Решение по адм. дело №449/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от А. М. М. от [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, действаща чрез пълномощник и процесуален представител адв. К. У. от АК – Силистра, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1914259/08.08.2025г., издадена мл.автоконтрольор към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“. С обжалвания акт на А. М. М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 08.08.2025г. до 08.02.2026г. и са отнети СРМПС № ********* и два броя рег.табели № [рег. номер]. Оспорващата твърди, че заповедта е нищожна и подлежаща на отмяна, като сочи, че същата е издадена въз основа на АУАН серия GA № 4469855/08.08.2025г., съставен против водача О. Б. Х. за нарушение по чл.150, вр.чл.157, ал.4 от ЗДвП. Този АУАН е възразен в срок, както и издадената впоследствие ЗППАМ № 25-1099-000256/14.07.2025г., с която са приложени две различни по същество ПАМ – „временно отнемане на СУМПС на водач“ и „изземване на СУМПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“. Заявява, че последно посочената ЗППАМ е обжалвана и е образувано АД № 271/2025г. по описа на АдмС – Силистра, като счита, че решението по административното дело е с преюдициално значение за изхода от настоящия спор.

Твърди, че неправилно е прекратена регистрацията на собственото й МПС, ползвано от другиго за евентуално нарушение, извършено от него.

Въз основа на изложените аргументи настоява за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

С молба рег. № ДА-01-2720/21.10.2025г. оспорващата, действаща чрез адв.К.У. заявява, че поддържа жалбата. Представя решение №1159/20.10.2025г., постановено по АД № 271 по описа за 2025г. на АдмС – Силистра. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и в полза на страната се присъдят разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – мл. автоконтрольор към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“ не се явява и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в съдебното производство, респективно не изразява становище по жалбата.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпечатка от база данни за ППС с рег. № [рег. номер], А. М. М. е собственик на ремарке за лек автомобил, [Марка] 3Б2С.

Със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1914259/08.08.2025г., издадена мл.автоконтрольор към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция, на оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 08.08.2025г. и са отнети СРМПС № ********* и 1 брой рег.табела [рег. номер].

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че същата е издадена предвид съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4469855/08.08.2025г. против О. Б. Х., за това, че на 08.08.2025г. в 15,04часа по път II 71км 1+252 посока [населено място] управлява лек автомобил Ф. К. с рег. №[рег. номер] с прикачено на него ремарке с рег. № [рег. номер], собственост на А. М. М. и след извършена проверка е установено, че водачът е неправоспособен – загубил е правоспособността си по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на А. М. М. на 20.08.2025г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия GA № 4469855/08.08.2025г. против О. Б. Х. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и влезли в сила наказателни постановления № 22 -1099-000338 от 24.03.2022г.; 22-1099-001836 от 27.10.2022г.; 24-1099-000444 от 04.04.2024г.; 24-1099-000912 от 05.06.2024г.; 25-0280-000094 от 20.03.2025г., с които на водача са наложени административни санкции за нарушения на ЗДвП и са отнети контролни точки.

Представена е заповед за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Силистра за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.

Въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на 08.08.2025г. О. Б. Х. управлявал лек автомобил с прикачено на него ремарке с рег. № [рег. номер], собственост на А. М. М., след като е изгубил правоспособността си по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № GPAM-1914259/08.08.2025г., издадена мл.автоконтрольор към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“ - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 20.08.2025г., поради което настоящата жалба, подадена чрез ССЕВ на 02.09.2025г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 08.08.2025г. до 08.02.2026г.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Съгласно представена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 342з-607/22.05.2025г. директорът на ОД на МВР - [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „Пътна полиция“ - с компетентност на цялата територия, обслужвана от Областна дирекция на МВР – Силистра. Настоящата заповед е издадена от Г. Й. Г., заемащ длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Силистра за нарушение, извършено на територията на област Силистра. При това положение съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Силистра.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на лек автомобил с прикачено на него ремарке, собственост на оспорващата, от водача О. Б. Х., който е неправоспособен поради загубване на правоспособността си по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП – отнемане на всички контролни точки. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на лекия автомобил с прикачено към него ремарке съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1914259/08.08.2025г., издадена мл.автоконтрольор към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“, с материалния закон, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се съотнасят към посоченото в заповедта правно основание. Фактическият състав за налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, изисква да е установено управление на МПС от водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, което е загубило правоспособност поради отнемане на всички контролни точки. Мярката, наложена в тази хипотеза на чл.171, т.2а от ЗДвП е превантивна и преустановителна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното ППС. Същата се налага когато са налице обстоятелствата по чл.171, т.2а, б. „а“, сред които е и настоящото констатирано управлението на автомобила от неправоспособен водач. Достатъчно за прилагане на ПАМ е да бъде установено, че ППС на собственика е управляван от лице, за което е налице някое от посочените обстоятелства, а в случая това безспорно е установено.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Според чл.157, ал.4 и ал.5 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал.4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Към датата на проверката спрямо водача на лекия автомобил с прикачено към него ремарке, са налице следните влезли в сила наказателни постановления: 1. НП № 22-1099-000338/24.03.2022г., в сила на 23.06.2022г., с което са отнети 6 к.т.; 2. НП № 22-1099-001836/ 27.10.2022г., в сила на 29.11.2022г., с което са отнети 6 к.т.; 3. НП № 24-1099-000444/04.04.2024г., в сила на 08.05.2024г., с което са отнети 10 к.т.; 4. НП № 24-1099-000912/ 05.06.2024г., в сила на 08.08.2024г., с което са отнети 10 к.т.; 5. НП № 25-0280-000094/ 20.03.2025г., в сила на 16.04.2025г., с което са отнети 10к.т. Общият брой на отнети контролни точки е 42 к.т., като водачът не е изпълнил задължението си да върне притежаваното от него СУМПС. По делото не се релевират твърдения, че след влизане в сила на което и да е от посочените НП водачът да се е възползвал от възможността да се яви за възстановяване на отнети контролни точки. Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено, че към датата на проверката водачът О. Б. Х. е изгубил придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки. Доколкото именно това е фактическото основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство, издадената заповед се явява материално законосъобразна.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на преюдициално производство спрямо настоящото такова. Наред с това, към датата на приключване на съдебното дирене по делото е представено решение № 1159/20.10.2025г., постановено по АД № 271/2025г. на АдмС – Силистра. С посочения съдебен акт е отхвърлена жалбата на О. Б. Х. против Заповед № 25-1099-000256/14.07.2025г., издадена от началник сектор Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, с която спрямо водача е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните ѝ последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на ППС, предоставено и управлявано от неправоспособен водач. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на правния спор искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А. М. М. от [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1914259/08.08.2025г., издадена мл.автоконтрольор към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“.

Разноски не се присъждат.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.