Решение по дело №5613/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3789
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20201100505613
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 26.06.2020  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в закрито заседание на 26.06.2020 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                              мл.с. МАРИЯ ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 5613 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Г. ф.-длъжник по изп.д.№ 20208490400417 по описа на ЧСИ А.П.срещу постановлението от 09.06.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар от 700,00 лв. на 200,00 лв.Жалбоподателят твърди, че определеното възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС.Излага доводи, че липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, и че взискателят само е подал молба за образуване на изпълнителното дело, а съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията по банковите сметки, открити в „УниКредит Булбанк“ АД.Жалбоподателят твърди, че е юридическо лице с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност и събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и правна сложност като издирване на длъжник или проверка за налично имущество или парични средства.Твърди, че седалището и банковите му сметки са публични и налагането на запори е било ненужно.Поддържа становище, че тези действия са били поискани от процесуалния представител на взискателя с цел оправдаване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.Моли съда да отмени обжалваното постановление от 09.06.2020 г., с което ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум от 200 лв. и да измени размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

            Ответникът по частната жалба- А.П.А.не взема становище по нея.

            ЧСИ А.П.излага мотиви за допустимост, но неоснователност на частната жалба.Счита за ирелевантни твърденията на жалбоподателя относно дейността и функциите на длъжника.Поддържа, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело се дължи както за образуването на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /чл.7, ал.2, т.2 вр. чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г./, като същото няма връзка с правната и фактическа сложност на делото.При приет по делото материален интерес по делото от 16 329,17 лв. минимално допустимият размер на разноските за процесуален представител възлизат на 700 лв. с ДДС.В случай, че не е налице изменение на размера на подлежащите на събиране суми не следва да се редуцира и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20208490400417 по описа на ЧСИ А.П.е образувано по молба на А.П.А.чрез пълномощника му-адв.К.Н.срещу Г. ф. въз основа на изпълнителен лист по т.д.№ 122/19 г. на ОС-Враца.В молбата пълномощникът на взискателя е поискал налагане на запор върху банковата сметка на ответника.

Към молбата е представен изпълнителен лист от 13.03.2020 г. на ОС-Враца по т.д.№ 122/19 г. за осъждане на Г. ф. да заплати на А.П.А.на сумата от 15 000 лв. на основание чл.558, ал.5 КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД със законната лихва от 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Представен е и договор за правна защита и съдействие с договорено и платено адвокатско възнаграждение от взискателя на пълномощника му-адв.К.Н.в размер на 700 лв.

На 29.05.2020 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение за сумата по изпълнителния лист и разноски, сред които 700 лв.-за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Длъжникът е подал възражение вх.№ 9826/02.06.12.2020 г. срещу определеният размер на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя и е поискал намаляването му на 200 лв., както и пропорционално намаляване на размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

С постановление от 09.06.2020 г. ЧСИ А.П.е отказал да измени постановлението за приемане на разноски по изпълнението и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

На 10.06.2020 г. длъжникът е уведомен за постановлението на ЧСИ, с което възражението е оставено без уважение.

С писмо с вх.№ 3994/11.06.2020 г. „УниКредит Булбанк“ АД е уведомила ЧСИ, че дължимите суми по наложения запор са преведени изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК-жалбоподателят е уведомен за обжалваното постановление на 10.06.2020 г., а частната жалба е подадена на 12.06.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно нормата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1.

В случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощниците на взискателите по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ съгласно изискването на чл.426, ал.2 ГПК, същите не са извършили други изпълнителни действия.

Поради изложените съображения обжалваното постановление следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ постановлението за разноски от 09.06.2020 г. по изп.д.№ 20208490400417 по описа на ЧСИ А.П.в частта, с която е отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя А. П.А.-адв.К.Н.за сумата над 200,00 лв. до 700,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

            НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя А.П.А.по изп.д.№ 20208490400417 по описа на ЧСИ А.П.до размера на сумата от 200 лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.