№ 457
гр. Благоевград, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200500566 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
Р. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Р., обл. Благоевград, ул. „***“ №
13 против Решение № 54/23.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1218/2021 г. по
описа на РС- Р., с което е отхвърлен като неоснователен иска на
жалбоподателката за признаване за установено, че не дължи на Община Р.
сумата в размер на 150,00 лв., поради изтекла давност и прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ
Г.Ц..
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост,
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на
районния съд.
Твърди се, че в обжалваното решение е налице абсолютна
неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде изведена по пътя на
тълкуването, неяснота в съображенията на съда.
Изтъква се, че в съдебното решение съдът е направил признание, че
предявеният иск не му е подведомствен, но въпреки това го е разгледал по
същество, което прави решението нищожно.
Прави се искане за отмяна на Решение № 54/23.03.2023 г., постановено
по гр.д. № 1218/2021 г. по описа на РС- Р..
Препис от въззивната жалба е връчен на Община Р. на 11.05.2023 г.,
която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, не е депозирала
1
отговор. В с.з. процесуалният представител оспорва депозираната жалба,
моли за потвърждаване на атакуваното решение.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира
следното:
Производството пред РС-Р. е било образувано по искова молба,
депозирана от Р. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Р., обл.
Благоевград, ул. „***“ № 13 против Община Р., ЕИК ***, с адрес: гр. Р., ул.
„***“ № 1, представлявана от К.Г. – кмет, с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
ответната община сумата от 150,00 лв., формирана както следва: 50,00 лв. –
дължими ТБО за 2015 г., 50,00 лв. – дължими ТБО 2016 г. и 50,00 – дължими
ТБО за 2017 г., поради прекратяване на изпълнителното производство и
изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че ищцата е получила уведомление от ЧСИ
за наложен запор на пенсията по изп. дело № ***. Сочи се, че сумата от
150,00 лв., формирана както следва: 50,00 лв. – дължими ТБО за 2015 г., 50,00
лв. – дължими ТБО 2016 г. и 50,00 – дължими ТБО за 2017 г., е погасена по
давност поради изтичане на 5 годишен давностен срок.
В отговора на исковата молба ответникът Община Р. е изложил доводи
за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, както и
за неоснователност поради доброволно плащане на задълженията.
С атакуваното Решение № 54/23.03.2023 г. е отхвърлен като
неоснователен иска на Р. Г. Т. против Община Р. за признаване за установено,
че не дължи на Община Р. сумата в размер на 150,00 лв., поради изтекла
давност и прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително
дело № *** по описа на ЧСИ Г.Ц..
Видно от материалите по изп. дело № 845/2018 г. по описа на ЧСИ Г.Ц.,
същото е образувано по молба вх. № 11766/31.07.2018 г. от Община Р..
Страни по изпълнителното дело са: взискател Община Р. и длъжник Р. Г. Т..
Изпълнителното производство е образувано въз основа на Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 636-2412/23.09.2014 г.,
с който са установени задължения за данъци и такси към 23.09.2014 г. на Р. Г.
Т. за периода 2009 г. -2013 г. в общ размер на 112,26 лв.
С писмо от 31.08.2018 г. взискателят Община Р. е уведомил ЧСИ, че
длъжникът по изпълнителното дело Р. Г. Т. е изплатила изцяло задълженията
по акта и моли изпълнителното дело да бъде прекратено. Към молбата е
приложена приходна квитанция за заплатените задължения.
ЧСИ е изпратил до длъжника Р. Г. Т. писмо изх. № 17518/28.09.2018 г.,
с което уведомява длъжника, че следва да внесе сумата в размер на 193,50 лв.
с ДДС- разноски по изпълнителното дело. На 20.01.2020 г. от помощник ЧСИ
е съставен протокол, с който се констатира, че длъжникът по изпълнителното
дело не е заплатил дължимите такси в размер на 193,50 лв. с ДДС, за да бъде
прекратено изпълнителното дело, поради което е постановено извършването
на справка в регистъра на БНБ за наличните банкови сметки на длъжника и
2
налагане на запор. На 08.07.2021 г. ЧСИ е наложил запор на вземания на
длъжника от „***“ АД.
В съдебната практика и в правната теория се приема, че искът по чл.
439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на
материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява
съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава
тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК.
Правнолегитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК се явяват страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното
производство твърди погасяване по давност изцяло или частично на правото
на принудително изпълнение на вземането, предмет на делото, чийто носител
е ответникът - взискател в производството. По своя характер искът е
отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не
дължи престацията, предвид настъпили след приключване на съдебното
дирене факти. Правният интерес от предявяване на установителен иск е
винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да
бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва
да е налице при всяко положение на делото.
При съобразяване посоченото, в хипотезата на иск по чл. 439 ГПК е
необходимо да е налице започнало и висящо изпълнително производство, по
което именно длъжникът и ответникът да са страни. Този извод се налага
както от систематичното място на посочената разпоредба в ГПК, така и от
текста, в ал. 1 на който се посочва изрично, че длъжникът може да оспори
именно изпълнението. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, ако бъде представено влязло в сила решение, с
което е уважен искът по чл. 439 или 440. При съобразяване цитираните
разпоредби в тяхната взаимовръзка ясни са смисълът и приложимостта на
уредената по чл. 439, ал. 1 ГПК защита, а именно длъжникът в едно висящо
изпълнително производство да препятства реализиране на принудително
изпълнение, правото за което е вече погасено.
Относно събирането на публичните вземания чл. 163, ал. 1 ДОПК
предвижда това да става по реда на ДОПК, но има и изключения- ако в закон
не е предвидено друго. Чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 9б ЗМДТ предвижда
възможност за избор на реда на принудителното събиране на данъците и
таксите по този закон: от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от
съдебен изпълнител по реда на ГПК.
В случая, видно от постъпилото копие от изп. дело № 845/2018 г. по
описа на ЧСИ Г.Ц. сумите, предмет на изпълнителното производство, са
погасени от длъжника изцяло и висящността на производството е по повод
неплатени разноски от длъжника. Видно от писмо вх. № 13098/31.08.2018 г.
задълженията по Акт № 636-2412/23.09.2014 г. за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци са изцяло погасени от длъжника на 24.08.2018 г., както
и дължимите суми за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са изцяло заплатени
доброволно на 16.11.2021 г.
3
Правният интерес на ищеца да търси защита срещу принудително
събиране на едно вземане, за което правото да бъде принудително изпълнено
се е погасило по давност, изначално е свързан с установяването на такива
действия на кредитора, с които същият да претендира, че разполага с подобно
право, изразени в конкретно поведение, било то и в бездействие по започнало
и висящо изпълнително производство, без предприемане на действия по
прекратяването му след изтичане на погасителната давност. Ищецът няма
интерес да бъде признато, че правото на принудително изпълнение е погасено
по давност след като вече е погасено чрез изпълнение и поради това, че
евентуално решение, с което се уважи искът, не би имало нито изпълнителна
сила, нито би осигурило на ищеца възможност да иска прекратяване на
изпълнението по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
На следващо място, сумите, чиято недължимост се претендира, не са
предмет на изп. дело № 845/2018 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., поради което
липсва правен интерес от предявяване на иска.
Наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск е
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за която
съдът е длъжен да следи служебно. При изложените фактически твърдения в
исковата молба, ищецът няма интерес да предявява иск по чл. 439 ГПК,
доколкото сумите, посочени в исковата молба не са предмет на
изпълнителното производство и са заплатени доброволно, а сумите, за които е
образувано изпълнителното производство, са заплатени изцяло от ищеца.
Както се посочи по-горе, висящността на изпълнителното производство е по
повод неплатени разноски от длъжника.
Изложените съображения за липса на правен интерес от предявения
установителен иск- абсолютна процесуална предпоставка за съществуването
на правото на иск и оттам неговата допустимост предпоставят
недопустимостта на производството, образувано въз основа на депозираната
искова молба. Обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили,
а производството по делото следва да бъде прекратено.
Приемайки недопустимостта на атакуваното решение, съдът намира, че
не следва да обсъжда и оплакванията във въззивната жалба, които са
свързани с нарушения на материалния закон.
Страните са поискали присъждане на разноски пред настоящата
инстанция. На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер
на по 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред
районния съд и пред настоящата инстанция.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 54/23.03.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1218/2021 г. по описа на РС- Р. и ПРЕКРАТЯВА
4
производството по делото.
ОСЪЖДА Р. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Р., обл.
Благоевград, ул. „***“ № 13 да заплати на Община Р., ЕИК ***, са адрес: гр.
Р., ул. „***“ № 1, представлявана от В.Г. – кмет сумата от 200,00 лева (двеста
лева), представляваща юрисконслутско възнаграждение за производството
пред районния съд и пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5