Решение по дело №76/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 270
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20227150700076
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 270/12.4.2022г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:                        

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИАНА ШОТЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:  1. Мария Хубчева                                

                       2. Николай Ингилизов         

 

при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 76 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на С.С.С., против Решение № 63/23.11.2021 г. постановено по АНД № 20215210200395/2021 г. по описа на Районен съд гр.Велинград.

                 С обжалваното решение е потвърдено  Наказателно постановление № 21-038/30 09 2021 г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България" към Главна дирекция „Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 лв. (с т о лева), на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, за извършено нарушение по чл. 22, ал.   1  от Закона за рибарството и аквакултурите.

          В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението, като се сочи, че е съдът не е съобразил разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗРА, неправилно била приета от съда нова фактическа обстановка, която не е описана в АУАН и НП. Иска се отмяна на решението на съда и отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се представлява,  не взема становище.

          В съдебно заседание ответникът ИАРА не се явява, не се представлява. В постъпил отговор на касационната жалба се иска потвърждаване на решението на РС Велинград и се претендират разноски по делото за процесуално представителство от юрисконсулт.

          Прокурорът сочи че обжалваното решение на РС Велинград следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-038/30 09 2021 г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България" към Главна дирекция „Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 лв. (с т о лева), на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, за извършено нарушение по чл. 22, ал.   1  от Закона за рибарството и аквакултурите.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно :

На 19.08.2021 г., в 09:15 часа, при рутинна проверка на язовир Доспат, от десния бряг, в района на „У1Р" хотел, землището на гр. Сърница, свид. П.И.Д. - главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол -Южна България" към ИАРА и колегата му - свид. Н.Ф.Б. - главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол - Южна България" към ИАРА, установили, че жалбоподателят С.С.С. извършва любителски риболов с 3 (три) броя въдици в работно положение, без да е уловил и задържал риба. Проверяващите попитали жалбоподателя дали има риболовен билет, но той им отговорил, че няма такъв. Жалбоподателят започнал да отправя упреци към проверяващите относно искането да представи валиден билет за любителски риболов, тъй като от много години извършвал риболов на язовир Доспат и никой не му е казвал, че му е необходим билет за това.

За констатираното обстоятелство - извършвания от жалбоподателя риболов на язовир Доспат с 3 броя въдици, поставени в работно положение, без да притежава билет за любителски риболов, свид. П.Д., в присъствието на нарушителя С.С. и на свид. Найден Байрактаров, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № В0017708/19.08.2021 г. На същата дата АУАН бил връчен на жалбоподателя. Последният подписал АУАН с възражение, че откакто лови риба на язовир никой не му е казвал, че му трябва риболовен билет. Знаел, че билет му трябва само на река.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно   постановление (НП), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 лв., на основание чл. 64, ал. 1 от ЗРА, за извършено нарушение по чл. 22, ал. 1 от ЗРА.

В мотивите си съдът е приел, че е безспорно доказано осъществяването на това нарушение, анализирал е приложимостта на правните норми и е посочил, че правилно е квалифицирано деянието на нарушителят. Изложени са аргументи защо се приема състава на нарушението за осъществен от обективна и субективна страна, както и защо се приема, че липсва основание случаят да бъде квалифициран като маловажен.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях.. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не се различават като факти от приетите от първоинстанционния съд. С оглед на това и не са основателни наведените аргументи за различна фактическа обстановка, която неправилно е установена от контролирания съд. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В конкретния случай разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗРА не води до отпадане на съставомерността на административното нарушение, а просто е привилегия за сочените лица да заплатят по-нисък размер на дължимата такса за издаване на билет за любителски риболов. Това не означава, че тези лица следва да заплащат такса само при извършването на конкретен риболов, а че дължимата сума за годината е с 50 % по-ниска. Ето защо и тази разпоредба не изключва приложението на чл.22, ал.1 от ЗРА. Поради това и наведеното в този смисъл възражение е неоснователно.

За пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя изложените в решението аргументи за липса на маловажен случай. Следва да се посочи, че към постановяването на съдебния акт не са били влезли в законна сила измененията на ЗАНН, сред които и легалната дефиниция на понятието маловажен случай. Изложените аргументи обаче са напълно споделими и не водят на различен извод и при преценяване им съобразно действащата понастоящем легална дефиниция на маловажен случай съгласно §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.   

С оглед неоснователността на наведените в касационната жалба възражения, настоящата инстанция намира, че следва да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото е основателно искането на ответната страна за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция, като следва да се присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение – 80 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, Х състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 63/23.11.2021 г. постановено по АНД № 20215210200395/2021 г. по описа на Районен съд гр.Велинград.

ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ сумата от 80 лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

          

 Председател: /П/

 

                                                                                       Членове: 1. /П/

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 2. /П/