О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Русе, 24.10.2019 г.
Русенски
районен съд ІV граждански състав
на 24
октомври 2019 г.
в
закрито заседание в състав:
Председател: Виржиния Караджова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6400
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
молба от И.И.К.,***, с искане съдът да издаде заповед за незабавна защита срещу
бившата му съпруга Л.В.К., изразяваща се във въздържане от извършване на актове
на домашно насилие спрямо малолетните им деца
Йоан Игнатов К., роден на *** г., и Изабела Игнатова К., родена на ***
г., двамата с регистриран постоянен и настоящ адрес ***, като й се забрани да
ги приближава, жилището, в което живеят и училището им в гр.Бяла, местата им за
социални контакти и отдих, както и при бащата да се определи временно местоживеенето
на низходящите.
Твърди, че родителските права по
отношение на последните са предоставени на майката с влязло в сила решение от
22.06.2018 г. по в.гр.дело № 287/2018 г. по описа на РОС, недопуснато до
касационно обжалване с акт на ВКС от 19.03.2019 г.
На
20.03.2019 г. молителят предявил иск за изменение на родителските права,
предмет на гр.дело № 29482019 г. по описа на РС-Бяла, по което поискал
привременни мерки.
Твърди, че
през м.април 2019 г. ответницата образувала срещу него изпълнително дело за
предаване на децата.Сочи, че последните не желаят да живеят със своята майка.Независимо
от това, на 10.07.2019 г. децата били предадени на ответницата.На същата дата
тя ги върнала при молителя.До м.септември 2019 г. не ги потърсила.Тогава
молителят отново бил уведомен от ЧСИ рег.№ 832, че на 14.10.2019 г. ще се
предприемат действия по предаване на децата на другия родител във връзка с
изп.дело № 1821 по описа за 2019 г.
Твърди,че
всичко това травмира децата и е довело до здравословни проблеми и емоционални
травми за тях, наложили консултации с психолог.На 13.10.2019 г. те постъпили в
болница, където престояли до 16.10.2019 г.
На 24.10.2019 г. е насрочено ново
предаване на децата.
Молителят твърди, че те са отново
в криза и не желаят да ходят при майката.За това я уведомили и по телефона на
23.10.2019 г.Тя не се съгласила с молбите им да останат да живеят при бащата.За
състоянието на децата пак се наложило да бъде търсена помощ от психолог.Според
последния, за бъдеще трябва да се зачетат желанията на децата къде да живеят.
Молителят твърди,
че ответницата с поведението си осъществява домашно насилие по отношение на
децата, изразяващо се в психически тормоз, поради настояванията й те да живеят
с нея, въпреки тяхното нежелание.
Към молбата
е приложена декларация, в която се твърди, че в периода 13.10.-23.10.2019 г.
спрямо децата е оказано домашно насилие, изразяващо се в образувано от
ответницата ИД № 1821/2019 г. по описа на ЧСИ рег.№ 832, като са описани
състоянията на децата в резултат на действията, които е предприемало и ще
предприеме длъжностното лице, сезирано с изпълнение на влязлото в сила решение,
касаещо родителските права.
Молителят и
низходящите му са от кръга субекти, визирани в чл.3 и чл.8 от ЗЗДН, като молбата
е подадена до компетентния съд, предвид адресната регистрация на лицата, по
отношение на които се иска да бъдат приложени мерки за защита.
Съдът намира молбата за недопустима.
На първо място в нея не се сочи
конкретна дата на осъществено домашно насилие от страна на ответницата, за да се
направи преценка за спазване на предвидения в закона преклузивен срок.Напротив,
твърди се, че от 10.07.2019 г. до 23.10.2019 г. майката изобщо не е
контактувала с децата.Тогава те, по своя инициатива, й се обадили по телефона с
настоявания да ги остави да живеят при бащата, за което тя не се съгласила.При
това положение, за времето 24.09.-24.10.2019 г., няма осъществен акт на домашно
насилие от страна на ответницата и производството по делото се явява
недопустимо на основание чл.10 от ЗЗДН.
Молителят е изложил фактически
твърдения и е подал декларация по чл.9 от ЗЗДН за времето 13.10.-23.10.2019 г.,
касаещи действия на съдебния изпълнител, както и по въпроси, които ще бъдат
предмет на спора по гр.дело № 294/2019 г., прекратено пред РС-Бяла и образувано
към настоящия момент пред РРС като гр.дело № 6086/2019 г. /служебно извършена
справка/.
Съдът намира, че действията на
трето за спора лице, сезирано по надлежния ред от ответницата, за да бъде
изпълнено влязлото в сила решение по гр.дело № 287/2018 г. по описа на РОС,
нямат характеристиката на ”актове на домашно насилие”, поради което не могат да
бъдат атакувани, спрени или да се иска преустановяването им чрез способите
на ЗЗДН. Ако молителят не е съгласен с
предприетите срещу него изпълнителни действия, следва да реализира правата си
по друг, предвиден в закона ред.
На следващо място, дали е
настъпило изменение от постановяване на посоченото решение по в.гр.дело № 287/2019 г. по описа на
РОС, има ли ответницата възможност и нужните качества, за да се грижи за децата,
следва ли да се зачетат желанията на последните с кого от родителите си да
живеят, са все въпроси, които са извън обхвата на ЗЗДН и ще бъдат предмет на
спора по гр.дело № 6086/2019 г. по описа на РРС.
В молбата не се съдържат данни за
пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на децата,
които да са в пряка причинна връзка с действия на майката извън твърденията за
предприетите от нея законови способи по изпълнение на решението за родителски
права.
Към настоящия момент има влязъл в
сила съдебен акт, който съгласно чл.297 от ГПК обвързва страните и е
задължителен за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
В допълнение, според чл.5 ал.3 от ЗЗДН, не може да се иска временно определяне местоживеенето на децата при висящ
спор за родителски права.
С оглед
изложеното, съдът намира, че молбата се явява недопустима и производството по
нея трябва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 6400/2019 г. по описа на РРС, като недопустимо.
Определението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд с частна жалба в 1-седмичен срок.
Районен съдия :