2018 г. е подадено възражение
по чл. 414 ГПК от длъжника Н.В.В. срещу заповедта за изпълнение и изпълнителен
лист от 21.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1136/2018 г. на РС – гр. Силистра.
С Определение от 24.10.2018 г. по
ч. гр. д. № 1136/2018 г. на РС – гр. Силистра е указано на заявителя за
възможността да предяви иск по чл. 415 ГПК за установяване на взаменията си по
заповедта за изпълнение, препис от което е връчен на „Б.Д.“ ЕАД на 12.11.2018
г.
На 07.12.2018 г. „Б.Д.“ ЕАД е
депозирала в СГС искова молба, по повод на която е образувано гр.д. № 16478/2018
г. на СГС, І ГО, 13 с-в.
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От заключението се
установява, че на 27.06.2006 г. е усвоена сума в размер на 15 000 лв. по
разплащателна сметка с титуляр Н.В.В.. Съгласно
заключението общо
постъпилата сума за погасяване задълженията по процесния договор за кредит е 8
853.35 лева.
Видно от експертизата към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.08.2018 г.
не са били платени 89 броя просрочени и непогасени падежирали вноски за
главница и лихва за периода от 10.04.2011 г. до 16.08.2018 г., а броя дни
забава е 2 685 дена.
Съгласно заключението
последното плащане по договора е извършено от ответника на 10.03.2011 г. в размер
на 742,00 лева, с която сума е била погасена възнаградителна лихва. Други суми
за погасяване на задължения по процесния договор за кредит след 10.03.2011 г.
не са постъпвали.
Към 16.08.2018 г. неплатената
главница по процесния договор за кредит е в размер на 16 870 лв., от която
2157,99 лева - главница по 89 броя падежирали и просрочени месечни вноски за
периода 10.04.2011 г. - 10.08.2018 г., както и сумата от 14 712.01 лева -
остатъчна редовна главница (обявена за предсрочно изискуема на 08.08.2018 г.).
Към 16.08.2018 г. неплатена
възнаградителна лихва е в общ размер на 18 796.68 лева по 89 броя падежирали и
просрочени месечни вноски за възнаградителна лихва за периода от 10.03.2011 г.
до 15.08.2018 г. вкл..
Към 16.08.2018 г. дължимата
санкционираща лихва - 3% е в размер на 242,56 лева за периода от 10.03.2011 г.
до 08.08.2018 г., като за периода от 10.08.2018 г. до 16.08.2018 г. е начислена
и наказателна лихва - 10% в размер на 37.52 лева при лихвен процента 10%. Начислените
и непогасени такси към 16.08.2018 г. са в размер на 1251,72 лева, от които 990 лв.
– такса за управление за периода от 10.03.2011г. до 16.08.2018 г., както и
261,72 лв. – заемни такси, от които: 126,72 лв. - застраховка обезпечение;
120,00 лева - такса изискуемост; 15 лв. такса ипотека.
От експертизата се установява,
че на 13.07.2011 г. са осчетоводени от ищеца следните банкови операции: Кредит
минус 1 935,46 лв. с основание „ст. кап. л/ва изиск. кред.”; Кредит минус
348,52 лв. с основание „ст. кап. нак. л/ва изиск. кред.”; Кредит 1 935,46 лв. с
основание „ст. кап. л/ва изиск. кред.” и Кредит 348,52 лв. с основание „ст.
кап. нак. л/ва изиск. кред.”
От заключението се установява,
че начислените лихви са сторнирани като при извършената проверка от експерта е
установено, че същите суми са осчетоводени от банката на 10.03.2011 г. при
подписване на допълнителното споразумение, в резултат на което остатъкът за
главница в размер на 14 585,10 лева към 10.03.2011 г. е преоформен на 16 870,00
лева. Съгласно експертизата поради изтичане на срока от пет години за
съхранение на първичните счетоводни документи такива не са били предоставени.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от
кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията
му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изъплнителен лист.
Искът
е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 07.12.2018г., считано от 12.11.2018
г. - датата на връчване на опредлението на съда, с което на заявителят е съобщена
възможността да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение и има за предмет същото вземане, за което е издадена
заповедта по чл. 417 ГПК, поради което съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
На
следващо място съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна
възражение за нищожност на изпълнителното основание, въз основа на което е
образевано настоящото дело, а именно издадената Заповед за изпълнение поради
незаконността на образеца, върху който е издадена Заповедта за изпълнение.
Съдът намира, че издаденото изпълнително основание – в случая Запеводта за
изпълнение по ч.гр.д. № 1136/2018 г. по описа на РС – Силистра е издадена въз
основа на действащ към този момент нормативен акт, поради което същата е
породила правни последици.
По основателността на иска:
По делото се установи, че е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по сключен
Договор за ипотечен кредит от 27.06.2006 г., по силата на който „Б.Д.“ ЕАД е
предоставила на ответника Н.В.В. кредит в размер на 15 000 лева със срок на
издължаване 240 месеца от датата на усвояването му.
Безспорно от доказателствата по
делото се установи, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за
предоставяне на уговорената сума в размер на 15 000 лв., която е била
усвоена изцяло от кредитополучателя Н.В., поради което се явява изправна страна
по договора.
Установи се също така, че
впоследствие между страните са сключени и две Допълнителни споразумения към
договор за кредит от 10.12.2009 г. и от 10.03.2011 г., с които страните са
уточнили остатъчният размер на дълга, уговорили са гратисни периоди за
издължаване на главницата по кредита без да се променя крайният срок на
договора и са променили някои параметри на договора - лихвеният процент и
издължаването му.
На следващо място, съдът
намира, че от доказателствата по делото се установи, че ответникът е неизправна
страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си за връщане на
кредита по уговорения начин и срокове съгласно погасителния план, като същият е
преустановил редовното погасяване на задълженията по кредита на 10.03.2011 г.
От заключението на приетата счетоводна
експертиза се установи, че общо постъпилата сума за погасяване задълженията по
процесния договор за кредит е 8 853.35 лв. като последното плащане по договора,
извършено от ответника е било на 10.03.2011 г. в размер на 742 лв.. След тази
дата други суми за погасяване на задълженията по договора за кредит не са
постъпвали и следователно след този момент, ответникът е изпаднала в забава по
отношение на падежиралите месечни анюитетни вноски. Съгласно заключението на експертизата,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
16.08.2018 г. не са били платени 89 броя просрочени и непогасени падежирали
вноски за главница и лихва за периода 10.04.2011 г. до 16.08.2018 г., а броят
дни забава е бил 2685 дена.
Съгласно предвиденото в т. 20.2
от ОУ към Договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие.
Няма спор по делото и относно
факта, че поради допусната забава в плащанията на месечните погасителни вноски
за главница и лихва и на основание т. 20.2 от ОУ към Договора за кредит от
27.06.2006 г. и Допълнителните споразумения към него от 10.12.2009 г. и от
10.03.2011 г. във вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, Банката е трансформирала кредита в
изцяло предсрочно изискуем, за което е уведомила кредитополучателя с нотариална
покана peг. № 3669/11.07.2018 г. том 2, акт 1, която е била получена лично от
него срещу разписка на 11.07.2018 г. срещу разписка.
По отношение на възраженията на
ответника, че заповедното производство по ч.гр.д. № 1136/2018 г. на РС –
Силистра е второ по ред по процесния Договор за ипотечен кредит от 27.06.2006
г. и Допълнителните споразумения към него, като първото производство е по
ч.гр.д. № 1622/2013 г. на РС – Силистра, по което е издадена Заповед за
изпълнение № 3508 от 22.10.2013 г. и изпълнителен лист на основание обявяването
на същия кредит от Банката за предсрочно изискуем на 13.07.2011г., поради което
счита, че за Банката не е налице възможност да направи кредита отново редовен и
впоследствие да го обяви отново на друга дата за предсрочно изискуем -
08.08.2018 г., съдът намира следното:
Настоящият спор не е разрешен
със сила на пресъдено нещо, тъй като по ч.гр.д. № 1622/2013 г. на РС – Силистра
и образуваното въз основа на него след това исково производство по чл. 422 ГПК
по гр.д. № 1151/2016 г. на РС – гр. Силистра фактите не са били идентични с
тези по настоящото дело.
Видно от събраните по делото
писмени доказателства гр.д. № 1151/2016 г. на РС – гр. Силистра е било
образувано между същите страни и със същия предмет, но предявеният иск по
чл.422 от ГПК е предявен на друго основание - във връзка с издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1622/2013 г. на РС –
Силистра. С Решение от 19.07.2017 г. по гр.д. № 1151/2016 г. на РС – гр.
Силистра, съдът е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК приемайки, че ответникът Н.В.В.
не е бил уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, позовавайки се
на задължителната съдебна практика – ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След постановяването
на това решение, при спазване задължителните указания на ВКС, дадени в т. 18 от
ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, Банката е уведомила писмено длъжника и ответник
по настоящото дело – Н.В.В. за настъпилата предсрочна изискуемост поради забава
в плащанията над 90 дни чрез Нотариална покана, връчена на длъжника лично срещу
разписка на 11.07.2018 г. След уведомяването Банката е подала ново заявление до
РС – Силистра на 16.08.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК /въз основа на Извлечение от счетоводните книги към 08.08.2018 г., по
което съдът е издал нова Заповед за изпълнение № 2033 от 21.08.2018 г. по
ч.гр.д. № 1136/2018 г. по описа на РС – Силистра. По същото в срока по чл. 414,ал.
2 ГПК длъжникът Н.В. е подал възражение, поради което съдът е указал на Банката
да предяви установителен иск за вземането си по реда на чл. 422 от ГПК, който е
предмет на настоящото дело.
Следователно, настоящият иск,
макар да касае същия договор за банков ипотечен кредит от 27.06.2006 г. и да е
заявен на същото правно основание – чл. 422 ГПК е предявен и се основава на
новонастъпили юридически факти – уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита – на 08.08.2018 г. и проведено ново заповедно
производство с издадена нова Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което
не е налице идентичност на правния спор по двете дела, което сочи на извод, че
СПН не се разпростира върху заявения за разглеждане правен спор и искът е
допустим за разглеждане. При положение, че кредиторът не е обявил на длъжника
предсрочната изискуемост не може да се приеме, че вземането по кредита е станало
изцяло предсрочно изискуемо към онзи момент - 13.07.2011 г., както и че Банката
не е имала договорна или законова възможност да направи кредита отново редовен.
Вземанията на Банката са станали изцяло предсрочно изискуеми едва след
редовното уведомяване на длъжника за упражняване на правото от нейна страна да
направи кредита предсрочно изискуем, което е станало след връчването на
нотариалната покана на длъжника на 11.07.2018 г. Решението за отхвърляне на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, за
които кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира
правото му да ги събере по съдебен ред и
това право може да упражни с осъдителен иск, вкл. съединен с иска по чл.
422 ал.1 ГПК или като инициира ново заповедно производство, както е сторено в
настоящия случай. Следователно няма никаква пречка за провеждане на ново заповедно
производство с оглед уведомяване на длъжника, тъй като съгласно отразеното в
извлечението от счетоводните книги в този период Банката не е начислявала
наказателна надбавка върху цялата непогасена главница.
Неоснователно е и възражението
на ответника, че посочената в извлечението от счетоводните книги дата на
настъпване на предсрочната изискуемост е от 08.08.2018 г., докато нотариалната
покана е връчена на длъжника на 11.07.2018 г., поради което счита, че отново не
е налице спазване на изискванията на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС и
налице невъзникване на изискуемостта на вземанията по кредита от 08.08.2018 г.
Това е така, тъй като за да
бъде отнесен счетоводно кредитът като предсрочно изискуем до длъжника следва да
е достигнало изявлението на кредитора, че счита целият непогасен остатък от
кредита за предсрочно изискуем и едва от момента, в който на кредитора е станал
известен факта на получаването й от длъжника да отнесе кредита като предсрочно
изискуем. Именно поради това, датата на отнасяне на кредита като предсрочно
изискуем е различна и по-късна от датата на връчване на поканата.
По делото от ответната страна не
бяха доказани и възраженията, че от всички подписи, налични по делото негови са
само тези под основния Договор за кредит от 27.06.2006 г. и под първоначалния
погасителен план, но не е подписвал Допълнителните споразумения към договора за
кредит и Общите условия към тях, поради което издадената Заповед за изпълнение
№ 2033/21.08.2018 г. обхваща задължения, която обхваща задължения от периода на
двете споразумения е издадена по неистински документи и длъжникът не се е
съгласил с последващите по-високи лихвени проценти, предвидени в тях. Видно от
представените Допълнителни споразумения от 10.12.2009 г. и от 10.03.2011г.
същите съдържат подпис на длъжник, респ. на кредитополучател в Общите условия
към тях, с отбелязване, че подписът е положен в присъствието на М. Д.– кредитен
инспектор. В тази връзка от ответната страна по делото, чиято е
доказателствената тежест за това не бяха ангажирани никакви доказателства, че
обективираните подписи в тези документи не са положени от ответника, поради
които същите обвързват валидно кредитополучателя, който с подписването на
същите се е съгласил с предвидените условия по тях. Освен това от представените
по делото Общи условия на банката, неразделна част от Договора за кредит и към
Допълнителните споразумения се установи, че е предвидена такава възможност за
увеличаване на лихвения процент при определени условия – увеличение на базовия
лихвен процент (БЛП), а подписвайки ги, жалбоподателят се е съгласил с тях. В
тази връзка следва да се посочи, че вследствие изменението на лихвените
проценти за LEFNIA, EURIBOR и LIBOR и изменение на потребителските цени за
страната от страна на Банката е взето решение за увеличаване на БЛП, поради
което е започнала олихвяване на кредита с по-висок лихвен процент. Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.4 от ЗКИ, когато промяната на лихвения процент
произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично
достояние чрез използване на подходящи средства и информацията за новия лихвен
процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата
на кредитора, се счита, че Банката е уведомила клиентите за това преди влизане
в сила на промяната. Следва да се отбележи, че лихвата при договорите за банков
кредит не е мораторна (закъснителна) лихва, т.е. тази, която се дължи при
забавено изпълнение на парично вземане. По своята правна и икономическа природа
тя е цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползване на
предоставените парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който
се отчуждава за временно ползване и която се заплаща от длъжника винаги,
независимо дали е използвал средствата или не. Банката събира лихва върху всеки
кредит – договорна възнаградителна лихва (в случая тази по чл. 6 от договора),
която представлява възнаграждение за услугата. Тази лихва продължава да се
дължи и когато длъжникът изпадне в забава по отношение на част от кредита. При
забава обаче допълнително се дължи и санкционираща лихва, която е обезщетението
на банката за закъснението.
Следователно, съдът намира за
доказано по делото, че е налице забава на ответника в плащане на месечните
погасителни вноски по кредита, в резултат на което Банката е упражнила правото
си на основание т. 20.2 от ОУ да обяви същия за изцяло предсрочно изискуем на
08.08.2018 г. Установено е също така, че Банката е упражнила валидно това свое
право посредством изпращане на нотариална покана до длъжника, получена лично от
него на 11.07.2018 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и следователно уведомлението е породило правното си действие.
Във връзка с изложените правни
изводи съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. чл.
415 ГПК е основателен.
По неговия размер:
От заключението на приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установи, че към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 16.08.2018
г. общото задължение по кредита за главница е в размер на 16 870 лв., от
която 2157,99 лева - главница по 89 броя падежирали и просрочени месечни вноски
за периода 10.04.2011 г. - 10.08.2018 г., както и 14 712.01 лева - остатъчна
редовна главница (обявена за предсрочно изискуема на 08.08.2018 г.).
Към 16.08.2018 г. неплатена
възнаградителна лихва е в общ размер на 18 796.68 лева по 89 броя падежирали и
просрочени месечни вноски за възнаградителна лихва за периода от 10.03.2011 г.
до 15.08.2018 г. вкл..
Към 16.08.2018 г. дължимата
санкционираща лихва - 3% е в размер на 242,56 лева за периода от 10.03.2011 г.
до 08.08.2018 г., като за периода от 10.08.2018 г. до 16.08.2018 г. е начислена
и наказателна лихва - 10% в размер на 37.52 лева при лихвен процента 10%.
Начислените и непогасени такси към 16.08.2018 г. са в размер на 1251,72 лева,
от които 990 лв. – такса за управление за периода от 10.03.2011г. до 16.08.2018
г., както и 261,72 лв. – заемни такси, от които: 126,72 лв. - застраховка
обезпечение; 120,00 лева - такса изискуемост; 15 лв. такса ипотека.
От страна на отвитника е
направено възражение по погасяване по давност на всички вземания по договора за
кредит – за главница, лихви и такси към датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
На първо място следва да се
посочи, че е налице константна практика на ВКС, обективирана в редица решения
по чл. 290 ГПК - Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV
г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.
о., ГК, Решение № 103/2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., ІІ т. о./, че макар и
платима на уговорени по погасителен план вноски, главницата по договора за
банков кредит е вземане, за което е приложима общата 5-годишна давност, тъй
като договорът за кредит не е такъв за продължително или периодично изпълнение.
С оглед това, вземанията за главница отговарят и на изведеното от ВКС
изискване, съгласно ТР № 3/2012 г., ОСГТК, ВКС, че изискуемостта на всяко от
вземанията да настъпва поотделно - в общия случай, с настъпването на договорения
в съответствие с погасителния план срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
тече от момента, в който вземането е изискуемо. Кредитополучателят е поел
задължение да внася по разплащателната сметка вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит и да заплаща дължимата лихва върху
ползваната част от кредита месечно, на определена падежна дата и следователно
давността тече отделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било
дължимо по отношение на Банката.
Поради изложеното, съдът
намира, че претендираната сума за главница по кредита е частично погасена по
давност. Това е така, тъй като предвид факта, че падежът на първата от
претендираните от Банката като падежирали, но неплатени от длъжника вноски за
главница, които са общо – 89 на брой е на 10.03.2011 г., следва, че към датата
на предявяване иска, който се счита за предявен, съгл. чл. 422, ал. 1 от ГПК от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК – 16.08.2018 г., вземанията за главница по процесния договор за
ипотечен кредит са погасени за периода преди 16.08.2013 г., т.е. вземанията за
главница са погасени за периода от 10.03.2011 г. до 15.08.2013 г.
Поради изложеното съдът намира,
че погасени по давност са вземанията за 29 броя вноски по главница /28 бр. х 24,25
лв./ по договора за кредит в размер на 703,25 лв. за период от 10.03.2011 г. до
16.08.2013 г.
За останалите - непадежирали
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
вноски за главница по кредита не е налице погасяване по давност на вземанията
на основание чл. 110 ЗЗД, тъй като считано от датата на която е настъпила
тяхната изискуемост, а това е датата на която волеизявлението на Банката, че
счита кредита за изцяло предсрочно изискуем е достигнало до длъжника на
11.07.2018 г., не е налице погасяване по давност на вземанията за главница по
чл. 110 ЗЗД.
В тази връзка, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК по отношение на претендираната
главница по делото следва да се уважи в размер на 16 166,75 лв., а в
останалата част до пълния претендиран размер на главницата от 16 870 лв.,
а именно за сумата от 703,25 лв. искът следва да се отхвърли поради погасяване
на вземанията за главница по давност на основание чл. 110 ЗЗД за периода от
10.03.2011 г. до 16.08.2013 г.
По отношение на възражението за
погасяване по давност на претенцията за договорна лихва, съдът намира следното:
В случая следва да се посочи,
че въпреки съществуващите противоречия в съдебната практика по въпроса за
погасителната давност при задълженията за лихва, респ. дали за тях следва да се
приложи общата 5 годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, както е за
главницата по договора за кредит или 3 годишната погасителна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, съдът намира, че съобразно приетото разрешение в мотивната
част на ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по
отношение на вземанията за договорна /възнаградителна/ лихва следва да се
приложи 3 годишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
вземанията за лихва се погасяват със специален 3-годишен давностен срок, т.е.
за тях законът предвижда по-кратък давностен срок в сравнение със срока, след
изтичането на който се погасява задължението по основния дълг (главницата).
Това разбиране на законодателя е оправдано при съпоставянето на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД с чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, където се определя поредността при погасяване на
едно задължение - когато длъжникът няма достатъчно средства - при изпълнение,
което не е достатъчно да покрие главница, разноски и лихви, първо се погасяват
разноските, после лихвите и най-накрая главницата. В тълкувателното решение се
подчертава, че правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД отчита интереса на кредитора –
първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се
олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията
за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за
главницата. Следователно за договорната лихва, давността тече отделно за всяка
вноска по лихвата от датата, на която плащането е било дължимо, като същата се
погасява с кратката 3 годишна давност.
Поради изложените изводи, съдът
намира, че вземането на ищеца за договорна възнаградителна лихва се явява
погасено по давност за периода 3 години преди датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 16.08.2018 г., т.е. погасени по давност са всички
вземания на ищеца за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.03.2011
г. до 15.08.2015 г., които съобразно изчисленията на съда са в размер на 11 176,25
лв.
В тази връзка, настоящият
състав намира, че претенцията на ищеца за договорна /възнаградителна/ лихва се
явява основателна за сумата от 7620,43 лв. за периода от 16.08.2015 г. до
16.08.2018 г. и следва да се отхвърли за сумата от 11 176,25 лв. за
периода от 10.03.2011 г. до 15.08.2015 г., вкл. погасена по давност на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът намира, че в случая,
погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за санкционираща лихва за
период от 3 години преди датата на исковата молба – респ. датата на заявлението
по чл. 417 ГПК, т.е. за периода преди 16.08.2015 г. От приложената Таблица –
Приложение № 5 към експертизата се установява, че за периода от 10.03.2011 г.
до 15.08.2015 г. начислената от Банката дължима санкционираща лихва е в размер
на 86,76 лв., която се явява погасена по давност на основание чл. 111, б. „в“
от ЗЗД.
В тази връзка, настоящият
състав намира, че претенцията на ищеца за санкционираща лихва се явява
основателна за сумата от 187,84 лв. – санкционираща лихва за периода от 16.08.2015
г. до 15.08.2018 г. и следва да се отхвърли за сумата от 86,76 лв. –
санкционираща лихва начислена за периода от 10.03.2011 г. до 15.08.2015 г. като
погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
На следващо място, съдът
намира, че погасено по давност е и вземането на Банката за такси за управление
за период от 3 години преди датата на исковата молба, респ. преди 16.08.2015
г., поради което погасени по давност се явяват вземанията за такси за
управление на кредита в размер на 550 лв., начислени през периода от 10.03.2011
г. до 10.03.2015 г.
Поради изложеното, съдът
намира, че претенцията на ищеца за такси за управление на кредита се явява
основателна за сумата от 440 лв. – начислени през периода от 16.08.2015 г. до
16.08.2018 г. и да се отхвърли за сумата от 550 лв. – такси за управление,
начислени за периода от 10.03.2011 г. до 10.03.2015 г. като погасени по давност на основание чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
На следващо място, настоящият
състав намира, че претенцията на ищеца за заплащане на заемни такси е
основателна за сумата от 261,72 лв., от които 126,72 лв. – застраховка
обезпечение; 120 лв. – такса за изискуемост и 15 лв. – ипотека. Следователно
съдът намира, че общият размер на дължимите заемни такси е в размер на 701,72
лв., а в останалата част за разликата до пълния претендиран размер от 1251,72
лв. следва да се отхвърли като погасена по давност на основание ч. 111, б. „в“
ЗЗД.
По разноските:
В заповедното производство ищецът
е направил разноски в общ размер на 793,86 лв., от които ответникът следва да
заплати в размер на 524 лв.
В исковото производство на
ищеца се дължат разноски в размер на 722 лв. за държавна такса и експертиза и
250 лв. за юрисконсултско възнаграждение ,които ответникът следва да заплати на
ищеца.
Съобразно отхвърлената част от
иска съставляваща 34% от цената му ищецът дължи на ответника разноски в
исковото производство в размер на 493 лв. и за заповедното на база 600 лв./договора за правна помощ от 12.10.2018 год.е
за три отделни действия,като съдът приема,че 1/3 е за подаване на възражението
по чл.414 ГПК/се дължи заплащане на 204 лв. или общо се дължи заплащане на
697 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Н.В.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, пл. „********ет. 2, ап. 3 дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със
съдебен адрес:*** следните суми, произтичащи от Договор за кредит от 27.06.2006 г. и Допълнителни
споразумения към него от 10.12.2009 г. и от 10.03.2011 г., за които са издадени
Заповед № 2033/21.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 21.08.2018 г. по ч.гр.д. №
1136/2018 г. по описа на PC - гр. Силистра, а именно за сумата от
16 166,75 лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 16.08.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от
7620,43 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.08.2015 г. до
16.08.2018 г.; сумата от 187,84 лв. – санкционираща лихва за периода от
16.08.2015 г. до 15.08.2018 г.; както и сумата от 701,72 лв. - Заемни такси, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за разликата над уважените размери до пълния
претендиран размер, а именно: за сумата от 703,25 лв.
– дължима главница по Договора за
кредит от 27.06.2006 г. и Допълнителни споразумения към него от 10.12.2009 г.
за периода от 10.03.2011 г. до 16.08.2013 г. като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ на
основание чл. 110 от ЗЗД, както и за сумите от: 11 176,25 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 10.03.2011 г. до 15.08.2015
г., вкл.; за сумата от 86,76 лв. – санкционираща лихва, начислена за периода от
10.03.2011 г. до 15.08.2015 г., както и за сумата от 550 лв. – начислени заемни
такси /такса за управление на кредит/ като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ на основание чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.В.В.,
ЕГН ********** да заплати на „Б.ДСК“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 524 лева
- разноски в заповедното производство, както
и сумата от 972 лева
- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Б.ДСК“ АД, ЕИК ******** да заплати на Н.В.В., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 697 лв. - разноски по заповедното и
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: