Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №   545

 

Гр. Сливен, 10.12.19 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, трети наказателен състав, в публично заседание на единадесети декември  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

при секретаря И.Ж., след като разгледа докладваното от председателя НАХД № 1303 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от ЕООД”…..” с Булстат ….. против НП издадено от Началник ОО „КД-ДАИ”-гр. Сливен, с което на жалбоподателя  на основание чл. 96г,ал.1,предл.2 от   ЗАП е наложено административно наказание – имуществена санкция  в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. чл. 7а,ал.2, пр.последно от  ЗАП в вр с чл.8,ал.1 от Наредба №36 от 15.05.06 на МТ.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща представител,който моли за отмяна на НП ,поради маловажност  на нарушението.

 В с.з.административно – наказващият орган, редовно призован не изпраща свой представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

  На 01.08.2019 г. около 13:45 ч. в гр. Сливен, е извършена проверка за периода от 01.02.19г. до 30.04.19г. на дружеството –жалбоподател с лиценз №4066 за извършване на международен превоз на товари ,като било установено,че превозвачът е допуснал да се извърши международен превоз на товари в периода от 16.04.19г. до 30.04.19г. на територията на ЕС с автомобил марка Волво ФХ с рег № СН 2213АТ , категория N3 с водач Димитър Д. с ЕГН **********,който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152 ,ал. 1 т. 2 от ЗДП .

 В хода на проверката и след преглед на  записите от картата за дигитален тахограф на водача  било установено,че  притежава удостоверение за психологическа годност с № 357443,валидно до 15.04.19г.,като същият се е явил на ново изследване на 25.05.19г.

           Въз основа на горепосоченото АНО е  съставил АУАН  и на основание чл. 96г,ал.1,предл.2 от   ЗАП  с НП му е наложено  административно наказание – имуществена санкция  в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. чл. 7а,ал.2, пр.последно от  ЗАП в вр с чл.8,ал.1 от Наредба №36 от 15.05.06 на МТ.

 

         Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено ,поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството -жалбоподател е  извършил описаното в НП административно нарушение.

 Безспорно се установи, че на  01.08.2019 г. около 13:45 ч. в гр. Сливен, е извършена проверка на дружеството –жалбоподател за периода от 01.02.19г. до 30.04.19г. Установено е,че дружеството –жалбоподател притежава  лиценз №4066 за извършване на международен превоз на товари, както и,    че превозвачът е допуснал да се извърши международен превоз на товари в периода от 14 дни , а именно от 16.04.19г. до 30.04.19г. на територията на ЕС с автомобил марка Волво ФХ с рег № СН 2213АТ , категория N3 с водач Д. Д. с ЕГН **********,който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152 ,ал. 1 т. 2 от ЗДП .

 Горепосоченият извод се налага безспорно ,въз основа на събраните по делото доказателства ,включително и въз основа на извършения преглед от страна на проверяващите  на  записите от картата за дигитален тахограф на водача .По делото е установено и обстоятелството,че водачът е притежавал   удостоверение за психологическа годност с № 357443,валидно до 15.04.19г.,както и,че същият се е явил на ново изследване на 25.05.19г.

          Така посочените  обстоятелства са безспорно доказани  от свидетелските показания на разпитания  в с.з. служител на ДД”АА”-гр.Сливен, който като актосъставител е извършил проверката и е написал АУАН . Неговите показания се допълват от тези на разпитаните по делото двама свидетели , чиито показания са безпротиворечиви и взаимно се допълват. Съдът дава вяра на събраните по делото писмени доказателства,приобщени по съответния ред.

       В настоящия казус, обаче ,съдът счита ,че АНО неправилно е счел ,че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен случай“ като при съставяне на НП макар да е вписал ,че липсват такива не е посочил каквито и да е съждения в подкрепа на този извод.

В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.

При отчитане налице ли е маловажен случай, съдът  извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства, а именно, че се касае за липса на валидно удостоверение за кратък срок от 14 дни ,както и факта ,че към момента на изтичане на срока му водачът се е намирал извън РБ и е бил в субективна невъзможност да се яви на преглед. Това обстоятелство,ведно с факта,че се касае за нарушение  извършено за първи път  мотивира ,съдът да счете ,че деянието за което е ангажирана отговорността на дружеството представлява „маловажен случай“.

Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на наказателно постановление. Действително обществените отношения, които регулира ЗАП, са от особена важност, но това не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид нарушения и може да бъде основание административнонаказващия орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай.

 

           

Ръководен от гореизложеното и на осн. Чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

        ОТМЕНЯ НП № 40-0000053/19 г. на Началник ОО „КД-ДАИ”-гр. Сливен,  с което на жалбоподателя  ЕООД”…..” с Булстат …..     е наложено административно наказание на основание чл. 96г,ал.1,предл.2 от   ЗАП  , а именно имуществена санкция  в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. чл. 7а,ал.2, пр.последно от  ЗАП в вр с чл.8,ал.1 от Наредба №36 от 15.05.06 на МТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: