№ 10972
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110144773 по описа за 2024 година
М. Б. Л. е предявила срещу А. Б. О. и А. П. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на следния недвижим имот: неурегулирано дворно място от 600 кв.м.,
представляващо реална част от имот 31, кадастрален лист Г-19-12-В по неодобрен план, с
площ на целия имот 780 кв.м. съгласно издадената скица, при граници на реалната част -
изток - път и гора; запад - нива; север - нива и юг - нива, а при граници на целия имот: изток
- път и гора; запад - нива; север - нива и юг - нива, находящ се в землището на с. Пасарел,
местност ...., поради придобиването му по давност.
Ищцата твърди, че по силата на Нотариален акт № 195 от 17.11.1993 г. П...... е признат
за собственик на следния недвижим имот: неурегулирано дворно място от 600 кв.м.,
представляващо реална част от имот 31, кадастрален лист Г-19-12-В по неодобрен план, с
площ на целия имот 780 кв.м. Неговите наследници Б..... и А. А. се дезинтересирали от
имота. От 1995 г. ищцата била единственото лице, което упражнява владение върху
процесния имот, поддържала го, стопанисва и облагородява, поради което и през 2005 г. го
придобила по давност. Това се случило преди смъртта на Б....., поради което имотът не бил
постъпвал в патримониума на нейните наследници - А. А. и Л......, следователно не е част и
от наследствената маса на Л......, с оглед на което и ответницата А. О. никога не е била
титуляр на ид. част от правото на собственост. През периода 1991 г. – 2015 г. ответницата А.
А. била извън страната и съответно не полагала никакви грижи за имота.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата А. П. А. е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Намира, че ищцата не е била владелец на
имота, а извършвала търпими действия по отношение на него. Сочи, че е изразила съгласие
имотът да бъде ползвана от ищцата, както и да участва в извършвани в имота ремонти
1
съобразно своя дял от собствеността. Излага, че през 1998 г. в подадена декларация по чл. 14
ЗМДТ като собственици на имота били посочени Б..... и А. А., като ответницата е заплащала
дължимите данъци за своя дял от имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
С Нотариален акт № 195 от 17.11.1993 г. П...... е признат за собственик на
неурегулирано дворно място от 600 кв.м., реална част от имот 31, кадастрален лист Г-19-12-
В по неодобрен план, с площ на целия имот 780 кв.м.
От удостоверение за наследници на П......, починал на 23.08.1995 г., е видно, че негови
наследници са били ...а, А. П. А. и Л..
От удостоверение за наследници на ...а, починала на 29.12.2012 г., се установява, че
нейни наследници са А. П. А. и Л..
От удостоверение за наследници на Л., починала на 18.09.2017 г., е видно нейни
наследници са М. Б. Л...... и А. Б. О..
По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че електроенергията за процесния
имот за периода 1995 г. – 2005 г. е заплащана от ищцата.
Представена е Декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2от ПЗР на ЗМДТ, подадена от ...а на
15.05.1998 г., в която лицето декларира, че е собственик на 1/3 ид. част от процесния
недвижим имот.
От удостоверение от СД „Пожарна безопасност и защита на населението“ се
установява, че на 03.12.2020 г. е ликвидиран пожар в къща в гр. София, с. Пасарел, вилна
зона „Ст....
Съдът е допуснал обяснения на ответниците. Ответницата А. Б. О. заявява, че не
оспорва, че през периода 1991 г. – 2015 г. владението на имота е осъществявано от ищцата.
Излага, че ключовете и документите за вилата и дворното място са дадени на ищцата от
дядо им Петко, като ищцата се е грижила за имота и го е ремонтирала. Сочи, че не е било
искано съгласие на ответницата А. ищцата да ползва вилата.
Ответницата А. П. А. посочва, че не е искала ключ от вилата в Паначарево, като е
заявявала, че за да посети вилата, трябва да бъде поканена, доколкото вилата е във
фактическа власт на ищцата.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. В........, дъщеря на ответницата А.
и братовчедка на ищцата, която разказва, че от 1992 г. до 2001 г. е живяла с родителите си в
ЮАР, като майка си дошла в България преди смъртта на баща на 23.08.1995 г., за да се
грижи за него. Сочи, че отношенията между майка и леля винаги са били много добри,
разговаряли по телефона доста често. Разказва за разговор през 1995 г., след който майка
казала, че сестра я е попитала дали има ли нещо против ищцата да ходи на вилата в
местност „Ц...д“ и да я ползва, на което майка не се възпротивила. Майка спомена
веднъж, че се правили тръби и тя е предложила да даде пари, защото е собственик на 50%,
но ищцата отказала. Излага, че майка казала, че през 09.2024 г. дъщерята на ищцата е
предложила 2000 лева за вилата.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за
признаване за установено, че ищцата е собственик на неурегулирано дворно място от 600
кв.м., представляващо реална част от имот 31, кадастрален лист Г-19-12-В по неодобрен
план, с площ на целия имот 780 кв.м. съгласно издадената скица, поради придобиването му
2
по давност.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав
на придобивната давност, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. От своя страна фактическият състав на
владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва обективния елемент на упражнявана
фактическа власт и субективния елемент вещта да се държи като своя.
Необходимо е да се изследва въпроса дали ищцата е владяла процесния недвижимия
имот с намерение да го свои и по отношение на нея е изтекъл предвидения в закона
давностен срок.
Съдът намира, че ищцата следва да се счита за недобросъвестен владелец, доколкото е
владяла ид. части от процесния имот, принадлежащи и на ответниците. Недобросъвестен е
владелецът, който не владее недвижимия имот на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. За да се осъществява владение, то трябва да бъде непрекъснато и
във фактическия, и в юридическия смисъл. В продължение на поне 10 години владелецът не
трябва да е напускал имота, трябва да е полагал грижа на добър стопанин за него, да не са
предприемани правни действия, които прекъсват давността. Друго изискване към владението
е то да бъде явно, а не скрито, тоест трябва да е демонстрирано през тези 10 години
поведение, което да не оставя никакво съмнение, че именно владелецът е упражнявал
фактическа власт върху имота. На следващо място трябва да е манифестирано поведение,
което ясно да показва, че имотът се владее за себе си, че отношението към него е като към
свой собствен имот. Владението следва да е необезпокоявано, несмущавано, т. е. никой да не
се е противопоставял на обстоятелството, че лицето стопанисва имота като свой собствен, да
не е оспорвал или пречел на това.
При анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът стига до извод, че може да се приеме, че ищцата е могла да
започне да упражнява фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои най-
рано след 15.05.1998 г., доколкото на тази дата един от предходните собственици на имота
...а е деклраирала, че е собственик на ид. части от имота, което изключва владението на
ищцата на имота за себе си. Настоящият състав счита, че най-рано след тази дата са могли да
се проявят елементите на упражнявано върху имота владение. За да е налице оригинерното
придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав
на придобивната давност, а именно да е упражнявана фактическа власт върху имота в
продължение на предвидения в закона срок и тя да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и теория трайно е наложила,
че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е осъществяваното
владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
прави извод, че ищцата е манифестирала поведение, което недвусмислено сочи, че владее
имота като свой и това е демонстрирано явно по отношение на останалите съсобственици,
3
доколкото ответниците не отричат, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота
през периода 1991 г. – 2015 г., освен това посочват, че не са посещавали имота, тъй като са
смятали, че той принадлежи на ищцата. Излагат се и обяснения, че наследпдателят Петко
Христов е предоставил документите за собственост на дворното мятсо на ищцата, по
отношение на който акт ответниците не са се противопоставили. Съдът намира, че соченият
от свид. С.... отказ на ищцата да се разделят разходите за поставяне на водопроводни тръби в
имота сочи на действия, чрез които ищцата обективира намерението си да свои имота,
поради което влага грижи и средства. Съдът счита, че следва да даде вяра на показанията на
свид. С...., доколкото независимо, че същата би могла да е до известна степен
заинтересована, показанията са логични, последователни и безпротиворечиви и от тях се
установява, че ответниците реално са се дезинтересирали от процесния имот, не са
предприемали действия, с които да се противопоставят на владението на ищцата или да го
смутят. Не са извършвани действия за отблъскване владението на ищцата, като съгласието,
дадено от ответницата А., ищцата да ползва процесния имот, е обективирано според
свидетелските показания още през 1995 г., когато обаче съдът намира, че ищцата още не е
извършвала действия, с които да обективира намерението си да свои процесния имот за себе
си.
От всичко изложено съдът стига до извод, че не се касае за търпими действия,
доколкото ответниците нито са имали желание да посещават процесния имот, нито са искали
ключове от него, доколкото са били със самосъзнание, че имотът се ползва от ищцата с
намерение последната да го свои за себе си, на което и ответниците не са се
противопоставяли фактически и не са правили опит по някакъв начин да отблъснат
владението на ищцата или да заявят своето право на собственост на ид. части от процесния
имот.
В резултат съдът счита, че поведението на ищцата изпълва фактическия състав на
придобиването по давност чрез упражняване на недобросъвестното владение в период от 10
г., поради което и предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС следва да бъде
уважен като основателен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е претендирала следните
разноски: 50 лева – държавна такса и 7200 лева – адвокатско възнаграждение, което съдът
намлява до 950 лева с оглед направеното възнаграждение за прекомерност, фактическата и
правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. О., ЕГН ********** и А. П.
А., ЕГН **********, че М. Б. Л., ЕГН **********, e собственик на следния недвижим имот:
неурегулирано дворно място от 600 кв.м., представляващо реална част от имот 31,
кадастрален лист Г-19-12-В по неодобрен план, с площ на целия имот 780 кв.м. съгласно
4
издадената скица, при граници на реалната част - изток - път и гора; запад - нива; север -
нива и юг - нива, а при граници на целия имот: изток - път и гора; запад - нива; север - нива
и юг - нива, находящ се в землището на с. Пасарел, местност ...., поради придобиването му
по давност.
ОСЪЖДА А. Б. О., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН **********, да заплатят на М.
Б. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1000 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5