Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е
гр.Пазарджик, 22.12.2017г.
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на 22.12.2017г.,
в състав:
СЪДИЯ:
МАЙА ПОПОВА
като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гр.д.№ 4167/2017г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът след като провери редовността и
допустимостта на предявеният иск, както и другите искания и възражения на
страните на основание чл.312 от ГПК във връзка с чл.140 от ГПК, чл.146 от ГПК и
чл.157 от ГПК
Р А З
П О Р Е Д И :
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.146 от ГПК
Исковата молба
е депозирана от А.А.П., ЕГН:********** ***, съдебен адрес:***, адв. К.
против Г. Викторовна П. ***
Правно основание
на иска: чл. 49 от СК.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът и ответницата сключили граждански брак на 04.09.1986
г. От брака си имали родени три деца, които вече бли пълнолетни: Александър П. - на 30 год., Катя и Милен
Пекалиеви - и двамата на 25 години.
От
началото на брака до настоящият момент страните живеели в с. Варвара в домът на ищеца. През
повече от тези години живеели добре, в мир и
разбирателство, докато през 2011 г., ответницата
решила да отиде да работи в Русия, тъй като децата им Катя и Милен /близнаци/, започнали да учат във ВУЗ и трябвало да им помагат.
Твърди се, че ответницата започнала работа, като
изпращала пари директно на дъщеря
им, но тези пари очевидно не били достатъчни, тъй като и ищецът
й помагал. Ответницата всяко
лято идвала да работи на морето, като се прибирала в
домът си за по 2-3 дни. След първите две години, ищецът започнал да
настоява ответницата да приключи работата в Русия и да се прибере, за да е постоянно със семейството си. Тя казвала – „още малко, да изучим децата и ще се прибера“.
Продължили по този начин живота си, но дори и след като децата им завършили
образованието си, тя не се върнала при него.
Твърди се, че през лятото на 2016 г., ищецът говорил. В разговора, ответницата
казала, че в България няма работа и за това искала да остане в Русия, да се пенсионирала и тогава да се приберяла.
През
това лято - 2017 г. Ищецът й заявил, че така не може да продължават и че ако
не иска да се прибере, по-добре било да се
разведат. Първоначално
ответницата се съгласила да се
разведат по взаимно съгласие, но по-късно си заминала
без да му се обади. През август се обадила, че не иска нищо от ищеца,
че иска да е свободна.
Оформен е петитум, съдът да се произнесе с решениепостановите решение, с което да прекрати
бракът между
страните, като дълбоко и
непоправимо разстроен, единствено по вина на ответницата Г.П..
Направено е искане семейното жилище - къща в
с. Варвара, на ул."13" № 8, да бъде предоставено за ползване от ищеца П..
Не претендира издръжка
Направено е доказателствено искане за допускане до разпит
на двама свидетели при режим на довеждане.
Приложени са писмени доказателства по опис.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответницата
Г.П..
Съдът указва на страните, че съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК,
всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици, като доказателствената тежест е за
страната, която твърди положителен факт.
Съдът
на основание чл.312, ал. 1, т. 3 от ГПК указва на страните ,че могат да постигнат
спогодба по делото или да
прибегнат към извън съдебно уреждане на
спора.
Р А
З П О
Р Е Д И:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА двама
свидетели при режим на довеждане, поискани от ищцовата страна.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по съществото на спора на 17.01.2018г.
от 10.40 ч.
Страните да се призоват лично и чрез пълномощниците им.
СЪДИЯ: