Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260291 29.04.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав,
в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16249 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд против О.А.П., ЕГН **********, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“,
вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на ******** г., в гр. П.,
настъпило ПТП по вина на ответника, управлявал л.а. „Опел Фронтера“ с ДК №*****,
като предприел маневра ляв завой, отнел предимството на правомерно движещия се
л.а. „Ауди А3“, ударил го и причинил материални щети, след което напуснал
мястото на произшествието.
Управляваното от ответника МПС било без задължителна
застраховка ГО.
По образуваната преписка по щета № *******/****.2016
г., ищецът платил обезщетение на увредения от 1512 лева.
Въпреки, че бил поканен да възстанови сумата, плащане
не постъпило. Моли се за присъждане на 1512
лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 04.12.2020 г. до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, е
подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер.
Възразява ответникът да е бил собственик на МПС; нанесените щети не били
установени, както и начинът, времето и мястото на настъпване на ПТП; липсвали
доказателства за причинна връзка между събитието и увредите. Моли за отхвърляне
на иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на предявения иск, в
тежест на ищеца е да докаже настъпилото ПТП по вина на ответника, който е
управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
причинените на увреденото МПС щети и техния размер, причинната връзка между
механизма на ПТП и нанесените щети, обстоятелството, че е заплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер, т.е. по основание и размер
претенцията си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване,
както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане и възраженията си в отговора, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
На
основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че: по преписка по щета № **********.2016 г., ищецът е платил обезщетение на
увредения от 1512 лева /вж. доклада/.
За процесното ПТП е съставен протокол от
25.03.2016 г. Отразено е, че на 17.01.2016 г., настъпва инцидент, при който са
нанесени увреди по МПС „Ауди А3“ – предна броня,
капак, 2 бр. предни фарове, 2 бр. калници, радиатор и др. Посочено е, че
ответникът – като участник 1 /виновен водач/ - не може да посочи водача, който
– при завиване наляво на кръстовище е отнел предимството на насрещно движещото
се увредено МПС, причинил е ПТП с материални щети и е напуснал мястото на
произшествието. На ответника е издаден АУАН и НП – влязло в сила /необжалвано/
за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ – че на процесната дата като собственик
на л.а. „Опел Фронтера“ с ДК № ******* – няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка ГО.
Протоколът за
ПТП съдържа подпис за ответника, който не е оспорен откъм авторство – няма отразени
възражения или оспорвания. За неговия автомобил също са отразени настъпили щети
по десни врата, калник, праг.
По
отношение на възприетите от съставителя факти, както и видимите щети по
автомобилите, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла
на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел,
поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила. Ответникът е подписал документа, а доколкото протоколът
удостоверява неизгодни за него факти – че признава ПТП да е настъпило на
сочената дата, с участие именно на притежавания от него л.а., че са налице
описаните щети по двете МПС; че като собственик не може да посочи кой е
допуснал произшествието, след което е и напуснал мястото на инцидента, същият
се ползва с доказателствена сила за тях против страната.
Следва
да бъдат съобразни и дадените писмени обяснения от ответника /л.91/, в които
сочи, че на 17.01.2016 г. съпругата му открила притежаваното от него МПС силно
ударено, за което му било съобщено.
По делото не е спорно, установява се
както от представената справка от база данни на информационния център към
ищеца, така и от публично достъпната информация за това в интернет сайта на ГФ,
че управляваното от ответника МПС е нямало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
От
документите по преписката по щета се установява, че собственикът на увредения
автомобил е подал уведомление до ищеца с искане за плащане на обезщетение за
нанесените вреди от ПТП, като след извършване на оглед, изготвяне на доклад по
щета и ТЕ, е определено и платено такова в размер на исковата сума, предвид
констатирана тотална щета на МПС„Ауди
А3“ /в т. см. и уд. от МВР – л.6 за
прекратяване регистрацията на МПС/.
Относно
механизма на инцидента, по делото са ангажирани гласни док. средства, чрез
разпит на св. Б. /собственик на увреденото МПС/ - без дела и родство със
страните. Разказва за процесното произшествие, при което съпругата му
управлявала МПС, а той бил на пасажерското място. На кръстовище в кв. **********
в гр. П., се движели на зелен сигнал на светофарната уредба, при което джип
марка „Опел Фронтера“ засякъл пътя, искал да направи обратен завой, до последно
чакал, но, когато МПС на свидетеля приближило кръстовището, подал газ, засякъл
го, не го пропуснал и настъпил удар. Виновният водач продължил 20 метра надолу
и избягал, напуснал мястото на сблъсъка. Позвънили на тел. 112, дошъл
полицейски патрул, имало щети по МПС на свидетеля. Започнало издирване на
другото МПС, след което водачът бил установен. Впоследствие, ГФ платил на
свидетеля обезщетение около 1600 лева за вредите по автомобила му.
Съдът
кредитира показанията, тъй като са ясни, преки, последователни, логични, не
противоречат на други събрани доказателства, проследими са и няма причина да не
бъдат ценени.
Според
приетата по делото САТЕ, която се приема като компетентно изготвена, при
механизма на произшествието е възможно да бъдат повредени посочените детайли от
ищеца, като е налице причинна връзка между механизма и вредите. Доколкото се
касае за икономически тотална щета, пазарната стойност след приспадане
стойността на автомобила, предаден за скрап, е 3956 лева.
При
така събраните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при
взаимовръзка, съдът намира твърденията на ищеца за доказани, съответно – иска
за основателен.
Явно
е и според съда доказано с категоричност – от протокола, подписан, неоспорен;
непосредствени св. показания; извънсъдебно изявление за знание за вреди на
самия ответник; съставени и необжалвани АУАН и НП относно липсата на ГО към
датата на ПТП, че произшествие на процесната дата е настъпило, с участието
именно на сочените в протокола МПС, едно от които собственост на ответника, при
което са причинени материални щети и на двата л.а., а на този, за който е
платено обезщетение – и тотална щета, при което – неизползваемо, с прекратена
регистрация. Установява се също така с категоричност, че водачът на МПС на
ответника е напуснал мястото на произшествието, въпреки настъпилия удар и
причинени щети и на двете МПС.
ПТП
е причинено именно по вина на този водач, който не е пропуснал насрещно
движещото се МПС „Ауди А3“. Дали става дума за предприемане на маневра завой наляво
или обратен завой, в случая няма съществено и решаващо значение за тези изводи
и самия механизъм /който е установен от св. показания по делото/, т.к. и в
двата случая – водачът, предприемащ маневрата, е извършил нарушения на чл. 37,
ал. 1, респ. чл. 38, ал. 2 ЗДвП /предвиждащи идентични задължения при двете
маневри – за пропускане на насрещно движещите се ППС, което в случая не е
сторено/.
Освен
горните нарушения, са налице и такива на: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – с
поведението си водачът е бил длъжен да не създава опасности и пречки за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди; чл.25, ал. 1 ЗДвП – предприемайки
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, водачът
е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
Отделно,
след причиняване на ПТП е и напуснал мястото на произшествието, при което е
нарушил и задълженията си по чл. 123, ал.1, т.1 и т.3, б.а и сл. ЗДвП, като е
причинил такива вреди на другото МПС, довели до тотална щета.
С
оглед горното, съдът приема за доказано неправомерно и виновно поведение на
водача на МПС „Опел Фронтера“, причинил ПТП с имуществени вреди, предвид
нарушаване правилата на ЗДвП и Правилника към него.
Що
се касае до отговорността на ответника, според настоящия състав, именно той е
материалноправно пасивно легитимиран да отговаря по иска. От една страна, по
делото не се доказва с категоричност възражението в УС на особения представител,
че по време на инцидента, е бил в чужбина. По приложеното АНД № 8027/2016 г. на
ПРС има единствено копие на международен паспорт с печати, които по никакъв
начин не доказват с необходимата категоричност, че ответникът е бил в чужбина и
не се е върнал. Следва да се има предвид, че свидетелски показания, дадени в
друго производство, вкл. обективирани в писмена форма, са недопустимо
доказателствено средство в настоящия процес, при което не се обсъждат, нито
вземат предвид приобщени такива в пр. по АНД или писмени обяснения на
свидетели, приобщени към преписката по наст. дело. Важи принципът за
непосредственост при събиране на доказателства. Поради горното, надлежно
доказване на твърдението за пребиваване в чужбина, не се приема да е извършено.
Освен
изложеното и дори да се приеме гл.т., че ответникът е бил в чужбина, то
отговорността за регресното вземане отново е негова, по аргумент от чл. 188,
ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
Ответникът
е собственик на увреждащото МПС, съгласно собствените му изявления за този
факт, така и според справката от централна база данни КАТ /л.32 гръб АНД/. Като
такъв той е и подписал протокола за ПТП. Като собственик е бил длъжен да осъществява
надзор над вещта. Така и общото задължение по чл. 50 ЗЗД.
Дори
самият той да не е причинил ПТП, то друг водач, управлявайки неговия автомобил,
Е. След като не може да го посочи, именно той като собственик следва да понесе
отговорността за причинените вреди и съответно платеното обезщетение.
По
делото няма ангажирани доказателства, от анализа на които да се изключи
отговорността му. Не е положил дължимата грижа и съответен надзор, при което и
неблагоприятните последици са за него. От собствените му обяснения е видно, че е бил наясно с настъпили вреди по
собственото му МПС, но въпреки това не е уведомил никого, вкл. органите на МВР
– евентуално за противоправно ползване и впоследствие връщане на МПС от трето
лице или друго, за да се извърши и съответна проверка. Липсва каквато и да е
активност във връзка с щетите, макар да е имало знание за наличността им.
Да
се приеме, че следва да бъде освободен от отговорност в процесната ситуация, би
означавало да черпи изгодни последици от собственото си неправомерно поведение,
т.к. по закон – чл. 188 ЗДвП – той има задължение да посочи кому е предоставил
ползването на МПС и след като не е могъл да го стори, макар вещта да е негова,
следва да понесе и отговорност за настъпилите вреди.
Видът
и размерът им е доказан от САТЕ и писмените доказателства. Според ВЛ стойността
на щетата е в много по – висок размер от платеното обезщетение на увредения, но
доколкото обемът на регресното право се определя от размера на действителните
вреди, но не повече от извършеното плащане, на ищеца се дължи исковата сума.
Налице
са доказани всички елементи от ФС на претенцията, при което същата следва да
бъде уважена. Основание за възникване на регресното вземане именно срещу
ответника е налице.
За
пълнота и относно възраженията в ОИМ и УС. Макар принципно резонни и
обосновани, изразяващи обяснима защитна позиция, доводите на особения представител
за неоснователност на иска не се споделят. Относно собствеността на МПС – са
налице писмени доказателства, както бе посочено /л.6 наст. дело и л. 32 АНД/.
Настъпването на самото събитие е категорично установено от съвкупния анализ на
всички приобщени доказателства и док. средства – писмени и гласни, вкл. на
присъстващ на самото му осъществяване, в т.ч. – неоспорен протокол за ПТП и
влязло в сила НП. Вредите са установени както от отразяването в протокола,
който в тази част се ползва с мат. док. стойност, така и от писмените док. пред
ГФ, САТЕ, св., снимков материал /допустимо доказателство в процеса - електронни документи по см. на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, като
съдържание, съхранявано в ел. форма, по – специално визуален запис/. Всички
елементи от ФС на претенцията са доказани, в т.ч. предпоставките за ангажиране
отговорността именно на ответника. В тази връзка, следва да се посочи, че –
постановеното Решение по АНД, не се ползва със СПН, нито е обвързващо за наст.
съд, чл. 300 ГПК е неприложим. Мотивите не се ползват също със СПН, при което
какво е прието или не за отмяната на друго НП, не ползва настоящото дело, по
което следва да се извърши самостоятелен анализ на приобщените и допустими
доказателства /както се посочи, наст. съд не може да цени и обсъжда св.
показания, събрани по др. дело, напр. на съпругата на ответника, т.к. не са събрани по надлежния ред в наст.
производство, а те са били основа на мотивите за приемане по АНД, че ответникът
е бил в чужбина на процесната дата, което според настоящия състав по наст. дело
всъщност не се доказва/. Ето защо и не следва да се обсъждат по същество доводите
в УС, че имало разминавания и противоречия между гласни док. средства в двете
производства, т.к. анализ и връзка с тези, събрани по АНД, е недопустимо, а
такова е и ценене на писмени обяснения на лица /различни от страните/, които не
са разпитани, док. представляват св. показания в писмен вид, т.е. недопустими
по ГПК доказателства. Поради изложеното и възраженията не могат да бъдат
споделени.
Искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направил е искане,
представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 60,48 лв. – ДТ; 335,84
лв. – възн. особен представител; 200 лева – деп. САТЕ и 20 лв. – деп. свидетел
/изплатен/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 1512 лева /хиляда петстотин и
дванадесет лева/ - представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционния
фонд по щета № *************.2016 г. обезщетение за имуществени вреди на лек
автомобил марка „Ауди А3“ с ДК № ***********, причинени вследствие на ПТП със
собствено на О.А.П. МПС „Опел Фронтера“ с ДК *********, настъпило на **********
г., в гр. П., управлявано без сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 04.12.2020 г. до окончателното
погасяване, както и общо 616,32 лева
/шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***щеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:
IBAN: *** – „Уникредит Булбанк“ АД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ