№ 10
гр. гр. Добрич, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500332 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от
ЕМ. В. СЛ. от гр.В. срещу решение №260307/02.12.2020 г. по гр.д.№1880/2017 г. на
Добричкия районен съд в частите,с които са отхвърлени предявени от въззивника срещу В.
Н. СЛ. от гр.Добрич искове,както следва:за сумата от 334,04 лв-заплатени охранителни
услуги за имот с адрес гр.В.;за сумата от 169,43 лв-задължения за МДТ за периода 2012-2017
г. за имот в гр.Д.;за сумата от 59,25 лв-заплатена такса за записване на имот с адрес гр.Д. в
СГКК и за сумата от 275,79 лв-заплатени задължения за МДТ за имот в гр.В. за периода
2012-2017 г.Според въззивника в посочените отхвърлителни части решението на ДРС било
изцяло неправилно.Не било съобразено от първоинстанционния съд следното:
Сумата от 334,04 лв била заплатена от въззивника и същата не се включвала в
консумативите и ежемесечните разходи,за които той бил поел задължение да заплаща по
гр.д.№1579/2011 г. на ДРС,т.е. тази сума се дължала изцяло от ответницата по
делото.Заявената от въззивника сума от 338,86 лв била пълният размер,който ответницата
дължала за заплащане на МДТ.Неправилно с атакуваното решение съдът я осъдил да
заплати само половината сума.Аналогично било положението и при останалите суми.Всички
претендирани суми били изцяло дължими от ответницата съразмерно на притежаваната от
нея 1/2 ид.ч. от имотите,за които се отнасяли.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваните части и за цялостно уважаване на посочените искове по
сметки,предявени от въззивника.Претендират се изцяло сторените от последния разноски по
тези искове в първата инстанция,както и разноските в настоящата инстанция.
1
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата В. Н. СЛ. изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваните му части.Претендира присъждане на
сторените от нея разноски във въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е
получил препис от първоинстанционното решение на 10.12.2020 г.,а жалбата е подадена на
21.12.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.12.2020 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното
решение в неизгодните за него части.Разгледана по същество,жалбата е частично
основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния
съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото
е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими искове по
сметки.По същество е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№1880/2017 г. на ДРС е производство за делба на имущество-бивша СИО,прекратена с
прекратяване на брака между страните с развод и трансформирана в обикновена дялова
съсобственост.С влязло в сила на 21.06.2018 г. решение №526/01.06.2018 г. по цитираното
дело е допусната делба на следните недвижими имоти и движима вещ:
1/апартамент - жилище, с административен адрес: гр. Д. представляващо самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, одобрени със Заповед №РД-18-
15/12.05.2005г. на и.д. на АГКК, последно изменени със Заповед №18-994/13.02.2017г. на
началника на СГКК-Добрич, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
***, със застроена площ 128,50 кв.м., представляващо втори етаж от двуетажно двуфамилно
жилище, състоящо се от хол, спалня, детска спалня, кухня, столова, баня - тоалетна, два
балкона,с прилежаща изба под гаража, стар идентификатор: няма, при граници на
самостоятелния обект по схема: на същия етаж: няма, под обекта: обект 72634.606.581.1.1.,
над обекта: няма, ведно с ½ ид.ч. от общите части на стълбище;
2/апартамент-жилище,с административен адрес: гр. В., представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на и.д. на АГКК, находящ се в сграда №2, разположена в ПИ с ***, със
застроена площ 58,68 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна , спалня, баня-тоалет, при
граници на самостоятелния обект по схема: на същия етаж: *** под обекта:
10135.2563.499.2.32, 10135.2563.499.2.31, 10135.2563.499.2.30 и над обекта:
10135.2563.499.2.8, ведно с 2,248% ид. ч., съответстващи на 10,36 кв.м. ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена
сградата, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 1 с площ от 2,95 кв.
2
м, ведно с 0,114% ид. ч., съответстващи на 0,52 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата и
само 26,96 кв. м. идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото
с площ от 1150 кв. м., съставляващо имот с идентификатор 10135.2563.499 по КККР на гр.
В., с номер по предходен план – 151, кв. 47, парцел XIII;
3/апартамент-жилище,с административен адрес гр. В., *** представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2563.343.1.13 по КККР на гр. В., одобрени със
Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на и.д. на АГКК, находящ се в сграда №1, разположена в
ПИ с 10135.2563.343, със застроена площ 113,70 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна,
кухня, две спални, две санитарни помещения, баня - тоалет и балкон, при граници на
самостоятелния обект по схема: на същия етаж: 10135.2563.343.1.12, под обекта:
10135.2563.343.1.24, 10135.2563.343.1.22 и над обекта: 10135.2563.343.1.15, ведно с
прилежащата към обекта изба /без посочен номер в предходен нотариален акт/ с площ от
8,12 кв. м., при граници: от север – избен коридор, от изток – изба №9 и изба №10, от запад –
изба на ап. №4 и от юг – двор, ведно с 6,7344% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, както и само
53,8752 кв. м. ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо
имот 10135.2563.343 по КККР на гр. Добрич, цялото с площ от 910 кв. м. по скица, а по нот.
акт - 800 кв. м, с номер по предходен план: 2095, кв. 50, парцел XXVI;
4/Поземлен имот-лозе с площ от 514 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 500 кв.м.,
съставляващо имот с идентификатор 72624.905.42 по КККР на гр. Добрич, одобрени със
Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на и.д. на АГКК, находящо се в местността „***" в гр.
Добрич, при граници и съседи съгласно скица: 72624.905.40, 72624.905.649, 72624.905.43,
72624.905.41 и 72624.905.77, номер по предходен план: 648;
5/Поземлен имот-нива с площ от 15003 кв.м. по скица,а по нотариален акт – 15 дка,
представляваща поземлен имот с идентификатор 72624.37.78 по КККР на гр. Добрич,
одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на и.д. на АГКК, при граници и съседи
съгласно скица: 72624.37.55, 72624.37.57, 72624.37.18, 72624.37.77, 72624.37.43 и
72624.37.46, номер по предходен план: 037078;
6/Поземлен имот-нива с площ от 12001 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 12 дка,
представляваща поземлен имот с идентификатор 58360.17.36 по КККР на с. П., общ.
Добричка, обл. Добрич, одобрени със Заповед №РД-18-222/17.08.2017г. на и.д. на АГКК,
трайно предназначение на територията – земеделска, категория – трета, при граници и
съседи съгласно скица: 58360.17.37, 57279.26.145, 58360.17.72 и 58360.17.29, с номер по
предходен план: 017036;
7/Поземлен имот-нива с площ от 12501 кв,м. по скица, а по нотариален акт – 12,500 дка,
представляваща поземлен имот с идентификатор 58360.17.37 по КККР на с. П., общ.
Добричка, обл. Добрич, одобрени със Заповед №РД-18-222/17.08.2017г. на и.д. на АГКК,
трайно предназначение на територията – земеделска, категория – трета, при граници и
съседи съгласно скица: 58360.17.30, 58360.17.38, 57279.26.145, 58360.17.36 и 58360.17.29, с
3
номер по предходен план: 017037;
8/Поземлен имот-нива с площ от 49006 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 49,001 дка,
представляваща поземлен имот с идентификатор 57279.24.15 по КККР на с. П., общ.
Добричка, обл. Добрич, одобрени със Заповед №РД-18-258/24.08.2017г. на и.д. на АГКК,
находяща се в м. ***, трайно предназначение на територията – земеделска, категория –
четвърта, при граници и съседи съгласно скица: 57279.24.135, 57279.24.136, 57279.24.137,
57279.24.138, 57279.24.59, 57279.24.19, 57279.24.93, 57279.24.91, 57279.24.154, с номер по
предходен план: 024015;
9/Поземлен имот-нива с площ 71000 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 70,993 дка,
представляваща поземлен имот с идентификатор 57279.20.1 по КККР на с. П., общ.
Добричка, обл. Добрич, одобрени със Заповед №РД-18-258/24.08.2017г. на и.д. на АГКК,
находяща се в м. ***, трайно предназначение на територията – земеделска, категория –
трета, при граници и съседи съгласно скица: 57279.20.55, 57279.20.16, 57279.20.44,
57279.20.14, 57279.20.29, 57279.20.28, 57279.14.39, 57279.20.17, 57279.20.57, с номер по
предходен план: 020001;
10/Поземлен имот-нива с площ 30002 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 30 дка,
представляваща поземлен имот с идентификатор 72693.16.11 по КККР на с. Т., общ. КаВ.,
обл. Добрич, одобрени със Заповед №РД-18-31/27.02.2008г. на и.д. на АГКК, трайно
предназначение на територията: земеделска, при граници и съседи съгласно скица:
72693.16.8, 72693.16.17, 72693.14.123, 72693.16.10, с номер по предходен план: 016011;
11/Поземлен имот-нива с площ 40001 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 39,998 дка,
представляваща поземлен имот с идентификатор 73780.2.2 по КККР на с. Т., общ. Ш., обл.
Добрич, одобрени със Заповед №РД-18-38/30.03.2006г. на и.д. на АГКК, находяща се в м. К.,
трайно предназначение на територията: земеделска, при граници и съседи съгласно скица:
73780.2.15, 73780.2.14, 73780.2.22, 73780.2.23, 73780.2.32, 73780.2.45, 73780.2.27, 73780.2.1,
с номер по предходен план: 002002;
12/Поземлен имот-нива с площ от 30000 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 29,997 кв.м,
представляваща поземлен имот с идентификатор 83017.76.1 по КККР на гр. Ш., обл.
Добрич, одобрени със Заповед №РД-18-15/29.03.2006г. на и.д. на АГКК, ноходяща се в гр.
Ш., местността Б., трайно предназначение на териоторията – земеделска, при граници и
съседи съгласно скица: 83017.76.25, 83017.76.11, 83017.76.224 и 83017.77.17, с номер по
предходен план: 076001;
13/Поземлен имот-нива с площ 20697 кв.м. по скица, а по нотариален акт 20,696 дка,
представляваща поземлен имот с идентификатор 83017.89.4 по КККР на гр. Ш., обл.
Добрич, одобрени със Заповед №РД-18-15/29.03.2006г. на и.д. на АГКК, , ноходяща се в гр.
Ш., местността Т., трайно предназначение на територията: земеделска, при граници и съседи
съгласно скица: 83017.89.281, 83017.89.19, 83017.89.5, 83017.89.66, 83017.89.37, 83017.89.36,
83017.89.35, с номер по предходен план: 089004;
14/Лек автомобил марка „Деу” модел „Леганза 2.0”, с рег. с № ***, с рама
4
№KLAVF69ZEYB274850, с двигател №X20SED083464, цвят: бежов металик;
между съделители ЕМ. В. СЛ. с ЕГН ********** от гр.В.,*** и В. Н. СЛ. с ЕГН **********
от грД. при равни квоти от по 1/2 идеална част за всеки един от двамата бивши съпрузи.
Още с първоначалната искова молба вх.№9530/07.06.2017 г.,уточнена впоследствие в хода
на производството по делото в тази част,са предявени и разгледани във втората фаза на
делбата искове по сметки на съделителя ЕМ. В. СЛ. срещу съделителката В. Н. СЛ.,сред
които и исковете-предмет на настоящото въззивно производство,както следва:
-иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 338,86 лв-платени от ищеца
на 30.05.2017 г. задължения за МДТ,касаещи периода 2012-2017 г. за имот с
административен адрес:гр.Д.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане /уважен от първоинстанционния съд до размер от 169,43 лв и
отхвърлен за горницата от 169,43 лв до 338,86 лв/;
-иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 118,50 лв-заплатена от
ищеца на 08.02.2017 г. такса за записване на имот с административен адрес:гр.Д. в
СГКК,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане /уважен от първоинстанционния съд до размер от 59,25 лв и отхвърлен за
горницата от 59,25 лв до 118,50 лв/;
-иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 551,39 лв-заплатени от
ищеца на 03.02.2017 г. задължения за МДТ за имот с идентификатор *** по КККР на гр.В. с
административен адрес:гр.В.,район *** за периода 2012-2017 г.,ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане /уважен от
първоинстанционния съд до размер от 275,79 лв и отхвърлен за горницата от 275,79 лв
до 551,39 лв/;
-иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 334,04 лв-заплатени от
ищеца охранителни услуги /СОД/ за имот с административен адрес:гр.В.,ул.„*** за
периода 2011-2014 г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане /изцяло отхвърлен от първоинстанционния съд/.
В отговора на исковете по сметки ответницата В. Н.С. оспорва основателността на горните
искове,като само искът с цена 118,50 лв е признат като основателен до размер от 35,95 лв,а в
останалата част също е оспорен.Навежда,че липсват доказателства ищецът Е.С. да е
заплатил претендираните суми;че представените от него платежни документи не
удостоверявали такова плащане от негова страна.Навежда се и възражение за погасяване на
вземанията по давност.Относно претендираната като разход за СОД сума се сочи,че е
недължима от ответницата,тъй като ищецът поел задължение да заплаща всички
консумативи и разходи за семейното жилище по силата на одобреното от съда при развода
споразумение.
Всички искове-предмет на въззивното производство са с правно основание разпоредбата на
чл.30 ал.3 от ЗС,според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си.Твърдяните заплатени единствено от ищеца за посочените общи
5
имоти разходи са тежести на общите вещи,които по горното правило следва да се поемат от
двамата съсобственици-бивши съпрузи в равни части,тъй като имотите са допуснати с
влязло в сила решение до делба между тях при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата
съделители.Сочените от ищеца заплатени от него суми са за покриване на разходи за
поддържането,опазването и ползването по предназначение на общите имоти на
страните,поради което ответницата С. като съсобственик по правило дължи половината от
разходите за всяка от процесните вещи,сторени през периода на съществуване на
съсобствеността между страните.
По иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 338,86 лв-платени
от ищеца на 30.05.2017 г. задължения за МДТ,касаещи периода 2012-2017 г. за имот с
административен адрес:гр.Д.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане:
Ищецът е представил по делото приходна квитанция от 30.05.2017 г. /на лист 199 от делото
на ДРС/,според която на посочената дата е заплатено задължение на В. Н. СЛ. в размер на
338,86 лв-общ сбор от задължения на същата за данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за имота в гр.Д. за периода 2012-2017 г.Документът ясно и недвусмислено
удостоверява,че това са задълженията на съсобственика В.С.,които се дължат от нея
изцяло,а не наполовина,както е възприел районният съд.Фактът,че квитанцията е в държане
на ищеца Е.С.,е категорично доказателство,че именно той е заплатил сумата,тъй като е
ноторно известно,че квитанциите за платени МДТ се предоставят на фактическия платец на
задълженията,а не лично на задълженото лице.В този смисъл е доказано,че именно ищецът
С. е заплатил чуждото задължение-това на съсобственика В.С.,поради което последната му
дължи цялата сума от 338,86 лв,а не половината в размер на 169,43 лв,както е приел
районният съд.Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен,като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част по този иск
за горницата от 169,43 лв до 338,86 лв.Следва да се присъди и законната лихва върху
сумата,считано от датата 04.10.2018 г.,възприета от районния съд като дата на предявяване
на исковете във втората фаза на делбата /молба вх.№18850/04.10.2018 г. на лист 196 от
делото на ДРС/.
Възражението на ответницата за погасяване на вземането по давност е
неоснователно.Отговорността на съсобственика по чл.30 ал.3 от ЗС е на плоскостта на
неоснователното обогатяване.Задължението на ответницата С. за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване в полза на ищеца в случая е безсрочно /с извъндоговорен
характер е и няма уговорен срок за изпълнение между страните,нито има определен такъв
срок в закона/ и се дължи веднага,т.е. изискуемостта му настъпва веднага с неоснователното
разместване на блага /в тази насока мотивите към ТР №5/2017 от 21.11.2019 г. по тълк.д.
№5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.В случая неоснователното разместване на блага е на датата
30.05.2017 г.,когато Е.С. е платил задължението на ответницата,т.е. от тази дата вземането
на Е.С. от В.С. е изискуемо.Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня,в който вземането е станало изискуемо.В случая тя е
6
започнала да тече от 30.05.2017 г.Вземанията,произтичащи от неоснователно обогатяване,се
погасяват с изтичане на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД /така т.7 от ППВС №1/1979
г./.В случая тя следва да изтече на 30.05.2022 г.,т.е. все още срокът не е изтекъл,а и
давността е прекъсната с предявяване на настоящия иск.Искът е предявен преди изтичане на
срока на погасителна давност относно процесното вземане.
Във възражението си за изтекла погасителна давност ответницата В.С. се е позовала в
детайли всъщност на изтекла погасителна давност относно собствените й публични
задължения за МДТ към Община-гр.Добрич.Същата твърди,че по тази причина не е дължала
никаква сума на Общината,а ищецът Е.С. е изпълнил нейно погасено по давност
задължение.От последното същата извежда,че тя не дължи сумата на Е.С..На първо място
според разпоредбата на чл.118 от ЗЗД при изпълнено задължение след изтичане на
давността длъжникът няма право да иска обратно платеното,т.е. такова плащане се
приравнява на надлежно изпълнение на съществуващо задължение.В този смисъл
плащането,извършено от Е.С.,е надлежно.Ако ответницата В.С. твърди,че е претърпяла
вследствие поведението на ищеца Е.С. имуществени вреди с оглед това,че същият е платил
погасени по давност нейни задължения към Общината,то същата би могла да се защити
срещу иска чрез насрещен иск на плоскостта на непозволено увреждане или процесуално
възражение за прихващане на дължимо й обезщетение за непозволено увреждане с
претендираната от ищеца сума.Тя обаче не е предприела нито един от двата способа за
защита,поради което дължи на Е.С. цялата сума от 338,86 лв.
По иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 551,39 лв-
заплатени от ищеца на 03.02.2017 г. задължения за МДТ за имот с идентификатор ***
по КККР на гр.В. с административен адрес:гр.В.,район *** за периода 2012-2017
г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане:
Ищецът е представил по делото приходна квитанция от 03.02.2017 г. /на лист 200 от делото
на ДРС/,според която на посочената дата е заплатено задължение на В. Н. СЛ. в размер на
551,39 лв-общ сбор от задължения на същата за данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за имота в гр.В.,район *** за периода 2012-2017 г.Документът ясно и
недвусмислено удостоверява,че това са задълженията на съсобственика В.С.,които се
дължат от нея изцяло,а не наполовина,както е възприел районният съд.Фактът,че
квитанцията е в държане на ищеца Е.С.,е категорично доказателство,че именно той е
заплатил сумата,тъй като е ноторно известно,че квитанциите за платени МДТ се предоставят
на фактическия платец на задълженията,а не лично на задълженото лице.В този смисъл е
доказано,че именно ищецът С. е заплатил чуждото задължение-това на съсобственика
В.С.,поради което последната му дължи цялата сума от 551,39 лв,а не половината в размер
на 275,79 лв,както е приел районният съд.Искът е изцяло основателен и следва да бъде
уважен,като първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част
по този иск за горницата от 275,79 лв до 551,39 лв.Следва да се присъди и законната лихва
върху сумата,считано от датата 04.10.2018 г.,възприета от районния съд като дата на
7
предявяване на исковете във втората фаза на делбата /молба вх.№18850/04.10.2018 г. на
лист 196 от делото на ДРС/.
Възражението на ответницата за погасяване на вземането по давност е
неоснователно.Отговорността на съсобственика по чл.30 ал.3 от ЗС е на плоскостта на
неоснователното обогатяване.Задължението на ответницата С. за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване в полза на ищеца в случая е безсрочно /с извъндоговорен
характер е и няма уговорен срок за изпълнение между страните,нито има определен такъв
срок в закона/ и се дължи веднага,т.е. изискуемостта му настъпва веднага с неоснователното
разместване на блага /в тази насока мотивите към ТР №5/2017 от 21.11.2019 г. по тълк.д.
№5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.В случая неоснователното разместване на блага е на датата
03.02.2017 г.,когато Е.С. е платил задължението на ответницата,т.е. от тази дата вземането
на Е.С. от В.С. е изискуемо.Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня,в който вземането е станало изискуемо.В случая тя е
започнала да тече от 03.02.2017 г.Вземанията,произтичащи от неоснователно обогатяване,се
погасяват с изтичане на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД /така т.7 от ППВС №1/1979
г./.В случая тя следва да изтече на 03.02.2022 г.,т.е. все още срокът не е изтекъл,а и
давността е прекъсната с предявяване на настоящия иск.Искът е предявен преди изтичане на
срока на погасителна давност относно процесното вземане.
Във възражението си за изтекла погасителна давност ответницата В.С. се е позовала в
детайли всъщност на изтекла погасителна давност относно собствените й публични
задължения за МДТ към Община-гр.В..Същата твърди,че по тази причина не е дължала
никаква сума на Общината,а ищецът Е.С. е изпълнил нейно погасено по давност
задължение.От последното същата извежда,че тя не дължи сумата на Е.С..На първо място
според разпоредбата на чл.118 от ЗЗД при изпълнено задължение след изтичане на
давността длъжникът няма право да иска обратно платеното,т.е. такова плащане се
приравнява на надлежно изпълнение на съществуващо задължение.В този смисъл
плащането,извършено от Е.С.,е надлежно.Ако ответницата В.С. твърди,че е претърпяла
вследствие поведението на ищеца Е.С. имуществени вреди с оглед това,че същият е платил
погасени по давност нейни задължения към Общината,то същата би могла да се защити
срещу иска чрез насрещен иск на плоскостта на непозволено увреждане или процесуално
възражение за прихващане на дължимо й обезщетение за непозволено увреждане с
претендираната от ищеца сума.Тя обаче не е предприела нито един от двата способа за
защита,поради което дължи на Е.С. цялата сума от 551,39 лв.
По иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 118,50 лв-
заплатена от ищеца на 08.02.2017 г. такса за записване на имот с административен
адрес:гр.Д. в СГКК,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане:
Доказателствата по делото удостоверяват извършено по повод промяна в кадастралната
карта и кадастралния регистър относно имота в гр.Д. плащане от ищеца Е.С. единствено на
сума в размер на 77 лв.С вносни бележки от 06.02.2017 г. и 08.02.2017 г. /на лист 250 от
8
делото на ДРС/ Е.С. е платил по сметка на СГКК-Добрич сума от 5,10 лв /3,20 лв такса по
подаденото заявление за промяна на данни и 1,90 лв банкова такса/ и сума от 71,90 лв /70 лв
такса по заявление и 1,90 лв банкова такса/.На тази база ответницата дължи на ищеца
половината от разхода за общия имот в размер на 38,50 лв.Първоинстанционният съд е
присъдил в полза на ищеца сума в размер на 59,25 лв,като в тази част решението не е
обжалвано от ответницата В.С. и е влязло в сила.Първоинстанционното решение е правилно
в обжалваната отхвърлителна част по този иск за горницата от 59,25 лв до 118,50 лв,защото
липсват убедителни доказателства да е осъществено плащане от ищеца на сума в размер над
77 лв до претендираните 118,50 лв като разход за съсобствения имот.Твърди се от ищеца,че
е заплатил 160 лв за труд на фирма „Тотал-2000“ ООД,за което представя разписка от
06.02.2017 г. /на лист 251 от делото на ДРС/.В тази разписка е отразено заплатено капаро в
размер на 150 лв,респ. обща дължима сума за труд в размер на 160 лв.Липсват подробности
в съдържанието на разписката,от които би могло да се извлече извод,че сумата от 160 лв е
уговорена и платена именно във връзка с дейности в СГКК относно процесния имот в
гр.Д..Липсва и отразяване кой е платил сумата,респ. дали е платена именно от ищеца
Е.С..Няма данни и за автора на разписката-имена и длъжност на лице в цитираното
дружество,издало разписката.Разписката в този си вид е негодно писмено
доказателство,което няма обвързваща съда материална и формална доказателствена
сила,респ. не удостоверява надлежно извършено плащане от Е.С. на сума от 160 лв в полза
на посоченото дружество именно като разход във връзка с общия имот на страните.
По иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 334,04 лв-
заплатени от ищеца охранителни услуги /СОД/ за имот с административен
адрес:гр.В.,ул.„*** за периода 2011-2014 г.,ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане:
Доказателство за плащане на горната сума от ищеца Е.С. за охранителни услуги /такса СОД/
за периода 01.02.-31.12.2013 г. и 01.01-31.01.2014 г. са фактура №**********/15.02.2013 г. и
фискален бон на лист 278 от делото на ДРС.Във фактурата не е отразено услугата в кой
имот е доставена,но не е спорно по делото,че се касае за имота-бивше семейно жилище в
гр.В.,ул.„***.Обосновано е становището на първоинстанционния съд,че тази сума,дори и
платена от ищеца Е.С. като разход за имота в гр.В.,не се дължи от ответницата
В.С..Одобреното от съда споразумение по брачното дело на страните /решение
№88,т.VІ,стр.103-104/06.06.2011 г. по гр.д.№1579/2011 г. на ДРС,влязло в сила на
06.06.2011 г./ съдържа клауза /т.5 от споразумението/,че Е.С. поема задължението да
заплаща консумативите и ежемесечните разходи,свързани с
електричество,вода,телефон,интернет,кабелна телевизия,както и дължимите данъци за
семейното жилище,а именно за имота в гр.В.,ул.„***.Действително услугата СОД не е
изрично упомената в горната клауза,но тя също има характер на ежемесечен разход за
опазване на имота.От съдържанието на клаузата е видно,че действителната воля на страните
е Е.С. да поеме цялостното ежемесечно битово обслужване на бившето семейно
жилище,поради което и услугата за охранителна дейност по силата на споразумението е
9
следвало да се поеме именно от него.При съществуването на тази договорка между страните
ответницата С. не дължи на ищеца сумата от 334,04 лв.Първоинстанционното решение в
частта,с която искът е изцяло отхвърлен,следва като правилно да бъде потвърдено.
При този изход от спора по процесните искове по сметки не се налага коригиране и
редуциране на разноските,присъдени в тежест на страните за първоинстанционното
производство под формата на държавни такси.Районният съд вече е съобразил при
изчисляване размера на дължимите държавни такси по исковете по сметки отхвърлянето
изцяло на иска с цена 334,04 лв-за този отхвърлен иск ищецът Е.С. е осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 50 лв.Потвърждаването на първоинстанционното
решение в частта на цялостно отхвърляне на този иск не обуславя редуциране на дължимите
от Е.С. държавни такси по исковете по сметки.По останалите три частично уважени от
районния съд иска дължимите държавни такси за уважената част са присъдени в тежест на
ответницата С. в размер на дължимата минимална държавна такса от 50 лв по всеки
иск.Тази такса се дължи както при частично,така и при цялостно уважаване на тези искове
предвид цената им,като тежестта за таксите по тях се поема изцяло от ответницата
С..Ищецът С. не е бил осъден да заплаща държавна такса по тези три иска,поради което и
никакво редуциране на таксите,които е осъден в първата инстанция да плаща,не се налага
въпреки цялостното уважаване на исковете му с цена 338,86 лв и 551,39
лв.Първоинстанционният съд първоначално с решението си не е разпределил отговорност за
съдебно-деловодни разноски между страните.С влязло в сила определение
№260442/19.02.2021 г. същият е изменил решението си в частта за разноските,като е осъдил
В.С. да заплати на Е.С. 946,53 лв разноски съразмерно на частично уважените претенции по
сметки на С. срещу С..Тъй като въззивният съд допълнително уважава частично два от
исковете по сметки на С. срещу С.,на ищеца Е.С. се следват допълнително разноски за
първата инстанция съразмерно на допълнително уважената част от исковете.Като база за
определяне на дължимия размер разноски съдът взема предвид базата разноски по исковете
по сметки,възприета от районния съд в цитираното определение,което не е обжалвано от
страните.Съобразените от първоинстанционния съд разноски за вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза в случая не следва да се калкулират,тъй като ССЕ не касае
процесните искове по сметки-предмет на въззивното производство.Следва да се съобрази
само разходът за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв /лист 790 от делото на
ДРС/,който е съотнесен правилно от районния съд в половин размер от 800 лв към исковете
по сметки /останалите 800 лв са съотнесени към иска за делба/.За допълнително уважената
от въззивния съд част от исковете по сметки на С. срещу С. /присъдени по двата иска общо
445,03 лв/ на С. за първата инстанция се следват още 2,53 лв адвокатско възнаграждение.
Всяка от страните е претендирала присъждане на разноски за въззивната
инстанция.Въззивникът Е.С. е сторил разноски,както следва:100 лв държавна такса за
въззивното обжалване /по 25 лв на иск/ и 1 лв банкова такса;600 лв адвокатско
възнаграждение /по 150 лв на иск/,изплатено съгласно договора за правна защита и
съдействие на лист 31 от делото на ДОС.Въззиваемата В.С. не е представила доказателства
10
за реално сторени от нея разноски,поради което на същата разноски за въззивната инстанция
съразмерно на отхвърлената част от исковете не следва да се присъждат.Въззивникът и
ищец по исковете по сметки Е.С. има право на разноски за въззивната инстанция съразмерно
на уважената част от въззивната му жалба.Уважена е жалбата му по два от исковете и е
отхвърлена по два от исковете,поради което на същия се следват разноски за настоящата
инстанция в половин размер,а именно 350,50 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260307/02.12.2020 г. по гр.д.№1880/2017 г. на Добричкия
районен съд
в частта,с която е отхвърлен предявеният от ЕМ. В. СЛ. с ЕГН ********** от гр.В.,***
срещу В. Н. СЛ. с ЕГН ********** от гр.Д. иск за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 334,04 лв-заплатени от ищеца охранителни услуги /СОД/ за имот с
административен адрес:гр.В.,ул.„*** за периода 2011-2014 г.,ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане,и
в частта,с която частично е отхвърлен в частта за горницата от 59,25 лв до 118,50 лв
предявеният от ЕМ. В. СЛ. с ЕГН ********** от гр.В.,*** срещу В. Н. СЛ. с ЕГН
********** от гр.Д. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 118,50
лв-заплатена от ищеца на 08.02.2017 г. такса за записване на имот с административен
адрес:гр.Д. в СГКК,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
ОТМЕНЯ решение №260307/02.12.2020 г. по гр.д.№1880/2017 г. на Добричкия районен съд
в частта,с която частично е отхвърлен в частта за горницата от 169,43 лв до 338,86 лв
предявеният от ЕМ. В. СЛ. с ЕГН ********** от гр.В.,*** срещу В. Н. СЛ. с ЕГН
********** от гр.Д. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 338,86
лв-платени от ищеца на 30.05.2017 г. задължения за МДТ,касаещи периода 2012-2017 г. за
имот с административен адрес:гр.Д.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане,и
в частта,с която частично е отхвърлен в частта за горницата от 275,79 лв до 551,39 лв
предявеният от ЕМ. В. СЛ. с ЕГН ********** от гр.В.,*** срещу В. Н. СЛ. с ЕГН
********** от гр.Д. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 551,39
лв-заплатени от ищеца на 03.02.2017 г. задължения за МДТ за имот с идентификатор *** по
КККР на гр.В. с административен адрес:гр.В.,район *** за периода 2012-2017 г.,ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Н. СЛ. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на ЕМ. В. СЛ. с ЕГН **********
от гр.В.,*** допълнително сума в размер на 169,43 лв /общо с вече присъдената от
11
районния съд в размер на 338,86 лв/,платени от ищеца на 30.05.2017 г. задължения за
МДТ,касаещи периода 2012-2017 г. за имот с административен адрес:гр.Д.,ведно със
законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска 04.10.2018
г.,до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Н. СЛ. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на ЕМ. В. СЛ. с ЕГН **********
от гр.В.,*** допълнително сума в размер на 275,60 лв /общо с вече присъдената от
районния съд в размер на 551,39 лв/,заплатени от ищеца на 03.02.2017 г. задължения за МДТ
за имот с идентификатор *** по КККР на гр.В. с административен адрес:гр.В.,район *** за
периода 2012-2017 г.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на
предявяване на иска 04.10.2018 г.,до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Н. СЛ. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на ЕМ. В. СЛ. с ЕГН **********
от гр.В.,*** допълнително сума в размер на 2,53 лв /два лева и 53 стотинки/ сторени в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно на допълнително уважената от
въззивния съд част от исковете.
ОСЪЖДА В. Н. СЛ. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на ЕМ. В. СЛ. с ЕГН **********
от гр.В.,*** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
350,50 лв /триста и петдесет лева и 50 стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12