О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Сливен, 03.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
При участието на секретаря Соня
Василева и прокурор Ваня Белева, сложи
на разглеждане от съдия Мая Йорданова ВЧНД № 333/2019г. по описа на Сливенски
окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:
С протоколно определение от 16.05.2019г., постановено по
ЧНД № 666/2019г. по описа на Сливенски районен съд, на осъдения Г.Е.Д. е
определено едно общо наказание по влезли в сила одобрени споразумения по НОХД №
575/2019г. и НОХД № 1543/2018г., двете по описа на СлРС, а именно най-тежкото
от тях шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. На основание чл.24 от НК, определеното общо наказание
е увеличено с два месеца, като така увеличеното наказание осем месеца лишаване
от свобода да се търпи при първоначален строг режим. Приспаднато е от така
определеното общо наказание времето, през което осъдения е бил мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ или е изтърпявал наказание “Лишаване от
свобода“ или „Пробация“, по която и да е от присъдите включени в съвкупността.
Определението
е обжалвано от служебния защитник на осъдения Д. в предвидения от закона срок,
като се прави искане за неприлагане на разпоредбата на чл.24 от НК и
определеното общо наказание да не се увеличава с два месеца. Намират
атакуваното определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В
съдебно заседание прокурорът пледира, че да се потвърди определението на СлРС.
Счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.24 т НК, тъй като лицето е
осъдено осем пъти за престъпления от общ характер за квалифицирани състави на
престъплението кражба, а последните два са в условията на опасен рецидив.
В съдебно заседание осъденият Д. се явява лично и със
служебния си защитник – адв.М. ***. Моли да се измени определението на районния
съд и да не се увеличава определеното общо наказание с една втора. Твърди, че
осъденият е започнал да се поправя и гради планове за бъдещето си за нормален
живот. Осъденият съжалява за извършеното, посочва че е спрял да употребява
наркотици, а деянията ги е извършил под тяхно въздействие. Посочва, че е
осъзнал грешките си и няма да извършва престъпни деяния повече.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваното решение и установи следното:
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима и разгледана
по същество е основателен.
От събраните по делото доказателства се установяват
следните факти:
Производството
пред СлРС е образувано по внесено предложение от РП Сливен, за определяне на
общо наказание на осъдения Г.Е.Д. за осъжданията му по НОХД № 575/2019г. и НОХД
№ 1543/2018г., двете по описа на СлРС.
Първоинстанционният
съд, след като е установил наличието на законовите предпоставки по чл.25 от НК,
е определил на осъденият Д. едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду
наложените му, а именно наказание лишаване
от свобода за срок от шест, което да бъде изтърпяно при първоначален строг. Увеличил
е определеното общо наказание на основание чл.24 от НК с два месеца, като така
определеното наказание в размер на осем месеца осъденият да изтърпи при
първоначален строг режим. Този извод на съда е наложен от обстоятелството, че
осъденият е многократно осъждан, като осем от осъжданията му са за квалифициран
състав на престъплението кражба, а последните две са извършени при условията на
опасен рецидив.
Наложените
наказания на осъдения Д. по двете дела НОХД
№ 575/2019г. и НОХД № 1543/2018г., всички по описа на СлРС, са лишаване от
свобода съответно в размер на четири месеца и шест месеца.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че осъденият Д. действително има 10 самостоятелно
влезли в сила присъди, всяка от които за извършено от осъдения престъпление
против собствеността на гражданите, както и престъпления против народното
здраве. Някои от наложените му наказания са ефективни, други условни, като има
и наложени глоби. Последните две деяния, предмет на настоящото производство са
извършени в условията на опасен рецидив на 16.09.2018г. и 21.08.2018г. За тях
са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1
от НК, осъденият Д. е извършил двете деяния преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях – влезли са в сила на 07.12.2018г. по НОХД №
1543/2018г. и на 12.04.2019г. по НОХД № 575/2019г.
След
внимателен анализ на осъжданията на Д., съдът намира, че след извършените
деяния през 2012г., за които е осъден с влезли в сила присъда през 2013г. и
изтърпяване на наложените му наказания, Д. до м.септември и м.август 2018г.
/предмет на настоящото дело/ не е извършвал други престъпни деяния. Целта на
наложеното наказание е да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите и добрите нрави, както и да се въздейства предупредително върху него и
да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Наказанието има за
цел и да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите
членове на обществото. Съдът в конкретния казус намира, че при осъдения Д. е
налице поправителното и възпитателното действие на наложените му ефективни
присъди. На осъдения Д. към момента е прекъснато изпълнението на наказанието
лишаване от свобода от 07.06.2019г. до 07.07.2019г. /видно от писмо от Затвора
гр.Бургас/, като осъденият Д. е започнал работа, макар и за този кратък период.
Назначен е с трудов договор № 5/27.06.2019г. в „Ген Транс“ ЕООД Сливен на
длъжност общ работник. Установено е и от показанията на допуснатата до разпит
като свидетел М.М.В., ръководител на фирмата, че осъденият работи във фирмата,
получава заплата и помага на семейството си. Съдът дава вяра на показанията на
свид.В. и намира, че осъденият е извършвал престъпленията в резултат на
зависимостта си от наркотици, а сега не взема наркотици, осъзнал е грешките си
и се е поправил.
Настоящият
съдебен състав счита, че не следва да се увеличава определеното общо най-тежко
наказание на осъдения, тъй като Д. е осъзнал вината се, поправил се е, започнал
е работа, грижи се за семейството си и едно увеличаване на определеното общо
наказание ще прекъсне този процес на поправяне, като осъденият ще търпи
ефективно едно увеличение от два месеца лишаване от свобода, което е близо до максимално
допустимото съгласно закона, но няма да доведе до постигане на целите на
генералната и индивидуална превенция. По този начин ще се спре и започналото
положително развитие на осъдения на свобода и продължаващото му
ресоциализиране. Осъденият е изградил положителни връзки със семейството си,
интегрира се в обществото, за което са спомогнали именно отношенията с баща му и жената, с която баща му живее на семейни
начала. Съдът намира, че е започнал
процес на преодоляване на недостатъците и грешките в поведението на осъдения, и
на тази основа и формиране на социално-позитивни личностни качества у него.
Създадени са условия за реализация на социалните
функции на осъдения чрез създаване на подкрепяща семейна среда и действия,
визиращи техните връзки и взаимоотношения. Има изменение на нагласите на
осъдения, целите, нормите и ценностите в индивидуалната жизнена реалност с
очакване за повторно и пълноценно включване в обществените взаимоотношения.
Осъденият е започнал работа, има планове да продължава да работи като придобие
квалификация – придобиване на право да управлява МПС, след това започване на
съответната работа. Изградени са положителни взаимоотношения в семейството,
получаване на подкрепяща семейна среда, осъзнаване на противоправността на
деянията от страна на осъдения, като не без значение е и процесуалното му
поведение – осъденият се явява в с.з., изразява искрено съжаление и разкаяние
за извършеното от него. Всичко това налага извода на съда, че не е необходимо
да се увеличава определеното общо най-тежко наказание на осъдения. Въззивната
инстанция намира, че така определеното общо наказание на осъдения е изиграло
своята поправителна и превъзпитателна роля спрямо него, като по този начин е
постигната целта на наказанието да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него
и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Изхождайки
от всичко изложено, въззивният съд намира, че за поправянето и превъзпитанието
на осъдения Д. не е необходимо на
основание чл.24 от НК да се увеличава определеното му общо наказание с два
месеца лишаване от свобода.
Като
съобрази гореизложеното, настоящият състав на съда счита, че атакувания съдебен
акт, с който е определено на осъдения Г.Е.Д. едно общо наказание по НОХД № 575/2019г. и по НОХД № 1543/2018г., двете по
описа на СлРС, следва да се измени, като се отмени увеличеното на основание
чл.24 от НК с два месеца, определено общо наказание в размер на шест месеца лишаване
от свобода.
В
горепосочения смисъл следва да се измени атакуваното определение, като в
останалата му част следва да се потвърди.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение от 16.05.2019г. по ЧНД № 666/2019г. по
описа на Сливенски районен съд, като го ОТМЕНЯ в частта относно приложението на
чл.24 от НК, с което е увеличено с ДВА МЕСЕЦА определеното общо наказание на
осъдения Г.Е.Д., ЕГН **********, по НОХД
№ 575/2019г. и по НОХД № 1543/2018г., двете по описа на СлРС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: