Решение по дело №457/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) вр. чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. П. И. от гр. Бяла, област Русе, чрез пълномощника му адвокат П. Г. от ВТАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1275-000294/25.04.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ /ПП/ към ОД на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона. Основното възражение в жалбата е, че административният орган не е установил наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на оспорената ПАМ. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът – младши автоконтрольор в сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново – не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване - адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е чрез административния орган на 02.05.2024 г., в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 25.04.2024 г., удостоверено в самия акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 25.04.2024 г., около 04:50 часа, в гр. Велико Търново, на [улица], до номер 2, в посока на движение към [улица], жалбоподателят управлявал МПС – О. А., с рег. № [рег. номер], собственост на А. Г. Г. и бил спрян за проверка от полицейските органи.

От приложения Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози № 366р-9511/25.04.2024 г. (л. 7 от преписката) се установява, че водачът В. И. се е държал възбудено; бил е с нарушено равновесие; с обилно потене, треперене и безпокойство; без мирис на алкохол и със зачервени очи. Извършена била проверка за алкохол с техническо средство № (не се чете), която отчела показания 0.00. От младши автоконтрольор Г. Г. бил направен и тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, с фабричен номер ARPK-0014, който отчел положителен резултат за амфетамини и метамфетамини, с проба номер 19. Пробата била предявена на водача. Протоколът е подписан от провелия изследването и от жалбоподателя.

Във връзка с това, на същата дата, на В. И. бил връчен талон за медицинско и химическо изследване № 256478, удостоверено с подписа му /л.6 от преписката/.

От Докладна записка рег. № 366р-9676 от 26.04.2024 г. на младши автоконтрольор Г. Г. до Началник на сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново (л.12 от преписката), се установява, че жалбоподателят бил задържан в РУ – Велико Търново, там колабирал, по която причина бил отведен от екип на ЦСМП до МОБАЛ „Д-р – Стефан Черкезов“ – гр.Велико Търново за преглед, придружен от полицейски служител. В лечебното заведение оспорващият отказал да даде кръвна проба и урина, удостоверено в приложения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози /л.9-л.10 от преписката/.

На жалбоподателя бил съставен АУАН серия GА, № 1298857-1085/25.04.2024 г., който е подписан от него без възражения, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози /л.1 от преписката/.

Въз основа на изложените фактически основания и с оглед съставения АУАН, младши автоконтрольор Г. Г. към сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново издал ЗППАМ № 24-1275-000294/25.04.2024 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По преписката е приложена Мотивирана резолюция № 24-1275-М000064/25.04.2024 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и във връзка с образуваното БП № 3М-417/2014 г. по описа на РУ – Велико Търново за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, административнонаказателното производство по съставения АУАН било прекратено /л.15 от преписката/.

Представено е и Постановление за привличане на обвиняем от 30.04.2024 г. по отношение на жалбоподателя за извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

В хода на съдебното производство е изискана и представена информация от трето, неучастващо в производството лице - ОД на МВР-Велико Търново с писма, както следва: 1/ писмо вх. № 3503/12.07.2024 г. с приложени към него заведени копия на ежедневна ведомост, часови график за работа на нарядите и часови график-ежедневна форма на отчет, в които се потвърждава факта, че към момента на издаване на оспорената заповед, издателят й е отговарял на изискванията за категорията служители по т.2.1. от Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново; 2/ писмо вх. № 3791/06.08.2024 г. с приложени към него заверени кория на Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на МВР и Протокол за сервизна проверка № *********-10000/05.04.2024 г., с които се установява годността на използваното за проверката техническо средство; 3/ писмо с вх. № 4297/20.09.2024 г. с приложено към него копие от Протокол с рег. № 1275р-987/18.02.2021 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР- Велико Търново, от който се установява, че младши автоконтрольор Г. Г. е преминал обучение за работа с „Drager Drug Test 5000“.

Като писмени доказателства по делото са приети и представените от жалбоподателя писма от НИК, ДАМТН и БИМ.

При така установени факти, от правна страна съдът приема следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед УРИ: 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново ( от л.3 до л.5 от преписката) са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица – служители на ОДМВР-В.Търново, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б. “а“ и т. 6 от ЗДвП. С т. 2 от тази заповед са оправомощени длъжностните лица, които могат да прилагат принудителни административни мерки само по чл. 171, т. 1, б. „б“, б. „е“ и б. „ж“, т. 2, б. „в“ и б. „м“ и т. 2а, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП. В т. 2.1 от нея, като оправомощени лица, са посочени назначените по график и/или определени със заповед/план за работа служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор ПП, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, за територията, обслужвана от ОД на МВР - Велико Търново. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Видно от приложените по делото: ежедневна ведомост рег. № 1275р-4340/18.04.2024 г. (от л.21 до л.24 от делото), часови график за работа на нарядите за времето от 19:00 ч. на 24.04.2024 г. до 07:00 ч. на 25.04.2024 г. по участък 1, маршрут 6 с рег. № 1275р-4460/23.04.2024 г., утвърден от началник сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново (л.27 от делото) и ежедневна форма на отчет по часови график рег. № 1275р-4552/25.04.2024 г. (л.25 и л. 26 от делото), издателят на оспорената заповед попада в категорията на оправомощените по смисъла на закона длъжностни лица. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Като фактическите основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени в съставения АУАН Серия GA № 1298857-1085/25.04.2024 г. и следните обстоятелства – управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: Амфетамин и Метамфетамин, установени с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер ARNJ-0011. За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Изложените в жалбата съображения относно приложението на чл. 171, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и посочената в последната норма Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, във връзка с безспорното установяване на противоправното поведение на водача, съдът намира за неоснователни.

Нормата на чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП въвежда императивно задължение, т.е. при обвързана компетентност административният орган следва да издаде ЗППАМ, когато са налице фактите и обстоятелствата, предвидени в хипотезата на тази правна норма. Твърдението на жалбоподателя, че не е налице констатирано по надлежния начин извършеното нарушение не се споделя от настоящия състав на съда.

В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост Наредбата) са регламентирани способите за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест – чл. 3, ал. 1 от Наредбата. От събраните по делото доказателства се установява, че в процесния случай на водача е направен тест на мястото на проверка от контролните органи, съобразно изискването на Наредбата.

В чл. 3а от Наредбата са посочени случаите, в които освен с тест, се налага установяване на наличието на наркотични вещества или техните аналози с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, а именно, когато: 1/ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, при издаден талон за изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози. Това следва от правилото на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. последно от ЗДвП, съгласно което – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Предвид обстоятелствата, че жалбоподателят е подписал АУАН без възражения, както и че не е оспорил показанията на теста, съдът констатира, че не е налице нито една от предвидените в чл. 3а от Наредбата хипотези, налагащи преди налагането на ПАМ да бъде извършено установяване на наличието на наркотични вещества или техните аналози с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

На следващо място, чл. 1, ал. 5 от Наредбата предвижда: „Тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи“. На л. 35 от делото е представена Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, като в т. II от нея е посочено, че проверката за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите се извършва с „Drager Drug Test 5000“. В АУАН и ЗППАМ е отбелязано, че тестът на място е извършен именно с такова средство. То е преминало сервизна проверка, извършена от „Дрегер България“ ЕООД, съгласно приложения по делото Протокол № *********-10000 от 05.04.2024 г. (л.36 от делото) и е годно за осъществяване на предвидения контрол, със срок на валидност на проверката 12 месеца. Освен това, проверката на водача е извършена от младши автоконтрольор Г. Г. - служител на ПП при ОДМВР-В.Търново, който е преминал обучение за работа с „Drager Drug Test 5000“, съгласно приложения по делото Протокол от проведено обучение рег. № 1275р-987/18.02.2021 г. (л. 50 от делото).

В обобщение управлението на МПС от оспорващия след употреба на наркотични вещества е установено по надлежния ред, без установени нарушения.

Съдът не споделя и изложените от жалбоподателя твърдения, че от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби (л.9 от преписката) не може да се направи категоричния извод, че именно В. И. е отказал да даде кръв и урина. Вярно е, че на първа страница няма посочени три имена и документ за самоличност, но е посочен ЕГН, който съвпада напълно с посочения в АУАН и ЗЗПАМ на оспорващия. Единният граждански номер е уникален код за всяко едно лице и служи за неговата идентификация. Освен това, че протоколът се отнася именно до оспорващия, се установява и от четвъртата страница на документа, където е подписан от В. И. на две места, едното от които е точно до изписаните му три имена. Отказът на водача за изследване е отразен в протокола по чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 г. и е удостоверен надлежно с подписа му. Освен това е извършено и писмено официално удостоверяване на отказа от лекаря в лечебното заведение МОБАЛ „Д-р – Стефан Черкезов“ – гр.Велико Търново. В настоящото производство не са представени доказателства, които да оборят доказателствената сила на този официален документ, изхождащ от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, който по смисъла на ГПК съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от НПК, за принудително изземване на сравнителни образци за предварително изследване с оглед безспорно доказване на извършеното деяние, следва да посочи, че за целите на административното производство, предпоставките за издаване на ПАМ се установяват по реда на от Наредба №1/19.07.2017 г., а не по реда и със средствата на НПК.

На следващо място, жалбоподателят е направил възражение, че образуваното досъдебно производство срещу него е довело до прекратяване на административнонаказателната преписка с мотивирана резолюция, но е следвало да има произнасяне и по отношение на прекратяване действието на ЗЗПАМ. Това довод също не се споделя от съда. С образуване на досъдебно производство и прекратяването на административнонаказателната преписка, въпросът за отговорността на водача не се решава. Решаването на този въпрос следва да стане в наказателното производство и то би имало значението на правопрекратяващ факт за приложената ПАМ т.е. относимо е към действието и прекратяването на принудителната мярка, но не им към наличието на основанието за нейното налагане.

По отношение на представените от жалбоподателя писма/становища на НИК, ДАМТН и БИМ, следва да се отбележи, че те не представляват годни писмени доказателства по смисъла на ГПК. С оглед предвидения в закона и Наредбата ред за установяване на наркотични вещества и техните аналози в кръвта, тези писма/становища са ирелевантни в настоящия случай. Разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата предвижда, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В настоящия случай има установена с тест употреба на амфетамини и метамфетамини, налице е отказ от страна на жалбоподателя да извърши медицинско изследване. При тази фактическа обстановка административният орган, в съответствие на чл. 6, ал. 10 от Наредбата, основателно се е позовал на показанията на теста, за да обоснове налагането на оспорената ПАМ. Преценката на доказателствата се прави от съда и доколкото употребата на наркотични вещества и техните аналози от В. И. е установена по начина и със средствата, предвидени в Наредбата, съдът приема за доказано релевантното обстоятелство – употреба на наркотични вещества и техните аналози. Оспорената заповед е издадена в съответствие на материалния закон.

Заповедта е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СУМПС на водач по отношение на който е установено управление на ППС след употреба на наркотични вещества, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на жалбоподателя, в частност временното отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца".

С оглед изложеното, процесната заповед е законосъобразна. Оспорването, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.

При съобразяване на изхода от спора разноски на жалбоподателя не се следват и такива не му се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, АС - Русе

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. П. И. от гр. Бяла, област Русе, представляван от адв. П. Г. от ВТАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000294/25.04.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.