№ 17492
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20231110104096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на „АББ“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за неизплатени цедирани вземания срещу Д. С. П., ЕГН: **********.
Заявителят твърди, че на 31.08.2021г. между Д. С. П. и ИАМ АД бил сключен договор
за паричен заем № 4249449, по силата на който била отпусната сумата от 300лв. главница,
при фиксиран лихвен процент от 40.00% лихва и ГПР 48.35%. В договора било уговорено
заемополучателят да предостави обезпечения в 3-дневен срок (две физически лица –
поръчители, които да отговарят на определени критерии или банкова гаранция). В тази
връзка на 30.06.2021г. бил сключен Договор за поръчителство между Д. С. П. и Ф.Б ЕООД,
което да отговаря пред ИАМ АД солидарно с Д. С. П. за задълженията по договора за
паричен заем, срещу което било уговорено възнаграждение в размер на 92,76лв., платимо
разсрочено на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за потребителски
кредит, като видно и от погасителния план са включени като компонент по договора за
потребителски кредит. Отделно от това в договора за потребителски кредит била уговорена
такса „разходи и такси за извънсъдебно събиране“.
Твърди се, че кредитополучателят не изпълнил договорното си задължение, като
заемодателят отправил до „поръчителя“ искане за изпълнение на дълга, като Ф.Б ЕООД
платило дължимата сума от 300лв. главница, 15,24лв. договорна лихва, 60лв. изискуеми
такси, 13,82лв. мораторна лихва към ИАМ АД на 05.04.2022г., с което встъпил в правата на
удовлетворения кредитор. С договор за цесия от 31.03.2022г. Ф.Б ЕООД прехвърлило
регресните си вземания на „АББ“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за
кредит, а именно: чл.4, чл.16 вр. с Тарифа за таксите на ИАМ АД.
В чл.4 е предвидено, че за обезпечаване на вземанията потребителят се задължавал в
срок до три дни да предостави на кредитора обезпечение – поръчители, който да отговаря на
определени в договора изисквания или банкова гаранция, като е уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължал неустойка, която се
заплащала разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. По клаузата по чл.4 от
договора представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
1
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка,
платима разсрочено, заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и
заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения
погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение,а цели да се кумулира
със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа на добросъвестността. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение (повече от
половината от заетата сума), което я прави неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.т ЗПП,
защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а
цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на
икономически по-силната страна. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели
дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на
потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави
вероятно неравноправна.
Поради това, че клаузата по чл.4 от договора за кредит е неравноправна по чл.146, ал.1,
т.19 ЗЗП, то договорът за „поръчителство“ е сключен в изпълнение на неравноправна
клауза, съответно издаването на заповед за изпълнение за дължимите суми по договор за
кредит по искане на цесионер на поръчителя би противоречало на добрите нрави. Освен
това, възнаграждението по договора за поръчителство е основано на неравноправна клауза
по чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.143, ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП (така и определение № 263372/19.02.2021
по в.ч.гр.д. № 2048/2021г. на СГС, ТО, 6-6 състав). Освен това, съдът приема, че е налице
хипотезата на чл.19, ал.5 ЗПК по отношение на договора за поръчителство, защото същият
цели допълнително възнаграждение за заемателя в нарушение на чл.19 ЗПК, защото е
включено в погасителния план на самия кредитодател, т.е. уговорено е заплащане на същото
в полза не на поръчителя, а на заемодателя.
Клаузата по чл.16, която препращат към Тарифата касаят, е нищожна на основание
чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, съответно начислените „такси“ и „разходи“ са въз
основа на нищожна клауза.
На следващо място, при нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до
който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно
съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и
функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на
предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за
времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича
облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер
е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В
съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС,
определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема,
че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се
съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в
2
съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е
обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния
размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер
на 40,05% е недействителна, доколкото е над трикратния размер на законната лихва,
съответно е налице противоречие на добрите нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237
от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951 / 2019 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение №
263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение №
263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.)
Поради което заявлението следва да се отхвърли в частта, в която се претендира сумата
от: 15,24лв. възнаградителна лихва, 60лв. такси за събиране на кредита, 92,76лв.
възнаграждение по договора за поръчителство.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 16.28лв. за д.т. и 32,58 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението с вх. №
21327/26.01.2023г. подадено от „АББ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът Д. С. П., ЕГН: **********, да плати
сумите в размер на 15,24лв. възнаградителна лихва, 60лв. такси за събиране на кредита,
92,76лв. възнаграждение по договора за поръчителство.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3