№ 37
гр. В, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВРГ Въззивно гражданско дело №
20251300500019 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Сити Кеш“ ОООД с ЕИК:
*********, чрез адвокат М., против Решение № 310/27.05.2024 г. по гр.д №
1144/2023 г по описа на РС- В. С нея се обжалва решението в цялост, като се
посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че първоинстанционният
съд е разместил доказателствената тежест в своето производство. Посочва се,
че с исковата молба ищецът не е представил договор за заем, както и че не е
твърдял договорът да е изгубен или унищожен.
Твърди се, че Районен съд – В неправомерно е задължил дружеството да
представи договора и неправилно е приложил последиците от чл. 161 от ГПК.
Посочва се, че съдът е обявил клауза за нищожна без реално да се е
запознал с клаузата, като вместо това съдът е разместил доказателствената
тежест неправилно. Цитира се съдебна практика на районни съдилища. Моли
да се присъдят разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна С. Г., чрез
1
упълномощен с пълномощно адвокат Д. М., в който се посочва, че въззивната
жалба е неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди обжалваното
решение.
В подадения писмен отговор се твърди, че районният съд правилно е
преценил, че съответния договор не отговаря на изискванията на чл. 8, ал.1 т.
10 от ЗПК. Посочва се, как се изчислява ГПР, като се твърди че липсва
методика за изчисляването в спорния за страните договор. Твърди се, че
включената неустойка за непредоставяне на обезпечение, всъщност
представлява „добавък“ към възнаградителната лихва. Оспорва твърденията
за злоупотреба с право и твърди, че въззиникът злоупотребява с право,
предвид непредставянето на договора. Моли да се присъдят разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. Депозирал е молба, с
която моли делото да се гледа в негово отсъствие.Посочва съдебни решения,
които подържат направеното оплакване във въззивната жалба за разместена
доказателствена тежест. Претендира разноски.
Въззиваемата страна също не се явява, депозирана е молба чрез
процесуалния представител –адвокат Д. М., с която се моли да се гледа делото.
В молбата се оспорва подадената въззивна жалба и се моли да се потвърди
обжалваното решение. Излагат се твърдения, които са извън съществото на
спора. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд.
Окръжен съд - В, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
2
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
доказателства.
По делото безспорно е установено, че на 25.07.2022 г., между С. Г. и
„Сити Кеш“ООД е сключен договор за потребителски кредит заем в размер на
1100 лева. Задължението е било погасено предсрочно като са извършени
плащания на обща стойност 1160 лева, като са погасени 1100 лева – главница,
10,62 договорна лихва и 49,59 лева – неустойка.
Окръжен съд –В счита, че настоящият спор между страните се свежда до
факта, дали Районен съд – В правилно е разпределил доказателствената
тежест между страните и дали правилно е оценил фактите, на база на
3
представените доказателства.
Видно от Протокол № 524/25.04.2024 г. съдът е извършил
пространствено своя доклад, като е посочил всички направени искания и
оспорвания от двете страни. Следва да се подчертае, че нито една страна или
процесуален представител не са се явили за насроченото съдебно заседание и
не е оспорила изготвения доклад по делото.
В своя доклад Районен съд – В правилно е разпределил
доказателствената тежест, като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже
фактите, на които основава своите твърдения за нищожност на сключения
договор , както и заплатените от ищеца суми без основание.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, както представена
справка от „Сити Кеш“ – ответната страна за движението на кредит №
710607/25.07.2022 г. (процесния договор за кредит).
Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа
обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Всяка страна носи доказателствената тежест за фактите, от които
извлича изгодни за себе си правни последици. Страната, която носи
доказателствената тежест за установяване по делото на съответните факти, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно
и пълно доказване на тези факти - за несъмненото им осъществяване в
обективната действителност. При липса на такова доказване, съдът следва да
приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по
делото факти, и въз основа на това да постанови решението си – в тази насока
Решение № 25/27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на ВКС, IV г. о. В
настоящия казус от ищцата е доказала сключването на процесния договор,
респ. тяхното съдържание. Видно от назначената експертиза и представената
от ответната страна справка за движението на кредита на С. Г., Районен съд –
В е направил правилна преценка за фактическите обстоятелства по делото.
Районният съд е приложил санкцията по чл. 161 ГПК. Посочената
разпоредба позволява на съда да приеме изгодните за ищеца факти за
настъпили, въпреки липсата на доказателства, когато тази липса е резултат от
недобросъвестното поведение на ответната страна. Тази норма обаче не налага
на съда да приеме недоказаните факти за осъществени, а му дава възможност
4
да направи това с оглед останалите обстоятелства по делото. В настоящия
казус е доказано сключването на договор за кредит между ищцата, както и
заплатените суми по пера от потребителя към дружеството кредитор.
В заключение, Окръжен съд -В следва да отбележи, че изцяло се
съгласява с цитираната от въззивника съдебна, нова и актуална практика на
районните съдилища, където е посочено, че в случай че ищецът не е доказал
сключването на процесния договор за заем, не може да се извърши преценка
от съда за наличие на клаузите по същия. Съгласно законът ищецът трябва да
докаже, че е изпълнил задължението си, че е платил суми по кредита, които
счита че са недължими.
В настоящия случай, въззивният съд изцяло се съгласява с извода на
контролирания съд, като видно от справката за движението на кредита,
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, С. Г. е сключила
договор със „Сити Кеш“ ООД и е погасила предсрочно своето задължение. Тя
е заплатила 1160 лева, като са погасени 1100 лева – главница, 10,62 договорна
лихва и 49,59 лева – неустойка. Като реалния ГПР при сключване на договора
е 163,59 %.
Предвид имеративните разпоредби на чл. 19 от ЗПК и действителния
размер на годишния процент на разходите, Окръжния съд намира, че клаузата
за неустойка е недействителна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззивникът се представлява по делото от адвокат на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА и поради това, дължимото се адвокатско възнаграждение и в
размер на 300.00 лева ще следва да бъде присъдено на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********.
Следва да бъде прибавен и 20% ДДС или общо дължимото се адвокатско
възнаграждение е в размер на 360.00 лева. За да определи посочения размер
на разноски за адвокатско възнаграждение съдът приема, че делото не е с
5
правна и фактическа сложност, поради което присъжда такива в минимален
размер, с оглед чл. 7, ал. 2, т.1 от НМРАВ, съобразявайки че в хипотеза на
обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от
цената на отделните искове.
Отделно е съобразено и решение по дело С- 438/2022г. на СЕС, с оглед,
на което съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 310/27.05.2024 г. по гр.д № 1144/2023 г
по описа на РС- В.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление: гр. София, *** да заплати на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********* с адрес: гр. София,
****, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева,като
отхвърля искането в частта до пълния му размер.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6