РЕШЕНИЕ
№141
гр.Добрич,26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и седми май през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №161
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
въззивна жалба вх.№4736/23.12.2019г. на Ж.Я.Я. с ЕГН ********** ***, действаща чрез процесуален
представител –адв.К.К.-ВАК,
срещу решение №169/28.11.2019г. по гр.д.№394/2019г.на КРС, с което се ОТХВЪРЛЯ
предявения от него срещу „Енерго Про
Продажби“АД - гр.В., район В.В., В. Т.-Г, бул.„Вл. В.” №***, иск за установяване, че не дължи на ответника
сумата 1489,49 (хиляда четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и
девет стотинки) лева, представляваща цена на незаплатена потребена
електрическа енергия по фактура №
********** от 26.03.2019г. за обект с абонатен №*** и клиентски №*** гр.КаВ., ул.“Г.С.Р.“, №**, и е осъден за разноски.
Обжалваното решение намира за неправилно, постановено при
нарушения на материалния закон, необосновано, тъй като направените правни
изводи не кореспондират с доказателствата по делото. Конкретно, необоснован
намира съдебния акт по въпроса относно наличието на предпоставките за
възникване на правото на ответника служебно да коригира сметката за ел.енергия
чрез начисляване на допълнителна за плащане сума. В тази връзка подробно се
анализират норми, уреждащи процесните
взаимоотношения, извежда се извод за липсата на такова право поради липса на
законово основание за извършената по време на действие на отменените ПИКЕЕ
едностранна корекция, за липсата на основание за ангажиране отговорността му
поради липса на недобросъвестно поведение от негова страна. Излагат се
аргументи за неправилност на решението и предвид неправилни фактически констатации
на съда относно законосъобразността на процедурата по корекция на сметката за
ел.енергия, неправилен извод за доказаност на
неправомерното вмешателство в софтуера за техническо измерване. Иска отмяна на
решението и уважаване на предявения от него отрицателен установителен
иск с присъждане на разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала
писмен отговор по жалбата със становище за неоснователност, обосновано с доводи
и съображения, които по същество се свеждат до съществуването на вземането му
за стойността на начислената за минал период ел.енергия. Подробно се анализират
правни норми и съдебна практика, факти и доказателства по делото и се извежда
извод за надлежно осъществяване на процедурата по корекция, която не е лишена
от законово основание, в който смисъл бил и правилния извод на съда. Иска
потвърждаване на решението с присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 19.12.2019г., въззивната жалба, депозирана на 23.12.2019г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение,
отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК/отстранени са констатираните нередовности относно процесуалната представителна власт на
пълномощника/.
По
повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното си основание от
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е от Ж.Я.Я.
с ЕГН ********** ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД -гр.В.,
за установяване на това, че не дължи на ответника сумата от
1489,49 лева, представляваща цена на незаплатена потребена
електрическа енергия по фактура №
********** от 26.03.2019г. за обект с абонатен №*** и клиентски №*** в гр.КаВ., ул.“Г.С.Р.“, №**.
С атакуваното в цялост решение искът е
изцяло отхвърлен. Въззивната инстанция намира
решението за правилно по следните съображения:
Няма спор, установено е от събраните
доказателства, вкл. заключението на
вещото лице инж. В.Ч., че на 28.11.2017г. от служители на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД е извършена
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/- електромер с ид. №111402166156975, с който се измерва доставената в
имота гр.КаВ.,
ул.“Г.С.Р.“, №**. Според св. С.Г., участвал в проверката като служител на
ответника, при проверката е констатирано активиране на трета тарифа, която не
се визуализира на екрана, съставили протокол, който бил разписан от титуляра на партидата и неговата снаха. При проверката на
СТИ на ищеца са отчетени показанията по първа/нощна/тарифа –1741kwh и по втора/дневна/тарифа-
2612 kwh. Отчетено е наличие на държавна пломба със
сигнатура „М 16”, ведомствена пломба „Energo Pro 2058940“. Електромерът е демонтиран за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол №1202015/28.11.2017г.,
подписан от ищеца и Ж.Я., посочена като снаха, в който е отразено демонтирането
на СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №5084143. Извършена
е метрологична експертиза на електромера от БИМ- РО на ГД”МИУ”-В.. Резултатите
от експертизата са обективирани в констативен протокол
№780/20.03.2019г. За външния вид на електромера в протокола е отразена
констатация за отсъствие на механични дефекти по кутията, на клемите, на
клемния блок, наличие на необходимите обозначения на табелката на СТИ, наличие
на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция- фирмен знак, знак
от метрологична маркировка. Същият съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването/измервателната грешка е от
0.09.% до 0.38%/. Не е отчетена грешка
при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен. При
софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ
като действително потребената ел.енергия се
разпределя и върху трети, невизуализиран на дисплея регистър/ тарифа Т3 -9053.0
kwh.
Претендираното за заплащане от ответното дружество
количество ел.енергия е именно от невизуализирания за отчет трети тарифен регистър,
за което са предприети действия по корекция на сметката на потребителя, като на
основание чл.50 от ПИКЕЕ, след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /така
становище за начисление на ел.енергия от 22.03.2019 г. /, за период от 29.11.2016г. до 28.11.2017г., разделен на три под
периода /поради промяна на цените с оглед данните от фактурата/, т.е. за период
една година назад, е начислено количеството потребена
електроенергия и е издадена фактура фактура № ********** от 26.03.2019г.на стойност 1489.49лева
със срок за плащане до 05.04.2019 г.
Количеството електрическа енергия за
корекция не е изчислено по методиката на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, тъй като е
начислено цялото записано на невизуализирания трети регистър количество, в
който смисъл и заключението на вещото лице инж.Е.Ч.. Специалистът е констатирал
и, че СТИ, посредством което се измерва електроенергията в обекта на
потребителя е еднофазен
статичен електромер Iskra ME162, предназначен за директно измерване на
активна енергия в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани
с вграден часовник за реално време. Показанията се визуализират чрез
течно-кристален дисплей. Вещото лице е констатирало, че СТИ е правилно свързано
и отчита при допустима грешка. Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в
схемата на свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа. Електромерът е монтиран в обекта на потребление
на 17.03.2016г., като за монтажа е съставен протокол №2011680, в който са
записани нулеви начални показания по два от тарифните регистри- 1.8.1/нощна
тарифа/ и 1.8.1/дневна тарифа/. Няма записани показатели за други регистър, но е налице активиране на такъв-1.8.3, който
не е визуализиран на дисплея. Няма данни за часовите интервали на денонощието,
през които измерената ел.енергия се е записвала в първи, втори и трети тарифен
регистър. Няма данни ищецът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на СТИ чрез отчет по тарифа 1.8.3. При
данните за производство на електромера през 2016г. и монтаж в обекта на ищеца
на 17.03.2016г. с нулеви показания по двата регистъра, следва извод, че процесният
електромер е монтиран като нов. Невизуализирането на измерената енергия е
софтуерно реализирано. Записаната в невизуализирания регистър е отчетена при
метрологичната експертиза на БИМ. Не е установено ”Енерго
про-продажби”АД, ”Електроразпределение Север”АД и БИМ
да разполагат с версия на софтуер за прерограмиране /въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.
Нещо повече, съвпадащи са становищата на страните, че не разполагат с такъв
софтуер.
Безспорно е, че се касае за облигационно
правоотношение, възникнало по силата на договор за продажба на електрическа
енергия при публично известни Общи условия, по силата на което
електроразпределителното дружество-ответник доставя, а ищецът заплаща
доставената за собствения му недвижим имот електроенергия. Това правоотношение
има своята специална регламентация в ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от
17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от
ДКЕВР/сега КЕВР/ Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017
г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от
ПИКЕЕ/.
Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД досежно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия. В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е
отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба,
този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно
въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати
реално потребената електроенергия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от
потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване,
следствие на което част от действително потребената
електроенергия не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като
последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /така
решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.При липса на
специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е
достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители /така решение по гр.д.№2991/2018г. на 3-то
ГО на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал
неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване,
както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищцата /с
установената параметризация в две тарифи от
производителя на монтирания за първи път в обекта на ищеца електромер и факта,
че електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за
програмиране/. В обекта на ищеца е доставена, но неотчетена и не заплатена
електроенергия именно поради софтуерното вмешателство, което съставлява човешка
намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на ищеца– купувач, предвид, че
ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия
софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално
доставената и потребена електрическа енергия/ ползва
само купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на доставената
му електроенергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой период от
денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е
без значение, предвид, че е остойностена от ответника
по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна
тарифа. В този смисъл заключението на вещото лице е, че цялото количество
ел.енергия, записано в невизуализирания регистър е остойностено
математически вярно по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов
клиент. Що се касае за продължителността на софтуерното въздействие поради
невъзможността да се установи началният му момент, следва да се посочи, че релевантен
пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ, т.е. отговорността на
купувача може да се ангажира назад във времето до датата на монтиране на СТИ,
което в процесния случая е осъществено на 17.03.2016г., т.е. преди процесния
период. Аргумент в подкрепа на горния извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега
действащите ПИКЕЕ, издадени от КЕВР /ДВ,бр.35/2019 год./, съгласно която, в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ
количество електрическа енергия в тези регистри. Така процесният
период 29.11.2016г. до 28.11.2017г., за
който се претендира заплащане на доставената ел.енергия, е след датата на
монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
При така установеното, процесното
количество електроенергия, начислено от ответника на стойност 1489.49 лева се
дължи от ищеца по сключения между страните договор за продажба на
електроенергия. Предявеният отрицателен установителен
иск е неоснователен и като такъв следва и правилно е отхвърлен. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищеца, заел позицията на въззивник следва да бъде осъден да заплати на ответника,
заел позицията на въззиваема страна, разходите за
водене на въззивното производство – 408лева
адвокатско възнаграждение/сДДС/, удостоверано
с представения договор за правна помощ , фактура и платежно нареждане/л.26-28
от делото/
Мотивиран от горното, Добричкият окръжен съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№169/28.11.2019г. по гр.д.№394/2019г.на Каварненски
районен съд.
ОСЪЖДА Ж.Я.Я. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“, АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.В., бул.“В.В.“, №***, В. Т. Г, съдебно-деловодни
разноски в размер на 408 лева/с ДДС/ адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно на осн.чл.280 ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.