№ 5865
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100107095 по описа за 2023 година
Ищците С. Б. Н., ЕГН: ********** и С. Н. Н., ЕГН: **********
поддържат в исковата молба, че са страни по сключен от първия ищец с
ответника „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *******, Договор за ипотечен кредит от
19.11.2007 г., по силата на който са получили кредит в размер на 167 700 лева.
Погасяването на кредита било уговорено на равни месечни анюитетни
вноски, дължими до 20-то число на всеки месец. Съгласно погасителния план,
неразделна част от договора за кредит, вноските били в размер от 1092,16
лева, при годишна лихва от 6.79%.
За обезпечаване на кредита ищците са сключили договорна ипотека
върху свой имот, притежаван в режим на СИО.
На 25.11.2010г., бил сключен Договор за поръчителство с ищцата С. Н.
Н., който ищците считат, че има характеристиките на встъпване в дълг.
През 2022г. поискали от ответната банка да им бъде предоставена
информация за това: кога и с колко е повишаван размерът на лихвите по
договора, извършвани ли са капитализации на лихви, какъв е размерът на
остатъчната непогасена главница, както и каква сума общо са погасили по
договора, от подписването му, до момента на получаване на поканата.
В писмо с peг. №16-10-14931/3-31.01.2023 r. банката признала, че е
завишавала многократно и едностранно размера на лихвата и съответно този
на месечната анюитетна вноска, по процесния договор за кредит.
Считат, че едностранното определяне на вноската е станало без тяхно
съгласие и въз основа на неравноправни, поради което нищожни клаузи от
процесния договор за ипотечен кредит, както и такива от Общите Условия на
1
ответника, както следва – чл. 7. чл. 10, чл. 11 и чл. 14 от Договора за ипотечен
кредит от 19.11.2007 г. и т. 9.1, т. 9.4 и т. 25.3 от Общите условия на банката –
ответник.
В отговора си банката признала и наличието на неколкократно
извършвани капитализации на лихви по процесния договор, които ищците
също считат, че са извършени неправомерно и без основание.
Ето защо, предявяват искане съда да: 1. прогласи нищожността на
посочените клаузи и да осъди банката да им заплати солидарно следните
суми: 2. сумата в общ размер 16 489,20 лева, представляваща неоснователно
капитализирана лихва по договора за кредит за периода от сключването му до
датата на исковата молба; 3. сумата от 34 500 лева, представляваща разликата
от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищците
завишени такива за периода от 19.11.2007 г. до завеждане на исковата молба.
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли исковете по т.1 и 3,
претендират връщане на сумата от 34 500 лв. – надплатени от тях суми,
поради неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник за същия
период.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, възразява по предявените искове, като поддържа на първо
място нередовност на исковата молба, тъй като исковете не са
индивидуализирани по периоди – на коя дата, с коя вноска и с кое плащане на
конкретна сума ищецът счита, че е надплатил. На следващо място, сочи кои от
увеличенията на възнаградителната лихва за процесния период за извършени с
решение на компетентния орган на банката – КУАП, а по отношение на
увеличението от 15.05.2008г. пояснява, че същото е извършено поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договореностите за ползване
на лихвена преференция. Сочи, че на 25.07.2017г. е сключено допълнително
споразумение към процесния договор, с което кредитът е преструктуриран, а
възнаградителната лихва е обвързана с лихвообразуващ индекс, който не
зависи от волята на кредитора. В резултат на това, към момента лихвата е
променяна само в посока към намаляване. Поддържа, че в цитираното в
исковата молба писмо, е уведомил ищците, че по отношение на направените
капитализации, банката е направила съответните преизчисления и същите не
са вземани предвид. Счита, че при така направеното преизчисляване не са
налице никакви надвнесени от кредитополучателя суми, които да подлеждат
на възстановяване. Оспорва процесните клаузи на договора за кредит и ОУ да
са неравноправни, съответно – нищожни. При условията на евентуалност –
прави възражение за погасяване на исковите претенции по давност.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са кумулативно съединени искове, както следва:
1. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за
2
прогласяване нищожността на чл. 7. чл. 10, чл. 11 и чл. 14 от Договора за
ипотечен кредит от 19.11.2007 г. и т. 9.1, т. 9.4 и т. 25.3 от Общите
условия на банката – ответник;
2. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 16 489,20
лв., представляваща надплатена сума поради неоснователно
капитализирана лихва по договора за кредит за периода от сключването
му до датата на исковата молба;
3. основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 34 500 лева,
представляваща разликата от предварително договорените анюитетни
вноски и заплатените от ищците завишени такива за периода от
19.11.2007 г. до завеждане на исковата молба.
При условията на евентуалност, сумите за надплатени лихви, се
претендират поради неправилно изчисление на лихвата от банката за същия
период.
По установителните искове за нищожност на клаузи от сключения между
страните договор за кредит и приложимите към него Общи условия:
Установява се от ангажираните по делото писмени доказателства, че на
19.11.2007г. ответната банка е сключила с ищеца Н. договор ипотечен кредит.
С чл.7, изр.1 от същия кредитополучателят е поел задължение да
заплаща за предоставения от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД кредит лихва,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
„ДСК Уют“ - приложение № 2 към договора. В чл.7, изр.2 е посочено, че към
датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19%,
стандартната надбавка е в размер на 3,10 процентни пункта, намалена с
отстъпка от 0,5 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо
6,79 %.
Оспорената клауза на чл. 10 от договора предвижда, че с подписването
му кредитополучателят предоставя съгласие за инкасиране на суми от свои
сметки в лева и чуждестранна валута в Банка ДСК, от които кредитът може да
се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения.
Чл. 11 предвижда, че неразделна част от договора за Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
Съгласно чл.14 Кредиторът има право да извършва изменения или
допълнения на Общите условия и Тарифата, които стават задължителни за
кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява
кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на
Банката.
В чл.9.1, изр.1 от Общите условия към договора за кредит е предвидено,
3
че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от
базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора, като в изр.2 е
посочено, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за
което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
Съгласно чл.9.4 от Общите условия, при промяна на базовия лихвен
процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
С чл.25.3 от Общите условия страните са постигнали съгласие, че
кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и
таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. В тази
клауза е предвидено още, че промяната може да бъде извършена при наличие
на някое от следните условия: а. при изменение от поне 1% за месец на
стойностите на LEONIА, EURIBOR, LIBOR; б. при изменение от поне 1% за
месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в. при изменение от
поне 0,5 % за месец на индекса на потребителски цени за България; г.
въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата
система и/или върху Банка ДСК; д. промени в нормативните актове, както и в
регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и
изискванията към банките; е. при изменение от поне 10% за месец на
стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените
депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на
Централната банка; ж. съществена промяна в паричната политика на
Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева,
деноминация на лева, смяна на парите.
Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху собствен на ищците
недвижим имот - апартамент в гр. София. На 25.11.2010г. ищцата С. Н. е
сключила в ответника договор за поръчителство, по силата на който се е
задължила да погасява задължението по договора за кредит чрез удръжки от
касиер-платец, удръжки от разплащателна сметка или чрез вноски в брой, с
което обезпечава изпълнението на задълженията по договора и сключеното
към същия допълнително споразумение от 25.11.2010г. при променена лихва
от 8,79%, посочена като задължителна за страните.
Трайно е възприето в актуалната съдебна практика, а именно - решение
№77 от 22.04.2015 г. по гр.д.№4452/2014 г. на ВКС, ГК, Трето отделение,
решение №424 от 02.12.2015 г. по гр.д.№1899/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто
отделение, решение №51 от 04.04.2016 г. по т.д.№504/2015 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение, решение №95 от 13.09.2016 г. по т.д.№240/2015 г. на ВКС,
ТК, Второ отделение, решение №205 от 07.11.2016 г. по т.д.№154/2016 г. на
ВКС, ТК, Първо отделение, решение №165/02.12.2016 г. по т.д.№1777/2015 г.
на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №201/02.03.2017 г. по т.д.№2780/2015
г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №299 от 15.02.2019 г. по т.д.
№2023/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 60095 от 16.08.2021
г. по т.д. №663/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение и много други, че една
4
договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/
да е сключена във вреда на потребителя. В Решение № 60095 от 16.08.2021 г.
по т.д. №663/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение например е посочено, че: „
Основният критерий за приложимост на изключението по чл.144, ал.3, т.1 от
ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор, тъй като
само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита
за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото увеличението на
престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се
прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за
изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най–уместния начин. Уговорката в договор за
банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна
на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор
основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни
обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна с оглед общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП. Методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната
природа на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т.е. да е налице конкретна формула за
определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието
на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят
може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга,
както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с
нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да
се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 от
ЗЗП. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за
едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания
размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и
5
невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията
и методиката, при които този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради
което по отношение на тази клауза изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е
неприложимо.
Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да
бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста
на чл.147, ал.1 от ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да
предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в
първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна
осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска.“.
Като споделя напълно така посочената съдебна практика, настоящият
съдебен състав намира следното:
Страните по процесния договор са потребител и доставчик на
финансови услуги по смисъла на §13, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП, като в хода на
производството ответникът „Банка ДСК“ ЕАД /чиято е доказателствената
тежест с оглед чл.146, ал.4 от ЗЗП и това му е указано с доклада по делото/ не
е представил доказателства, че включването на оспорените клаузи в договора,
е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с
потребителя по отношение на тяхното съдържание, а от друга страна е
несъмнено, че като предварителни и едностранно формулирани от кредитора,
клаузите на Общите условия за сключване на съответния вид кредитен
договор, относими за неопределен период от време и неопределен кръг
правни субекти, също не са индивидуално уговорени.
Клаузата на чл.7 от договора за кредит, в частта, предвиждаща, че
базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора, на чл.9.1 от
Общите условия, в частта /изр.2/, предвиждаща, че кредиторът има право да
променя базовия лихвен процент, на чл.9.4 и на чл.25.3 от Общите условия, са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. С тези клаузи, промяната на
базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без
да е посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира
основателна причина по чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП или зависимост от външни
фактори съгласно чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, поради което по отношения на тези
клаузи посочените изключения не са приложими. Единствено в клаузата на
т.25.3 от Общите условия е налице изброяване на обективни фактори като
условия, при които банката може да извърши промяната, но липсва какъвто и
да е било алгоритъм, по който базовият лихвен процент ще бъде променян. По
изложените съображения следва да се приеме, че клаузите на чл.7 от договора
за ипотечен кредит и на т.9.1. от Общите условия в посочените части, както и
на чл.9.4 и чл.25.3 от Общите условия са нищожни на основание чл.146, ал.1
от ЗЗП.
Позоваването от страна на ответника на факта, че изискването към
6
кредитодателя да предостави предварително конкретна методика за
изчисляване на изменението на лихвения процент е въведено едва с чл. 33а от
Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 58 от 2010 г./ и не е съществувало
към датата на сключване на договора през 2007г., е неотносимо. 3аконът за
потребителския кредит е обнародван в ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. и е в сила от
12.05.2010 г. и поначало приложението на горепосочения законов текст по
отношение на договорите за потребителски кредит, сключени преди датата на
влизането в сила на закона /какъвто именно е процесният/, е изрично
изключено по силата на § 5 от ПЗР на ЗПК. За да отговаря на изискванията
за добросъвестност, уговорката за едностранно изменение на референтния
лихвен процент от банката трябва да посочи по необходимост конкретния
алгоритъм и относителната тежест на отделните компоненти, включени във
формулата за промяна на лихвения процент, от която по ясен и разбираем за
средния потребител начин да може да се установи как именно отделните
фактори /обективни показатели/ се отразяват върху размера на референтния
лихвен процент. В противен случай икономически по-силната страна в
облигационното правоотношение - банката, придобива правото произволно да
променя приложимия към кредита лихвен процент, като по този начин
прехвърли стопанския риск от неблагоприятна за нея промяна в посочените
обективни пазарни показатели върху по-слабата икономически страна –
потребителя. Ето защо, наведеното в този смисъл възражение на банката –
ответник е неосноватлено и не се отразява на крайния извод на съда за
неравноправност на посочените по-горе клаузи.
В останалата си част клаузата на чл.7 от договора не е недействителна,
поради което и следва да се приеме, че приложимият лихвен процент в
отношенията между страните по процения договор е посоченият в чл.7, изр. 1
от същия, а именно – 6,79%.
Възраженията на ответника, че отстъпката в лихвения процент от 0,5%
по програмата „ДСК Уют“ изобщо не е приложима към конкретния договор за
кредит, т.к. банката не е открила в архива си подписано между страните
Приложение №2 към договора, не може да се приеме за основателно.
Въпросната отстъпка е отчетена в договора за кредит, както и в приложения
към същия погасителен план, поради което следва да се приеме, че самият
ответник е прилагал към кредита преференциалния лихвен процент. Липсата
на доказателства за сключено между страните Приложение №2 към договора,
в което да се уговорени конкретните условия, при които преференцията може
да отпадне, налагат извод единствено, че банката едностранно и при липса на
конкретни договорености между страните, е отнела преференцията на
15.05.2008г. Това отново подкрепя извода на съда, че приложимият към
договора за кредит лихвен процент следва да е първоначално уговореният, а
именно – 6,79%.
Нищожна поради неравноправност е и клаузата чл. 14 от договора, тъй
като предвижда че извършването на промяна в общите условия не подлежи на
договаряне, а се извършва едностранно от банката, като промените стават
7
задължителни за потребителя, който единствено бива уведомен от банката
чрез съобщение на видно място в салоните й. Така на банката всъщност е
предоставена неограничена възможност за едностранна промяна в условията
по договора. Такава възможност за потребителя не е предвидена.
Следователно клаузата следва да се прецени като уговорена в негова вреда и
при съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, както и в нарушение на принципа за
добросъвестност.
Що се касае до оспорените клаузи на чл.10 и 11 от договора - съдът
намира, че неравноправност не беше установена в рамките на настоящото
производство. Съдържанието на същите е стандартно за този вид банкови
сделки и съдът не намира да нарушава принципите на потребителската
защита. Ето защо исковете за прогласяване на тяхната нищожност са
неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата
от 16 489,20 лв., представляваща надплатена сума поради неоснователно
капитализирана лихва по договора за кредит за периода от сключването му до
датата на исковата молба и за сумата от 34 500 лева, представляваща
разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от
ищците завишени такива за периода от 19.11.2007 г. до завеждане на исковата
молба:
От ангажираните по делото писмени доказателства и от заключението
на изслушаните по делото първоначално и допълнително заключение на ССЕ
се установява следното:
На 02.04.2008 г. банката е променила лихвения процент по кредита от
6,79% на 7,29% .
На 15.05.2008 г., поради неизпълнение на условията за ползване на
преференциален лихвен процент по програма ДСК „УЮТ”, лихвеният
процент е променен от 7,29% на 7,79% . По делото няма данни между
страните да са били уговорени конкретните условия, при които банката има
право да престане да прилага договорената в основния договор отстъпка от
0.5%, нито пък – дори да се приеме, че програмата е била действаща между
страните - са ангажирани конкретни доказателства за това на кои именно
условия кредитополучателят е престанал да отговаря и кога.
На 21.10.2008 г. по решение на банката лихвения процент по кредита е
променен от 7,79% на 8,79% .
С Допълнително споразумение от 15.12.2009 г. е уговорен 6-месечен
гратисен период за издължаване на главницата и вноска по лихва в размер на
806,54 лв. На 21.05.2010 г . е извършено капитализиране на остатък по
дължима лихва в размер на 3 456,33 лв., която сума се декапитализира на
23.09.2010 г.
8
С Допълнително споразумение от 25.11.2010 г. дългът е
преструктуриран, договорена е лихва в размер на 8,79%, извършено е
капитализиране на неплатена лихва в размер на 9 479,62 лв.
С Допълнително споразумение от 25.07.2017 г. дългът отново е
преструктуриран, договорена е променлива лихва в размер на 7,00 %,
формирана от стойността на обективния лихвен индикатор 6-месечен Sofibor
0,268 % и фиксирана надбавка в размер на 6,732 %, извършено е
капитализиране на неплатена лихва в размер на 3 553,25 лв. към главницата,
отсрочени са такси на стойност 665,00лв. и застраховки в размер на 1 330,40
лв .
Считано от 01.07.2018 г. лихвеният индекс 6-месечен Sofibor престава да
съществува и новият референтен лихвен процент по кредита е формиран от
индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години” и изравнителен дисконт, като
крайният лихвен процент към датата на замяната е непроменен.
Последващи промени в лихвения процент са само в посока занижаване,
като към 31.01.2023 г. размерът налихватае 6,735 %.
С Допълнително споразумение от 07.05.2020 г. - с оглед извънредното
положение във връзка с Ковид 19 е уговорен гратисен период за издължаване
на лихва и главница като срокът по кредита е удължен с 6 месеца. Договорено
е начислената лихва за гратисния период да се плаща на равни вноски до края
на срока по договора.
Ищецът е навел възражение за нищожност на сключени към договора
допълнителни споразумения на осн. чл.336 от ЗЗД, което съдът намира за
основателно, поради следното:
По въпроса относно дали постигната уговорка в допълнителни
споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно
задължение чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви към
размера на редовната главница представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10,
ал. 3 ЗЗД, е формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - решение №
66/29.07.2019 г., постановено по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
решение № 101/19.08.2019 г., постановено по т. д. № 439/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, която настоящият състав изцяло споделя. Прието е, че анатоцизмът не
представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се
предотврати бързото нарастване на дълга. Преструктурирането на дълга на
длъжника, който има финансови затруднения, има за цел да направи възможно
изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото съС.ие чрез
олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху
9
които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Посочено е, че
анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов
акт на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху
лихва е допустимо само между търговците. Липсва приета от БНБ наредба
по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Ето защо, следва да се приеме, че с цитираните по-горе допълнителни
споразумения за преструктириране на дълга, имащи характера на спогодба
/Решение №146/01.11.2017г. на ВКС, ТК, I ТО по т.д. №2615/2016г./, са
нищожни. Това е така, защото когато задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи – било на първоначалния
договор, било на предходни допълнителни споразумения, по същество е
сключена спогодба върху непозволен договор, която е нищожна на осн. чл.366
от ЗЗД. Ето защо, когато размерът на посоченото в тази установителна част на
доп. спор. задължение е формиран при приложение на нищожна клауза за
изменение на лихвения процент или когато главницата е формирана на база
предходно преоформяне на дълга чрез прибавяне на просрочени лихви към
редовната главница, допълнителното споразумение е нищожно и дългът
следва да се счита такъв, какъвто би бил без приложението на въпросните
нищожни клаузи, респ. без извършеното капитализиране.
От заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна ССчЕ по
поставените служебно от съда въпроси, се установява, че:
Надплатената от ищците сума само в резултат на извършените промени
на лихвения процент процент до датата на ИМ , в т .ч. на база подписаните
анекси, изчислена като разликата между размера на дълга по кредита при
първоначално договорените условия и платените към датата на исковата
молба суми, възлиза на 21 000,77 лв. Тази сума се явява надплатена от ищците
поради едностранното увеличаване от банката на лихвения процент по
кредита. Следователно, искът за връщане на недължимо платената сума от 34
500 лева, представляваща разликата от предварително договорените
анюитетни вноски и заплатените от ищците завишени такива за периода от
19.11.2007 г. до завеждане на исковата молба, е основателен до сумата от
21 000,77 лв., а за горницата следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Размерът на надплатената от кредитополучателя сума само в резултат на
извършените от банката капитализации, съгласно заключението на ССчЕ,
възлиза на 10 964,14 лв. Следователно, искът за връщане на надплатена от
10
ищците сума поради неоснователно капитализиране на лихва по договора за
кредит за периода от сключването му до датата на исковата молба, е
основателен до така посочения размер, а за горницата до предявения размер
от 16 489,20 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по наведеното от
ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Възражението е неоснователно.
Съгласно правилата, установени в ЗЗД, за вземането по чл.55 ЗЗД е
приложима общата петгодишна погасителна давност, която тече от момента
на извършване на недължимото плащане (т. 7 от Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС).
Същевременно за връщане на даденото от потребител въз основа на
неравноправна клауза или недействителност на целия договор е налице
практика на СЕС относно началния момент, от който тече погасителната
давност, обективирана в Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19
и С-259/19 на СЕС, Решение от 09.07.2020 г. по съединени дела С-698/18 и С-
699/18 на СЕС, Решение от 22 април 2021 г. по дело C-485/19 на СЕС и
Решение от 10 юни 2021 г. съединени дела C-776/19 — C-782/19 на СЕС и
Решение на Съда от 25 януари 2024 г. по съединени дела C-810/21—C-813/21.
Съгласно цитираните „член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат предявяването на иск
относно реституционните последици от установяването на нищожност на
неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при
условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност
не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на
правото на потребителя да иска връщане.“ (Решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС). Ако давностният срок започва
да тече от датата, на която договорът е изцяло изпълнен, следва да се има
предвид обстоятелството, че е възможно потребителите да не знаят, че клауза
в договора, сключен с продавач или доставчик, е неравноправна или да не
осъзнават обема на правата си, произтичащи от Директива 93/13, дори в
момента на цялостното изпълнение на договора или след него (така Решение
на Съда (четвърти състав) от 9 юли 2020 г. по Съединени дела C-698/18 и C-
699/18). „Даден давностен срок може да бъде съвместим с принципа на
ефективност единствено ако потребителят е имал възможността да узнае за
правата си, преди този срок да започне или да изтече“ - Решение от 10 юни
2021 г. съединени дела C-776/19 — C-782/19 на СЕС. „За да се счита, че е в
съответствие с принципа на ефективност, давностният срок трябва да е
фактически достатъчен, за да може потребителят да подготви и задейства
определено ефективно правно средство за защита с цел да предяви правата,
които черпи от Директива 93/13, и по-специално под формата на претенции с
реституционен характер, основаващи се на неравноправността на договорна
клауза … Така, що се отнася до началния момент на давностен срок, такъв
11
срок може да бъде съвместим с принципа на ефективност единствено ако
потребителят е имал възможността да узнае за правата си, преди този срок да
започне да тече или да изтече.“ - Решение на Съда от 25 януари 2024 г. по
съединени дела C-810/21—C-813/21. С още по-голяма тежест горното се
отнася за давностен срок, който тече от момента на всяко недължимо плащане
/на завишената вследствие на приложение на неравноправната клауза вноска,
вкл. и когато вноската е завишена поради капитализиране на лихви, които от
своя страна са били формирани при приложение на неравноправна клауза/.
От изложеното следва, че практиката на СЕС отчита, че потребителят
няма как да упражни своето право, за което не знае, поради което е разумно да
се предвиди, че давност спрямо него тече от момента, в който е узнал за
неравноправния характер на клаузите от сключения договор. Доколкото в
настоящото производство се установява от приетите доказателства, че ищците
за пръв път са се позовали на неравноправни клаузи на 21.12.2022г. – в писмо,
изпратено до ответника – и няма данни, нито твърдения в по-ранен момент да
са имали възможност да узнаят за тях, то давностния срок е започнал да тече
от тази дата и не е изтекъл към момента на предявяване на претенцията за
връщане на недължимо платените суми – датата на исковата молба-
19.06.2023г.
По искането сумите да бъдат присъдени на ищците при условията на
активна солидарност:
Искането е неоснователно.
За вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД не е
предвидена нито законова солидарност, нито може да се приеме, че такава
следва от солидарността на ищците като длъжници по кредита, доколкото
източникът на задължението по чл.55 от ЗЗД е извъндоговорен. Съдът намира,
че сумите следва да бъдат присъдени и на двамата ищци, като въпрос на
вътрешни отношения между тях и извън предмета на делото е как те ще
разпределят полученото помежду си.
Поради уважаването на главните искове, съдът не дължи произнасяне по
предявените в условията на евентуалност.
По разноските:
На ищците следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част
от исковете. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно.
Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на сумата от
4 000 лв., която съдът намира за справедлива и адекватна на фактическата и
правна сложност на делото, материалния му интерес и обема на
предоставената защита - предявени са множество установителни искове,
съединени с два осъдителни иска, проведени са три съдебни заседания,
изслушани за заключенията на две експертизи, естеството на предявените
искове изисква задълбочено познаване и позоваване на практиката на СЕС,
установена в сферата на потребителската защита. Така, на осн. чл.78, ал.1 от
12
ЗЗД, на ищците следва да бъдат присъдени общо 4 623,31 лв. – разноски по
делото.
На ответника не следва да се присъждат разноски. Съдът е запознат с
практиката на СЕС, обективирана в решение от 16.07.2020 г. по съединени
дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС по въпроса дали е съвместимо с принципа на
ефективност възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост
от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно
неравноправния характер на спорната клауза (т. 96). Прието е, че обвързването
на разпределението на съдебните разноски в това производство само с
недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може да възпре
потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които
води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението) и е
постановено, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да
се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се
има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13
право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи. На изложените в решението мотиви се
позовава и практиката си ВКС (вж. Определение № 366 от 16.08.2022 г. по
ч.т.дело № 1085/2022 г. на ВКС). В конкретния случай, ищците са потребители
и се позовават на неравноправни клаузи в договор за банков кредит.
Съобразявайки посочената съдебна практика на СЕС и ВКС съдът счита, че
възлагането на съдебни разноски в тежест на ищците, когато се позовават на
неравноправни клаузи в договор за банков кредит, които да са установени за
неравноправни, създава съществена пречка за потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорните клаузи. С оглед
изложеното, въпреки частичното отхвърляне на предявените искове, съдът
намира, че на ответника разноски не се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от С. Б. Н., ЕГН
********** и С. Н. Н., ЕГН **********, срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.26, ал.1 от
ЗЗД, че клаузата на чл.7 от договор за ипотечен кредит от 19.11.2007 г.,
сключен между С. Б. Н., ЕГН ********** Банка ДСК“ ЕАД, в частта й,
предвиждаща, че базовият лихвен процент се определя периодично от
кредитора, на чл.14 от същия договор, както и клаузите на чл.9.1, изр.второ, на
13
чл.9.4 и на чл.25, т.3 от Общите условия към договора за ипотечен кредит от
19.11.2007 г., са нищожни.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. Б. Н., ЕГН ********** и С. Н.
Н., ЕГН **********, СРЕЩУ „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, за
прогласяване на основание чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.26, ал.1
от ЗЗД нищожността на чл.10 и 11 от същия договор, както и по отношение на
чл.7 от договора – в частта извън обявената за нищожна и чл.9.1, изр. първо от
Общите условия към договора за ипотечен кредит от 19.11.2007 г.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, гр. София, ул. *******
да заплати на С. Б. Н., ЕГН ********** и С. Н. Н., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. София, кв. *******, следните суми:
- на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 21 007,77 лв. –
надплатена от ищците в резултат на едностранното увеличаване на лихвения
процент по кредита от страна на банката за периода от сключването на
договор до датата на исковата молба – 19.06.2023г., като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер на претенцията от 34 500 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска;
- на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 10 964,14 лв. -
надплатената от ищците в резултат на извършените от банката капитализации
на възнаградителна лихва към главницата по кредита за периода от
сключването на договор до датата на исковата молба – 19.06.2023г. , като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер на претенцията от
16 489,20 лв. ОТХВЪРЛЯ иска;
- сумата от 4 623,31 лв. – разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14