О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№I-560 12.02.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 373 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт
Татяна Стойкова (пълнм. л. 12) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър
Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 282/09.12.2019г. по гр.д. № 785/2019г.
по описа на РС Айтос, с което съдът е осъдил Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171A, да заплати на М.С.С.,
ЕГН: **********, Адрес: ***, сумата от 1620,24 лева /хиляда шестстотин и двадесет лева и
24ст./ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 1945,39 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положeния от
него за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., 1702 часа нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2019г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил
иска над уважения размер до претендираната сума от 1872 /хиляда осемстотин
седемдесет и два/ лева, както и е осъдил
Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на М.С.С.
сумата от 200 лева /двеста лева/ разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, както и е осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ на Министерство на вътрешните работи да заплати по сметка на
Районен съд-Айтос държавна такса в размер на 64,80 лева /шестдесет и четири
лева и 80ст./ и 160 /сто и шестдесет / лева за експертиза.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно и необосновано. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от
11.08.2014 г. предвиждала правило за превръщане на нощните часове в дневни за
разлика от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
както и че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. е запазила действието си след
постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на
новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и била действаща през четири дни от
исковия период. Излагат се съображения, че втората съществена грешка на съда се
състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите
правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните
служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита,
че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални престации и
работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в
глава XV, раздел VI и VII от ЗМВР
(отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави извод,
че изброяването на видовете допълнителни
възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно. Излага становище, че ЗМВР препраща
към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на
полагане, отчитане и заплащане на нощен
или извънреден труд
е уреден в ЗМВР и препращане към
КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Намира за немотивиран
извода, че при преизчисляване на положените от служителите часове нощен труд в
дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Съгласно ЗМВР
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители
било 8 часа, а положения през нощта труд 8 часа за всеки 24-часов период,
поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа. Не
било обсъдено писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП, съгласно което превръщането
на нощните часове в дневни било установено с цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд. Счита, че за държавните служители
по ЗМВР положения нощен труд не се трансформирал в дневен. Позовава се на
съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков, която представя в
приложение за сведение. Поддържа, че липсва полагане на извънреден труд. На
трето място счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице. Излага
съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд положен по график
в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен
по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно - счетоводна експертиза. Когато отработените часове не
превишавали месечната норма на ищеца се заплащало само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки час положен нощен
труд, а когато работил повече се компенсирали с възнаграждение за извънреден
труд. Поддържа, че съдът не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил
заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че
поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в
негово отсъствие.
Съдът намира, че жалбоподателят следва в срок
до датата на съдебно заседание да уточни интереса си да обжалва решението в
неговата отхвърлителна част като в случай, че в указания срок не уточни - съдът
ще приеме, че се обжалва решението само в частта, в която е уважен осъдителния
иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на М.С.
чрез адв. Ж. на 17.01.2020г. като в
срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е
дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и следва да се
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана
от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против
Решение № 282/09.12.2019г. по гр.д. № 785/2019г. по описа на РС Айтос,
съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ на МВР в срок до датата на съдебно заседание да уточни
интереса си да обжалва решението в неговата отхвърлителна част като в случай,
че в указания срок не уточни - съдът ще приеме, че се обжалва решението само в
частта, в която е уважен осъдителния иск.
ВНАСЯ в.гр.д. № 373/2020г. по описа на Окръжен
съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 01.04.2020
г. от 10,20 часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.