№ 17170
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. С.А
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. С.А Гражданско дело №
20231110101869 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Л. Л.
срещу М. Б. Л. за установяване недължимостта на сумата в общ размер на
3400,00 лева, представляваща месечна издръжка (всяка от по 200,00 лева на
месец) за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2023 г., както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3400,00 лева,
представляваща недължимо платена издръжка на ответника за периода от
01.10.2021 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 12.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на влязло в сила Решение №
170277/06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 15971/2020 г. по описа на СРС,
83 състав, потвърдено с Решение по в.гр.д. № 12252/2020 г., на СГС, ГО, I
въззивен брачен състав, е осъден да заплаща на ответника, който е негов
пълнолетен син, записан като редовен студент във висше учебно заведение -
Нов български университет, месечна издръжка в размер на 200,00 лева,
считано от 16.04.2020 г. до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване на основание чл. 144 от СК, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане на основание чл. 146,
ал. 1, изр. 2 от СК. Посочва се, че въз основа на влязлото в сила съдебно
решение и по молба на ответника е образувано изпълнително дело №
1
20218380402019 при ЧСИ Милен Бъзински, peг. № 838, във връзка с което
всеки месец от заплатата на ищеца се удържа сума в изпълнение на запорно
съобщение, като същата се превежда по указана сметка и в полза на М. Б. Л..
Навеждат се твърдения, че през месец декември 2022 г., при извършена
справка в Нов български университет, устно е съобщено на ищеца, че М. Б. Л.
е прекъснал обучението си през месец октомври 2021 г. Твърди се, че
образуваното изпълнително дело все още е висящо и ежемесечно се събират
суми от заплатата на ищеца, с оглед издадения изпълнителен лист в полза на
ответника. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва основателността на предявените искове. Изложени са
твърдения, че ищецът не е подкрепил твърденията си с писмени
доказателства, както и че те не кореспондират с обективната истина. Посочва
се, че от приложеното писмено уверение с № 85311/08.09.2022 г., издадено от
Нов български университет, е видно, че М. Б. Л. е бил със статут на редовен
студент от 01.10.2018 г. до 31.07.2022 г, като съгласно уверение с №
85447/12.09.2023 г., издадено от Нов български университет: „Студентът е
записал и заплатил всички семестри по учебен план и има изпити за
полагане“. Посочва се, че от посоченото уверение става ясно, че ответникът
има да полага изпити от обучението си и не е дипломиран, но същият не е със
загубени студентски права и продължава да е студент в университета към
настоящия момент. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции
и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Районният съд е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация, както следва:
- по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищецът не
дължи на ответника сумата в общ размер от 3400,00 лева - месечна издръжка
(по 200,00 лева за всеки месец) за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2023 г. ;
- по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 3400,00 лева,
представляваща недължимо платена по изпълнително дело №
2
20218380402019 по описа на ЧСИ Милен Бъзински сума за издръжка на
ответника за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2023 г.
Съдът следи служебно за допустимост на исковите претенции. Правото
на дължащия издръжка ищец да иска връщане на сумите, платени в полза на
ответника по силата на влязъл сила съдебен акт възниква след успешно
проведен иск по чл. 150 от СК, а при пропуск на ищеца да иска прекратяване
на издръжката поради изменение на обстоятелства по чл. 144 от СК, въз
основа на които е била присъдена, настъпило след формиране на силата на
присъдено нещо - след успешно проведен иск по чл. 439 от ГПК, като
условието за неговата допустимост е неприключило изпълнително
производство, за висящността на което не се спори между страните по делото.
Предвид изложеното, съдът счита, че избраният исков ред за защита по
първия предявен иск се явява допустим. Съдът счита предявените искови
претенции за частично недопустими на друго основание. Видно от подадената
на 12.01.2023 г. искова молба исковият период е първоначално зададен от
месец октомври 2021 г. до месец декември 2022 г. По реда на уточнение на
исковата молба с молбата с вх. № 67065/10.03.2023 г. ищецът е заявил нов
краен момент на претенциите си – 28.02.2023 г. Следва да се посочи, че по
посочения начин се постига недопустимо изменение на исковата претенция, а
след подаване на исковата молба претенциите се явяват и за бъдещи
престации, чието претендиране се явява недопустимо. С оглед изложеното
исковата молба следва да бъде върната в частта, в която е предявен искът по
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи на
ответника сумата в общ размер от 400,00 лева - месечна издръжка (по 200,00
лева за всеки месец) за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г., и в частта, в
която е предявен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от
400,00 лева, представляваща недължимо платена сума за издръжка на
ответника за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г., като производството се
прекрати в тези части като недопустимо.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ответникът е син на ищеца; по силата на Решение № 170277/06.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 15971/2020 г. по описа на СРС, 83 състав, потвърдено
с Решение по в.гр.д. № 12252/2020 г., на СГС, ГО, I въззивен брачен състав,
ищецът е осъден да заплаща на ответника, месечна издръжка в размер на
200,00 лева, считано от 16.04.2020 г. до настъпване на причини за нейното
3
изменение или прекратяване; въз основа на решението и издаден
изпълнителен лист между страните е образувано и висящо изпълнително дело
№ 20218380402019 при ЧСИ Милен Бъзински, peг. № 838, по което за периода
от 01.10.2021 г. до 28.02.2023 г. от ищеца, в качеството му на длъжник, в полза
на ответника, в качеството му на взискател, е събрана и преведена сумата в
общ размер на 3400,00 лева.
Разпоредбата на чл. 144 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.
Може да се направи извод, че издръжката по чл. 144 от СК се дължи за
предвидения срок на обучение за придобиване на съответната образователна
степен, но най-късно до навършване на 20-годишна възраст на детето при
обучение в средно училище и на 25-годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение.
Следва да се отбележи, че специфични основания за погасяване на
издръжката, дължима от родители на техните пълнолетни и учащи се деца, са
изгубване на качеството „учащ се“ поради придобиване на съответната
образователна степен; изтичане на предвидения срок за обучение за
придобиване на съответната образователна степен; преминаване от редовна в
задочна форма на обучение; изгубване на качеството „учащ се“; навършване
на пределна 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение.
Прекратяването е автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от
страните или постановяването на друг акт (в този смисъл Решение № 136 от
08.05.2014 г. по гр. д. № 4488/2013 г. на IV г. о. на ВКС).
По делото е спорно дали за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г.
ответникът е имал качеството „учащ се“ във висше учебно заведение. Видно
от всички представени по делото писмени доказателства преди началото на
този период ответникът е бил студент в Нов български университет, в редовна
форма на обучение, в бакалавърска степен по специалност „Кино и
телевизия“. Видно от удостоверенията от Централна студентска
4
администрация на Нов български университет от 26.01.2024 г. и от 11.06.2024
г. бакалавърското обучение по специалността трае 4 години при общо 8
семестъра, а след полагане на семестриалните изпити лицето се води
семестриално завършило. Считано от 01.10.2024 г. валидността и
възстановяването на студентските права е със срок до 10 академични години
след края на последно записания и заплатен семестър. От представените по
делото писмени доказателства успешно се доказа, че до пролетния (шестия)
семестър на академична 2020/2021 г. година ответникът се е водил като „учащ
се“. Спорно е дали за седмия и осмия семестър от обучението си и за периода
след това и до 31.12.2022 г. ответникът е бил учащ във висше учебно
заведение.
Видно от удостоверенията от Централна студентска администрация на
Нов български университет от 26.01.2024 г. и от 11.06.2024 г. към Регистъра на
действащите и прекъсналите студенти на НАЦИД е била подавана
информация за ответника, че същият е със статут на „прекъснал“ за есенния и
пролетния семестър на учебната 2021/2022 г. поради неусвоени от
администрацията навреме семестриални такси. Удостоверено е, че таксите за
седми и осми семестър са били заплатени съответно на 07.09.2021 г., респ.
18.01.2022 г., като по делото не се представят доказателства заплащането да е
било извън срока според графика на университета. Посочва се, че заради
липсата на вписано презиме, факултетен номер или ЕГН в плащанията на
таксите за тези семестри, сумите са усвоени едва на 17.08.2023 г., когато е
направена и корекцията в статуса на ответника. Следва да се посочи, че
съобразно чл. 15, ал. 5 от Наредба за студенти в НБУ, в сила от 24.07.2019 г.,
„студентите, приети в предходни години, заплащат семестриалните си такси в
регламентиран в Календара на НБУ за съответната академична година. При
забавяне на плащането таксите се заплащат с процентно увеличение според
просрочието. До внасяне на семестриалната такса обучаемият няма статут на
студент.“. Следователно според вътрешната регламентация на университета -
от арг. за противното от разпоредбата на чл. 15, ал. 5, изр. 3 от посочената
наредба, с внасянето на таксата обучаемият има статут на студент. В
наредбата се говори единствено за постъпване на плащане, но нищо не се
споменава за усвояване на паричните средства – необходимостта от
извършване на някаква последваща плащането административна дейност, в
какво се състои и т.н. Логиката на законодателя, заложена и в разпоредбата на
5
чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, е също в насока, че паричното задължение се смята за
изпълнено, считано от заверяване на сметката на кредитора, т.е. от момента на
преминаването на сумата в патримониума на кредитора, а не считано от
извършване на действието по счетоводно отнасяне на плащането към
задълженията на конкретен длъжник. По делото не се представиха
доказателства за нормативно регламентиране на изисквания относно
плащанията на таксите. Нещо повече, видно от платежните нареждания от
04.09.2021 г. за есенния семестър на академичната 2021/2022 година и от
18.01.2022 г. за пролетния семестър на академичната 2021/2022 година е бил
вписан факултетния номер на ответника. Всяко следващо бездействие в
администриране на плащането, след постъпването му по сметката на
университета, се явява пропуск на университета, но не и на ответника, за да
поддържа статута си на студент според изискванията на учебното заведение.
Ирелевантно оттам е каква информация е била подавана до други
администрации – в т.ч. Регистъра на действащите и прекъсналите студенти на
НАЦИД, от които по делото също са представени удостоверения, доколкото
видно от писмо с рег. № 94-00-139/29.11.2023 г. информацията се подава и
актуализира от университета, а Регистърът само вторично я обработва и
обективира.
Предвид изложеното съдът счита, че ответникът е извършил
необходимите действия за получаване на статут „студент“ според
изискванията на университета, в който е бил записан, а оттам – и на „учащ“.
Видно от чл. 15, ал. 5 от посочената по-горе наредба, при плащане дори и със
забава лицето обезпечава статута си на студент. Обстоятелството дали същият
е посещавал лекции и дали е полагал изпити, видно от коментираните по-горе
удостоверения и наредба, е ирелевантно за статута му на студент.
Видно от удостоверението от Централна студентска администрация на
Нов български университет от 26.01.2024 г., след констатиране на направените
плащания на семестриалните такси за седми и осми семестър за академичната
2021/2022 година грешката на администрацията е коригирана чак на
17.08.2023 г., когато воденият до момента статут на ответника „прекъснал“ е
променен.
Доколкото не се представят доказателства дали таксите са били отнесени
за друг период на обучение и в насока, че корекцията в статуса на ответника е
6
била в друг смисъл, съдът счита, че след корекцията за платените семестри –
за есента на 2021 г. и пролетта на 2022 г., ответникът се явява „учащ“ по
смисъла на чл. 144 от СК за периода. Това се подкрепя и от уверение №
85311/08.09.2023 г. от отдел „Студенти“ на Нов български университет,
изхождащо от дата след корекцията, в което се посочва, че за периода от
01.10.2018 г. до 31.07.2022 г. ответникът е със статут на редовен студент.
Що се отнася за периода от 01.08.2022 г. до 31.12.2022 г. (края на
допустимия исков период), съдът счита, че макар ответникът да не се води със
статут на действащ студент, включително и съобразно посоченото в т. 2 от
удостоверението от 11.06.2024 г., същият се явява учащ по смисъла на чл. 144
от СК. От удостоверението от 26.01.2024 г. се установява, че ответникът има
неположени изпити, а според посоченото в т. 4 от удостоверението от
11.06.2024 г. няма регламентиран срок за вземане на изпитите за съответния
семестър след приключване на семестриалните сесии. Съгласно разпоредбата
на чл. 66, ал. 2 от ЗВО „Студент е този, който се обучава за придобиване на
образователните степени „бакалавър“ и „магистър“, а съгласно чл. 67 от ЗВО
„Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване
във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на
отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2.“. По делото не се доказа за
периода от 01.08.2022 г. до 31.12.2022 г. ответникът да е прекъснал обучението
си или да се е отписал и да не се е записал в друго учебно заведение. В
уверение № 85447/12.09.2023 г. е посочено, че ответникът е записан в редовна
форма на обучение, заплатил е всички семестри по учебен план и има изпити
за полагане. Предвид това, съдът счита, че не е доказано след 31.07.2022 г.
ответникът да е бил отписан поради успешно завършване курса на обучение,
напускане или преместване. Няма данни и да е бил отстранен от висшето
училище в някоя от хипотезите на чл. 74, ал. 2, от ЗВО. Напротив, установява
се, че ответникът не е семестриално завършил. Според § 4д, т. 5 от ДР на ЗВО
„действащи студенти и докторанти” са тези, които вземат пряко участие в
учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година.
Даденото легално определение дефинира специфично понятие по смисъла на
ЗВО, използвано само в чл. 10, ал. 2, б. „в“ от ЗВО, за да отграничи
действащите от прекъсналите студенти във връзка с тяхната регистрация в
единна информационна система. Следва да се подчертае, че съгласно
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗВО учебният процес във висшите училища се
7
провежда по учебна документация за всяка специалност, обхващаща учебен
план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на
учебния процес. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗВО обучението по
всяка специалност на образователно-квалификационна степен ”бакалавър”
завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Съгласно
разпоредбата на чл. 42, ал. 8 от ЗВО диплома за завършена образователно-
квалификационна степен на висшето образование се присъжда след успешно
изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от
календарния срок на обучение. В разпоредбите на ЗВО е предвидено също, че
висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на
изпитните процедури (чл. 44, ал. 1 от ЗВО). При тази нормативна уредба е
видно, че полагането на семестриалните изпити е част от учебния график, а
оттам - и от учебния процес на висшето училище, който ответникът спазва. Не
намира опора в законодателната уредба съждението, че периодът от
приключване на последния учебен семестър до полагането на всички
семестриални изпити е някакъв самостоятелно обособен период, в който
студентите не се считат за ”учащи” или ”учащи редовно”. В този смисъл,
независимо, че не посещават учебни занятия, студентите изпълняват учебния
план за съответната учебна година, полагайки съответните изпити.
Предвид изложеното, съдът счита, че за исковия период от 01.10.2021 г.
до 31.12.2022 г. се доказа, че ответникът има качеството на учащ в редовна
форма на обучение и във висше учебно заведение. Предвид това, на основание
чл. 144 от СК и по силата на Решение № 170277/06.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 15971/2020 г. по описа на СРС, 83 състав, потвърдено с Решение по
в.гр.д. № 12252/2020 г., на СГС, ГО, I въззивен брачен състав, ищецът е
дължал заплащането на месечна издръжка в размер на 200,00 лева. С оглед
гореизложеното съдът счита, че предявеният отрицателен установителен иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът счита, че ответникът успешно доказа наличието на основанието
за получаване на сумата в общ размер на 3000,00 лева, представляваща
преведени в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г. суми по висящо
изпълнително дело № 20218380402019 при ЧСИ Милен Бъзински, peг. № 838,
вследствие успешно проведено изпълнение срещу имуществото на ищеца в
качеството му на длъжник, по което правоимащ на сумите в качеството на
взискател е именно ответникът, с оглед на което предявеният иск по чл. 55, ал.
8
1, предл. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК в полза на ответника се дължат
разноски, като се претендира адвокатски хонорар в размер на 800,00 лева, за
уговарянето и заплащането на който се представят доказателства. Направено е
възражение за прекомерност, което предвид фактическата и правна сложност
на делото се явява основателно и в полза на страната следва да се присъди
минималният размер на адвокатски хонорар според разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., в актуалната редакция към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие, а именно – сумата в
размер на 640,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба в частите, в които е предявен иск по чл. 439, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Б. Л. Л., ЕГН
**********, не дължи на М. Б. Л., ЕГН **********, сумата в общ размер от
400,00 лева - месечна издръжка (по 200,00 лева за всеки месец) за периода от
01.01.2023 г. до 28.02.2023 г., и е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
връщане на сумата в размер на 400,00 лева, представляваща недължимо
платена сума за издръжка на ответника за периода от 01.01.2023 г. до
28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.01.2023 г., до окончателно изплащане на вземането, и ПРЕКРАТЯВА
производството в тези части като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „........................, партер, адвокатска кантора, срещу М. Б. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Младост 1А, бл. 514, вх. 3, ап. 63, иск
по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Б. Л.
Л., ЕГН **********, не дължи на М. Б. Л., ЕГН **********, сумата в общ
размер на 3000,00 лева, представляваща месечна издръжка (всяка от по 200,00
лева на месец) за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „........................, партер, адвокатска кантора, срещу М. Б. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Младост 1А, бл. 514, вх. 3, ап. 63, иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на М. Б. Л., ЕГН **********, да
9
заплати на Б. Л. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 3000,00 лева,
представляваща недължимо платена издръжка за периода от 01.10.2021 г. до
31.12.2022 г. по изпълнително дело № 20218380402019 при ЧСИ Милен
Бъзински, peг. № 838, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба - 12.01.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„........................, партер, адвокатска кантора, да заплати на М. Б. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. Младост 1А, бл. 514, вх. 3, ап. 63, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК сумата в размер на 640,00 лева,
представляваща сторени разноски в първоинстанционното исково
производство за адвокатски хонорар.
Решението в частта, в която исковата молба е частично върната и
производството – частично прекратено, има характера на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата част
решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10