№……/19.09.2019 год.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Павлова
в.ч.т.д. № 1505 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу разпореждане № 2240/26.07.2019 год., постановено по ч.гр.д. №
1505/2019 по описа на ДРС, с което е оставено без уважение искането на
заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу А.В.Н..
След запознаване с писмените
доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на
Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.418, ал.2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако
представеният документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и ако
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В конкретния случай,
видно от данните по заявлението, молителят е претендирал издаване на заповед за
изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ
по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, договор за
кредит и договор за поръчителство.
Съгласно формираната
трайна, задължителна по смисъла на т.2 от ТР №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, съдебна
практика, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на
изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжника,
извлечението по чл.417, т.2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за
кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за
начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и
лихви, както и за момента на неговата изискуемост. Настоящият състав на ВОС
счита, че представеното със заявлението извлечение от банковите сметки на
длъжника отговаря на тези изисквания. Същото съдържа всички необходими данни за
договора за кредит и е годно основание
по смисъла на цитираната по-горе норма.
Независимо от горното, предмет на заявлението трябва да бъде изискуемо вземане, което
означава падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда.
Правилото за изискуемостта на вземането се извежда от разпоредбата на чл.418,
ал.3 ГПК и следва да се докаже от заявителя. По въпроса за предпоставките, при
които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков
кредит ВКС е постановил редица определения и решения. В тях безпротиворечиво се
приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не
настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с
упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е
необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем и е
нужно нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока по договора, като субективно право, установено в полза
на кредитора, освен ако в договора не съществува
уговорка в противния смисъл. И в противния случай обаче /при договорена автоматична предсрочна
изискуемост/, съгласно дадените в т.18
от ТР на ОСГТК № 4 от 18.06.2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. разяснения, е
необходимо волеизявлението на кредитора до кредитополучателя и длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита като
прояви активно поведение и доведе до знанието на длъжника последното. Едва след
това същият може да упражни процесуалните си права, следващи от чл.417 и чл.418
от ГПК.
Липсва норма, предписваща конкретен способ за връчване на
писмени съобщения между страните по договорните правоотношения или такава,
ограничаваща способите за това. Релевантно за преценката относно наличието или
осъществен фактически състав на предсрочната изискуемост, в частност относно
субективния елемент, е дали волеизявлението е достигнало до длъжника,
респективно дали кредиторът да е положил дължимата
грижа за откриване на длъжника /така, като е разяснено и в Решение по дело
С-327/10 от 17.11.11 год. /. Връчването може да се извърши чрез
нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на
съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила, по правилата на ГПК и
при връчване по възлагане от частен съдия-изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ, в
който смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
съобщения.
В конкретния случай, видно от данните по делото,
предприетото от кредитора връчване е чрез ЧСИ по
реда на чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ
чрез нарочно изготвена покана от 11.03.2019 год. Този
орган, с оглед възложената му от закона удостоверителна функция, може да
прилага и удостоверява последиците по чл. 47 ГПК, което е и сторено в
конкретния случай.
За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд
се е позовал на неприлагането от страна на съдебния изпълнител на разпоредбата
на чл. 47, ал. 3, изр. трето ГПК. Действително, разпоредбата на чл. 43 ЗЧСИ
препраща по отношение на връчването на съобщения и книжа от кантората на ЧСИ
към нормите на чл. 37-58 ГПК, които след изменението на чл.47, ал.3 ГПК с ДВ,
бр.86/2017 год. изискват от съда служебно да провери и местоработата на
ответника. Тези правила, изискващи преди да приложи правило на фикционно
връчване обаче не следва да бъдат пренасяни автоматично в материалноправните
отношения между страните доколкото а изменението, въвеждащо изискване за издирване на
местоработата на ответника, подобно на задължението за назначаване на особен
представител - за допълнителна гаранция за осигуряване на справедлив съдебен
процес, независима от редовното връчване. В контекста на горното, настоящият
състав на ВОС намира за осъществена фикцията на закона, водеща до редовност на
връчването, независимо от неудостовереното от ЧСИ ненамиране на длъжника по
месторабота.
Отделно от горното, самият заявител е посочил в т. 12 от заявлението, освен регистрираните
адреси на длъжника, друг начин на връчване не е можел да се осъществи, тъй като
адресата не е бил в трудови правоотношения. Обстоятелството, че доказателства
за соченото отрицателно обстоятелство не са представени със заявлението, при
условие че то може да бъде служебно проверено от съда чрез служебен достъп до регистъра на НОИ,
не е основание за отказ доколкото не съответства на възложената проверка на
книжата, представени от заявителя. Нещо
повече, че с частната жалба е представена и справката от регистъра на трудовите
договори.
Налага се извод за
неправилност на извода на първостепенния съд и след като в рамките на
извършената по чл. 418, ал. 2 ГПК, се удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, предявената
частна жалба е основателна.
С оглед
основателността на частната жалба, следва да се уважи и искането на
жалбоподателя за определяне на разноски за въззивното производство, възлизащи в
размер на 15 лв. /държавна такса/, които следва да се включат в заповедта.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2240/26.07.2019 год., постановено по ч.гр.д. №
1505/2019 по описа на ДРС, с което е оставено без уважение искането на
заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу А.В.Н. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по заявление вх.№ 5925/25.07.2019 год. на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, район Оборище, ул.“Московска“ 19.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА делото на ДРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за
въззивно производство в размер на 15лв в полза на жалбоподателя – заявител на
„БАНКА ДСК“ ЕАД, която сума да се включи в издадената въз основа на настоящото
определение заповед за изпълнение към разноските за първоинстанционното
производство, на осн. чл.81 вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: