Р Е Ш Е Н И Е
№ /28.05.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 9092 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано
е по предявена искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, срещу Д.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 1361,09
лв., представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит с номер *********/13.06.2017г. между ответника и
„***“ ООД, сумата от 259,19 лв., представляваща договорна лихва по
Договора за потребителски кредит за периода от 06.07.2017г. до 09.08.2018г.,
както и сумата от 201,95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 06.07.2017г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Излага се
в исковата молба следното: На
01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия и заместване в дълг между „***“ АД и
„***“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит с номер ********* от 13.06.2017г., сключен между „***“ ООД
и Д.И.И. е било прехвърлено в полза на „***“ АД. На
01.10.2018г. било подписано Приложение 1, представляващо допълнително
споразумение към договор за цесия от 30.01.2017г., по силата на който „***“ АД
прехвърлило вземането спрямо Д.И. в полза на „***“ ЕООД. От своя стана „***“ е
прехвърлило на настоящия ищец вземането спрямо ответника по силата на сключен
договор за цесия от 03.05.2019г.
Сочи се, че на 13.06.2017г. Д.И.И., в качеството си на кредитополучател, сключила Договор
за потребителски кредит с номер ********* с „***“ ООД, при спазване на ЗПК. Кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя
сумата от 1400,00 лв. в брой. С подписване на договора за кредит длъжникът
признал, че е получил сумата. Договорната лихва била фиксирана в размер на
276,16 лв. Поради забава в плащанията на длъжника била начислена и сума от
201,95 лв. – обезщетение за забава върху главницата.
В срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Исковата молба е допустима, но неоснователна. Липсват данни за реално предоставяне на договорената сума. Липсва погасителен план, което прави договорът за кредит недействителен. Цесията не е редовно съобщена на длъжника. Дължимата сума е неправилно изчислена.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит с номер ********* от 13.06.2017г., Д.И.И. и „***“ ООД се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които на Д.И. бил отпуснат кредит в размер на 1400,00 лв., главница, при общ размер на фиксирана лихва от 276,16 лв., равняваща се на 48 % ГПР. Договорът е бил подписан от Д.И., като подписът не е оспорен в производството. Срокът на договора бил 60 седмици. В договора е посочено, че размерът на седмичното плащане било в размер на 50,29 лв., платимо в съответния четвъртък.
Установява се от Договор за цесия и заместване в дълг, че на 01.07.2017г. в гр. София „***“ ООД е прехвърлило на „***“ АД вземането спрямо Д.И., обосновано от Договор за потребителски кредит с номер ********* от 13.06.2017г.
Установява се от приложения рамков договор за прехвърляне на парични задължения, че на 30.01.2017г. „***“ АД е прехвърлило на „***“ ООД вземането спрямо Д.И..
Установява се от приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г., че „***“ ЕООД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, вземането си спрямо Д.И..
Към исковата молба е приложено и уведомително писмо до ответника за извършената цесия.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между цедента „***” ООД и ответника по Договор за потребителски кредит, настъпването на изискуемост на вземанията, прехвърляне на вземанията спрямо ответника, чрез сключване на договори за цесия, както и размерът на всяко вземане.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и останалите направени правоизключващи възражения.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност е сключен Договор за потребителски кредит с номер ********* от 13.06.2017г., между Д.И.И. и „***“ ООД, по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 1400,00 лв., главница, при общ размер на фиксирана лихва от 276,16 лв. Договорът бил подписан от ответника, като подписът не е оспорен в настоящото производство. Установи се от договора, че сумата е била получена на ръка от ответника. В чл. 27 от Договора е посочено, че с подписването му клиентът признава, че е получил сумата от 1400,00 лв.
С оглед на това съдът намира, че ищецът успя да докаже съществуването на
валидно сключено облигационно правоотношение между цедента
на вземането и ответника. Ответникът не ангажира никакви доказателства, с които
да установи изпълнение на поетите с договора за потребителски кредит задължения.
Уговореният фиксиран
лихвен размер между страните не е прекомерен. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е посочено,
че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
настоящия случай уговорения ГПР е 48,00 % поради което клаузата не е нищожна.
С получаването на исковата
молба и приложенията процесуалният представител на ответника е бил уведомен за
сключената цесия.
Възраженията за недействителност на договора за кредит са неоснователни. Същият не противоречи на изискванията в чл. 10, ал. 1 ЗПК, нито на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, нито на чл. 12, ал. 1, т. 7-9.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а
именно сума в размер на 554,44 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1361,09 лв., представляваща главница по
сключен Договор за потребителски кредит
с номер *********/13.06.2017г. между Д.И.И.,
ЕГН ********** и „***“ ООД, сумата от 259,19
лв., представляваща договорна лихва по Договора за потребителски кредит за
периода от 06.07.2017г. до 09.08.2018г., както и сумата от 201,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху всяка закъсняла вноска от главницата
за периода от 06.07.2017г. до 13.02.2020г., вземането за които са били
прехвърлени с договори за цесия на настоящия ищец „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда –
14.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 2134/2020г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 554,44 лв., представляваща сбор от сторени разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 2134/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................