Определение по дело №373/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 560
Дата: 12 февруари 2020 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202100500373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                                                                                                                                              

I-560                                             12.02.2020 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове:  1. Пламена Върбанова                                    

                                 2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 373 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова (пълнм. л. 12) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 282/09.12.2019г. по гр.д. № 785/2019г. по описа на РС Айтос, с което съдът е осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171A, да заплати на М.С.С., ЕГН: **********, Адрес: ***, сумата от 1620,24  лева /хиляда шестстотин и двадесет лева и 24ст./ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 1945,39 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положeния от него за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., 1702 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2019г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска над уважения размер до претендираната сума от 1872 /хиляда осемстотин седемдесет и два/ лева, както и е осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на М.С.С. сумата от 200 лева /двеста лева/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и е осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи да заплати по сметка на Районен съд-Айтос държавна такса в размер на 64,80 лева /шестдесет и четири лева и 80ст./ и 160 /сто и шестдесет / лева за експертиза.

 Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. предвиждала правило за превръщане на нощните часове в дневни за разлика от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. е запазила действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и била действаща през четири дни от исковия период. Излагат се съображения, че втората съществена грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в глава XV, раздел VI  и VII от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни  възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения  на служителите няма. Намира за немотивиран извода, че при преизчисляване на положените от служителите часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Съгласно ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители било 8 часа, а положения през нощта труд 8 часа за всеки 24-часов период, поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа. Не било обсъдено писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положения нощен труд не се трансформирал в дневен. Позовава се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение. Поддържа, че липсва полагане на извънреден труд. На трето място счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Когато отработените часове не превишавали месечната норма на ищеца се заплащало само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки час положен нощен труд, а когато работил повече се компенсирали с възнаграждение за извънреден труд. Поддържа, че съдът не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.

Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът намира, че жалбоподателят следва в срок до датата на съдебно заседание да уточни интереса си да обжалва решението в неговата отхвърлителна част като в случай, че в указания срок не уточни - съдът ще приеме, че се обжалва решението само в частта, в която е уважен осъдителния иск.

Препис от въззивната жалба е връчен на М.С. чрез адв. Ж.  на 17.01.2020г. като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран ОС Бургас

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 282/09.12.2019г. по гр.д. № 785/2019г. по описа на РС Айтос, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР в срок до датата на съдебно заседание да уточни интереса си да обжалва решението в неговата отхвърлителна част като в случай, че в указания срок не уточни - съдът ще приеме, че се обжалва решението само в частта, в която е уважен осъдителния иск.

ВНАСЯ в.гр.д. № 373/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 01.04.2020 г. от 10,20 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.  

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2. мл.с.