№ 290 / 11.8.2020 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
11.08.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Георгиева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 523 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, обективно съединен с иск с правно основание чл.86 ЗЗД
Ищцата Б.С.Б. xxx твърди в исковата молба, че е собственик на лек автомобил марка ,,Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ М 6621 ВМ. Поддържа, че на 26.10.2019 година била паркирала автомобила на ул.”Петър Берон“, пред № 9 в град Лом. Около 15 часа на същия ден ответникът й съобщил, че по невнимание при маневра на заден ход е ударил автомобила й. Ищцата твърди, че ответникът се извинил и заявил, че ще поеме разходите по ремонта на автомобила, които ще може да плати на 15.11.2019 година, когато получава заплата. Поради обещанието му доброволно да заплати причинените вреди, заявява, че не уведомила органите на КАТ при РУ Лом. Когато огледала автомобила установила, че в резултата на удара от автомобила, управляван от ответника, й е счупен десен заден стоп и е спукана дясната част на задната броня. Ищцата поддържа също така, че закарала автомобила на ремонт, който се състоел в подмяна на заден десет стоп и възстановяване и боядисване на задната броня, за което заплатила 240 лева. За стойността на причинените й вреди в размер на 240 лева, на 15.11.2019 г. уведомила ответника, който й предложил да го потърси на 18.11.2019 г., когато ще му бъде преведена заплатата. Ищцата заявява, че на 18.11.2019 г. го потърсила, за да плати, но той й заявил, че ремонтът не е на тази стойност и че стойността е завишена. Твърди, че с нотариална покана от 19.12019 година на нотариус Станислав Станчев, № 577 на нотариалната камара, с район на действие Районен съд – град Лом, връчена на ответника на 20.11.2019 г., му дала последен срок за плащане - 30.11.2019 г., но и в този срок той не платил причинените й от него вреди.
Ищцата поддържа, че размерът на причинените й имуществени вреди е 240 лева. С оглед обстоятелството, че срокът, който дала на ответника да изпълни задължението си, като поправи вредите, които й е причинил е 30.11.2019 г., то от този момент върху посочената сума следва да бъде начислена и законна лихва, която за периода от 30.11.2019 г. до деня на завеждане на иска възлиза на сумата от 3,93 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените й от него имуществени вреди с общ размер 243,93 лева, от които 240 лева - главница и 3,93 лева - лихва за забава от 30.11.2019 г. до деня завеждане на иска, както и законната лихва върху посочената сума от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.Д.Б. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един категоричен начин, че имуществените вреди, които ответникът е причинил на ищцата са в размер на 240 лева. Установено е също така, че в срокът, който ищцата е определила на ответника да изпълни задължението си, като поправи вредите, които й е причинил - до 30.11.2019 г., не е последвало плащане, поради което от този момент върху посочената сума следва да бъде начислена и законна лихва, която за периода от 30.11.2019 г. до деня на завеждане на иска възлиза на сумата от 3,93 лева. Няма данни по делото, от които да е видно, че посочените суми са изплатени.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като бъде осъден ответника да заплати на ищцата претендираните в исковата молба парични суми.
Ищцата не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Д.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Б.С.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 240,00 лева – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, сумата от 3,93 лева – обезщетение за забавено плащане на сумата от 240,00 лева за периода от 30.11.2019 г. до 27.01.2020 година, както и законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2020 година до окончателното плащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :