Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 4
гр. ВРАЦА, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 13.12.2019 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА М.А
в присъствието на секретар
МАРИЯ ЦЕНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
639 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на К.И.К. ***, чрез пълномощника му адв.Н.П., против Решение № 702/09.08.2019 г. по гр.д.№ 808/2019 г.
на Районен съд-Враца, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против
"АГРО БАТАРЕЯ" ЕООД, гр.Враца
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗАЗ, вр. чл.55 ЗЗД за сумата от 883,44 лв.,
представляваща обезщетение за ползването без правно основание след прекратяване
на арендния договор за имот № 046001, нива в местността „Върховете“ в землището
на с. *** с площ от 17,930 дка и имот № 074041, нива с площ от 18,880 дка, в
размер равностен на арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и 2016/2017г.,
иск с правно основание чл. 2, ал.1 вр. чл.8, ал.1 ЗАЗ за сумата от
448,05 лева, представляваща дължими арендни плащания за стопанската
2015/2016г. за имоти в землището на с. ***: имот № 006026, нива в местност
„Рътовете“ с площ от 9,385 дка, имот № 006027, нива в местността „Рътовете“ с
площ от 5,550 дка по договор за аренда от 18.09.2006г., и иск с правно
основание чл. 228, ал. 1 и чл. 232, ал.
2, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 896,10 лева, представляваща наемни плащания за
имот №00610, нива в местността „Рътовете“ с плок от 5,550 дка и имот № 00626, в
местността „Рътовете“ с площ от 9,385 дка за стопанските години 2016/2017г. и
2017/2018г. по договор за наем от 13.03.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2019 г., като
жалбоподателят е осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 400,00
лева.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно и е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че от Районен съд-Враца е
било поискано издаване на удостоверение, чрез което ищецът да се снабди с
удостоверение от ОСЗГ-Криводол. Поради неправилно издаване на удостоверението,
е поискано издаване на ново удостоверение, а с молба вх.№ 1164/09.07.2019 г. е
поискано отлагане на делото, т.к. удостоверението не може да бъде издадено за
датата на насроченото съдебно заседание на 10.07.2019 г. Това искане за
отлагане не е уважено от съда и молбата дори не е докладвана при даване ход на
делото в съдебно заседание. Жалбоподателят моли делото да бъде разгледано по
същество при отчитане на представеното доказателство - удостоверение вх.№
14474/22.08.2019 г. от ОСЗГ-Криводол и да бъде уважена исковата претенция.Иска
се присъждане на направените съдебни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна "АГРО
БАТАРЕЯ" ЕООД, гр.Враца, чрез пълномощника й адв.С.Г., в който се оспорва
жалбата. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно
събраните по делото доказателства и е направил законосъобразни изводи за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че договорите, въз основа на
които дружеството е обработвало земеделските зами на ищеца, са с изтекъл срок и
в процесните периоди дружеството не е обработвало имотите. Изразява се
становище, че районният съд правилно е приел, че арендаторът не е уведомен за
настъпилото правоприемство, както и че не са представени доказателства, че
въззивникът е избран за представител на наследниците.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да се
произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е сезиран с искова молба на К.И.К. ***, с която против "АГРО
БАТАРЕЯ" ЕООД,гр.Враца са предявени обективно кумулативно съединени
искове, както следва:
1/ Иск за
сумата 883,44
лв., представляваща обезщетение за ползването от ответника без правно основание на собствените
на наследодателката на ищеца земеделски земи: имот №
046001 - нива с площ 17,930 дка в
местността „Върховете“ в землището на с. *** и имот № 074041 - нива с площ 18,880 дка, през стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г.;
2/ Иск
за сумата от 448,05 лева,
представляваща дължимо от ответника
арендно плащане по сключен с наследодателката на ищеца договор за аренда
от 15.09.2006 г. за стопанската 2015/2016г. за земеделски имоти в землището на с. ***: имот
№ 006026 - нива с площ 9,385 дка в местност
„Рътовете“ и имот № 006027 - нива с площ 5,550 дка в
местността „Рътовете“;
3/ Иск за сумата от 896,10 лева,
представляваща дължими от ответника наемни
плащания по сключен с наследодателката на ищеца договор
за наем от 13.03.2015 г.
за стопанските години 2016/2017г. и 2017/2018г. за земеделски имоти
в землището на с. ***: имот №00610 -
нива с площ 5,550 дка в местността „Рътовете“ и имот № 00626 - нива с площ 9,385 дка в местността
„Рътовете“.
В исковата
молба се посочва, че ищецът
е наследник на П.К.И., б.ж. на гр. Мездра, починала на 12.02.2017г. Твърди се, че наследодателката
е сключила договор за аренда с ответното дружество, вписан под № 140, том VII,
дело № 9592/25.09.2008г. на Служба по вписванията – Враца, по силата на който
на ответника е предоставено правото да обработва следните земеделски имоти:
имот № 046001 - нива с площ 17,930 дка в м. „Върховете“ в землището на с. *** и имот № 074041 - нива с площ
18,880 дка. Посочва се, че по силата на
този договор арендаторът се е
задължил да заплаща по 12 лева на декар за всяка календарна година, при което дължимата сума за двата имота
възлиза на 441,72 лева годишно. Твърди се,
че с анекс от 16.12.2015г. договорът е прекратен, но въпреки
това ответникът не е върнал имотите, а е продължил да ги обработва,
поради което ищецът счита, че му се дължи
обзещетение в размер на дължимата арендна сума за стопанските години -
2015/2016г. и 2016/2017г., в които ответникът е
обработвал земите без правно основание.
В исковата
молба се посочва, че наследодателката на ищеца е сключила с ответника и договор за аренда от
15.09.2006г., вписан под №198, том VII от
18.09.2006г. на Служба по вписванията – Враца, със срок от пет години за следните имоти в землището на с. ***: имот
№ 00602 - нива с площ 9,385 дка в местност „Рътовете“ и имот № 006027 - нива с площ 5,550 дка в
местността „Рътовете“. Арендодателят се е
задължил да заплаща 10% на декар от средния добив от произведената продукция
като арендното плащане е
дължимо след приключване на съответната стопанска година. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за арендни
плащания за стопанската 2015/2016г. в размер на 448,05 лева.
Посочва се
също, че по договор за наем от 13.03.2015г., сключен между наследодателката на ищеца и ответника, който е бил представен пред ОСЗГ – Криводол и
Фонд „Земеделие“, на ответника е било предоставено ползването на следните
земеделски земи: имот №00610 - нива с площ
5,550 дка в местността „Рътовете“ и
имот № 00626 - нива с площ 9,385 дка в местността
„Рътовете“. Твърди се, че ответникът не е заплатил наемните задължения за
стопанските години 2016/2017г. и 2017/2018г., всяко в размер от 448,05 лева,
или общо 896,10 лева.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва
предявените искове по основание и размер.
По
отношение на първата искова претенция твърди, че
след прекратяване на договора за аренда не е обработвал посочените земи, поради което не дължи нито арендно плащане, нито обезщетение
за ползване на имотите. Посочва, че от
публикуваните данни на общодостъпния сайт
на ДФЗ е видно, че тези имоти са били
обратотвани от други арендатори – ЕТ „С.И.“,
„Златия Агро“ ЕООД, ЕТ „ З.М.“ и „М. и сие“ЕООД.
По отношение
на втората искова претенция твърди, че договорът
за аренда е бил за срок от пет години и е
прекратен с изтичане на срока на 15.09.2011г. на основание чл. 7, т.1, раздел
IV, от същия. Твърди, че след изтичане срока на договора не е обработвал земите
и не дължи арендно плащане за тях.
По
отношение на третата искова претенция,
ответникът възразява, че договорът за наем е
бил сключен само за стопанската 2015/2016г., след което е прекратен и ответникът е прекратил
обработването на посочените земи.
Ответникът оспорва
начина на определяне на претендираните суми, като твърди че е неясен механизмът
на тяхното начисляване.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза.
Основното
оплакване във въззивната жалба се свежда до това, че районният съд е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е дал възможност на
ищеца да представи удостоверение от ОСЗ-Криводол. Настоящият съдебен състав е
приел, че действително е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, поради което с постановеното по реда на чл.267 ГПК Определение №
896/08.11.2019 г. е прието като писмено доказателство постъпилото след
приключване на първоинстанционното производство удостоверение рег.№
РЗС-02-14-1/19.08.2019 г. от ОСЗ-Криводол.
След като
обсъди събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници изх. № 370/22.03.2017г. на Община Мездра е видно, че ищецът К.И.К. е един от законните наследници на П.К.И., б.ж. на гр.Мездра, поч. на 12.02.2017 г.
Безспорно е и обстоятелството, а и от приложения договор за доброволна делба на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията-Враца с вх. № 2182, том III, № 54/21.06.2004г., се установява, че наследодателката П.К.И. е била собственик на посочените в исковата молба земеделски имоти.
С договор за аренда на
земеделска земя от 24.09.2008г. П.К.И. е предоставила на арендатора „АГРО БАТАРЕЯ“ ЕООД два имота: Нива от 17,930 дка, трета категория
земя, в местността „Върховете“, представляващ имот № 046001, и Нива от 18,880 дка, трета
категория в местността „Поляните“, представляващ имот № 074041. Договорът е сключен за срок от
десет стопански години, но е прекратен със споразумение между страните от 16.12.2015 г., което е с нотариално заверени подписи и е вписано в Служба по вписванията.
От приетото като доказателство пред настоящата съдебна инстанция удостоверение рег.№ РЗС-02-14-1/19.08.2019 г. от
ОСЗ-Криводол е видно, че за имот № 046001 - 17,930 дка и имот № 074041 - 18.880
дка в землището на с.***, общ.Криводол, собственост на П.К.И., са подавани
заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ от "АГРО
БАТАРЕЯ" ЕООД с желание за участие в масивите за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ
за следните стопански години: 2014/2015 г. и 2015/2016 г. За стопанската
206/2017 г. по отношение на същите имоти такова заявление е подадено от
"АГРО КП" ЕООД.
С договор за аренда от 15.09.2006г. П.К.И. е предоставила на "АГРО
БАТАРЕЯ“ ЕООД два имота: Нива от
9,385 дка, трета категория земя, в местността „Рътовете“, представляваща имот №
006026, и Нива от 5,550 дка, трета категория земя в местността
„Рътовете“, представляваща имот № 006010. Договорът е с нотариално заверени
подписи и е вписан в Служба по вписванията. В договора е посочено, че се
сключва за пет стопански години.
По делото е
представен и договор за наем
на земеделска земя от 13.03.2015г., в който е отразено, че наследодателката на ищеца П.К.И. предоставя под наем на „АГРО БАТАРЕЯ“ ЕООД следните зедемеделски имоти в
землището на с.***: нива от 5,550
дка, трета категория земя в местността „Рътовете“, представляваща имот № 006010, и нива от 9,385 дка, трета категория земя, в местността
„Рътовете“, представляваща имот № 006026. В договора е посочено, че се сключва за срок от една стопанска година. В исковата молба се твърди, че този договор не е подписан от посочената
като наемодател наследодателка на ищеца П.И., но в подкрепа на тези твърдения
не са ангажирани доказателства.
От приетото като доказателство пред настоящата съдебна инстанция удостоверение рег.№ РЗС-02-14-1/19.08.2019 г. от
ОСЗ-Криводол е видно, че за имот № 006010 - 5.550 дка и имот № 006026 - 9.385
дка в землището на с.***, общ.Криводол, собственост на П.К.И., са подавани
заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ от "АГРО
БАТАРЕЯ" ЕООД с желание за участие в масивите за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ
за следните стопански години: 2014/2015 г. и 2015/2016 г. За стопанската 206/2017
г. по отношение на същите имоти такова заявление е подадено от "АГРО
КП" ЕООД.
Към исковата
молба е приложена нотариална
покана от П.К.И. до „АГРО
БАТАРЕЯ" ЕООД ОТ 18.11.2016г., с която ответникът е
поканен да заплати на
ищцата сумата от 440,76 лева за ползването на имот № 046001 и имот № 074041, както и сумата от
447,99 лева за ползването на имот № 006026 и
имот № 006010, както и лихва
в размер на 10% от задължението – 88,87 лева. Нотариус Е.С., с район на
действие РС-Враца, рег. №598 при НК на РБ, е съставил констативен протокол за
връчването на нотариалната покана, като е посочил, че след като не е бил
открит никой на адреса на дружеството при извършените посещения, е извършил
връчване чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК.
Ответникът е представил списък
от всички имоти от договори на арендатор „АГР БАТАРЕЯ“ ЕООД от
Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ в землището на с. ***, общ.
Криводол на Общинска служба земеделие гр. Криводол към Министерство на
земеделието и храните.
Пред първата инстанция е прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е изчислило, че по договор за аренда от
25.09.2008г. за стопанската 2015/2016г. дължимата рента за двата имота е 441,72
лева и в същия размер за стопанската 2016/2017г. Изчислило е, че дължимата
лихва за забава върху задължението за стопанската година 2015/2016г. е в размер
на 103,19 лева за периода от 16.11.2016г. до 06.03.2019г., а върху задължението
за сотпанската 2016/2017г. лихвата за забава е в размер на 58,40 лева за
периода 16.11.2017г. до 06.03.2019г.
Посочило е също, че дължимата рента за двата имота по договор за аренда
от 15.09.2006г. за стопанската 2015/2016г. е в размер на 448,05 лева, а лихвата
за забава върху него за периода от 16.11.2016г. до 06.03.2019г. е в размер на 104,68 лева. По отношение на
договора за наем от 13.03.2015г. е посочило, че дължимият наем за двата имота
за стопанската 2016/2017г. е в размер на 448,05 лева и за стопанската година
2017/2018г. е в размер на 448,05 лева. Лихвата за забава върху вземането за
стопанската 2016/2017г. е в размер на 59,25 лева за периода от 16.11.2017г. до
06.03.2019г., а върху задължението за стопанската 2017/2018г. е в размер на
13,82 лева за периода от 16.11.2018. до 06.03.2019г.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І. По първия осъдителен иск за сумата 883,44
лв.
С исковата
молба и с допълваща я молба от 21.03.2019 г. ищецът
е въвел като предмет на правния спор дължимостта на обезщетение в посочения размер за задържане и ползване
без основание от ответника през стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. на Нива от
17,930 дка, трета категория земя, в местността „Върховете“, представляваща имот № 046001, и Нива от 18,880 дка, трета
категория в местността „Поляните“, представляваща имот № 074041, след прекратяването на Договор за аренда от 24.09.2008 г. При така въведения
от ищеца предмет на правния спор, искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 30, ал. 3 ЗАЗ вр. чл.55 ЗЗД.
За
уважаването на тази претенция ищецът следва да докаже, че е бил сключен договор
за аренда на посочените земеделски имоти, че този договор е бил прекратен,
както и че след прекратяването на договора имотите не са върнати на
арендодателя, респ. на неговите наследници, а ответникът е продължил да ползва
същите.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че между наследодателката на ищеца П.И. и ответника
"АГРО БАТАРЕЯ" ЕООД на 24.09.2008 г. е бил сключен аренден договор за посочените земеделски имоти. Този договор е бил сключен за срок от десет стопански години, но по общо съгласие на страните е
прекратен с писмено споразумение от
16.12.2015г., сключено във формата, предвидена
в разпоредбата на чл.27, т.3 ЗАЗ.
Исковата претенция е за заплащане на обезщетение за ползването на имотите
без основание през стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. Както бе посочено, в тежест на ищеца е да докаже
положителния факт на продължилото от страна на ответника ползване на имотите
след датата на прекратяването на договора - 16.12.2015 г. до края на
стопанската 2015/2016 г. и през следващата стопанска 2016/2017 г.
Единствената индикация за ползване на
имотите от ответника през стопанската 2015/2016 г. се съдържа в приложеното пред
настоящата съдебна инстанция удостоверение рег.№ РЗС-02-14-1/19.08.2019 г. от
ОСЗ-Криводол, в което е отразено, че за имот № 046001 - 17,930 дка и имот №
074041 - 18.880 дка в землището на с.***, общ.Криводол, собственост на П.К.И., е
подадено заявление по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ от "АГРО
БАТАРЕЯ" ЕООД с желание за участие в масивите за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ
за 2015/2016 г. Подаването на такова заявление само по себе си не може да бъде
прието като достатъчно доказателство за ползване на имота през тази стопанска
година. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2 ППЗСПЗЗ, подаването на заявление
по ал.1 на същата разпоредба от ползвател на земеделски земи за участие в
споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ
се извършва в срок до 31 юли и важи за следващата стопанска година.
Следователно заявлението за ползване на имотите по договора за аренда през
стопанската 2015/2016 г. е било подадено от ответника не по-късно от 31.07.2015
г., т.е. по време, когато сключеният с наследодателката на ищеца договор за
аренда от 24.09.2008 г. все още не е бил прекратен и имотите са ползвани от
ответното дружество въз основа на годно правно основание. Липсват каквито и да
са доказателства, че след прекратяването на договора ответникът не е изпълнил
задължението си по чл.30, ал.1 ЗАЗ да върне имотите и е продължил да ползва
същите. Тъкмо напротив, от представеното от ответника извлечение от Регистъра
на ОСЗ-Криводол относно имотите в землището на с.***, ползвани от арендатора
"АГРО БАТАРЕЯ" ЕООД към 20.06.2016 г., т.е. по време на стопанската
2015/2016 г., е видно, че не са посочени като ползвани от ответника имотите по
договора за аренда от 24.09.2008 г.
Що се касае
до стопанската 2016/2017 г., от удостоверение рег.№ РЗС-02-14-1/19.08.2019 г.
от ОСЗ-Криводол е видно, че по отношение на същите имоти заявление по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б,
ал.3 ЗСПЗЗ е подадено не от ответника, а от друго дружество - "АГРО
КП" ЕООД, т.е. липсват каквито и да са доказателства, че ответникът е
продължил да ползва тези имоти през този период.
При това
положение настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл.30, ал.3 ЗАЗ вр.чл.55 ЗЗД за сумата 883,44
лв., представляваща обезщетение за ползването от ответника
без
правно основание на собствените на наследодателката на ищеца земеделски земи:
имот
№ 046001 - нива с площ 17,930 дка в
местността „Върховете“ в землището на с. *** и имот № 074041 - нива с площ 18,880 дка, през стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г., следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
ІІ. По втория осъдителен иск за сумата 448,05
лева.
С исковата
молба ищецът е въвел като предмет на правния спор
дължимостта на арендни плащания по
сключен с наследодателката на ищеца договор за аренда от 15.09.2006 г. за
стопанската 2015/2016г. за земеделски имоти
в землището на с. ***: имот № 006026 -
нива с площ 9,385 дка в местност „Рътовете“ и
имот № 006027 - нива с площ 5,550 дка в
местността „Рътовете“. Доколкото в
обстоятелствената част на исковата молба не са наведени твърдения за наличие на
прекратен договор и дължима сума във връзка с неправомерно задържане на процесните
земи от страна на арендатора след прекратяването, то правната квалификация на предявения иск е чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.2, ал.1 и чл.8, ал.1
ЗАЗ.
За
уважаването на тази претенция ищецът следва да докаже сключването на валиден
договор за аренда на посочените земеделски имоти, по силата на който ответникът
дължи заплащане на аренда за посочения период и в посочения размер.
От събраните
по делото доказателства се установи, че между наследодателката на ищеца П.И. и
ответникът е сключен договор за аренда
от 15.09.2006г. за имоти: Нива от 9,385 дка, трета категория земя, в местността
„Рътовете“, представляваща имот № 006026, и Нива от 5,550 дка, трета категория земя в
местността „Рътовете“, представляваща имот № 006010. Този договор обаче е сключен за пет стопански години и е прекратен с изтичането на
договорения срок съгласно клаузата на чл.7, т.1 от договора, т.е. на 15.09.2011
г. Следователно към процесния период
- стопанската 2015/2016 г. между страните вече не е действал посочения договор
за аренда от 15.09.2006 г., по силата на който ответникът да дължи арендни
плащания в претендирания размер. Съдът няма правомощие да
квалифицира претенцията на ищеца за периода след датата на изтичане на срока на
договора за аренда по чл. 30, ал. 3 ЗАЗ, тъй като това би било
произнасяне по непредявен иск, което е недопустимо.
Съгласно заложения в разпоредбата на чл.6 ГПК основен
принцип на диспозитивното начало, предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определя от ищеца, поради което съдът е
длъжен да квалифицира правния спор само
и единствено въз основа на наведените от ищеца обстоятелства, на които се
основава претенцията му. При изложени в
исковата молба твърдения за дължими арендни плащания въз основа на договор за
аренда от 15.09.2006 г., съдът трябва да изследва единствено обстоятелството
дали този договор е имал действие в процесния период - стопанската 2015/2016
г., а въпросът дали са върнати процесните земи след изтичане срока на този договор
се явява неотносим към повдигнатия правния
спор, предмет на разглеждане в настоящето дело.
При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за сумата 448,05
лева, представляваща дължимо от ответника
арендно плащане по сключен с наследодателката на ищеца договор за аренда
от 15.09.2006 г. за стопанската 2015/2016г. за земеделски имоти в землището на с. ***: имот
№ 006026 - нива с площ 9,385 дка в местност
„Рътовете“ и имот № 006027 - нива с площ 5,550 дка в
местността „Рътовете“, следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен. Изводите за неоснователност на тази втора исковата
претенция се потвърждават и от обстоятелството, че в исковата молба при
посочване на обстоятелствата, на които се основава третата искова претенция,
самият ищец посочва, че по отношение на същите имоти на 13.03.2015 г. е сключен
договор за наем от 13.03.2015 г., представен пред ОСЗ-Криводол.
ІІІ. По третия осъдителен иск за сумата 896,10
лева.
С исковата
молба ищецът е въвел като предмет на правния спор
дължимостта на наемни плащания по договор
за наем от 13.03.2015 г.
за стопанските години 2016/2017г. и 2017/2018г. за земеделски имоти
в землището на с. ***: имот №00610 -
нива с площ 5,550 дка в местността „Рътовете“ и имот № 00626 - нива с площ 9,385 дка в местността
„Рътовете“.
Правната
квалификация на предявения иск е чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.228, ал.1 и чл.232, ал.2 ЗЗД.
За
уважаването на тази претенция ищецът следва да докаже сключването на валиден
договор за наем на посочените земеделски имоти, по силата на който ответникът
дължи заплащане на наемна цена за посочения период и в посочения размер.
От събраните по делото доказателства се установи, че между наследодателката на ищеца П.И. и ответникът е
сключен договор за наем на земеделска
земя от 13.03.2015г., по
силата на който са предоставени под наем на „АГРО БАТАРЕЯ“ ЕООД следните зедемеделски имоти в
землището на с.***: нива от 5,550
дка, трета категория земя в местността „Рътовете“, представляваща имот № 006010, и нива от 9,385 дка, трета категория земя, в местността
„Рътовете“, представляваща имот № 006026. В исковата молба се твърди, че договорът не е подписан от наследодателката
на ищеца, но не е извършено оспорване на истинността му и не са ангажирани
доказателства за оборване авторството на документа. Освен това ищецът
претендира заплащане на посочената в този договор наемна цена, а не обезщетение
за ползването на посочените в договора имоти без основание. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че между наследодателката на ищеца и ответника е бил
сключен валиден договор за наем.
В договора е посочено, че се сключва за срок от една стопанска година 2015/2016 г. и същият е прекратен с изтичането на договорения срок съгласно клаузата на
чл.7, т.1 от договора. Исковата претенция обаче обхваща стопанските 2016/2017 год.
и 2017/2018 год., през които договорът вече не е имал действие, поради
което предявеният иск се явява изцяло неоснователен. Въпросът кой е ползвал
земите през процесния период се явява неотносим към повдигнатия от ищеца
предмет на спора по съображенията, изложени при разглеждането на втория иск.
Все пак за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приетото пред настоящата съдебна инстанция
удостоверение рег.№ РЗС-02-14-1/19.08.2019 г. от
ОСЗ-Криводол е видно, че за имот № 006010 - 5.550 дка и имот № 006026 - 9.385
дка в землището на с.***, общ.Криводол, е подадено заявление по чл.70, ал.1
ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ от "АГРО БАТАРЕЯ" ЕООД с желание за
участие в масивите за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ за стопанската 206/2017 г. не от
ответника, а от трето лице - "АГРО КП" ЕООД.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Като е достигнал
до същите крайни изводи и е отхвърлил исковете, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
въззиваемото дружество "АГРО БАТАРЕЯ" ЕООД, поради което въззивникът
следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 400,00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съгласно приложения
договор за правна защита и съдийствие и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 702/09.08.2019 г. по гр.д.№ 808/2019 г. на
Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К.И.К., с ЕГН ********** и
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "АГРО БАТАРЕЯ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.Враца, ул.***, представлявано от управителя А.Г.Ц., сумата
400,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........