№ 677
гр. Русе, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20224520201184 по описа за 2022 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ф. А. Р. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-0457-000140/24.06.2022г. на началник
Група в ОДМВР Русе РУ Ветово, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ
месеца.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За РРП - редовно призовани,не се явява представител и не вземат
становище.
Представител на административно-наказващия орган моли съда да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС от 1980г. с правоспособност категории
„А,В, С,М,ТКТ и АМ ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Като
водач на МПС към м.май 2022г. Р. няма наложени административни
1
наказания за нарушения на ЗДвП по които да не е настъпила реабилитация.
Племенница на жалбоподателя – Е. М. притежава лек автомобил
ВАЗ21214 с рег.№ РР 7374 АК. Сключеният за този автомобил договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност е изтекъл и не е подновен.
На 01.02.22г. в 4:13ч. в информационната система на КАТ постъпва
информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и
АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично
прекратява регистрацията на превозното средство,като регистрационните
табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на
собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че
регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.
На 05.05.2022г. жалбоподателят ползва инцидентно автомобила на
племенницата си като го управлява в гр.Глоджево. При движение по ул.“Баба
Тонка“ е спрян за проверка от патрул на РУ Ветово. При проверката се
установява, че автомобилът управляван от жалбоподателя е с прекратена
регистрация и срещу него е започнала проверка от Районна
прокуратура Русе за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С постановление от
16.06.2022г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като
приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на
регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на
престъпление и самото деяние носи белезите на чл.9 ал.2 от НК като връща
преписката на РУ Ветово. Въз основа на постановлението началник Група в
ОДМВР Русе РУ Ветово издава обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на Р. административно
наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от ШЕСТ месеца.
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се
установява от представените писмени доказателства – справка за водач,
писмени обяснения, постановление на Районна прокуратура - Русе.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в
предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по
всички наведени съображения.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
2
От обективна страна жалбоподателят Р. е извършил деяние,с което е
осъществила обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство, което
поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на
нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от
ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния
случай липсват каквито и да било доказателства за това Р. да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на
общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на
вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят е чичо на
собственика на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за
знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за
нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание
да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва
автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този
факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят
едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца
още по-малко на лице,у което не е собственик преди да предприеме
неправомерното управление. Събраните доказателства относно
интелектуалния момент на вината сочат,че Р. не е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и не е предвиждала настъпването
на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния
момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели
настъпването на общественоопасните последици от действието си. Р. не е
съзнавала, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил
с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с
поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по
обществените пътища, а именно движение само на регистрирани
превозни средства. По тези
съображения съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на
нарушението и Р. следва да бъде признат за невинен в извършване на
3
административното нарушение и наложените административни наказания
отменени изцяло.
Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в
постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.
По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е
извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно
постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 360
лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното
писмено становище е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от
ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че
упълномощения защитник е изготвил жалбата, писмено становище и два пъти
се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за
хонорар на пълномощник на минимума на предвиденото, съответства на
положения труд и следва да се присъди.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-0457-
000140/24.06.2022г. на началник Група в ОДМВР Русе РУ Ветово, с което на
Ф. А. Р. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР РУ Ветово да заплати на Ф. А. Р. от гр.Русе ЕГН
********** сумата от 360лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4