№ 148
гр. Ихтиман, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840100900 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Т. С.“
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А. - изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ 23Б против Й. СП. ЯНК. с
ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к. ****, обл. С.-град, общ. И., ж.к. „Д.“, бл.
**, вх. Б, ет.1, ап. **, с предявени обективно кумулативно съединени искове
спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца
следните суми:
• 864,54 лева - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода месец 05.2018г. – месец
04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,
• 89,60 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2019г. до 08.04.2021 г.,
• 58,50 лева - главница за дялово разпределение периода от месец
05.2018 г. до месец 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
20.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и
• 10,56 лева – мораторна лихва върху главницата за главницата за
периода от 01.07.2018 г. до 08.04.2021 г.,
за които е издадена Заповед № 104/23.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 577/2021 г. по описа на РС –
Ихтиман.
Претендират се разноски.
В депозиран по реда на чл. 131 ГПК, писмен отговор ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че стойността на
задължението за топлинна енергия е необосновано завишено, като не е
1
съобразено, че с Решение № 15147 от 08.12.2020 г., постановено по адм.д. №
172/2019 г. на ВАС е отменено Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на Комисията за
енергийно и водно регулиране. Излагат се и множество други възражения за
неоснователност на предявените искове.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман,
намира за установено следното:
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 102, том
XIII, рег. № 30495, дело № 2201/2006г., нотариус В. Б., р-н на действие СРС,
вписана под № 302 НК, ответникът Й. СП. ЯНК. е придобил право на
собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 24 находящ се
в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. Б, ет. 1.
От Договор 3274/02.09.2002г. се установява, че ОС на етажната
собственост на сграда с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. А, Б, като във вх. Б
се намира процесният имот, е упълномощила две лица, по силата на Протокол
на ОСЕС от 02.08.2002 г., да сключат договор с „Т. С.“ ООД за индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и
индивидуални сметки на база реално постъпилото количество топлинна
енергия отчетено и фактурирано от „Т. И.“ ЕАД. Ответникът след като
придобил собствеността на процесния имот на 09.11.2007г. подал заявление –
декларация за откриване на партида съгласно ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, както и декларация от същата дата, че ще използва
имота за жилищни нужди до „Т. С.“ АД.
Съобразно представените съобщение към фактура № ********** от
31.07.2019 г., фактура № ********** от 31.07.2020г. и извлечение за Абонат
№ *********, ищецът е начислил за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. сумата от 404.68 лева, а за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020 г. сумата от 461.65 лева. Съгласно изготвената
справка за задължения за периода от месец 05.2018 г. до месец 07.2020 г. за
абонатен номер ********* общият размер на начислените задължения на
абоната възлизат на 1023.20 лева, от които главница в размер на 923.04 лева и
законната лихва за забава в размер на 100.16 лева.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. С.“ АД, публикувани във вестник „Монитор“, брой от
11.07.2016 г. Според чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на издадените фактури за потребеното количество топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2, месечната дължима сума се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечна фактура от продавача След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, се
издават кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителни сметки.
От заключението на приетата съдебно техническа експертиза се
установява, че за процесния период редовно и ежемесечно е доставяна
топлинна енергия в СЕС от „ Т. С.” ЕАД, като отчетените показания по общия
топломер в абонатната станция /АС/ ежемесечно са нанасяни и отразявани по
2
съответния ред за осчетоводяване /табл. 1 в СТЕ/. Разпределена е
топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в
абонатната станция т.е нетна енергия, която съвпада с отразената в
изравнителните сметки. Топломера в АС е минал последващи проверки -
метрологичен контрол, за което били предоставени удостоверения. Също
така, от размера на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния
период за уравнителните сметки /табл. 3/ са посочени и общата стойност и по
отделни пера /компоненти/, както и сумите за топлоенергия, които са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Според експерта, при разпределената топлоенергия на
ответника за всеки отоплителен сезон е спазена методологията утвърдена от
действащата нормативна уредба за разпределение на топлинната енергия през
процесния период. В таблица 2 са посочени изравнителните сметки подадени
от „Т. С.“ ООД към „Т. С.“ ЕАД, като е посочен период и в кои месец са
подадени и на каква стойност.
Установена е разлика между индивидуалните изравнителни сметки и
подадените изравнителни сметки от „Т. С.“ ООД към „Т. С.“ АД за периода,
като размерът е по – малко с 2,84 лева. Монтираният топломер е годен и
съответства на изискванията за употреба. Дяловото разпределение на
топлинна енергия през процесния период е извършвано в съответствие с
нормативната уредба от страна на „Т. С.“ ООД, за което са изложени
подробно мотивирани съображения. По изравнителна сметка в имота на
ответника има отоплителни тела свързани към сградната инсталация. Общо
начислената енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на 3
938,122 kWh, а по главен отчет от 04.06.2020г. и изравнителна сметка в имота
на ответника общо начислената енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г. е в размер на 4 179,847 kWh, като е установена разлика в подадената
информация от „Т. С.“ ЕООД към „Т. С.“ за периода 01.05.2018г. –
30.04.2019г. по – малко от 2,84 лева. Вземанията за топлинна енергия са
начислени в съответствие с Методика към чл. 61 от Наредба 16-334 за
топлоснабдяване и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Съдът кредитира в цялост заключението на СТЕ, тъй като
същото е обосновано, изготвено от компетентно вещо лице и не съдържа
индиции за неправилност.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
няма данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса,
осчетоводени по съдебна договорна сметка ********** за абонатен номер
97467, като за процесния период 01.05.2018г. до 30.04.2020г. общата
стойност на изравнителните сметки е в размер на 26,66 лв. и представлява
разлика за доплащане, която сума е прибавена към първоначалното
задължение на абоната за процесния период, а от изравнителните сметки за
връщане няма погасени задължения извън процесния период. Всичко това е
подробно описано по суми и периоди в констативно-съобразителната част от
експертизата. На основание издадените съобщения към фактурите за
абонатен номер 97467 за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. потребената
топлинна енергия по пера и стойности по прогнозни данни, която е изчислена
съобразно действащите цени на топлинната енергия през процесния период се
установява, че е в размер на 987,92 лева, като в това число за отопление и
подгряване на вода и законна лихва е в размер на 94,95 лева. Дължимите суми
за дялово разпределение са в размер на 58,50 лева и законна лихва в размер
на 10,56 лева. При използване методиката, установена в решение Ц-
3
16/30.06.2016 г., общото задължение и лихва за абонатния номер е 695,45 лв.,
за което данните са представени в приложение № 1а. Размерът на законната
лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава
до дата 08.04.2021 г. общо и за отделните месеци са дадени в Приложените
таблици към експертизата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 149 ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от
дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно,
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.
Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното
отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за
собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
Доказва се по делото и не е спорно между страните, че ищецът има
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
4
топлинна енергия.
От приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 102, том XIII, рег. № 30495, дело № 2201/2006г се установява, че
ответникът Й. СП. ЯНК. е придобил чрез покупко-продажба собствеността
върху процесния недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. Б, ет. 1,
ап. **. Наличието на право на собственост не се оспорва и от ответника.
Изпълнени са изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” АД, публикувани
във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г.
По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният
имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът Й.Я. има
качеството на битов потребител на топлинна енергия в процесния период
доколкото той е собственик на процесния имот. Той е обвързан от договор
при общи условия за продажба на топлинна енергия. Понятието потребител е
изяснено и от задължителната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК
/Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС, I ГО; Решение №
507/22.01.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г. на ВКС, IV ГО; Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, III ГО/. Съгласно дадените
със същите задължителни разяснения собственикът или титулярят на вещно
право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни
тела на общите части на сградата топлинна енергия. Както беше посочено по
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици
за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.
От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че обемът на
доставяната топлинна енергия, формирането на нейната цена, коректното
отчитане на общия топломер, разпределение, което да отговаря на
нормативната уредба, размер на задължението и съответствието му с реално
потребената топлинна енергия. Съдът кредитира заключенията в цялост, тъй
като са логични, обосновани, подробно мотивиране и може да се направи
извод, че са компетентно изготвени. Възраженията на ответника срещу
достоверността им поради използваните от вещите лица на първични
документи, предоставени от ищеца, не се споделят доколкото това е
единствената възможност за проверка на верността на изчисленията на ищеца.
Вещите лица не разполагат с възможност да проверят общия топломер, обема
доставки, разпределение и броя на отоплителни уреди към минал момент.
5
Това би могло да стане въз основа на надлежно изготвени документи, както в
случая. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети
по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи,
които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения
или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в
счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в
архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и
др. /. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър.отделение/. Законодателната идея е вещото лице да
изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като
ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от
страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице.
По делото не се твърди и не се доказва ищецът да е извършвал
плащания за исковия период.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно и претенцията на ищеца за
заплащането й е основателна. Неправилно обаче е изчислена стойността на
незаплатената топлинна енергия за исковия период, тъй като това е
осъществено по утвърдената с решение от 6.7.2017 г. на Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Това е неправилно, както основателно
възразява ответникът, тъй като с Решение № 15147/8.12.2020 г., по адм. дело
№ 172/2019 г., Върховният административен съд, Трето гражданско
отделение е отменил решение № 6511/8.11.2018 г. по адм. дело № 4607/17 г.
по описа на Административен съд -С.-град и вместо него е постановил друго,
с което е отменил решение № Ц-6/7.4.2017 г. на Комисията за енергийно и
водно регулиране, с което считано от 07.04.2017 г. е утвърдено изменение на
пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на
електрическата енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 изр. 2 и чл. 183 АПК
отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица,
независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на
акта. С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е предвидено действие занапред
само на съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт.
Процесното решение № Ц-6/7.4.2017 г. на Комисията за енергийно и водно
регулиране няма такъв характер и по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1
АПК, влезлият в сила съдебен акт за отмяната му като индивидуален
административен акт има обратно действие и отменя последиците от
решението на КЕВР. Следователно неоснователно е твърдението на
ответника, че решението на ВАС има действие само занапред.
Отмененото решение на КЕВР се отнася до исковия период от месец
05.2018 г. до месец 04.2020 г. По отношение на този период от време
решението на ВАС е ирелевантно. Отмененото решение на КЕВР е прието на
7.4.17 г. и съобразно него е проведено ценообразуването на цената на
топлоенергията за процесния обект от датата на приемането му до края на
исковия период - 04.2020 г. За този период главницата и лихвата следва да
бъдат начислени, съобразно цената утвърдена с т. 1 на Решение № Ц-18 от
30.06.2016 г. на КЕВР /вж. в този смисъл Решение № 60146 от 15.07.2021 г. на
6
ВКС по гр. д. № 473/2021 г., IV г. о., ГК./
От заключението на ССчЕ се установява, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода при цена на МВтч. 64,52 лв., съобразно т. 1 от
Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР, е 628,49 лв.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че искът е основателен
за сумата от 628,49 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. - м.04.2020 г., като
следва да бъде отхвърлен до пълния претендиран размер от 864,54 лв., като
неоснователен.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от
20.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Не се споделят възраженията на ответника срещу начина на
ценообразуване. Както беше изложено договорът между страните е възникнал
по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и Общите
условия. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги и начинът на
формирането й, се регулира от ДКЕВР и не може да бъде свободно
договорена от доставчиците и потребителите на тези услуги. Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване
на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т. н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции,
а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите
суми ежемесечно. По конкретното дело ответникът не доказва разлика между
доставена и отчетена топлинна енергия. Напротив допуснатите в хода на
производството съдебни експертизи несъмнено доказват съответствие между
доставена и отчетена топлинна енергия. Обстоятелството, че различни
топлоснабдени обекти в етажната собственост ползват различен обем
топлинна енергия, не представлява формално основание на неправилност на
отчетеното дялово разпределение. Решаващо в случая е, че твърденията на
ищеца относно обема на доставена топлинна енергия се потвърждават от
независимите експертни заключения, приети по делото.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 58,50 лева.
Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са
включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Т.
С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за
главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице е извършвало
дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не
е приета.
Ето защо искът за сумата от 58,50 лева - главница за дялово
разпределение периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на
7
вземането е основателен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на
топлинна енергия за процесния период са приложими Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.
73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от
ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4
на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ
от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРР0/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след
предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса
на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не
твърди и не доказва да е отправил до ответника /вж. Решение от 15.10.2020 г.
по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС, Решение № 261413 от
2.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11348/2019 г., Решение № 261353 от
26.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7577/2020 г., Решение № 262042 от
26.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1748/2020 г. и много др./.
Предвид изложеното искът за вземане за мораторна лихва върху цената
на ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна.
По разноските:
8
Предвид изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената
част от исковете.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в заповедното производство в
размер на 25 лв. държавна такса, присъдено му е и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 50,36 лв.
разноски в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в исковото производство в
размер на 25 лв. държавна такса, 250 лв. депозит на изготвяне на ССчЕ и 741
лв. депозит за изготвяне на СТЕ. Предвид отправеното изрично искане на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Размерът се определя по
преценка на съда, като настоящият състав счита, че доколкото делото е
типово за процесуалния представител за дружеството, не разкрива висока
фактическа и правна сложност, същият не е осъществявал процесуално
представителство посредством явяване в съдебно заседание, то няма
основание за присъждане на по-висок размер. При това положение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сумата от 715,73 лв. разноски в исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
Не се споделят доводите на ответника срещу възможността да бъде
присъждано юрисконсултско възнаграждение в полза на дружеството ищец.
Правото му е изрично регламентирано в разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК и
след отправено надлежно искане за съда не съществува възможност да остави
без уважение искането.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че Й. СП. ЯНК. с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., п.к. ****, обл. С.-град, общ. И., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. Б, ет.1, ап.
** ДЪЛЖИ на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А. А. - изпълнителен
директор сумата от 628,49 лв. – цена на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. - м.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния претендиран размер от 864,54 лева, сумата 58,50 лева - цена за дялово
разпределение периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020г., ведно със законната
лихва от 20.04.2021 г. върху всяка от сумите до окончателното изплащане на
вземанията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземания за сумата от 89,60 лева - мораторна лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2021 г. и за сумата от
10,56 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 08.04.2021 г., за
които вземания е издадена Заповед № 104/23.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 577/2021 г. по описа на РС –
Ихтиман.
ОСЪЖДА Й. СП. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к. ****,
обл. С.-град, общ. И., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. Б, ет.1, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на
9
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А. А. -
изпълнителен директор сумата от 50,36 лв. разноски в производство по
ч.гр.д. № 577/2021 г. по описа на РС – Ихтиман съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Й. СП. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к. ****,
обл. С.-град, общ. И., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. Б, ет.1, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А. А. -
изпълнителен директор сумата от 715,73 лв. разноски в производството по
гр.д. № 900/2021 г. по описа на РС – Ихтиман съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
10