Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на първи декември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №2471/2022 г. на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП –
Варна, постановено по АНД №20223110202116/2022 г. по описа на Районен съд
- Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 13-43150/18.03.2013 г.
на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на Н.М.К.,
ЕГН ********** за нарушение на чл.92, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПО на основание чл.
264, ал.1 от ЗКПО е наложено наказание глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателят
чрез процесуален представител сочи, че в случая не е налице влязло в сила НП,
за да се счита, че предвидената давност по чл. 82, ал.1 от ЗАНН е изтекла. Отправено
е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответник
- Н.М.К., в писмено възражение оспорва
касационната жалба, със следните доводи,
които са самостоятелни основания за отмяна на НП: 1. Давността, която
изключва административнонаказателната отговорност е на основание чл. 80, ал.1,
т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, като в случая е изтекла. 2. Следвало е да се
приложи чл.28 от ЗАНН. 3. Нормата на чл.92, ал.1 от ЗКПО предвижда, че
данъчнозадължено лице е юридическото лице, поради което неправилно е ангажирана
нейната отговорност. Отправено е искане
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и
моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за
установено следното: ДЗЗД „Сезо-Сезгин Салиев“ било
регистрирано в ТД на НАП-Варна, с адрес на управление в гр. Варна. На
24.11.2010 г. жалбоподателката била вписана като представляващ
неперсонифицираното дружество. До 31.03.2012 г. от дружеството не била подадена
декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2011 г. От инспектор по приходите в ТД на
НАП - Варна била извършена проверка в съответната информационна система, при
която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с неспазването на
законоустановения срок за подаване на декларацията, на 20.12.2012 г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение на Н.М.К. за това, че в
качеството на управител на посоченото ДЗЗД не е изпълнила задължението си да
подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2011 г. в
законоустановения срок – до 31.03.2012 г. Въз основа на съставения акт на
18.03.2013 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
Н.М.К. била наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.92, ал.2,
вр. ал.1 от ЗКПО.
Районният
съд е приел, че санкционната разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно задължено лице, което не подаде
декларация по този закон или не я подаде в срок. От своя страна нормата на
чл.264, ал.1 от ЗКПО предвижда административно наказание имуществена санкция
или глоба за представляващия данъчно задълженото лице, включително лицето,
изпълнявало длъжността представляващ неперсонифицирано дружество, който с
действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263.
Задължението за подаване на декларация е възложено на дружеството, а не на
неговия представител. След като не е носител на задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО, жалбоподателката не би могла да носи административнонаказателна
отговорност за неизпълнението на това задължение. Същевременно липсват не само
доказателства, но и фактически твърдения неизпълнението на това задължение да
се дължи на действие или бездействие на представляващата дружеството, за да
бъде ангажирана отговорността й по реда на чл.264, ал.1 от ЗКПО. Санкционната
разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е предвидена отговорност и за
представляващия данъчно задълженото лице, но тя е за допустителство, а не за
пряко неизпълнение на задължението по чл. 92 от ЗКПО, тъй като последното задължение
е въведено в тежест на данъчнозадълженото лице. Изложените в АУАН и НП факти
сочат за нарушение по чл. 92, ал. 2 ЗКПО, а не по чл. 264, ал. 1 ЗКПО.
Допуснато е несъответствие между описаното нарушение и посочената като нарушена
правна норма, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото на защита на санкционираното лице. Прието е от РС – Варна,
че следващо самостоятелно основание за отмяна на НП е изтеклата погасителна
давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Решението
е правилно и законосъобразно.
Абсолютната погасителна давност за
административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по
т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/ е четири
години и половина, считано от датата на извършване на нарушението – 01.04.2012
г. В случая абсолютната погасителна давност е изтекла,
поради което административнонаказателната отговорност е погасена по
давност на 01.10.2016 г.
Съгласно чл.162,
ал.2, т.7 от ДОПК влезлите в сила наказателни постановления са публични
държавни вземания. НП е годно
изпълнително основание, след влизането му в сила, на основание чл.165 от ДОПК. Предвидено
е с чл. 82, ал.1, б. “а“ от ЗАНН, че административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Този
давностен срок е приложим в
изпълнителното производство при наличие на влязло в сила НП, с което е наложено
наказание „глоба“. В случая не е налице влязло в сила НП за да се приложи срока
по чл.82 от ЗАНН. Отделно от това при наличие на влязло в сила НП, но при изтекъл
давностен срок по чл.
81, ал. 3 във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК отново е недопустимо провеждане на
изпълнително производство, поради това, че административнонаказателната
отговорност е погасена.
С оглед изложеното е
неоснователен довода на ответника, че към момента НП може да е годно
изпълнително основание при потвърждаването му. РС – Варна законосъобразно е
приел, че абсолютната давност за административнонаказателна отговорност е
изтекла и е отменил НП.
Правилни са изводите
на съда, че управителя на дружеството, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е
отговорно лице за допустителство на
нарушение по чл.261, 262 или 263 от ЗКПО, но не е отговорно лице по чл.92,
ал.2, вр. ал.1 от ЗКПО. В НП не са посочени факти, чрез които се установява, че
наказаното лице с действие или бездействие е допуснало нарушение, посочено в чл.
261
от ЗКПО, ето защо незаконосъобразно е ангажирана отговорността на същото.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 63д, ал.4 от ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1243/20.09.2022 г., постановено по АНД
№20223110202116/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.