Решение по дело №1/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20217210700001
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    №15

гр.Силистра, 23.02.2021 година

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

           Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

Елена Чернева

 

при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор при ОП-Силистра Г.В., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №1 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           С Решение №311/30.10.2020г.,постановено по АНД №544/20г., Силистренският районен съд е отменил Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), серия Г №0018546, издаден от ОД МВР гр.Силистра, с който на „УЕЛД КОМЕРС“ООД гр.София, представлявано от Т.А.Ч., на основание чл. 638 ал.4, във връзка с чл.638 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ),е наложено административно наказание,по вид “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, за из-вършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1, във връзка с чл.638 ал.4 и ал.1 т.2 от КЗ.

         Производството е образувано по касационна жалба на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, подадена от представител по пълномощие гл.юрисконсулт В.А., с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и постановено ново, потвърждаващо изцяло първоначално атакувания ЕФ. С жалбата е релевиран довод за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, защото процесният пред СРС електронен фиш бил издаден по одобрен и унифициран от МВР образец,съдържащ всички реквизити, изчерпателно посочени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Ето защо се счита, че въззивната инстанция като е приела „липса на описание“ на процесното нарушение, била нарушила закона, което е отменително основание съгласно чл.348 ал.1 т.1 НПК. С оглед на това главно възражение се настоява за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на ЕФ, като се претендират и съдебни разноски.

         Ответникът по касация - “УЕЛД КОМЕРС“ООД гр.София; ЕИК:*********, представлявано от управителя Т.А.Ч., не изразява становище.

          Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че решението на СРС е законосъобразно, а касационната жалба -  неоснователна. Дава заключение за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

         Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,врчл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата,доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция е за неправилно приложение на закона /чл.348 ал.1 т.1 НПК,врчл.63 ал.1 ЗАНН/.За съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно по аргумент от чл.218 ал.2 АПК. Касаторът счита, че щом са попълнени всички реквизити на одобрения със Заповед №8121з-172/ 29.02.2016г. на министъра на МВР образец на Електронен фиш (приложение №2 към т.1.2 от заповедта), то извън съмнение било, че същият отговаря на специалните изисквания за форма от чл.189 ал.4 ЗДвП, вкл. „описание на нарушението“, обратно на приетото от СРС, което е предопределило изхода на процеса пред него.

          Административно-наказателният спор пред въззивната инстанция е бил съсредоточен върху спорния правен въпрос - съществува ли несъответствие между описаните факти в процесния ЕФ и посочените за нарушени разпоредби от КЗ, т.е. между фактическото и юридическото административнонаказателно обвинение. Съдът е приел за безспорна следната фактическа обстановка: На 17.05.2020г. в с.Айдемир, по път II-21 на км.103+280, в посока към гр.Русе, техническо средство е заснело клип, отчитащ превишена скорост на движението на лек автомобил, марка „Опел Зафира“, с рег. №СА … СВ, собственост на „УЕЛД КОМЕРС“ООД. Използваното техническо средство е било от одобрен тип и технически изправно. При извършена автоматично проверка в електронния регистър на застрахователните полици за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в Информационния център на Гаранционния фонд (чл.571 ал.1 т.1 КЗ), било установено, че към 17.05.2020г. за МПС с посочения регистрационен номер, няма активна застраховка „ГО“. Такава била сключена с начална дата 02.06.2020г., както установил съдът към датата на откритото съдебно заседание на 29.09.2020г. (л.32), когато обявил делото за решено. На 18.06.20г. бил издаден процесният пред СРС електронен фиш, в който е записано буквално:“[]с МПС „Опел Зафира[]с регистрационен номер СА0232СВ е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система №11743bd“. Посочен е собственикът на лекия автомобил,неговият законен представител и правното основание за наложената имуществена санкция - чл.638 ал.4, във връзка с чл.638 ал.1 т.2 и във връзка с чл.461 т.1 КЗ.

           Съдът е обсъдил задълбочено правната регулация на установените и заснети с АТСС нарушения на КЗ, съобразявайки препращането от чл.647 ал.3 КЗ към ЗДвП, в частта му за условията и реда за издаване на ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител, с изричното изключване на ал.5 на чл.189 ЗДвП. Съответно на закона е приел, че съдържанието на електронния фиш е нормативно лимитирано с чл.189 ал.4 ЗДвП,изискващ описание на нарушението, независимо от възприетата облекчена процедура за неговото санкциониране посредством ЕФ.Верен е изводът,че вместо „описание на нарушението“ в процесния пред съда юрисдикционен акт е посочено единствено:[]е установено нарушение на КЗ,заснето с АТСС[] От релевираните правни разпоредби в ЕФ може да се направи предположение за вида и характера на нарушението, но същото (предположението) е негодно да обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на собственика на МПС, който е задълженият субект по чл.483 ал.1 т.1 КЗ да сключи ЗЗ“ГО“.

           Районният съд вярно е установил, че в практиката на административните съдилища (действащи като касационна инстанция по ЗАНН) почти не се срещат колебания по въпроса, че при така използваните одобрени образци на ЕФ за нарушения на КЗ, не е предвиден (липсва) нормативният реквизит от чл.189 ал.4 ЗДвП -„описание на нарушението“, който е базов, абсолютно задължителен за законосъобразното упражняване на юрисдикционната власт на органа касатор. Привлечените към отговорност лица по правило се защитават срещу фактите, което налага задължителното им посочване. Няма правен способ горното нормативно задължение да бъде отменено чрез „одобрени образци на ЕФ“ или някакви други вътрешни за МВР правила, некореспондиращи със закона, в случая с чл.647 ал.3 КЗ, във връзка с чл.189 ал.4 ЗДвП, както правилно е приел районният съд. Нарушението е засегнало правото на защита на санкционираното дружество, чиято отговорност, макар и безвиновна,обективна, не е лишена от процесуалното право на защита срещу обективните факти, включени в състава на релевираното административно нарушение. А когато е накърнено правото на защита, по аргумент от чл.348 ал.3 т.1 НПК, нарушението е винаги съществено и поради това - безспорно отменително основание.

           Изпълнявайки задълженията си от чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства, на базата на които е изградил решаващите си изводи, вкл. и крайният, че макар и да е доказано обстоятелството, че към момента на заснемане на управлението на лекия автомобил, собственост на ответното по касация дружество, за същия е нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (арг.чл.461 т.1 КЗ), то не може да преодолее допуснатото същественото нарушение на чл.647 ал.3 КЗ във връзка с чл.189 ал.4 ЗДвП, поради което ЕФ подлежи на пълна отмяна.

         В обобщение, настоящият съдебен състав приема,че касационната жалба е неоснователна по изложените по-горе съображения, а обжалваният съдебен акт, като постановен при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, подлежи на потвърждаване, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

   

                                                           Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение №311/30.10.2020г., постановено по АНД №544/ 2020г. по описа на Силистренския  районен съд.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

                              2.