Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 12.01.2021г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА
ч.гр.д. № 695 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по глава ХХХІХ от ГПК.
Подадена е
жалба от ст.експерт О., в качеството и на пълномощник на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, взискател по изпълнително дело № 1156/2019г. по описа на
ДСИ при РС - Сливен против разпореждането на ДСИ, с което е приел, че цялото
задължение на длъжника е изплатено и е приключил изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал.2 от ГПК.
В жалбата се
твърди, че ДСИ Мавродиев неправилно е приел, че задължението на длъжника по
изпълнителното дело е изцяло погасено и е прекратил производството по него.
Всъщност ДСИ не бил събрал сумата за юрисконсултско възнаграждение, която била
поискана за събиране от взискателя и по този начин,
след като не била събрана цялата дължима сума изпълнителното производство не
следвало да се прекратява.
По делото не е
депозиран отговор на жалбата от длъжника по изпълнителното производство Ц.Ч..
В обясненията дадени по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК – ДСИ Мавродиев е посочил, че жалбата е допустима, но е неоснователна. В програмата на
ИС било отразено, че длъжникът няма неизплатени задължения, което е послужило
за основание да се прекрати изпълнителното производство.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 1156/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано по молба от
05.08.2019г. на взискателя Община Сливен. С молбата
за образуване на изпълнителното дело било поискано да бъде събрана сумата от
883.64 лв., от която 516.54 лв. главница и 367.10 лв. лихва, както и сумата от
80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. След като било образувано
изпълнителното дело на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение.
В приетата за изпълнение сума била включена и сумата от 80.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. От представените по делото отбелязвания за
внесени суми по изпълнителното дело е видно, че след последното извършено
плащане на 11.09.2020г. е отбелязано, че задължението е изплатено. На
15.09.2020г. след като приел, че задължението на длъжника е изцяло погасено,
ДСИ приключил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 от ГПК –
поради изпълнение на задължението и събиране на разноските.
Разпореждането
било съобщено на взискателя на 23.09.2020г. и на
02.10.2020г. – в рамките на законоустановения двуседмичен срок била депозирана
настоящата частна жалба.
Съдът намира депозираната
частна жалба за допустима, тъй като същата е подадена в законния срок от лице с
правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
В разпоредбата на чл. 433
ал. 2 от ГПК е посочено, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението. От данните по делото е
видно, че преди прекратяване на производството по него, след внасяне на
последната погасителна вноска е било отбелязано, че задължението е погасено и
това е послужило за основание на ДСИ да постанови разпореждането си от
15.09.2020г., с което прекратил производството по делото. Действително по
делото е представена справка от взискателя, от която
е видно единствено, че според неговото счетоводство задължението все още се
води непогасено изцяло и се дължи още сумата от 63.56лв. Всъщност от тази
справка не става ясно откъде идва разликата между двете счетоводства – това на
СДИ и на взискателя. Възможно е разликата да се дължи
на различното отразяване на постъпилите суми – различни дати при ДСИ и по –
късни дати при взискателя. Така или иначе справката
предоставена от взискателя не дава възможност да се
прецени на кои дати и какви суми са били постъпили при него. При това
положение, съдът следва да приеме, че отразените плащания при ДСИ не са оборени
и че те установяват погасяване на вземането на взискателя
изцяло.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна
и като такава следва да остави без уважение.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение
жалбата на Община Сливен, със седалище
и адрес на управление гр.Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, против
разпореждане от 15.09.2020г. по изпълнително дело № 1156/2019г. по описа на ДСИ
при РС - Сливен за приключване на изпълнителното производство по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.