Мотиви към Решение № 998, постановено на
09.07.2020г. по н.а.х.д. № 142 по описа на Районен съд – Варна, пети
наказателен състав за 2020г.:
Варненска районна прокуратура е внесла предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на И.В.П. за това, че през периода
27.08.2013г. - 25.01.2016г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, сам и при условията на посредствено извършителство на
пълномощника му - адвокат Т. Р., съзнателно се ползвал от неистински частен
документ - саморъчно завещание от 24.07.2010г. в полза на И.В.Г., на което е придаден вид, че представлява
писмено изявление на П.Т.П., за да докаже, че съществува завещателно
разпореждане в негова полза относно недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, ул."Ропотамо" №9а, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, както следва:
1. на 27.08.2013г. в
гр.Варна, пред нотариус Р.К.Т. /№148 при ВРС/, съзнателно се ползвал
от неистински частен документ -саморъчно завещание от 24.07.2010г. в полза на И.В.Г., на което е придаден
вид, че представлява
писмено изявление на П.Т.П., за да
докаже, че съществува завещателно разпореждане в негова полза относно недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул."Ропотамо" №9а, като от него
за самото съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност;
2. на 21.10.2014г. в
гр.Варна, при условията на посредственото
извършителство на пълномощника
му - адвокат Т. Р., пред Варненски районен съд за
завеждане на искова молба срещу
И.С.У., съзнателно се ползвал от неистински
частен документ -саморъчно завещание от 24.07.2010г. в полза на И.В.Г., на което е придаден
вид, че представлява
писмено изявление на П.Т.П., за да
докаже, че съществува завещателно разпореждане в негова полза относно недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул."Ропотамо" №9а, като от него
за самото съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност;
3. за това че на 25.01.2016г. в гр.Варна, при
условията на посредствено извършителство на пълномощника му - адвокат Т. Р., пред Варненски районен съд за завеждане
на искова молба срещу М.Я.Ц., съзнателно се ползвал
от неистински частен документ - саморъчно завещание от 24.07.2010г. в полза на И.В.Г., на което е придаден
вид, че представлява
писмено изявление на П.Т.П., за да
докаже, че съществува завещателно разпореждане в негова полза относно недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул."Ропотамо" №9а, като от него
за самото съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност.
- престъпление по чл.316, вр.
чл.309 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по същество.
Защитникът на обв. П. адв. Ж. от своя страна в подробна пледоария изразява
становище за несъставомерност на деянието по чл. 316,
вр. чл. 309, ал.1 НК. Посочва, че към датите
27.08.2013г. и 21.10.2014г. е изтекла
абсолютната давност за носене на каквато и да е наказателна или административнонаказателна отговорност. Деянието, извършено
на 25.01.2016г. следва да се счита за субективно несъставомерно
доколкото съдебната практика изисква то да бъде осъществено при пряк умисъл, а обв. П. няма как да е предполагал, че завещанието в негова
полза, за което е узнал в значително по-късен момент е неавтентично. Твърди се,
че доколкото същият е ползвал завещанието за да докаже свои права в рамките на
образувани съдебни производства в още по-значителна степен доказва
съществуването на незнание у него, че процесният
документ не изхожда от посочения негов автор. По изложените съображения пледира
за оправдателен диспозитив, в условията на
евентуалност за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на глоба в
минимален размер предвид влошеното здравословно състояние на неговия
подзащитен.
Обвиняемият И.Г.П., редовно призован, не се явява пред съда в
последното съдебно заседание и не взема становище по съществото на обвинението,
като в предходно съдебно заседание дава обяснения, в които твърди, че не е
подозирал за съществуването на завещание в своя полза, което е намерил докато
разлиствал една от книгите, притежание на покойния му приятел П.П..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият И.В.П./ с предишни имена И.В.Г. до 21.03.2008г.,
съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, л.183 т.1 от
досъдебното производство/ е роден на ***г***, българин, български гражданин, с
висше образование, женен, не работи, неосъждан - реабилитиран, с ЕГН: **********.
Лицето П.Т.П. живеело в собствен имот, находящ
се в гр.Варна, жк „Аспарухово",
ул."Ропотамо" №9а. Същият нямал семейство, живеел сам в къщата.
В съседство от него живеела и св.Е.Н., която през 70-те години
живяла за няколко месеца на семейни начала с него, но след това се омъжила за
друг човек, от когото имала дъщеря - св. М.Ц..
Когато съпругът на св.Н. починал, тя започнала отново да посещава
дома на П.П., помагала му с храна, почиствала, тъй
като той имал здравословни проблеми. Други съседи също помагали на П..
На 27.07.2010г. съседка отишла в дома на П. и установила, че той е
починал.
Бил издаден Акт за смърт № V-178/27.07.2010г. от Район
„Аспарухово" - Община Варна.
В следващите няколко години, последователно били обявени три
различни „саморъчни" завещания(посочени като изхождащи от П.) в полза на
три различни лица: св.Ц., св.У. и обв.П.:
Няколко месеца след смъртта на П., св.Ц., която живеела в
Германия, се прибрала в България и майка й й дала оставено
от П. в нейна полза саморъчно завещание, с което той й оставял имота си на ул."Ропотамо"
№9а.
Св. Ц. предприела действия, за да се снабди с документ за
собственост на получената в завещание къща. Завещанието било обявено на
08.11.2010г. от нотариус Ю.К.-К..
Междувременно св.И.У., който се познавал с обв.П.,
също се сдобил /по неустановен начин/ с оригинал на „саморъчно" завещание
от П., с посочена в него дата 05.02.2010г. На 16.05.2011г. обв.П.
*** заявление за повторно издаване на ксерокопие от акта за смърт на П.П.. Същото било необходимо, за да обяви св.У. завещанието
си.
На 17.05.2011г. св.И.У. се явил в кантората на нотариус И.М.в
гр.Варна, заедно с адвокат Пл.Тр.и представил
завещание от 05.02.2010г. от П.П. в полза на И.С.У.,
заедно с полученото от обв.П. копие от Акт за смърт и
от лична карта на П.. Подал молба за обявяване на оставеното му за пазене
завещание и същото било обявено от нотариуса. С нотариален акт №179, том II,
дело 242/23.08.2012г. И.У. бил признат за собственик на жилищна сграда на
ул."Ропотамо" №9а в гр.Варна с площ от 36 кв. м и 1/2 идеална част от
правото на строеж върху поземления имот, целия с площ 203 кв. м. Св. У. не
предприел никакви действия спрямо придобития имот, не се преместил да живее
там, защото нямал нужда. Плащал само данъците за този имот.
На 27.08.2013г. пред
нотариус Р.Т.се явил обв.И.П. и поискал да бъде
обявено завещание. Представил саморъчно завещание от името на П.П. от 24.07.2010г., с което се сдобил по неустановен в хода
на разследването начин.
В този документ се посочвало, че П. му завещавал имота на
ул."Ропотамо" №9а. Обв.П. знаел, че подобно
завещание П. не бил изготвял за него преди смъртта си - самият той нито бил
близък на П., нито П. имал какъвто и да е мотив да го прави свой наследник по
завещание на единственото имущество, което притежавал /още повече, че по делото
са събрани доказателства, че П. считал св.Ц. за своя дъщеря и именно на нея
искал да остави имуществото си, на никого другиго/.
Въпреки това, обв.П. решил да използва
възможността да получи недвижимия имот на ул."Ропотамо" №9а, защото
знаел, че П. няма наследници по закон и предприел действия да се сдобие с този
неистински документ.
По делото не е било установено кой е изготвил и подписал от името
на П.П. „саморъчно завещание от 24.07.2010г." и
как обв.П. се е сдобил с него /като несъстоятелно се
явява твърдението на същия в съдебно заседание,ч е случайно е намерил завещание
в една от книгите на покойника/, но категорично е установено, че това завещание
не изхожда от лицето, което е посочено като негов автор - нито е било написано,
нито е било подписано от П.П., поради което няма как обв.П. да се е сдобил с него по правомерен начин.
Отделно от това, към 27.08.2013г. обв.П.
знаел, че има и друго обявено завещание - в полза на св.У., защото на
16.05.2011г. сам бил подал заявление и получил от Район Аспарухово копие от
акта за смърт на П. и го дал на св.У., който от своя страна го представил на
17.05.2011г. пред нотариус М., заедно със „своето" завещание. Обв.П. знаел за съществуването и на завещанието в полза на
св.Ц., тъй като го бил виждал у нейната майка - св.Н..
След като било обявено завещанието в полза на обв.П.,
последният предприел мерки за влизане във владение на имота.
Тъй като вече имало вписан друг собственик - св.У., на
21.10.2014г., обв.П. чрез адв.Р.,
подал искова молба във ВРС срещу св.У. по чл.108 от Закона за собствеността, за
предаване на владението върху имота, като приложил към исковата молба
саморъчното завещание на П. в негова полза от 24.07.2010г., отново съзнавайки,
че то не представлява истински документ.
В съдебно заседание от 26.01.2015г. по образуваното гражданско
дело №13183/2014г. по описа на ВРС се явил адв.Р. и адв.Т. - упълномощена от св.У..
Адв.
Т. от името на доверителя си изразила становище, че признава иска.
С решение от 20.02.2015г., влязло в сила на 21.03.2015г. на ВРС по
гр. дело №13183/2014г. св.У. бил осъден да предаде на обв.
П. владението върху недвижимия имот; отменен бил и издадения КНА
№179/23.08.2012г.
С протокол за въвод във владение от 11.11.2015г. на частен съдебен изпълнител, имотът бил отнет от
св.У. и предаден на обв.П..
На 25.01.2016г., отново чрез адв.Р., обв.П. подал искова молба във ВРС срещу св.М.Ц. и предявил
отрицателен установителен иск за собственост по
чл.124 ал.1 от ГПК.
Отново използвал завещанието от 24.07.2010г., прилагайки го към
исковата молба, знаейки, че то не представлява истински документ.
На 30.06.2016г. бил депозиран във ВРС отговор на исковата молба от
св.Ц., чрез адв. М. и адв. Л..
Ответницата изразила становище за неоснователност на иска и
оспорила автентичността на завещанието, от което черпел права обв.П..
По образуваното дело била
назначена графологична експертиза, от заключението на
която се установило, че ръкописният текст и подписът за „завещател" в саморъчно
завещание от 24.07.2010г. в полза на И.П. не са изпълнени от П.Т.П..
Ръкописният текст в саморъчно завещание от 23.07.2010г. в полза на
М.Ц. не е изпълнен от П.Т.П..
Подписът, положен за „завещател" в завещанието от 23.07. 2010г.
е изпълнен от П.Т.П.. С решение от 22.02.2017г. по гр. дело №762/2016г. на ВРС,
съдът приел за установено, че М.Ц. не е собственик на недвижимия имот, защото
завещанието в нейна полза не отговаряло на изискванията на Закона за
наследството - не само подписът, но и ръкописният текст в завещанието да бъдат
изпълнени от завещателя.
М.Ц. обжалвала решението, но същото било потвърдено от ВОС и
влязло в законна сила на 24.08.2017г.
По настоящото досъдебно производство била назначена тройна съдебно-графологична експертиза, която дава заключение, че
в завещанието от 24.07.2010г. в полза на обв.П.,
ръкописният текст и подписът за "завещател" не са изпълнени от П.П..
С постановление от 04.10.2019г. на прокурор при РП-Варна, от
материалите по ДП № 23/2019г. по описа на ОД-МВР-Варна са били разделени тези,
касаещи извършено престъпление по чл.316, вр.чл.309
ал.1 от НК с предмет - саморъчно завещание от 23.10.2010г. в полза на М. Ц. и
било образувано ДП №608/2019г. по описа на ОД-МВР-Варна. По отношение на
извършено престъпление по чл.316, вр.чл.309 ал.1 от НК с предмет саморъчно завещание от 05.02.2010г. в полза на И.У., не е било
проведено отделно разследване, тъй като е На 17.05.2011г. св.И.У. се
явил в кантората на нотариус И.М.в гр.Варна, заедно с адвокат Пл.Тр.и представил завещание от 05.02.201 Ог.
от П.П. в полза на И.С.У., заедно с полученото от обв.П. копие от Акт за смърт и от лична карта на П.. Подал
молба за обявяване на оставеното му за пазене завещание и същото било обявено
от нотариуса. С нотариален акт №179, том II, дело 242/23.08.2012г. И.У. бил
признат за собственик на жилищна сграда на ул."Ропотамо" №9а в
гр.Варна с площ от 36 кв. м и ЛА идеална част от правото на строеж върху
поземления имот, целия с площ 203 кв. м. Св. У. не предприел никакви действия
спрямо придобития имот, не се преместил да живее там, защото нямал нужда.
Плащал само данъците за този имот.
3. На 27.08.201 Зг. пред нотариус Р.Т.се явил обв.И.П.
и поискал да бъде обявено завещание. Представил саморъчно завещание от името на
П.П. от 24.07.201 Or., с
което се сдобил по неустановен в хода на разследването начин. В този документ
се посочвало, че П. му завещавал имота на ул."Ропотамо" №9а. Обв.П. знаел, че подобно завещание П. не бил изготвял за
него преди смъртта си - самият той нито бил близък на П., нито П. имал какъвто
и да е мотив да го прави свой наследник по завещание на единственото имущество,
което притежавал /още повече, че по делото са събрани доказателства, че П.
считал св.Ц. за своя дъщеря и именно на нея искал да остави имуществото си, на
никого другиго/. Въпреки това, обв.П. решил да
използва възможността да получи недвижимия имот на ул."Ропотамо" №9а,
защото знаел, че П. няма наследници по закон и предприел действия да се сдобие
с този неистински документ. По делото не е било установено кой е изготвил и
подписал от името на П.П. „саморъчно завещание от
24.07.201 Ог." и как обв.П.
се е сдобил с него /самият той не дава обяснения в тази връзка/, но категорично
е установено, че това завещание не изхожда от лицето, което е посочено като
негов автор - нито е било написано, нито е било подписано от П.П., поради което няма как обв.П.
да се е сдобил с него по правомерен начин. Отделно от това, към 27.08.2013г. обв.П. знаел, че има и друго обявено завещание - в полза на
св.У., защото на 16.05.2011г. сам бил подал заявление и получил от Район Аспарухово
копие от акта за смърт на П. и го дал на св.У., който от своя страна го
представил на 17.05.2011г. пред нотариус М., заедно със „своето"
завещание. Обв.П. знаел за съществуването и на
завещанието в полза на св.Ц., тъй като го бил виждал у нейната майка - св.Н..
Изложеното доказва по категоричен начин наличието на субективната страна от
състава на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.
След като било обявено завещанието в полза на обв.П.,
последният предприел мерки за влизане във владение на имота. Тъй като вече
имало вписан друг собственик - св.У., на 21.10.2014г., обв.П.чрез
адв.Р., подал искова молба във ВРС срещу св.У. по
чл.108 от Закона за собствеността, за предаване на владението върху имота.
Приложил към исковата молба саморъчното завещание на П. в негова полза от
24.07.201 Ог., отново съзнавайки, че то не
представлява истински документ. В съдебно заседание от 26.01.2015г. по
образуваното гражданско дело №13183/2014г. по описа на ВРС се явил адв.Р. и адв.Т. - упълномощена от
св.У.. Адв. Т. от името на доверителя си изразила
становище, че признава иска. С решение от 20.02.2015г., влязло в сила на
21.03.2015г. на ВРС по гр. дело №13183/2014г. св.У. бил осъден да предаде на обв. П. владението върху недвижимия имот; отменен бил и
издадения КНА №179/23.08.2012г. С протокол за въвод
във владение от 11.11.2015г. на частен съдебен
изпълнител, имотът бил отнет от св.У. и предаден на обв.П..
На 25.01.2016г., отново чрез адв.Р., обв.П. подал искова молба във ВРС срещу св.М.Ц. и предявил
отрицателен установителен иск за собственост по
чл.124 ал.1 от ГПК. Отново използвал завещанието от 24.07.2010г., прилагайки го
към исковата молба, знаейки, че то не представлява истински документ. На
30.06.2016г. бил депозиран във ВРС отговор на исковата молба от св.Ц., чрез адв. М. и адв. Л.. Ответницата
изразила становище за неоснователност на иска и оспорила автентичността на
завещанието, от което черпел права обв.П.. По
образуваното дело била назначена графологична
експертиза, от заключението на която се установило, че ръкописният текст и
подписът за „завещател" в саморъчно завещание от 24.07.201 Ог. в полза на И.П. не са изпълнени от П.Т.П.. Ръкописният
текст в саморъчно завещание от 23.07.201 Ог. в полза
на М.Ц. не е изпълнен от П.Т.П.. Подписът, положен за „завещател" в
завещанието от 23.07.1020г. е изпълнен от П.Т.П.. С решение от 22.02.2017г. по
гр. дело №762/2016г. на ВРС, съдът приел за установено, че М.Ц. не е собственик
на недвижимия имот, защото завещанието в нейна полза не отговаряло на
изискванията на Закона за наследството - не само подписът, но и ръкописният
текст в завещанието да бъдат изпълнени от завещателя.
М.Ц. обжалвала решението, но същото било потвърдено от ВОС и
влязло в законна сила на 24.08.2017г.
По настоящото досъдебно производство била назначена тройна съдебно-графологична експертиза, която дава заключение, че
в завещанието от 24.07.201 Ог. в полза на обв.П., ръкописният текст и подписът за
"завещател" не са изпълнени от П.П..
С постановление от 04.10.2019г. на прокурор при РП-Варна, от материалите
по ДП № 23/2019г. по описа на ОД-МВР-Варна са били разделени тези, касаещи
извършено престъпление по чл.316, вр.чл.309 ал.1 от НК с предмет - саморъчно завещание от 23.10.201 Ог. в
полза на М. Ц. и било образувано ДП №608/2019г. по описа на ОД-МВР-Варна. По
отношение на извършено престъпление по чл.316, вр.чл.309
ал.1 от НК с предмет саморъчно завещание от 05.02.2010г. в полза на И.У., не е
било проведено отделно разследване, тъй като бил изтекъл давностният
срок по чл.80 ал.1 т.4 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.Т., И.У., Е.Н.,
Г. П. – съпруга на обвиняемия, И. М. – М., Д. Т., П.Тр.,
Св.Я., М.Ц. , М. М., Ст.Ст., И. Ал. Ж.Ж., както и от всички налични по делото писмени
доказателства в това число искови молби и отговори на искови молби, съдебни
решения, нотариални актове, писма до Община Варна и приложени отговори, писма
до ДМДТ и отговори, писма до Кметство Аспарухово и приложени към същите
отговори, протоколи за обявяване на саморъчно завещание и саморъчни завещания и
др., както и експертни заключения – съдебно-графологични
експертизи.
Единствените гласни доказателства, на които съдът не се довери
безрезервно са обясненията на обвиняемото лице, което пред съда заяви, че е
намерило завещанието в своя полза в един от любовните романи, които бил дал на
Петко да чете. Посоченото твърдение – житейски нелогично по своя характер - наред с това, че той никога не бил искал имота
за себе си се опровергават по категоричен начин от събраните в хода на
производството доказателства, в това число от показанията на съпругата на
обвиняемия, която е заявила, че самата тя и нейното сдружение са ползвали имота
за работа, като очевидно несъстоятелно е П. да е изготвял завещание в полза на П.,
след като е подписал друго в полза на св. Ц., която е приемал като своя дъщеря.
Съдът кредитира
всички изброени доказателства, като непротиворечиви, последователни и
достоверни и изгради убежденията си въз основа
на тях по
реда на чл.378 ал.2 НПК, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и са годни
доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че обвиняемият П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.316, вр. чл.309 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода 27.08.2013г. -
25.01.2016г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, сам и при
условията на посредствено извършителство на пълномощника му - адвокат Т. Р.,
съзнателно се ползвал от неистински частен документ - саморъчно завещание от
24.07.2010г. в полза на И.В.Г., на което е придаден вид, че представлява
писмено изявление на П.Т.П., за да докаже, че съществува завещателно
разпореждане в негова полза относно недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, ул."Ропотамо" №9а, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, като е използвал документа, както
следва:
1. на 27.08.2013г. в гр.Варна, пред нотариус Р.К.Т. /№148 при
ВРС/, съзнателно се ползвал от неистински частен документ -саморъчно завещание
от 24.07.2010г. в полза на И.В.Г., на което е придаден вид, че представлява
писмено изявление на П.Т.П., за да докаже, че съществува завещателно
разпореждане в негова полза относно недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, ул."Ропотамо" №9а, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност;
2.на 21.10.2014г. в гр.Варна, при условията на посредственото
извършителство на пълномощника му - адвокат Т. Р., пред Варненски районен съд
за завеждане на искова молба срещу И.С.У., съзнателно се ползвал от неистински
частен документ -саморъчно завещание от 24.07.2010г. в полза на И.В.Г., на
което е придаден вид, че представлява писмено изявление на П.Т.П., за да
докаже, че съществува завещателно разпореждане в
негова полза относно недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ул."Ропотамо" №9а, като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност;
3. за това че на 25.01.2016г. в гр.Варна, при условията на
посредствено извършителство на пълномощника му - адвокат Т. Р., пред Варненски
районен съд за завеждане на искова молба срещу М.Я.Ц., съзнателно се ползвал от
неистински частен документ - саморъчно завещание от 24.07.2010г. в полза на И.В.Г.,
на което е придаден вид, че представлява писмено изявление на П.Т.П., за да
докаже, че съществува завещателно разпореждане в
негова полза относно недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
ул."Ропотамо" №9а, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
Квалификацията на деянието по чл.26 ал.1 НК несъмнено се обуславя
от обстоятелството, че извършеното престъпление се състои от три отделни
деяния, всяко от които осъществява поотделно състав на престъпление по чл.309
ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите без
значение от конкретното изминало време между отделните деяния, тъй като същото
не е достатъчно, за да се премахне единството между отделните деяния. Обв. П. е използвал три пъти през инкриминирания период
един и същ частен документ - първо пред нотариус при обявяване на завещанието
от П.П. и след това двукратно пред съда, за да докаже
съществуването на това завещателно разпореждане в
негова полза. Следователно между отделните деяния съществува такава обективна и
субективна връзка, която ги характеризира не като отделни престъпления, а като
елементи на едно продължавано престъпление. Поради тази причина според съда,
неоснователен се оказва аргументът на защитата за изтекла абсолютна давност за
всяко едно от отделните деяния в рамките на единното продължавано престъпление,
тъй като доколкото се касае за едно престъпление, същото следва да се счита
довършено на 25.01.2016г. от когато започва да тече абсолютната давност и която
не е изтекла към момента на постановяване на съдебното решение.
От субективна страна съдът прие, че обв.
П. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, установяващ се по
категоричен начин от естеството на неговите действия – знаел е, че в полза на
други две лица има вече обявени завещателни
разпореждания, като дори е съдействал на второто за придобиване на
собствеността върху имота, като наред с това след обявяването на това в своя полза именно съпругата му е влязла във
владение на имота, като очевидно целта му е била да се ползва от имота.
Съдът намира, че правилно в случая ВРП е преценила, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия П. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – за престъпление по чл. 316,
вр. чл. 309, ал.1 НК
се предвижда наказание лишаване
от свобода до две години, престъплението е на просто
извършване и не визира настъпването на съставомерен резултат, т.е. от деянието не са
настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Обвиняемият не е осъждан – реабилитиран е и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV, глава осма от НК.
При определяне на конкретното административно наказание, което следва да се наложи на обв. П., съдът отчете
като смекчаващи отговорността му обстоятелства
преди всичко наличните по делото данни за влошеното му здравословно състояние,
като не откри отегчаващи отговорността му обстоятелства извън съставомерните такива.
Поради изложените обстоятелства, съдът прецени, че в конкретния
случай следва да наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева, а именно минималния предвиден такъв с оглед необходимостта от реализиране
на целите на индивидуалната превенция.
По отношение на сторените по делото разноски, на основание чл.
189, ал.3 НПК същите следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия. За
пълнота съдът следва да посочи, че същите са в общ размер на 641,60 лева,
дължими по сметка на ОД на МВР.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: